Решение № 19940 от 05.11.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19940 гр. София, 05.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ при участието на секретаря ДИАНА АЛ. МАНОЛОВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ Гражданско дело № 20241110102266 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по подадена искова молба от М.

М. А., ЕГН **********, гр. *** против В.А.Р.“, гр. ***, представлявана от нейния началник – ***, иск с правно основание чл. 128 т.2, вр. чл.242, ал.1 КТ, с искане да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца дължими трудови възнаграждения по трудов договор № 696 от дата 18.02.2022 г., а именно 32 % за работа в МО, порционни пари (неделими, в пълен месечен размер), средства за представително облекло (пропорционално на отработеното време), ведно със законната лихва.

Твърди се, че на дата 18.02.2022 г. ищецът сключил трудов договор с В.А.Р.“ като гост – преподавател на длъжност „***“ за времето о т дата 28.02.2022 г. до 31.07.2022 г. на основание – решение от заседание на Академичния съвет, с протокол № 2/25.01/2022 г., като съгласно този договор (т.2.4.) следва да му се изплаща установеното основно трудово месечно възнаграждение и допълнителни трудови възнаграждения с постоянен характер, а именно:

-за работа в МО – в размер на 32% от ОМВ;

-порционни пари;

-средства за представително облекло (годишно, пропорционално на отработеното време);

Изтъква, че към горепосоченото възнаграждение се прибавя и такова за образователна и научна степен „доктор“ на основание чл. 14а, ал. 2 от Закона за развитие на академичния състав на Р. България (ЗРАСРБ).

Твърди, че са му били изплатени само тези по основно трудово месечно 1 възнаграждение и за образователна и научна степен „доктор“ на дата 03.02.2023г., като повече от половин година след приключване на договорните отношения, и след изрични указания на министъра на отбраната, в резултат на допълнителна проверка от Инспектората на МО, не е изплатено нито едно от допълнителните възнаграждения, като посоченото неофициално основание за неизплащането е, че има служебно правоотношение с МО. Поддържа, че изпълнението на предметния договор, през по – голяма част от неговото времетраене е било съпътствано от проверка на Инспектората на МО. Твърди, че от констатациите на проверката се установява, че договорените допълнителни възнаграждения следва да бъдат изплатени, за което ищецът ще бъде надлежно уведомен, което обстоятелство не се е случило. Заявява, че след извършената допълнителна проверка от Инспектората на МО за изпълнение на утвърдените от Министъра на отбраната констатации от предишната проверка му е изпратено писмо с рег. № 22-10-58/03.01.2023 г., че средствата не се изплащат, тъй като липсвала вътрешна уредба как да стане това. Твърди, че задачата е била в процес на изпълнение, като е имало нужда от прецизиране, допълване и синхронизиране, което налагало да се свика работна група, както и техническо време за нейното изпълнение. Счита, че впоследствие е свикана такава работна група, тъй като били обнародвани 3 броя наредби в Държавен вестник, бр. 47 и бр. 48 от 2023 г., информацията за които е поместена в писмо от Директора на дирекция „Правно – нормативна дейност в отбраната“ в МО до постоянния секретар на отбраната, с рег. № 2140-6/07.06.2023 г., касаещи условията и реда за изплащане на пътни пари, порционни пари и такива за представително облекло на служители в системата на МО при наличие на повече от едно правоотношение, които влизат в сила от дата – 01.06.2023 г. Ищецът твърди, че във връзка с това обстоятелство, на дата 19.06.2023 г. със заявление до началника на В.А.Р.“ поискал неуредените финансови задължения по трудов договор № *** между него и А да бъдат уредени, като основанието за това е, че посочените специални наредби влизат в сила от дата – 01.06.2023 г. т.е. по време на изпълнение на процесния трудов договор през 2022 г. същите не са действали, а дължимостта им е точно регламентирана в него. Изтъква, че съгласно Договора са дължими и допълнителни трудови възнаграждения с постоянен характер за работа в МО в размер на 32 %, които също не са изплатени.

Поддържа, че отговор от страна на А във вид на изплащане на дължимите средства или на аргументиран отказ, до този момент липсва.

