Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 13 от 26.02.2021, Районен съд - Луковит

Съд
Районен съд - Луковит
Дело
Административно наказателно дело 274/2020
Вид
Решение № 13
Подписан
26.02.2021
Състав
ВЕНЦИСЛАВ СТЕФАНОВ ВЪЛЧЕВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 11 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 27, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 44, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 52, ал. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 53, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 7, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 102 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 102, т. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 177, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 177, ал. 1, т. 3 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 177, ал. 1, т. 3, б. "а" · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 11, ал. 3 · Наказателен кодекс
  • чл. 177, ал. 1, т. 3 · Наказателен кодекс

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 13 гр. Луковит , 26.02.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛУКОВИТ в публично заседание на деветнадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

ВЕНЦИСЛАВ С. ВЪЛЧЕВ при участието на секретаря В. К. П. като разгледа докладваното от ВЕНЦИСЛАВ С. ВЪЛЧЕВ Административно наказателно дело № 20204320200274 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по повод подадена жалба от И. Г. Б., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. П., ж.к. „С.“ **, вх. *, ет. *, ап. **, против Наказателно постановление № ****, издадено на 08.10.2020 г. от Началника на РУ МВР гр. Луковит, с което за нарушение по чл.

102, т. 1 ЗДвП, на основание чл. 177, ал. 1, т. 3, б. „а“ от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 100,00 лева.

С жалбата се оспорва издаденото наказателно постановление /НП/ като незаконосъобразно, неправилно и необосновано. Твърди се, че НП е издадено в нарушение на нормите на ЗАНН.

В съдебно заседание, процесуалният представител на жалбоподателя поддържа жалбата по изложените в нея възражения.

Административнонаказващият орган, редовно призован, не изпраща представител.

В представеното писмено становище от страна на процесуалния представител на жалбоподателя адв. Р.М. от АК- Ловеч, се излагат аргументи, поради което счита обжалвания административен акт за незаконосъобразен, неправилен и необоснован. Твърди се, че така представената фактическа обстановка не отговаря на обективната истина, а отделно от това са налице нарушения на процесуалните и материални норми, като по този начин е ограничено правото на защита на жалбоподателя да разбере какво нарушение му се вменява. На първо място се излагат доводи, че едва след започване на проверката от полицейските служители бащата е узнал за случилото се, че липсва съставомерно за отговорността негово поведение по допустителство на управлението, изводимо от показанията на свидетелите, при което жалбоподателят не е знаел, че синът му управлява МПС и не е могъл да предполага за наличието на това управление. На второ място, че в обжалваното НП се приема, че жалбоподателят в качеството му на родител е допуснал, а не на изрично изброените в чл. 102, ал. 1 от ЗДВП лица, като в НП са изброени всички 1 възможни субекти на нарушението. Тези формулировки са пречка жалбоподателят да установи какво нарушение му се вменява и да осъществи защитата си. И на трето място, се прави анализ на структурата на нормата по чл. 177, ал. 1, т. 3 НК, като се сочи, че тя съдържа и диспозиция на дължимо поведение - да не се допуска управление от неправоспособен водач, и това е другата форма на нарушението, което се санкционира. В този случай обаче не е нарушен чл. 102 от ЗДвП, а е нарушена разпоредбата на чл. 177, ал. 1, т. 3 ЗДвП.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 14.09.2020 г. в гр. Луковит, около 14.45 часа, непълнолетният неправоспособен водач – петнадесет годишният В. И. Б. управлявал МПС – АТВ в централната част на града.

По същото време, при обход на централната градска част със служебен автомобил, полицейските служители Г. В. Й. и П. Д. Г. от РУ МВР гр. Луковит засекли АТВ-то излизащо от улица „Христо Б.“ и спиращо на кръстовището с ул. „Възраждане“. При проверката установили, че водачът е момче, което им казало, че е на 15-годишна възраст.

При извършената справка на МПС-то с рама № ******************, се установи, че същото не е регистрирано по надлежния ред и е без поставена peгистрационна табела. На място пристигнал и родителят на детето - жалбоподателят И. Г. Б.. При проведената беседа с него, полицейските служители му заявява, че ще му бъдат съставен АУАН, че тъй като синът му е непълнолетен и като баща носи отговорност за неговите деяния.

