Решение № 129 от 06.12.2021, Окръжен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 129 гр. Шумен, 06.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в публично заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Азадухи Ов. Карагьозян

Членове:

Константин Г. Моллов

Теодора Енч. Димитрова при участието на секретаря Татяна Св. Тодорова като разгледа докладваното от Теодора Енч. Димитрова Въззивно гражданско дело № 20213600500368 по описа за 2021 година

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба на „ ПМ 96 „ ООД, гр. Шумен, представлявано от управителите В.К.Р. и П.С.В., чрез пълномощника адв. Б. Б. от ШАК срещу решение № 260309/08.07.2021 г. по гр.д. № 8/2021 г. по описа на ШРС в частта, с която дружеството е осъдено да заплати обезщетения за неимуществени вреди в размер съответно на 5 000.00 лева – за М. З. Н. и 4 000.00 лева – за С.З.Н., както и обезщетения за имуществени вреди на всеки от двамата ищци в размер на по 60.00 лева.

Жалбоподателят намира решението за постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и материалния закон по съображения, подробно изложени в жалбата му, с оглед на което моли въззивният съд да го отмени в обжалваната част и постанови друго, с което да отхвърли исковите претенции изцяло. Алтернативно – да намали обезщетенията за неимуществени вреди за двамата ищци със 70% поради съпричиняване, както и на основание чл.52 от ЗЗД и му присъди извършените по делото разноски.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемите Ю. К. З., в качеството й на родител и законен представител на малолетния М. З. Н. и С.З.Н., действащ със знанието и съгласието на своята майка Ю. К. З., представлявани от пълномощника адв. С.Е. от ШАК са депозирали отговор по жалбата, в който я оспорват като изцяло неоснователна и молят за оставянето й без уважение, както и за присъждане на извършените деловодни разноски.

1

Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежно легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, редовна и допустима.

Разгледана по същество, същата е частично основателна, поради следното:

Гр.д. № 8/2021 г. по описа на ШРС е образувано по искова молба на въззиваемите, с искане за осъждане на жалбоподателя да заплати на Ю. К. З., като родител и законен представител на малолетния М. З. Н. сумата от 7 000.00 лева, представляваща обезщетение за претърпените от детето неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, продължителен дискомфорт, уплаха и стрес, продължаващи и досега, вследствие нападение от куче, черно на цвят, порода Ротвайлер, на 23.08.2020 г. и сумата от 60.00 лева – претърпени имуществени вреди за заплатена такса за издаване на СМУ на 25.08.2020 г. и за извършване на психологично изследване, както и да заплати на С.З.Н., действащ лично и със знанието и съгласието на своята майка Ю.К. З. сумата от 5 000.00 лева, представляваща обезщетение за претърпените от детето неимуществени вреди, изразяващи се в причинените му временно разстройство на здравето, продължителен дискомфорт, уплаха и стрес, продължаващи и досега, вследствие нападение от куче, черно на цвят, порода Ротвайлер, на 23.08.2020 г. и сумата от 60.00 лева – претърпени имуществени вреди за заплатена такса за издаване на СМУ на 25.08.2020 г. и за извършване на психологично изследване.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът по исковете ги е оспорил изцяло като неоснователни, твърдейки, че кучето е собственост на трето лице; че ищците са допринесли за настъпване на уврежданията, тъй като са забелязали кучето, но не са отишли при родителите си, нито са ги повикали; че принос за уврежданията имат родителите на двете деца и баба им, които са ги оставили без надзор, въпреки задължението им да упражняват такъв по чл.8, ал.8 от ЗЗДет.; че двамата ищци не са претърпели описаните в исковата молба болки и страдания и, че размерът на претендираното обезщетение за вреди е прекомерно завишен е не съответства на разпоредбата на чл.52 от ЗЗД.

Първоинстанционният съд е приел, че е сезиран със субективно и обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.50, вр. чл.45 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, като с решението си е осъдил жалбоподателя „ ПМ 96 „ ООД, гр. Шумен да заплати на въззиваемите, както следва: на М. З. Н., действащ чрез своята майка и законен представител Ю. К. З. – сума в размер на 5 000.00 лева, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, продължителен дискомфорт, уплаха и стрес, продължаващи и към датата на предявяване на иска, вследствие нападение от куче, черно на цвят, порода Ротвайлер, станало на 23.08.2020 г., ведно с дължимата законна лихва от датата на увреждането – 23.08.2020 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 60.00 лева, представляваща обезщетение за причинените му имуществени вреди, от категорията на претърпяна загуба, настъпили вследствие на горното събитие, представляващи заплатени такси за издаване на СМУ на 25.08.2020 г. и за извършване на психологично изследване на 23.09.2020 г. и на С.З.Н., действащ лично и със знанието и съгласието на своята майка и законен представител Ю. К.

