Решение № 3679 от 31.07.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3679 гр. София, 31.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 102-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: НИКОЛАЙ Б. В. при участието на секретаря ЙОРДАНА П. ТАШЕВА като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ Б. В. Административно наказателно дело № 20211110209076 по описа за 2021 година при участието на секретаря Йордана Ташева, след като разгледа докладваното от съдията н. а. х. дело № 9076 по описа на СРС за 2021 година, за да постанови решение, взе предвид следното:

Производство по реда на чл.59 – чл.63 от ЗАНН (ред., ДВ, бр.13 от 2020г.).

Образувано е по жалба на В. Б. А. срещу Наказателно постановление (НП) № 21-51307-30013 от 22.04.2021г., издадено от Началника на 07 РПУ-СДВР, с което на осн. чл.53, ал.1 от ЗАНН и чл.257, ал.1 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба” в размер на 100 (сто) лева за нарушение на чл.64, ал.4 от ЗМВР.

В жалбата се сочи, че жалбоподателят бил задържан без никаква причина и основание от „ченгетата” от полицейското управление и по незаконен начин, като сочи, че спрямо него било упражнено насилие (бил бит по бъбреците и му бил счупен мобилният телефон), като се сочи също, че бил „пльоснат” по очи в калта от полицаите, сложени му били белезници, като полицаите се държали неуважително към него, като му говорили на „ти” и „бе”. Изложени са твърдения, че издаденото НП било неоснователно и същевременно било престъпно деяние, попадащо под няколко члена на закона, вкл. лъжесвидетелстване, злоупотреба със служебно положение и набедяване. Изложени са твърдения, че при пълен автобус с хора и при пълна спирка с хора нямало свидетели на „глупостите”, в които бил обвинен, вкл. насилника Д. И. Д.в, който бил накарал приятелката на жалбоподателя К. Ц.а Д. да подаде „лъжлив сигнал” против жалбоподателя на тел. 112, вследствие на което бил задържан. Нарушени били разпоредбите на чл.70, защото ситуацията не попадала в 1 хипотезите на проверка на самоличността, и чл.72 от ЗМВР, защото не му били разяснили правата, не била издадена писмена заповед и се държали с него като с „боклук и терорист” и не можело да бъде глобен само, защото престъпниците, нарушили всички членове на Конституцията, закона и правата му, твърдели „пълни глупости”, за които нямало нито доказателства, нито факти, нито свидетели. Според жалбоподателя оспорваното НП било „просто документално писмено доказателство за полицейския произвол в България” на фона на всичкия незаконен стрес и тормоз, на които бил подложен. Прави се искане за отмяна на НП като неправилно, незаконосъобразно и необосновано.

В съдебното заседание жалбоподателят В. А., редовно призован, се явява лично, като поддържа своята жалба с изложените в нея доводи и съображения.

Въззиваемата страна – Началник на 07 РПУ-СДВР, редовно призована, не се явява и изпраща процесуален представител юрк. Д. Б. (вж. л.154 от съд. д.), който моли да бъде оставена без уважение жалбата и да бъде потвърдено издаденото НП, като са депозирани и писмени бележки, които да бъдат взети под внимание от съда (л.155-156 от съд. д.).

Съдът, като изслуша доводите на страните, служебно провери изцяло атакуваното наказателно постановление, обсъди поотделно и в тяхната съвкупност доказателствените материали по делото, съобрази законовите разпоредби, намира за установено следното:

По фактическите обстоятелства и доказателствените материали:

Свидетелката К. Д. и жалб. А. работили заедно преди приблизително 15 години, като имали и интимна връзка, която приключила към 2008г.

През месец октомври 2020г. жалб. А. отново започнал да се обажда по телефона на свид. Д., като искал двамата да се виждат и да заживеят заедно. Свидетелката категорично отказвала подобни предложения, т. к. междувременно се била омъжила за свид. Д. Д.в, но жалбоподателят продължавал да я притеснява с постоянни телефонни обаждания, пишел съобщения и дори започнал да посещава до нейния дом и до работното ѝ място.

На 07.11.2020г. жалб. А. пресрещнал свид. Д. в близост до блока, в който живеела, обяснил , че я обича и желаел да живеят заедно, но свидетелката категорично отказала подобни предложения.

На 21.01.2021г. жалбоподателят отново причакал свид. Д., но този път пред апартамента , поискал обяснение за липсата на обаждания от нейна страна, заплашил я, че ще я съди, защото бил прелъстен и изоставен, а когато свид. Д. се прибрала в дома си – започнал да звъни на звънеца и да тропа по вратата, но нямало резултат.

