Решение № 24 от 16.02.2026, Районен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 24 гр. Ямбол, 16.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, X СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Васил М. Атанасов при участието на секретаря Я.П.С. като разгледа докладваното от Васил М. Атанасов Административно наказателно дело № 20252330200974 по описа за 2025 година Съдебното производство е образувано по въззивна жалба на С. Л. П. от гр. София, срещу Наказателно постановление № 25-0814-000205/11.09.2025 г. на Началника на РУ-Стралджа, с което на жалбоподателя за нарушение по чл.123, ал.1, т.3 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал.1, т.5 от ЗДвП му е наложено наказание Глоба в размер на 50 лева и и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец.

В жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на атакуваното НП и се иска неговата отмяна. В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован се явява лично и поддържа жалбата.

Административнонаказващият орган редовно призован, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата, като моли съда атакуваното НП като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено.

ЯРС, след като прецени събраните по делото доказателства, наведените в жалба доводи, възраженията и изразените становища на страните, прие за установено:

На 01.07.2025 г., св. А. Т. – младши автоконтрольор при РУ-Стралджа, заедно с колегата си М. К. били уведомени от дежурния при РП-Стралджа за настъпило ПТП на бензиностанция Лукойл на АМ Тракия север-км. 298. При проверката на сигнала, свидетеля Т. посетил бензиностанцията, където 1 разговарял с жалбоподателя П.. При разговора свид. Т. констатирал, че П. е спял на седалката на мястото на шофьора в личния си автомобил Волво с ДК № *** ***, като около 09.30 ч. усетил удар в задната част на автомобила си.

Слязъл от него и видял лек автомобил Форд, син на цвят, в който се намирали две жени. П. провел разговор с тях, след което лекия автомобил с двете жени потеглил в посока на гр. София. Жалбоподателят разговарял също и с управителя на бензиностанцията, която се обадила на дежурния на РУСтралджа.

Свид. Т. изготвил докладна записка за случая, въз основа на която срещу жалбоподателят бил съставен АУАН за нарушение по чл. 123, ал.3, б.в от ЗДП за това че е останал на място, като не е уведомил службите за контрол, на територията на която е настъпило ПТП.

Въз основа на АУАН-а, на 11.09.2025 г., наказващият орган издал атакуваното наказателно постановление № 25-0814-000205/2025 г.

При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление, относно законосъобразността, обосноваността и справедливостта на наложеното административно наказание, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице, посочено в наказателното постановление като нарушител, в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, съдържа всички необходими реквизити, поради което същата е процесуално допустима и като такава следва да бъде разгледана.

Разгледана по същество, същата е основателна.

Настоящото производство е от административно- наказателен характер, като същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение по смисъла на чл.

6 от ЗАНН и това деяние извършено ли е от лицето посочено в акта и наказателното постановление като нарушител. Освен това, за да бъде наказателното постановление правилно и законосъобразно е необходимо стриктно да бъдат спазени изискванията на ЗАНН относно съставянето на акта и издаването на наказателното постановление.

В конкретния казус, съдът констатира, че фактическата обстановка описана в АУАН и в НП не е установена по безспорен начин. От свидетелските 2 показания безспорно се установява, че за настъпилото произшествие е бил уведомен дежурния при РУ-Стралджа. Безспорно също така е, че жалбоподателят не е напускал мястото на ПТП, като е указал съдействие на органите на реда.

Освен различията между действителната фактическа обстановка и описаната в АУАН и в НП обстановка, съдът намира, че са нарушени императивните разпоредби на ЗАНН във връзка с издаването на НП. Съгласно чл. 42, т. 4 от ЗАНН, актът за установяване на административно нарушение трябва да съдържа описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, което изискване е въздигнато от закона в задължителен реквизит.

Същото условие предвижда и чл. 57, т. 5 от ЗАНН за наказателното постановление. В конкретния случай липсва идентичност между деянието, обективирано в акта и възпроизведения в наказателното постановление състав на административно нарушение. Налице е разминаване между посоченото в АУАН и в атакуваното НП нарушение. При издаването на НП наказващият орган е нарушил императивната разпоредба на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, съобразно която, следва да има пълно описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават. При установяване на нарушението и при издаване на атакуваното наказателното постановление, административнонаказващият орган е допуснал съществено нарушение на установената в ЗАНН процедура, състоящо се в противоречие между описанието на нарушението в АУАН и в наказателното постановление. В акта за установяване на административно нарушение, на жалбоподателя е вменено нарушение затова, че "на 01.07.21025 г. остава на място, като не уведомява компетентните служби за контрол, на територията на която е извършено нарушението .....", а в атакуваното наказателно постановление в диспозитива на същото е ангажирана отговорността му за това, че "на 01.07.2025 г. … напуска, като не уведомява службата за контрол, като не изнълнява указанията й.

Отделно от горното, с оглед на установената фактическа обстановка обаче следва да се приеме също така, че в момента на реализирането на ПТПто жалбоподателят не е бил водач на МПС, тъй като същият не е управлявал автомобила - същият не в движение, а е бил паркиран, както и че другият автомобил е предприел маневра назлизане в района на бензиностанцията и е 3 допуснал пътнотранспортно произшествие с паркирания автомобил на жалбоподателя. След като жалбоподателят в онзи момент не е бил водач на МПС, то няма как да бъде ангажирана отговорността му като водач на МПС за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3 б. "в" от ЗДвП.