З. – сума в размер на 4 000.00 лева, представляваща обезщетение за причинените му 2 неимуществени вреди, изразяващи се в причиненото му временно разстройство на здравето, продължителен дискомфорт, уплаха и стрес, продължаващи и към датата на предявяване на иска, вследствие на нападение от куче, черно на цвят, порода Ротвайлер, станало на 23.08.2020 г., ведно с дължимата законна лихва от датата на увреждането – 23.08.2020 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 60.00 лева, представляваща обезщетение за причинените му имуществени вреди, от категорията на претърпяна загуба, настъпили вследствие на горното събитие, представляващи заплатени такси за издаване на СМУ на 25.08.2020 г. и за извършване на психологично изследване на 23.09.2020 г., както и да заплати на ищците сумата от 1 042.93 лева, представляваща извършени по делото разноски съразмерно с уважената част от исковете. Със същото решение, съдът е отхвърлил като неоснователни исковете на двамата ищци за заплащане на обезщетение за причинените им неимуществени вреди в останалата част, до пълния предявен размер и е осъдил същите да заплатят на ответника сумата от 264.36 лева, представляваща извършени по делото разноски, съразмерно с отхвърлената част от исковете.

Решението се обжалва от ответника по исковете в частта, в която е осъден да заплати обезщетения за неимуществени вреди в размер съответно на 5 000.00 лева – за М. З.

Н. и 4 000.00 лева – за С.З.Н., както и обезщетения за имуществени вреди на всеки от двамата ищци в размер на по 60.00 лева, съответно в частта, в която е присъдена лихва върху обезщетенията за неимуществени вреди и в съответната част за разноските.

В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в законна сила.

При извършена проверка по реда на чл.269 от ГПК, въззивният съд намери, че атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваната част.

По съществото на спора, от събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи следното:

Според показанията на свидетелите С.Г.И. / баба на ищците / и З.Н.З. / баща на ищците /, на 23.08.2020 г. двамата ищци се намирали в двора на собствената на семейството им фирма, помещаваща се в бивше предприятие „ ЗИЕНО „, разположено през един имот от този на ответното дружество. Дворът бил ограден в едната си част и неограден в останалата.

Децата, заедно със свидетелката И. пълнели бидони с вода. Последната решила да отиде да спре водата и, връщайки се чула внуците си да пищят. Когато пристигнала ги заварила в един, срязан наполовина 208-литров метален варел. Баткото бил клекнал и държал помалкия си брат вътре във водата. Двамата били в кръв и плачели. Встрани от тях, на разстояние от около две крачки, стояло голямо черно куче, порода Ротвайлер. Свидетелката се опитала до го подплаши, за да се махне, но то тръгнало към нея. През това време дошли бащата на децата свид. З. и още един човек, за когото свидетелката не си спомня кой е бил.

Свидетелят З. се приближил до кучето, хванал го зад врата и го изхвърлил настрани, след което се обърнал към децата, но животното отново се приближило и така на няколко пъти.

Тогава свидетелят ударил кучето с някакъв дървен прът и то се укротило. Свидетелката взела по-малкото дете и се отдръпнала настрани, за да му окаже първа помощ. Установили, че детето М. има рани над едното око, дясната бузка и между устните и брадичката, а детето 3

С. – рана на гърба и на гънката на коляното на десния крак. С. обяснил, че кучето искало да се хвърли към тях, а той искал да спаси брат си и така се отзовали във варела. Свидетелката се обадила на майката на двете деца, която била медицинска сестра и след консултация с нея, обработила раните им. По-късно пристигнала и полиция. През това време кучето седяло неподвижно в съседния двор и ръмжало срещу всеки, който се опита да го приближи.

Човекът, който се притекъл, заедно със свид. З. и обяснил, че е служител на „ ПМ 96 „ ООД се обадил на друг човек, който дошъл и прибрал кучето. След инцидента и двете деца изпитвали страх от кучета, а за известен период от време по-малкото от тях имало проблеми с говора и съня и често споменавало, че е било ухапано от куче.

От показанията на свидетелите Б.М.М. и А.П.А. се установява, че въпросното куче, на име Рекс е било отглеждано в двора на „ ПМ 96 „ ООД, заедно с още едно, като обикновено двете били държани вързани. Било собственост Д., приятел на М.Р. – бивш шеф и съдружник във фирмата, като двамата се грижели за него, подпомагани от свид. А.. През почивните дни кучето Рекс само изхлузвало каишката си и се разхождало в двора на базата.