След това жалб. В. А. започнал да обикаля около блока на свид. К. Д., дори посещавал и работното място. Заради това, съпругът на свидетелката свид. Д. Д.в я изчаквал след работа и я придружавал до дома им.

Поради тези действия на жалбоподателя, свид. К. Д. депозирала заявление в 08 РПУ – СДВР и в СДВР, в които описала, че върху нея се упражнява системен психически 2 тормоз от страна на жалбоподателя, изразяващ се в постоянни обаждания по телефона с искания за срещи и съвместно съжителство, както и с посещения на адреса, на който тя живее.

На 17.03.2021г., около 18:00 ч., свид. К. Д. излязла от работа, като нейният съпруг свид. Д. Д.в я изчакал отвън, и двамата тръгнали към автобусната спирка, за да се приберат в дома си. По пътя към спирката били пресрещнати от жалб. В. А., който отново започнал да търси обяснения от свид. Д. за липсата на обаждания по телефона, опитал да провокира свид. Д.в с думи, че му пречел да се вида с „приятелката си” и така двамата съпрузи, придружавани от жалб. А., стигнали до спирката на МГТ „ул. Стоян Михайловски”.

След идването на автобуса по линия № 88 двамата съпрузи се качили в него, като първа в автобуса се качила свид. Д., а след нея се качил и свид. Д.в, който при качването си, на вратата на автобуса се бутнал в жалб. А., защото последният също се опитвал да се качи вътре, а свид. Д.в от своя страна, се опитвал да му попречи да го направи. Жалбоподателят А. силно блъснал свид. Д.в и влязъл вътре в превозното средство. Семейство Д.ви и жалбоподателят застанали срещу втората врата в превозното средство Вътре в автобуса жалб. А. се опитвал на няколко пъти да се доближи до свид. Д., която седнала на една от седалките, а свид. Д.в застанал между двамата, за да предпази съпругата си, като жалбоподателят А. продължил да отправя цинични реплики спрямо свид. Д.в и обичайните (вж. по-горе) думи относно желанието му за установяване на връзка със свид. Д..

Около 18:23 ч. свид. К. Д. позвънила на тел. 112 и съобщила за случващото се в автобуса (вж. справка на л.43 от съд. д.), като поискала от оператора съдействия от полицейските служители. Сигналът бил препратен на 07 РПУ – СДВР.

На спирката на обществения транспорт „бул. Г. М. Димитров” автобусът спрял, като в него се качили двама униформени полицейски служители – свидетелите А. Р. и И. Х. и колегата им К., които били изпратени като АП-161/162 по повод на сигнала.

Полицейският екип се качил в автобуса, установил, че жалб. А. се намира в близост до семейна двойка, която посочила на полицаите жалбоподателя като лицето-нарушител, заради когото е подаден сигнала, като сем. Д.ви, чиято самоличност била проверена от полицаите, обяснили на последните, че вербално са били нападани от въпросното лице, блъскало е в гърдите свид. Д.в и това му поведение не било за първи път.

Свидетелят Р. се представил с име и длъжност на жалбоподателя, поискал документ за самоличност, но жалб. А. отказал, и се захванал с ръце за тръбните дръжки в автобуса.

Свидетелят Р. помолил жалбоподателя да слезе от автобуса, но той отново отказал и почнал да крещи, че имало „полицейско насилие”.

Полицейските служители предприели действия по извеждане на жалб. А. от автобуса, като единият от тях сложил белезници на дясната ръка на жалбоподателя, след което двамата опитали да отворят пръстите на ръката му, за да пусне дръжката. След като успели да освобят лявата му ръка от дръжката, органите на реда свалили жалбоподателя от 3 автобуса, като същият се съпротивлявал през цялото време и крещял, че върху него се упражнява насилие. Жалбоподателят бил свален на земята и задържан с помощни средства (белезници). След това, жалбоподателят А. бил отведен в полицейското управление и задържан със съответна заповед по чл.72 от ЗМВР (вж. л.63 от съд. д.).

В полицейското управление (07 РПУ – СДВР) били отведени свид. К. Д., която подала оплакване по случая (вж. л.58 от съд. д.), и свид. Д.в, като двамата дали писмени сведения за случая (вж. л.59-60, 61 от съд. д.). Писмени сведения дал и жалб. В. А. (вж. л.6869).

Свидетелят И. Х. издал протокол по чл.65 от ЗМВР за писмено полицейско предупреждение спрямо свидетелите Д. и Д.в (вж. л.66-67 от съд. д.), като такъв протокол свид. Р. издал и на жалбоподателя (вж. л.65 от съд. д.).

