Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1449 от 18.06.2025, Районен съд - Бургас

Съд
Районен съд - Бургас
Дело
Гражданско дело 8379/2024
Вид
Решение № 1449
Подписан
18.06.2025
В сила
16.07.2025
Състав
ДИАНА ИВАНОВА АСЕНИКОВА ЛЕФТЕРОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 219, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 412, т. 6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 413 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414а · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 76, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 150 · Закон за енергетиката
  • чл. 200 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 75, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 76, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 288 · Търговски закон
  • чл. 318, ал. 2 · Търговски закон

РЕШЕНИЕ

№ 1449 гр. Бургас, 18.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДИАНА ИВ. АСЕНИКОВА

ЛЕФТЕРОВА при участието на секретаря МАРИЯ АП. МИЛЕВА като разгледа докладваното от ДИАНА ИВ. АСЕНИКОВА ЛЕФТЕРОВА Гражданско дело № 20242120108379 по описа за 2024 година Производството е образувано по искова молба (уточнена) на „Топлофикация - Бургас” АД, седалище и адрес на управление: гр. Бургас, кв. Лозово, ЕИК 102011085, представлявано от изпълнителния директор инж.

Х.И.И., чрез пълномощника адвокат А., против П. В. С., ЕГН **********, с адрес: гр.Б., за ПРИЕМАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО, че в полза на ищеца срещу ответника СЪЩЕСТВУВАТ вземания за сумата от общо 225 лева – част от главница за потребена топлинна енергия и за ползвана услуга „дялово разпределение“ по фактури, издадени в периода 09.02.2023 г. – 11.09.2023 г., с отчетен период по фактури м. януари 2023г. – м. август 2023г., за обект в гр. Б., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение на 27.09.2023 г. до окончателното изплащане, за която сума е издадена заповед № 3337 от 02.10.2024 г. за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. 5793/2023 г. по описа на Районен съд – Бургас, поправена с разпореждане № 13606 от 10.12.2024 г. Претендират се и разноските в заповедното и в исковото производство.

В исковата молба са изложени твърдения, че на основание чл. 150 и §1, т. 2а от ЗЕ между страните съществуват договорни отношения за продажба на топлинна енергия в топлоснабден имот, находящ се в сграда в режим на етажна собственост, с адрес: гр. Б.. Поддържа се, че на ответницата са били начислени суми за топлинна енергия на обща стойност 758, 23 лв. за периода от м. април 2021 г. до м. август 2023 г., включващи ползвани БГВ, отопление, 1 сградна инсталация и такса за отчет дялово разпределение, както и лихва за забавено плащане за периода от 01.06.2021 г. до 27.09.2023 г. в общ размер 64, 38 лв. на база предоставените от топлинния счетоводител „БЕЛЧЕВСТРОЙ“ ЕООД данни за отчетена и разпределена енергия и цената на енергията, определена от регулаторния орган КЕВР. Твърди се, че поради неизпълнение на задълженията на ответницата за заплащане на дължимите суми срещу нея било подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Сочи се, че след подаване на заявлението в „Топлофикация - Бургас” АД е постъпила сума в общ размер 822, 07 лева от П. В. С.. Поддържа се, че съгласно чл. 76, ал. 2 ЗЗД с това плащане са погасени изцяло претендираните разноски в размер 25 лева за държавна такса и 200 лева за адвокатско възнаграждение, изцяло мораторната лихва до 26.09.2023 г. в размер и 63, 84 лева, както и част от начислените суми по фактурите. Сочи се, че дължимата сума, която остава незаплатена от ответницата, е в размер 225, 54 лева, съставляваща главница за ползвана топлинна енергия за периода от м. април 2021 г. до м. август 2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение на 27.09.2023 г. до окончателното изплащане. Правният си интерес от предявяване на настоящия установителен иск ищецът обосновава с това, че за процесната сума от 225, 54 лева е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. 5793/2023 г. по описа на Районен съд – Бургас, срещу която длъжникът е подал възражение по чл. 414 ГПК.

В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответницата, която счита предявения иск за допустим, но неоснователен.