Във връзка с установеното нарушение, актосъставителят Г. В. Й. съставил АУАН, серия GA, № 1**** г. срещу жалбоподателя, за това, че на 14.09.2020 г. в 14.45 часа в гр.

Луковит, на кръстовището на ул. „Възраждане“ и ул. „Христо Б.“, като родител на непълнолетния В. И. Б., във връзка с чл. 26 ал. 3 от ЗААН, допуска същият да управлява четири коледно МПС парка YAMAHA, син на цвят с рама номер: ******************, като нарушава: 1. Не притежава СУМПС. Като извършено нарушение е посочено: водач, собственик, упълномощен ползвател или длъжностно лице, което допуска или предоставя управлението на МПС на лице, което не е правоспособен водач по ЗДвП, а нарушението е квалифицирано по чл. 102, т. 1 от ЗДвП.

В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН на 16.09.2020г. жалбоподателят подал възражение срещу съставения акт, в което изложил, че не е съгласен с приетите в него констатации, тъй като липсват доказателства за вмененото му нарушение.

С оглед задълженията му визирани в чл. 52, ал. 4 ЗАНН, преди да се произнесе по преписката, наказващият орган е извършил действия за проверка на съставения акт с оглед на неговата законосъобразност, обоснованост и преценка на възраженията и събраните доказателства, както и извършил разследване на спорните обстоятелства.

В тази връзка, в хода на административнонаказателното производство на 28.09.2020 г. били снети сведения И. Г. Б., в които заявил, че синът му В. И. Б. на 15 година е ученик ПМГ ,,Гео Милев” гр. П.. През лятната ваканция е бил в гр. Луковит. На 14.09.2020 г. Синът му казал, че ще ходи да се подстригва и след това ще играе футбол на игрището до волейболната зала. Било следобед когато му се обади и му казал, че спрян за проверка от полицаи. Тогава Б. разбрал от полицейски служители, че синът му управлявал АТВ, но той не притежава такова МПС тип АТВ и не разполага с информация за него, нито му го е предоставил или разрешил да управлява това МПС.

На 17.09.2020 г. сведения относно обстоятелствата, при което е установено нарушението, са снети и от актосъставителя Г. В. Й.. От негова страна са дадени сведения относно обстоятелствата, при които е установено нарушението, както и че по време на 2 процедурата по съставяне на акта, при поискване на документи на превозното средство, жалбоподателят е заявил, че е закупил АТВ-то преди време и притежава само фактура, която незнае къде се намира в момента.

Въз основа на съставения АУАН, серия GA, № 1**** г. от страна на административно наказващия орган /АНО/ - Началника на РУ МВР гр. Луковит е издадено оспорваното НП срещу жалбоподателя. В обстоятелствената част на НП е посочено, че на 14.09.2020 г. в 14.45 часа в гр. Луковит, на кръстовището на ул. „Възраждане“ и ул. „Христо Б.“, като неправоспособен водач, държава България при обстоятелства: в гр. Луковит на кръстовището на ул. Възраждане и ул. Христо Б., като родител на непълнолетният В. И. Б.

ЕГН *** от гр. Луковит, във връзка с чл. 26 ал. 3 от ЗААН, допуска същият да управлява четири коледно МПС марка „YAMAHA“ (син) с рама номер:

******************, като нарушава: 1. Не притежава СУМПС.

С обжалвания административен акт на жалбоподателя е вменено, че е извършил следното нарушение: Като водач, собственик, упълномощен ползвател или длъжностно лице, допуска или предоставя управлението на МПС на лице, което не е правоспособен водач, което е квалифицирано като нарушение по чл. 102, т. 1 от ЗДвП. С обжалваното НП на жалбоподателя, на основание чл. 177, ал. 1, т. З, б. „а“ от ЗДвП е наложена глоба в размер на 100 лева.