Свидетелят А. Р., който заемал длъжността „старши полицай” в 07 РПУ -СДВР, преценил, че е извършено административно нарушение и в присъствието на свидетеля И. Х. съставил АУАН сер. АА № 13 (фабр. № 836885) против В. Б. А., в който било посочено фактическото описание на твърдяното административно нарушение (на горната дата, в автобус по линия № 88 не било изпълнено надлежно дадено полицейско разпореждане за слизане от автобуса и представяне на документ за самоличност), както и нарушената законова разпоредба на чл.64, ал.4 от ЗМВР. Актът бил подписан от актосъставителя и свидетеля, като екземпляр от него бил връчен на жалбоподателя, който го подписал и посочил, че има възражения.

Писмени възражения в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не били представени.

По случая била образувана полицейска преписка № 3382р-99376/18.03.2021г. по описа на 07 РПУ – СДВР, като материалите били изпратени в СРП с мнение за отказ да се образува досъдебно производство. С постановление № ДН-15777/07.04.2021г. СРП отказала да образува досъдебно производство и прекратила заведената прок. преп. № 15777/2021г. на СРП (вж. л.54 от съд. д.).

Междувременно, въз основа на съставения АУАН сер. АА № 13/17.03.2021г. (фабр.

№ 836885), на 22.04.2021г. началникът на 07 РПУ – СДВР издала процесното НП № 21-51307-30013/22.04.2021г., в което били описани обстоятелствата по извършване на административното нарушение, неговото фактическо описание (неизпълнение на законно отдадено устно полицейско разпореждане на процесните дата, време и място в автобуса), и правната му квалификация (нарушение на чл.64, ал.4 от ЗМВР), като с този санкционен акт на осн. чл.53, ал.1 от ЗАНН и чл.257, ал.1 от ЗМВР на жалбоподателя В. Б. А. било наложено административно наказание „глоба” в размер на 100 (сто) лева за нарушението.

С разписка НП било връчено на жалбоподателя на 18.05.2021г. На 25.05.2021г. В. А. подал жалба в СРС срещу издаденото НП (вж. л.1 от съд. д.)

От заключението на вещото лице П. В. по видео-техническата експертиза (ВТЕ) се установяват действията на трите лица (свидетелите Д. и Д.в, и жалбоподателя) в 4 пространството на автобуса, както и предприетите от полицията действия по извеждането на жалбоподателя от автобуса, като вещото лице подробно (вж. т.8.3. от заключението) е описало и онагледило (със снимки) заснетите от камерите в автобуса действия, като вещото лице е установило възможност за идентификация на част от заснетите лица, като съдът (с оглед процесуална икономия) няма да възпроизвежда цялостната „заснета картина” (вж. л.109-118 от съд. д.).

От заключението на вещото лице П. В. по комплексната лицево-идентификационна аудио-техническа експертиза (КЛИАТЕ) се установява самоличността на лицата от автобуса (категорично за жалбоподателя и за свид. Д.в, и само с вероятност – за свид. Д.), като е изяснено и съдържанието на проведените телефонни разговори с оператора на тел. 112 по повод на инцидента в автобуса, чието съдържание е дословно пресъздадено от вещото лице в текстовата част на експертизата, като съдът няма да го възпроизвежда в своето решение (вж. л.131-150 от съд. д.).

Изложените фактически обстоятелства се установяват от събраните по делото доказателствени материали: гласните доказателства съдържащи се в показанията на разпитаните от съда свидетели И. Б. Х., А. Г. Р., К. Ц.а Д. и Д. И. Д.в; в приобщените по надлежния процесуален ред на чл.283 от НПК писмени доказателства: съставения АУАН сер. АА № 13/17.03.2021г. (фабр. № 836885), писмо от 07 РПУ – СДВР (л.2), заповед № 8121з-1098/25.08.2017г. на министъра на вътрешните работи (л.9), заповед № 8121з1371/11.11.2015г. на министъра на вътрешните работи (л.10), писмо-справка рег. № 3382-0018072/22.11.2021г. (л.31), заповед за задържане (л.33, 63), писмо-справка от Дирекция „НС 112” – МВР (л.43), писмо от СРП (л.53), постановление на СРП (л.54), полицейски доклади (л.56-57, 62), заявление до 07 РПУ – СДВР (л.58), протоколи за полицейско предупреждение (л.65-68), писмо от „ЦГМ” ЕАД (л.83-84),ВД- 589/31.03.2022г. от Център за градска мобилност (л.83-84), веществените доказателства – 3 (три) бр. оптични носители със записи (л.л.42, 86, 105), както и експертизите по делото: заключенията на в. л. П. В. по видео-техническата експертиза (л.109-118) и по комплексната лицево-идентификационна и аудио-техническа експертиза /отчасти/ (л.131-150).