С оглед на изложеното се моли ответникът да бъде осъден да заплати допълнителни трудови възнаграждения в размер на 32% за работа в МО, порционни пари, средства за представително облекло, ведно със законната лихва за просроченост по банкова сметка с IBAN ***.

С уточнителна молба от 19.03.2024г. ищецът уточнява размера на предявените претенции, а именно допълнително възнаграждение в размер на 32% за клас прослужено време за работа в МО: за 5 месеца и 1 работен ден, съобразно изработеното време и основното трудово месечно възнаграждение от 329 лв. (5x329 + 1/20 от 329 = 1661.45 лв.) - 531.66 лв.;

2 порционни пари: за 5 месеца и 1 работен ден, съобразно Наредба № Н- 22/ 14.08.2018 г. за условията и реда за изплащане на порционни пари в МО, СППМО и БА и годишната министерска заповед, в размер на 200лв. на месечна база (5.200 + 1/20 от 200) - 1020.00 лв.; средства за представително облекло: за 5 месеца и 1 работен ден на 1/4 работно време, съгласно Наредба № Н-16/19.11.2019 г. за условията и реда за изплащане на пари за представително облекло на цивилните служители от МО, СППМО и БА и годишната министерска заповед, пропорционално на реално отработеното време на годишна база от 350.00 лв. (1/4 от 5 + 1/20 м.) 36.82 лв.

С уточнителна молба от 20.06.2024г. ищецът уточнил размера на предявените претенция по чл. 86, ал.1 ЗЗД, като начален момент за претендиране на мораторната лихва - 01.08.2022 г. и краен момент подаването на исковата молба в съда - 10.01.2024 г. Конкретизира всяка една забава, както следва: за неизплатени 32% за работа в МО 531.66 лв., мораторна лихва в размер на 90.81 лв.; за неизплатени порционни пари 1020.00 лв., мораторна лихва в размер на 174.22 лв.; за неизплатени средства за представително облекло 36.82 лв., мораторна лихва в размер на 6.29 лв. или сумарно: мораторна лихва 271.32 лв.

(двеста седемдесет и един лв. и 32 ст.) за периода 01.08.2022 г. - 10.01.2024 г.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по делото, в който заявява, че предявените искове са неоснователни и недоказани.

Твърди, че в рамките на процесния период ищецът е назначен по служебно правоотношение на длъжност – държавен експерт в дирекция „Политика по въоръженията“ на МО по Закона за държавния служител. Твърди, че ищецът е подал молба от дата 29.01.2021 г. до началника на В.А.Р.“, с искане да бъде назначен на постоянен щат на академична длъжност „***“. Посочва, че с друго заявление – от дата 19.02.2021 г. е направил искане да бъде назначен, като гост – преподавател, на 4 часа, на длъжност „***“, съгласно чл. 52 от ЗВО и чл. 94 от ПРАСВА. Изтъква, че с Протокол № 2 от дата 25.01.2022 г. от заседание на Академичния съвет на А е взето решение ищецът да бъде назначен, като гост – преподавател на академична длъжност „***“ в катедра „Политики, стратегии и отбранително планиране“ на факултет „Национална ***“, а на дата 18.02.2022 г. е сключен трудов договор № 696 между Военната Академия и ищецът, като гост – преподавател на длъжност „***“ в катедра „Политики, стратегии и отбранително планиране“ на факултет „Национална ***“ (ФНСО), с работно време от 2 часа на ден за срок от 28.02.2022 г. до 31.07.2022 г. Заявява, че в рамките на процесния период ищецът притежава образователна и научна степен „доктор“ по специалността „***“, присъдена от А.Г.Р“ през 2016 г. за защитен дисертационен труд на тема „Развитие на системата за отбранителна аквизиция“. Заявява, че притежава още и диплома с № 033 от дата 02.07.2020 г., издадена от Висше училище по сигурност и икономика – гр. Пловдив за присъдена академична длъжност „***“ в областта 3 на висшето образование „***“ по професионално направление и „***“, „***“.

