Решение № 420 от 03.02.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 420 гр. София, 03.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 10-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА

НАУМОВА при участието на секретаря АННА Б. КОВАНОВА като разгледа докладваното от ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА НАУМОВА

Административно наказателно дело № 20211110206808 по описа за 2021 година

Производството е по реда на Раздел V, Глава III от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 22-007391 от 21.04.2021г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – София (ДИТ – София), с което на основание чл.416, ал.5, вр. чл.415, ал.1 от Кодекса на труда (КТ) за нарушение на чл.415, ал.1 от КТ на „.... (в качеството му на работодател) е наложена имуществена санкция в размер на 1500 (хиляда и петстотин) лева.

В жалбата си наказаното лице иска съдът да отмени Наказателното постановление, без да посочва конкретни аргументи кое налага това.

Пред СРС-10 състав жалбоподателят „.... не изпраща представител в съдебните заседания на 04.08.2021г. и на 05.01.2022г.

Въззиваемата страна (до 23.12.2021г. – Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, ДИТ – София; след 23.12.2021г. – Директорът на ДИТ - София) се представлява пред СРС – 10 състав от юрк. П., който в съдебно заседание на 04.08.2021г. заявява, че оспорва жалбата. По време на съдебните прения пред СРС на 05.01.2022г. юрк. П. посочва, че процесното предписание не е обжалвано в законоустановения срок и е влязло в сила, поради което е подлежало на изпълнение. До приключване на проверката, а и в рамките на съдебното производство пред СРС, не са били представени документи, удостоверяващи изпълнение на предписанието. Според процесуалния представител на въззиваемата страна доводите за произвеждането на некачествена продукция от страна на работника Д.Б. са неоснователни и недоказани. За юрк. П. Дружеството – жалбоподател безспорно е 1 извършило процесното нарушение, поради което се пледира за отхвърляне на жалбата като неоснователна и недоказана, както и за потвърждаване на обжалваното Наказателно постановление като правилно и законосъобразно. Претендира се и юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа страна :

На 14.09.2020г. бил сключен трудов договор между Д. К. Б. и „..... Със Заповед за командироване в чужбина № 11 от 16.09.2020г. Б. бил командирован от работодателя си в периода от 16.09.2020г. до 25.12.2020г. да извършва трудова дейност в Белгия със задача да направи покрив на училище в гр. Антверпен. Със Заповед от 28.10.2020г. било прекратено трудовото правоотношение на Д. К. Б. с „...., считано от 28.10.2020г.

За месец октомври 2020г. работодателят начислил на Б. трудово възнаграждение в общ размер на 430.32 лева, но в изготвената разчетно-платежна ведомост не фигурира подписа на работника срещу името му.

На 26.10.2020г. бил подаден сигнал до Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ – Дирекция „Инспекция по труда“ – Бургас относно това, че на лицата Р.К., Д.Б. и Михаил Михайлов не е плащано трудово възнаграждение от работодателя им ...... за периода от 14.09.2020г. до 22.10.2020г. По повод на тази жалба от Дирекция „Инспекция по труда” София била извършена проверка по спазване на трудовото законодателство на ...... /в качеството му на работодател/. В хода на тази първа по време проверка, на 24.11.2020г. св.

В. (главен инспектор в Отдел „Условия на труд” към ДИТ – София и водеща на конкретната проверка) поискала с призовка по реда на чл. 45, ал.1 от АПК от ...... да бъдат представени трудовите досиета на лицата Р.К., Д.Б. и М.М. ведомостите за заплати от месец септември до месец ноември 2020г., както и документи, удостоверяващи изплащането на заплатите за този период. След като били предоставени документи от ...... в Дирекция „Инспекция по труда” – София, свидетелката В. описала констатациите си от проверката в Протокол за извършена проверка с изх. № ПР2034649 от 21.12.2020г. В него били посочени девет нарушения и съответно в девет точки били дадени задължителни за изпълнение предписания. Едно от констатираните нарушения на трудовото законодателство било, че в нарушение на чл.128, т.2 от КТ работодателят ...... не е изпълнил задължението си да плати на Д. К. Б. начисленото трудово възнаграждение в размер на 430,32 лева за извършената от него работа през месец октомври 2020г. Съответно едно от дадените на ...... предписания с Протокол за извършена проверка с изх. № ПР2034649 от 21.12.2020г. било предписание № 2 - ...... в качеството си на „работодател” да изплати на Д. К. Б. начисленото трудово възнаграждение в размер на 430,32 лв. /чиста сума за получаване/ за извършената от него работа през месец октомври 2020г. съгласно чл.128, т.2 от КТ. За това предписание бил даден срок за изпълнение до 31.01.2021г. Протоколът за извършена проверка с изх. № ПР2034649 от 21.12.2020г. /със съдържащите се в него предписания/ бил връчен на С. П.а Я.Ц. (управител на ......) срещу подпис на дата 21.12.2020г. В последствие срокът за изпълнение на предписание № 2 от Протокол за извършена проверка с изх. № ПР2034649 от 2

21.12.2020г. бил удължен до 28.02.2021г.