Съдът кредитира показанията на свидетеля П. Д. Г., работещ в РУ МВР Луковит на длъжността „младши инспектор“ охранителна полиция. От показанията му се установява, че при обход на централната градска част, с колегата му засекли МПС - АТВ, излизащо от улица „Христо Б.“ и спиращо на кръстовището на ул. „Възраждане“. При проверката установили, че водачът е момче, които им казало, че е на 15-годишна възраст. Момчето извикало баща си, след което в РУ Луковит, колегата му Й. състави необходимите документи. МПС нямало регистрационни табели и момчето било без СУМПС. Същият категорично заяви, че е възприел момчето да управлява АТВ-то.

Съдът кредитира показанията на свидетеля Г. В. Й., работещ в РУ МВР Луковит на длъжността младши автоконтрольор. От показанията му се установява, че движейки се по ул. „Възраждане“ в центъра на гр. Луковит, забелязали движещо се АТВ, синьо на цвят, което след това изгубили от поглед. След това същото АТВ засекли на кръстовището на ул.

„Възраждане“ и ул. „Христо Б.“. След извършената проверка установил, че водачът на МПС е непълнолетният В. И.Б., както и че МПС е без регистрационна табела. Проверяващите дали възможност на непълнолетния да проведе разговор по телефона с баща си. Докато извършвали справка по рамата на МПС, бащата дошъл на място, при което му заявили, че ще му бъде съставен АУАН в РУ Луковит. В с.з. същият заяви, че не си спомня с бащата /жалбоподателят/ са коментирали дали той е предоставил или разрешил на сина си да управлява МПС, пояснявайки: „но тъй като сме от малък град, знаем че лицето и преди това е управлявало“, но без да е спирано лично от него.

Съдът изслуша жалбоподателя И. Г. Б., който заяви, че по принцип не притежава такова МПС – АТВ, както и че синът му е взел от негов приятел АТВ-то да се повози. Заяви, че няма как да допусне сина му да управлява такова МПС, защото не е знаел, че той е го взел и управлявал, тъй като не притежава такова МПС.

Въз основа на така изложеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е допустима, като подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от надлежна страна и против подлежащ на обжалване административен акт.

3

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съображенията затова са следните:

В конкретния случай съдът счита, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган – И. Р. на длъжност Началник на РУ МВР гр.Луковит, който към дата 14.09.2020 г. е бил назначен на тази длъжност, видно от приложеното удостоверение издадено от Директора на ОД МВР – Ловеч /л. 17/, както е бил и оправомощен да издава НП, видно от приложената Заповед Рег. № **** г. на Министъра на вътрешните работи /т. 2.8 от същата заповед/.

АУАН е съставен от компетентно /териториално и материално/ лице – Г. В. Й., на длъжност младши автоконтрольор II степен, който безспорно е длъжностно лице на службите за контрол, предвидени в ЗДвП и който по силата на чл. 189, ал. 1 ЗДвП е компетентен да съставя АУАН за нарушения по ЗДвП.

На следващо място, за да бъде законосъобразно издаденото наказателно постановление следва да има съответствие между отразеното в него и в АУАН, въз основа на който се издава. В настоящият случай съдът счита, че е налице съответствие както досежно текстовото описание на нарушенията, така и на тяхната цифрова квалификация.

При съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН.

Не са налице формални предпоставки за отмяна на Наказателното постановление, тъй като при реализирането на административно-наказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до опорочаване на производството, по категоричен начин се установява изпълнителното деяние, дата и място на извършване на нарушението.

В чл. 102 от ЗДвП, законодателят е забранил на собственици на МПС да предоставят притежаваните от тях МПС на определен кръг водачи. Самия глагол „предоставят“ изисква активно действие от страна на собствениците, както и знание у тях, че лицето, на което предоставят собственото си МПС е от категорията на изброените – неправоспособно /в конкретния случай/. По делото не бе установено по категоричен начин активно действие по предоставяне на процесното МПС - АТВ от страна на жалбоподателя, но категорично е установено знание у него, че лицето което е допуснал да управлява собственото му МПС е неправоспособно, доколкото се касае за неговия непълнолетен син.

Съгласно разпоредбата на чл. 177, ал. 1 от ЗДвП „Наказва се с глоба от 100 до 300 лв.: т. 3. собственик, длъжностно лице или водач, който допуска или предоставя управлението на моторно превозно средство на лице, което: б „а“ не е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство…“.