Изтъква, че в своето Заявление за назначаване в А от дата – 12.05.2021 г. ищецът е посочил, че има сключен договор с № *** от дата 06.07.2020 г. за длъжност „***“ с ВУСИ – гр. Пловдив, който е отразен в Регистъра на научните длъжности и дисертации в Националния център за информация и документация – „НАЦИД“. Също така ищецът бил посочил, че по този договор е в безсрочен неплатен отпуск, за което към свое заявление от дата 12.05.2021 г. до началника на А е представил подписана от него декларация, затова, че по договор № *** от дата 06.07.2020 г. с ВУСИ – гр. Пловдив е в постоянен неплатен отпуск.

Заявява, че поради обстоятелството, че ищецът е държавен експерт в ДПВ в МО е било невъзможно въвеждането на информация за сключения договор в Автоматизираната система за управление на човешките ресурси – АСУ на ЧР, както и във финансовата програма за формиране на работната заплата. Сочи, че от А е поискано съдействие и становище от дирекция „Управление на човешките ресурси в отбраната“ в МО, относно правото му да получи финансови средства за представително облекло и порционни пари по трудовия договор с военната Академия предвид, че и двете правоотношения са в рамките на МО и структурите на пряко подчинение на Министъра на отбраната (СППМО), каквато е и Военната академия. Твърди, че от приложената справка с рег. № СИ-29-2471 от дата 24.03.2023 г. е видно, че на ищецът ежемесечно е изплатено основно месечно възнаграждение в размер на 329,00 лева, както е изплатено обезщетение за неизползван отпуск по чл. 224 от КТ в общ размер на 81,00 лева и допълнително възнаграждение за научна степен „доктор“ в общ размер на 490,59 лева. Посочва, че организацията на работната заплата се регламентира във вътрешни правила за работната заплата, които са вътрешен нормативен акт на предприятието. Сочи, че при оценката на работното място се отчитат сложността, отговорността и тежестта на труда и параметрите на работната среда – чл. 4 от НСОРЗ. Изтъква, че разпоредбата на чл. 13, ал. 1 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата с колективен трудов договор дава правното основание да се изплащат допълнителни трудови възнаграждения и извън изрично уредените в закона. Твърди, че към датата на сключване на трудовия договор, на служителите от Военна академия не са били запознати с обстоятелството, че ищецът е назначен по Закона за държавния служител в МО, като след подписването на договора, назначаването на ищеца е отразено в АСУ на ЧР и при въвеждане на ЕГН на лицето, системата е извела съобщение, че същият е служител в Министерство на отбраната, което не позволява извършване на действия свързани с промяна на неговото правоотношение. Заявява, че със Заповед на Министъра на отбраната № ОХ – 73/25.01.2022 г. месечният размер на порционните пари на цивилните служители от МО, СППМО и БА за 2022 г. е определен в размер на 120,00 лева. Посочва, че размерът на пътните пари при отиване и връщане от платен годишен отпуск за 2022 г. е регламентиран с МЗ № ОХ – 1078 от дата 26.11.2021 г. Твърди, че във връзка с правото на ищеца да получи финансови средства за представително облекло, порционни и пътни пари и по силата на сключения трудов договор с В.А.Р.“, т.е.

4 едновременно и по двете правоотношения в МО и в структурата на пряко подчинение на Министъра на отбраната е отправено запитване до директора на дирекция „Финанси“ в МО, който е изразил становище, че „дирекцията не е специализирана администрация и тълкуването на нормативните актове, изразени от дирекцията нямат задължителна юридическа сила и не обвързват адресатите или други трети лица“. Посочено е още, че по отношение на порционните пари същите се изплащат ежемесечно, съгласно Наредба № Н22/2018 г. за условията и реда за изплащане на порционни пари в МО, структурите на пряко подчинение на Министъра на отбраната и Българската армия. Изтъква, че видно от приложения по делото доклад на Инспектората на Министерство на отбраната с рег. № 22-15-58 от дата 30.06.2022 г. става ясно, че на ищеца със служебното му правоотношение с Министерство на отбраната, са изплатени финансови средства за представителна облекло за 2022 г., в пълен размер; порционните пари – ежемесечно, съгласно Наредба № Н-22/14.08.2018 г. и пътни пари, които са начислени и изплатени на служителя във ведомостта за м. март 2022 г., при ползване на платен годишен отпуск.