Тъй като до приключване на последващата проверка, завършила с Протокол за извършена проверка с изх. № ПР2109557 от 07.04.2021г., от страна на ...... в Дирекция „Инспекцията по труда“ – София не били представени доказателства за изплатено трудово възнаграждение за месец октомври 2020г. на Д. К. Б., респ. доказателства, че задължителното за изпълнение предписание № 2 от Протокол за извършена проверка с изх.

№ ПР2034649 от 21.12.2020г. е изпълнено, св. Г.В., в присъствието на св. М.Т. издала Протокол за извършена проверка с изх. № ПР2109557 от 07.04.2021г. На 07.04.2021г. св. В., в присъствието на М.Т. и Димитър Тюфекчиев (свидетели по съставяне и връчване на Акта) съставила срещу ...... и Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 22007391 за извършено на 01.03.2021г. в предприятието на работодателя и констатирано на 01.04.2021г. нарушение по чл.415, ал.1 от КТ – за това, че ...... в качеството си на „работодател” по смисъла на §1, т.1 от ДР на КТ не е изпълнил задължително за изпълнение предписание, дадено от ДИТ – София с Протокол за извършена проверка изх. № ПР2034649/21.12.2020г., изменен в разпоредителната част на основание чл.91, ал.1 от АПК, а именно : Предписание № 2 : ...... в качеството си на „работодател” по смисъла на §1, т.1 от ДР на Кодекса на труда да изплати на Д. К. Б. начисленото трудово възнаграждение в размер на 430,32 лв. /чиста сума за получаване/ за извършената от него работа през месец октомври 2020г. съгласно чл.128, т.2 от КТ, като срокът за изпълнение на предписанието е изтекъл на 28.02.2021г.

На 07.04.2021г. Актът е връчен лично срещу подпис на Управителя на Дружеството С.Я.Ц.

Въз основа на този АУАН и при същата фактическа обстановка като описаната в него Директорът на Дирекция „Инспекция по труда” - София е издал атакуваното Наказателно постановление № 22-007391 от 21.04.2021г., с което на основание чл.416, ал.5, вр. чл.415, ал.1 от КТ за нарушение на чл.415, ал.1 от КТ на ... (в качеството му на работодател) е наложена имуществена санкция в размер на 1500 (хиляда и петстотин) лева.

Наказателното постановление е изпратено по пощата и е получено от Управителя на „.... г-жа Ц. на 23.04.2021г., след което е обжалвано с жалба, подадена чрез ЕКОНТ на 30.04.2021г.

Гореизложената фактическа обстановка се установява от събраните до приключване на съдебното следствие пред СРС – 10 състав гласни и писмени доказателства, а именно : показанията на свидетелите В. и Т.; АУАН № 22-007391 от 07.04.2021г.; документ за подадена жалба по ЕКОНТ; известие за доставяне на НП; Заповеди с № 3-0058 от 11.02.2014г., с № ЧР-977 от 21.08.2017г. и с № ЧР-461 от 28.01.2014г., издадени от Изпълнителния Директор на Изпълнителна агенция „Главна Инспекция по труда”; длъжностни характеристики на Д.Г. И. и на Г. В. В.; Протоколи за извършена проверка с изх. № ПР2109557 от 07.04.2021г. и с изх. № ПР2034649 от 21.12.2020г.; Решение за изменение на разпоредителната част на Протокол за извършена проверка с изх. № ПР2034649/21.12.2020г.; Трудов договор № 00000010 от 14.09.2020г.; Допълнително 3 споразумение към Трудов договор № 10/14.09.2020г.; Заповед за командировка в чужбина № 11 от 16.09.2020г.; Заповед № 00000022 от 28.10.2020г. за прекратяване на трудово правоотношение; справка за приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 от КТ; разчетно - платежна ведомости за месец октомври 2020г.; призовка; сигнал до Изпълнителна агенция „Главна Инспекция по труда“ – Дирекция „Инспекция по труда“ – Бургас от 26.10.2020г. и писмо от СРС – Гражданско отделение с вх. № 2/31.08.2021г.