Твърди, че заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК е входирано в съда на 27.09.2023 г. в 16:48 часа и има за предмет неизплатените от нея 12 на брой фактури, като сборът на главницата е 758, 23 лева, а сборът на лихвата – 64, 38 лева, при което общият сбор на сумата е 822, 61 лева. На същата дата, на която е входирано заявлението – на 27.09.2023г., в 17:13 часа ответницата е заплатила сумите по фактури, така както са посочени по номера в препис-извлечението от сметка 411 – Клиенти, т. е. за всяка една конкретна фактура, а не като обща сума, която да подлежи на разпределение.

Отбелязва, се към момента на плащането е била налице само претенция за суми по Препис-извлечението от сметка 411 - Клиенти, но не и за разноски, тъй като за тях все още не е била издадена заповед за изпълнение. Поради това оспорва наличието на основание за разпределяне на плащането съгласно правилото на чл. 76, ал. 2 ЗЗД.

С определение 14.04.2025 г. на основание чл. 219, ал. 1 ГПК БЕЛЧЕВСТРОЙ ЕООД, ЕИК 102145604, представлявано от инж. С.С.Б., със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „Абоба“ № 6, е конституирано като ТРЕТО ЛИЦЕ – ПОМАГАЧ на страната на ищеца Топлофикация Бургас АД предвид наличието на правен интерес от исканото привличане, основано на обстоятелството, че при отхвърляне на предявения иск поради неправилно извършено дялово разпределение дружеството би понесло 2 регресна отговорност за неизпълнение на задълженията си по договора за извършване на услугата дялово разпределение.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, на основание чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 12 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Правната квалификация на предявения установителен иск е чл. 318, ал.

2 вр. чл. 288 ТЗ вр. чл. 200 вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК.

По допустимостта на иска:

Видно от приложеното ч. гр. д. № 5793/2023 г. по описа на Районен съд – Бургас, на 27.09.2023 г. в 16:48 часа в съда е постъпило заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от „Топлофикация - Бургас” АД против П. В. С. за следните суми: 758, 23 лева – главница за потребена топлинна енергия за периода от м. април 2021 до м. август.2023 г. за обект на адрес гр. Б., 64, 38 лева – мораторна лихва за периода от м. 01.06.2021 г. до 27.09.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на настоящата молба до окончателното изплащане на вземането, както и направените по делото разноски за държавна такса в размер на 25.00 лв. и адвокатско възнаграждение без ДДС в размер на 200.00 лв. С разпореждане от 03.10.2023 г. заявлението е било оставено без движение за отстраняване на констатирана нередовност.

На 13.10.2023 г. по делото е постъпила молба от заявителя, с която заявява, че след подаване на заявлението – на 28.09.2023 г., длъжникът е извършил доброволно плащане на задълженията си в общ размер 822.07 лева, с което са погасени част от предявените суми за предоставена топлинна енергия. Поддържа се, че на основание чл. 76, ал. 2 от ЗЗД претендираните разноски в размер 25 лв. за държавна такса и 200 лева за адвокатско възнаграждение, както и мораторната лихва до 26.09.2023 г. в размер 63, 84 лв. са изцяло погасени с осъщественото частично плащане и остава незаплатена сума в размер 225 лева за главница, ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението на 27.09.2023 г. С писмена молба от 02.09.2024 г. заявителят поддържа искането си за издаване на изпълнителен лист за сумата от 225 лева, ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението на 27.09.2023 г.

На 02.10.2024 г. е издадена заповед № 3337 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с която е разпоредено П. В. М. да заплати на кредитора „Топлофикация - Бургас” АД сумата от 200 лв. – главница, представляваща сбор от неизпълнени задължения по фактури, издадени в периода 09.02.2023г. – 11.09.2023г., с отчетен период по фактури м.януари 2023г. – м.август 2023г., дължими от длъжника в качеството му на потребител на топлинна енергия за обект, находящ се в гр. Б., ведно със законната лихва върху вземането за главница от датата на подаване на заявлението – 27.09.2023 3 г., до окончателното му изплащане.