По изложените съображения, съдът счита, че в хода на административно наказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до отмяна на наказателното постановление.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 25-0814-000205 от 11.09.2025 г. на Началника на РУ-Стралджа, с което на С. Л. П., ЕГН **********, на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП е наложено наказание "глоба" в размер на 50 лв. и лишаване от право да управлява МПС за един месец, за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3 б. В от ЗДвП, като незаконосъобразно.

Решението подлежи на касационно обжалване, пред Административен съд, гр. Ямбол, в 14- дневен срок от получаване на съобщението на страните.

Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________ 4

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 24 гр. Ямбол, 16.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, X СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Васил М. Атанасов при участието на секретаря Я.П.С. като разгледа докладваното от Васил М. Атанасов Административно наказателно дело № 20252330200974 по описа за 2025 година Съдебното производство е образувано по въззивна жалба на С. Л. П. от гр. София, срещу Наказателно постановление № 25-0814-000205/11.09.2025 г. на Началника на РУ-Стралджа, с което на жалбоподателя за нарушение по чл.123, ал.1, т.3 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал.1, т.5 от ЗДвП му е наложено наказание Глоба в размер на 50 лева и и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец.

В жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на атакуваното НП и се иска неговата отмяна. В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован се явява лично и поддържа жалбата.

Административнонаказващият орган редовно призован, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата, като моли съда атакуваното НП като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено.

ЯРС, след като прецени събраните по делото доказателства, наведените в жалба доводи, възраженията и изразените становища на страните, прие за установено:

На 01.07.2025 г., св. А. Т. – младши автоконтрольор при РУ-Стралджа, заедно с колегата си М. К. били уведомени от дежурния при РП-Стралджа за настъпило ПТП на бензиностанция Лукойл на АМ Тракия север-км. 298. При проверката на сигнала, свидетеля Т. посетил бензиностанцията, където 1 разговарял с жалбоподателя П.. При разговора свид. Т. констатирал, че П. е спял на седалката на мястото на шофьора в личния си автомобил Волво с ДК № *** ***, като около 09.30 ч. усетил удар в задната част на автомобила си.

Слязъл от него и видял лек автомобил Форд, син на цвят, в който се намирали две жени. П. провел разговор с тях, след което лекия автомобил с двете жени потеглил в посока на гр. София. Жалбоподателят разговарял също и с управителя на бензиностанцията, която се обадила на дежурния на РУСтралджа.

Свид. Т. изготвил докладна записка за случая, въз основа на която срещу жалбоподателят бил съставен АУАН за нарушение по чл. 123, ал.3, б.в от ЗДП за това че е останал на място, като не е уведомил службите за контрол, на територията на която е настъпило ПТП.

Въз основа на АУАН-а, на 11.09.2025 г., наказващият орган издал атакуваното наказателно постановление № 25-0814-000205/2025 г.

При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление, относно законосъобразността, обосноваността и справедливостта на наложеното административно наказание, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице, посочено в наказателното постановление като нарушител, в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, съдържа всички необходими реквизити, поради което същата е процесуално допустима и като такава следва да бъде разгледана.

Разгледана по същество, същата е основателна.

Настоящото производство е от административно- наказателен характер, като същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение по смисъла на чл.

6 от ЗАНН и това деяние извършено ли е от лицето посочено в акта и наказателното постановление като нарушител. Освен това, за да бъде наказателното постановление правилно и законосъобразно е необходимо стриктно да бъдат спазени изискванията на ЗАНН относно съставянето на акта и издаването на наказателното постановление.

В конкретния казус, съдът констатира, че фактическата обстановка описана в АУАН и в НП не е установена по безспорен начин. От свидетелските 2 показания безспорно се установява, че за настъпилото произшествие е бил уведомен дежурния при РУ-Стралджа. Безспорно също така е, че жалбоподателят не е напускал мястото на ПТП, като е указал съдействие на органите на реда.

Освен различията между действителната фактическа обстановка и описаната в АУАН и в НП обстановка, съдът намира, че са нарушени императивните разпоредби на ЗАНН във връзка с издаването на НП. Съгласно чл. 42, т. 4 от ЗАНН, актът за установяване на административно нарушение трябва да съдържа описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, което изискване е въздигнато от закона в задължителен реквизит.

Същото условие предвижда и чл. 57, т. 5 от ЗАНН за наказателното постановление. В конкретния случай липсва идентичност между деянието, обективирано в акта и възпроизведения в наказателното постановление състав на административно нарушение. Налице е разминаване между посоченото в АУАН и в атакуваното НП нарушение. При издаването на НП наказващият орган е нарушил императивната разпоредба на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, съобразно която, следва да има пълно описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават. При установяване на нарушението и при издаване на атакуваното наказателното постановление, административнонаказващият орган е допуснал съществено нарушение на установената в ЗАНН процедура, състоящо се в противоречие между описанието на нарушението в АУАН и в наказателното постановление. В акта за установяване на административно нарушение, на жалбоподателя е вменено нарушение затова, че "на 01.07.21025 г. остава на място, като не уведомява компетентните служби за контрол, на територията на която е извършено нарушението .....", а в атакуваното наказателно постановление в диспозитива на същото е ангажирана отговорността му за това, че "на 01.07.2025 г. … напуска, като не уведомява службата за контрол, като не изнълнява указанията й.