Цитираните по-горе писмени доказателства са обективни, достоверни и непротиворечиви. Те имат доказателствена сила за посочените в тях обстоятелства. Поради това съдът ги кредитира напълно.

Трудов договор № 00000010 от 14.09.2020г., Допълнително споразумение към Трудов договор № 10/14.09.2020г., Заповед за командировка в чужбина № 11 от 16.09.2020г., Заповед № 00000022 от 28.10.2020г. за прекратяване на трудово правоотношение и справка за приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 от КТ са еднопосочни, достоверни и взаимно обосновани писмени доказателства. Съдът ги кредитира и установява, че в периода от 14.09.2020г. до 28.10.2020г. Д. К. Б. е бил в трудово-правни отношения с „.... като в периода след 16.09.2020г. Б. е бил командирован в чужбина от работодателя си. От коментираните тук писмени доказателства следва, че Дружеството – жалбоподател се явява работодател на Д.Б. по смисъла на §1, т.1 от ДР на КТ.

Съдът кредитира и разчетно - платежната ведомост за месец октомври 2020г., както и сигнала до Изпълнителна агенция „Главна Инспекция по труда“ – Дирекция „Инспекция по труда“ – Бургас от 26.10.2020г., тъй като са еднопосочни и обективни писмени доказателства. От тях се установява, че за месец октомври 2020г. „.... е начислил на Б. трудово възнаграждение в общ размер на 430.32 лева, но не се доказва да му го е изплатил.

Доколкото констатациите от АУАН № 22-007391 от 07.04.2021г. намират опора в кредитираните по-горе писмени доказателства, както и в свидетелските показания, обсъдени по-долу, съдът дава вяра и на Акта.

Писмото от СРС – Гражданско отделение с вх. № 2/31.08.2021г. изхожда от държавен орган и има доказателствена сила за посочените в него обстоятелства. Поради това съдът го кредитира и установява, че няма заведени дела (вкл. и за трудовото възнаграждение за месец октомври 2020г.) между Д. К. Б. и „.....

Настоящият съдебен състав кредитира и приложените по делото Протоколи за извършена проверка с изх. № ПР2109557 от 07.04.2021г. и с изх. № ПР2034649 от 21.12.2020г., както и Решение за изменение на разпоредителната част на Протокол за извършена проверка с изх. № ПР2034649/21.12.2020г., тъй като тези писмени доказателства взаимно се подкрепят, а и намират опора в АУАН и кредитираните по-долу гласни доказателства. Въз основа на тях се установява какво предписание е било дадено на „.... при първоначалната проверка, срокът за изпълнението му и неговото неизпълнение в последствие.

Документът на лист 4 от делото за подадената жалба по ЕКОНТ и известието за 4 доставяне на НП на лист 5 от делото имат достоверна дата. Поради това СРС ги кредитира и приема, че Наказателното постановление е получено на 23.04.2021г. и е обжалвано с жалба, подадена чрез ЕКОНТ на 30.04.2021г.

Приложените по делото Заповеди на Изпълнителния Директор на Изпълнителна агенция „Главна Инспекция по труда” и длъжностните характеристики на Д.Г. И. и на Г. В.

В. изхождат от държавен орган и имат доказателствена сила за посочените в тях обстоятелства. Поради това съдът ги кредитира безусловно. От Заповед № ЧР-977 от 21.08.2017г. на Изпълнителния Директор на Изпълнителна агенция „Главна Инспекция по труда” и от приложената длъжностна характеристика на лист 9-13 от делото става ясно, че Д.Г. И. е бил Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ – София и като такъв по силата на т.4 от Заповед № З-0058 от 11.02.2014г. на Изпълнителния Директор на Изпълнителна агенция „Главна Инспекция по труда” е имал правото да издава Наказателни постановления, вкл. и процесното НП. От Заповед № ЧР-461 от 28.01.2014г. на Изпълнителния Директор на Изпълнителна агенция „Главна Инспекция по труда” и длъжностната характеристика на лист 15-19 от делото става ясно, че св. Г. В. В. е заемала длъжността „главен инспектор“ в Отдел „Условия на труд“ към ДИТ – София и като такава /според длъжностната си характеристика/ е имала задължение да съставя АУАН, вкл. и процесния Акт. Това означава, че конкретните АУАН и Наказателно постановление са издадени от оправомощени за това лица.