Препис от заповедта е връчен на длъжника на 09.10.2024 г. На 04.11.2024 г. е постъпило възражение от длъжника, че не дължи изпълнение по издадената заповед за изпълнение. С разпореждане от 05.11.2024 г. на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК на заявителя са дадени указания за предявяване на иск за установяване на вземането му против длъжника в едномесечен срок от съобщението. Препис от съобщението е връчен на заявителя на 11.11.2024 г. На 06.12.2024 г. заявителят е предявил против длъжника настоящия установителен иск в уточнения му размер от 225 лева – част от главница за потребена топлинна енергия и за ползвана услуга „дялово разпределение“ по фактури, издадени в периода 09.02.2023 г. – 11.09.2023 г., с отчетен период по фактури м. януари 2023г. – м. август 2023г., за обект в гр. Б., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение на 27.09.2023 г. до окончателното изплащане.

С разпореждане от 10.12.2024 г. е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в заповед за изпълнение № 3337 от 02.10.2024 година, както следва: „сумата от 200 лв. – главница, представляваща сбор от неизпълнени задължения по фактури, издадени в периода 09.02.2023 г. – 11.09.2023г., с отчетен период по фактури м.януари 2023г. – м. август 2023г., дължима от длъжника в качеството му на потребител на топлинна енергия за обект, находящ се в гр. Б.”, да се чете: „сумата от 225 лв. - главница, представляваща сбор от неизпълнени задължения по фактури, издадени в периода 09.02.2023г. – 11.09.2023г., с отчетен период по фактури м. януари 2023г. – м.август 2023 г., дължима от длъжника в качеството му на потребител на топлинна енергия за обект, находящ се в гр. Б.”.

Въз основа на така установените обстоятелства исковият съд приема, че настоящите положителни установителни искове са процесуално допустими, тъй като са предявени при наличието на специалните процесуални предпоставки за това – за процесната сума е издадена заповед за изпълнение, против която длъжникът е подал в срок възражение, че не дължи (а не че е платил), а ищецът е изпълнил в срок дадените му указания за предявяване на иск против длъжника за установяване на оспореното вземане.

По основателността на иска:

За уважаване на предявения иск ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване следните материални предпоставки (юридически факти): 1 . Наличието на облигационно правоотношение между страните с предмет доставка на топлинна енергия срещу заплащане на определена цена; 2. Ищецът да е предоставил на ответника топлинна енергия на определена цена, както и че на ответника е била предоставена услуга „дялово разпределение“ на определена цена. Ответникът носи тежестта да докаже пълно и главно възражението си за плащане.

По делото ответницата признава наличието на първата и втората предпоставка, а именно, че е абонат на ответното дружество и че е потребила 4 услуги, за които са й начислени определени суми от ответното дружество, чийто размер също не оспорва. Спорен между страните е въпросът относно правното действие на извършеното от ответницата плащане.

Съгласно представената от ищеца справка за дължими суми за периода от м. 04.2201 г. до м. 08. 2023 г., по издадени фактури в периода от 11.05.2021 г. до 11.09.2023 г., ответницата дължи сумата от общо 758, 23 лева за главници за топлоенергия и за отчет за дялово разпределение, както и лихви върху тях за периода от 01.06.2021 г. до 27.09.2023 г. в общ размер от 64, 38 лева, или задължения в общ размер от 822, 61 лева. Съгласно представената от ответницата разписка на 27.09.2023 г. в 17:13 часа е извършено плащане чрез системата ePay.bg по банкова сметка на ищцовото дружество по конкретно посочени фактури в общ размер на 822, 07 лева. Съгласно представената от ищеца счетоводна справка плащането е постъпило по негова сметка на 28.09.2023 г. и отнесено за погасяване на следните суми: 25 лева за съдебни разноски за такси, 200 лева за разноски за адвокатско възнаграждение, 63, 84 лева за мораторни лихви и 533, 23 лева за фактури, при което непогасени остават сумите от 0, 54 лева за мораторни лихви и 225 лева за фактури.

На основание чл. 75, ал. 3 ЗЗД, когато плащането става чрез задължаване и заверяване на банкова сметка, задължението се счита за погасено със заверяване сметката на кредитора. Ето защо следва да се приеме, че правопогасителното действие на плащането е настъпило на 28.09.2023 г., когато сумата от 822, 07 лева е постъпила по банковата сметка на ищеца.