Определение № 899 от 16.06.2026, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 899 гр. Благоевград, 16.06.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Надя Узунова

Членове:

Гюлфие Яхова

Диана К. Ангелова като разгледа докладваното от Надя Узунова Въззивно гражданско дело № 20251200501095 по описа за 2025 година

Производството е образувано по молба по чл. 248 от ГПК, подадена от ЗЕАД „Б.В..И.Г.“, ЕАД за изменение на постановеното по настоящото дело решение № 162 / 03.04.2026 г. в частта досежно разноските като на ЗЕАД „Б.В..И.Г.“, ЕАД се присъдят суми за разноски съотв. за въззивна инстанция в размер на 536,32 евро /1048,96 лв./, вместо присъдения от 396,07 евро и за първата инстанция в размер на 611,57 евро /1196,12 лв./, вместо присъдения от 508.37 евро.

В молбата се сочи, че БлОС не е съобрази доплатената сума за вещото лице, изслушано от БлОС, за което по въззивното дело е представен документ с нарочна молба на 25.2.2026 г., като съдът да съобрази и сумата определена от РС също за доплащане на изслушаното от РС заключение, по отношение на която е подадена пред РС молба по чл. 253 от ГПК за отмяната на определението, с което е постановено заплащането й, оставена от РС след връщане на делото от БлОС, без уважение.

Насрещната страна изразява становище за недопустимост на молбата, поради просрочие като сочи, че е подадена след едномесечния срок от постановяване на решението по въззивното дело. Изразява становище и за неоснователност на молбата, тъй като произнасянето на съда е според посочените от страната разноски в представените от нея списъци за разноски пред съответните инстанции.

1

БлОС счита молба за допустима, но неоснователна предвид следното:

В чл. 248, ал. 1 ГПК е предвидена възможността съдът да допълни или да измени решението си в частта за разноските по молба на страна, подадена в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му.

БлОС е постановил по въззивното производство решение № 162 на 03.04.2026 г. Решението е необжалваемо.

Молбата по чл. 248 ГПК е подадена от жалбоподателя - ЗЕАД „Б.В..И.Г.“, ЕАД на 30.04.2026 г. т.е. в едномесечния срок, поради което възражението на насрещната страна - АПИ за просрочието й, е неоснователно.

При преценката за допустимостта на молбата съдът съобрази и чл. 80 ГПК, според който страната, която е поискала присъждане на разноски следва да представи списък на разноските. Правната последица от непредставянето му е въведена със самата норма – страната да няма право да иска изменение на решението в частта досежно разноските. Следователно представянето на списък за разноските е условие за надлежното упражняване на правото по чл.

248 ГПК т.е. за допустимостта на молбата.

За целта съдът отчете и разясненията в т. 8 и т. 9 от ТР на ВКС по т.д.

6/12 г. ОСГТК, че:

Текстът на чл. 248, ал. 1 ГПК разграничава две хипотези.

Първата - обхваща случаите, при които съдът не се е произнесъл по иначе валидно заявено и прието искане за разноски, при което непредставянето на списък по чл. 80 от ГПК, не е предпоставка за допълване на решението.

И втората хипотеза, при която след като съдът е определил дължимите разноски е налице искане от страната те да бъдат приведени в съответствие с нейното твърдение за осъществяването им, което искане е за изменение в размера на вече присъденото, при което представянето на списък е условие за допустимостта на искането за изменение на решението.

По делото искането по чл. 248 от ГПК е направено от жалбоподателя ЗЕАД „Б.В..И.Г.“, ЕАД, който е представил списък за разноски пред съответните съдебни инстанции при разглеждане на делото – пред районната 2 и пред въззивната, поради което и предвид спазване на срока за подаването й съдът приема молбата по чл. 248, ал. 1 от ГПК за допустима.

С молбата ЗЕАД „Б.В..И.Г.“, ЕАД е поискал увеличаване на присъдените му суми за разноски като с увеличаването им същите да възлизат на:

- 536, 62 евро /1048,66лв/ вместо присъдените 396,07 евро разноските, направени пред въззивна инстанция и за

- 611,57 евро /1196,12 лв./, вместо присъдените от 508.37 евро за разноските, направени пред районната инстанция.

Молбата за преизчисляване на сумите за разноски, сторени пред БлОС е обоснована с аргумента за съобразяване на допълнително платената сума за вещото лице, изслушано от БлОС, изготвило назначената САТЕ от 153, 99 евро, платена на 25.2.26 г. , като в деня на плащането й страната е уведомила съда с нарочна молба, придружена с платежния документ.