За времето, през което е било отглеждано там, около 2-3 години не е проявявало агресия към околните. На 23.08.2020 г. свид. М., отишъл по работа във фирмата. Когато влязъл в двора, видял двете кучета развързани. На тръгване, докато отварял вратата, за да изкара колата си, ротвайлерът излязъл и тръгнал на дясно от базата. Свидетелят го извикал по име, но кучето не реагирало. След това тръгнал към фирмата на семейството на ищците и изведнъж чул викове. Когато пристигнал заварил свид. И. да държи до себе си двете деца. В същото време се появил свид. З. и двамата се върнали при тях, при което заварили кучето да се нахвърля към децата. Свид. З. го бутнал един два пъти, но то продължавало да напада. З. взел едно от децата на ръце, а свид. М. се опитал да побутне кучето и успял да го удари с една пръчка, при което то се оттеглило. Тогава М. направил опит да го хване за каишката, която била на врата му, но то започнало да ръмжи, поради което се отказал. Обадил се на шефа си С.П.С., който му казал да се обади на М.Р. да дойде да си прибере кучето. Тя се обадила на Д., който дошъл след около 15 - 20 минути и взел кучето. Свид. М. не е видял кучето да хапе децата, но видял, че са целите в кръв и са много изплашени.

От показанията на четиримата свидетели се установява, че времето, през което е било отглеждано в двора на ответното дружество, кучето е излизало навън и преминавало в съседни дворове не повече от един – два пъти.

От приложената преписка на Община – Шумен, по повод наложено административно наказание, се установява, че кучето Рекс е било отглеждано в двора на ответното дружество заедно с куче, собственост на дъщерята на управителя.

На л.10 и 11 от първоинстанционното дело са приложени 2 бр. съдебно медицински удостоверения от 25.08.2020 г., изготвени от съдебен лекар в ОСМ при МБАЛ – Шумен, в които е посочено, че при прегледа на М. З. Н. са установени ивицовидно кръвонасядане с дължина 9 см. и ширина 0.5 см. в областта на дясното слепоочие, разположено косо отзад горе – отпред долу, като в долната му част кръвонасядането продължава в дълбока драскотина с дължина 2.5 см. и ширина до 0.4 см. Пред тази кожна драскотина личи друга, 4 успоредна на първата на площ 2/0.5 см. Зад нея личи трета драскотина на площ 2.5/0.5 см., успоредна на предната. Зад нея има кръвонасядане с плитко охлузване, на площ 2/0.5 см., ивицовидно, успоредно на описаните кожни драскотини. В долната част на описаната фигура има кръвонасядане и лек оток на обща площ 4/3 см.. На долната устна на 1 см. под и вътрешно от десния устен ъгъл има дълбоко кръгловидно охлузване на кожата на площ 1.5/1 см. На гърба в дясно върху ръб на дясната лопатка има охлузване на кожата 1.5/0.8 см. Под него външно има кръвонасядане на площ 0.8/0.5 см.. При прегледа на С.З.Н. са установени ивицовидно косо хоризонтално разположена кожна драскотина с дължина 6.5 см. горе външно – долу вътрешно на задната страна на дясното бедро. В дясната задколянна ямка има плитка рана с охлузени ръбчета с дължина 1 см., продължаваща нагоре и навън в дълбока кожна драскотина с дължина 3.5 см. Около раната има кръвонасядане със синкавокафеникъв цвят на площ 6/5 см. Зад колянната ямка външно има 8 плитки кожни драскотини, разположени косо и хоризонтално с дължина 0.3 см. до 0.4 см. По задната страна на задколянната ямка има две кожни драскотини с дъговидна форма и дължина 5 см. и 6.5 см. с дъги, отворени нагоре. По вътрешната страна на задколянната ямка има две охлузвания на кожата на площ 3.5/1 см. и 4.5/1.5 см. По задно-вътрешната страна на лявото бедро има драскотина с дължина 5.5 см. В лявата задколянна ямка има плитко охлузване със забелване на епидермиса отдолу нагоре 6.5/2 см. По външната страна на задколянната ямка има три драскотини в различна посока с дължина 6 см., 4 см. и 1.5 см. На лявата подбедрица под коляното има драскотина с дължина 6.5 см. с дъга отворена нагоре. Под нея има кожна драскотина с дължина 0.8 см. По задната страна на лявата ребрена дъга има охлузване със забелване на епидермиса отдолу нагоре на площ 4.5/2 см., със светлокафява коричка над нивото на кожата без признаци на лющене. Долният ръб на охлузването е с правилна линейна форма. Според заключението на съдебния лекар описаните травматични увреждания при двете деца е възможно да бъдат причинени от нападение от куче.