Установява се от материалите по делото, че с определение от проведеното на 10.2.2026 г. о.с.з., с което е приета САТЕ, изслушана от въззивния съд, съдът е постановил и доплащане от застрахователя на сумата от 153,99 евро за вещото лице, която да се плати в едноседмичен срок, считано от днес – деня на о.с.з. Сумата е платена след срока – на 25.2.26 г.

Искането за преизчисляване на присъдената сума за разноски като се съобрази и допълнителното платената сума, БлОС счита за неснователно.

При постановяване на решението в частта досежно разноските БлОС се е съобразил, с поисканата от застрахователното дружество сума за заплащане за САТЕ, съгласно представения от дружеството списък по чл. 80 от ГПК, обективиран в представена по делото молба, в който тази сума от 153,99 евро не фигурира.

Следователно няма искане от страната до приключване на о.с.з. по делото /в което са изслушани устните прения/ за заплащане на допълнително внесената сума каквото не е направено и впоследствие. Искането е направено едва с молбата по чл. 248 ГПК.

След като няма искане съдът не е имал основание да съобразява заплащането й като се отчете и че сумата е внесена след указания за целта срок от съда.

3

Ето защо предвид че Окръжният съд се е съобразил с разноските съобразно списъка на страната по чл. 80 от ГПК, обективиращ размера на искането й за направените пред Окръжния съд разноски, които претендира да й се платят т.е. след като съдът се е съобразил с поисканите от страната размери на разноските, то молбата й по чл. 248 ГПК за увеличаването им е неоснователна, поради което се оставя без уважение.

По отношение искането за преизчисляване сумата за присъдените разноски, направени пред РС:

Видно е, че Окръжният съд при изчисляване на разноските, сторени от застрахователното дружество пред РС съобразно частичната основателност на жалбата, отново се е съобразил с представения от застраходателя списък за разноски, чието заплащане е поискал пред РС, според който: разноските възлизат на 1088, 66 лв., от които 50 лв. – държавна такса, 498,66 лв. адвокатско възнаграждение, 40 лв. депозит за призоваване на свидетел и 500 лв. депозит за САТЕ.

Видно е, че ЗЕАД „Б.В..И.Г.“, ЕАД след като делото е било изпратено от РС на БлОС, по негова жалба срещу решението на РС, е подал молба пред РС по чл. 253 ГПК с искане РС да оттегли определението си, постановено в о.с.з. на 30.06.2025 г., с което на вещото лице е определено възнаграждение в размер на 720 лв. и застрахователят –ищец е задължен да плати допълнително сума от 220 лв., над внесения депозит от 500 лв.

Докато делото е било висящо пред БлОС, РС е постановил размяна на молбата, след което е е разпоредил да се докладва с делото.

След връщане делото от БлОС с опредеделение РС се е произнесъл като е оставил молбата на ищеца без уважение.

Искането на ЗЕАД „Б.В..И.Г.“, ЕАД е по реда на чл. 248 ГПК въззивната инстанция да отчете и тази разноска – от 220 лв.

Според Окръжният съд не са налице и при тези обстоятелства основания за промяна на присъдената сума за разноските, направени пред РС.

Окръжният съд се е съобразил с разноските, съобразно списъка по чл.

80 ГПК на страната, представен пред РС, обективиращ искането му за разноските, които претендира да му се платят. В същият не фигурира тази сума, като искането за плащането й е направено едва с молбата по чл. 248 4

ГПК.

Следователно след като съдът се е съобразил с твърденията на страната за разноските й съобразно представените от нея списък пред всяка една от съответната инстанция, то молбата й по чл. 248 от ГПК е неоснователна, поради което се оставя без уважение

Макар с оглед становището на съда да е без значение следва да се отбележи, че претендираната разноска за производството пред РС, няма данни да платена, което е допълнителен самостоятелен аргумент за недължимостта й, тъй като се съобразяват от съда само реално сторените от страната разноски.

Водим от изложеното и на основание чл. 248 ГПК, БлОС ОПРЕДЕЛИ:

Оставя без уважение молбата на ЗЕАД „Б.В..И.Г.“, ЕАД за изменение на постановеното по настоящото въззивно дело решение № 162 / 03.04.2026 г. в частта досежно разноските като на ЗЕАД „Б.В..И.Г.“, ЕАД се присъдят суми за разноски съотв. за въззивна инстанция в размер на 536,32 евро /1048,96 лв./, вместо присъдения от 396,07 евро и за първата инстанция в размер на 611,57 евро /1196,12 лв./, вместо присъдения от 508.37 евро.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5