Решение № 764 от 02.03.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 764 гр. Варна, 02.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 52 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ивалена Димитрова при участието на секретаря Снежана Д. Георгиева като разгледа докладваното от Ивалена Димитрова Гражданско дело № 20253110108270 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по Глава XIII от ГПК.

Образувано е по предявен от Е. Л. В., ЕГН **********, с адрес: гр. В. ул. ... № ..., ет.

...., ап. ...., срещу „***” АД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. ... № ..., иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 837,03 евро (1637,08 лева) – частичен иск от 1 022,58 евро (2000 лева), представляваща застрахователно обезщетение по договор за застраховка „Каско“, клауза „Пълно каско“, обективиран в застрахователна полица № 0306Х0918790/14.06.2024 г. със срок на действие от 15.06.2024 г. до 14.06.2025 г., за имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на ляв калник, предна лява врата, задна лява врата и заден ляв панел на собствения на ищцата лек автомобил марка „****“, рег. № * **** **, причинени в резултат на застрахователно събитие, настъпило на 16.05.2025 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 23.06.2025 г., до окончателното изплащане на обезщетението.

Ищцата твърди, че има валидно сключен с ответника „***” АД договор за застраховка „Каско“, клауза „Пълно каско“, по застрахователна полица № 0306Х0918790/14.06.2024 г. със срок на действие от 15.06.2024 г. до 14.06.2025 г. за собствения си лек автомобил марка „****“, рег. № * **** **, със застрахователна сума по договора 4900 лева.

1

Излага, че автомобилът й бил паркиран в гр. Варна, на ул. „Георги Бенковски“ до № 79, като на 16.05.2025 г. отивайки до него, установила, че същият е увреден от неизвестен извършител. За злоумишлените действия уведомила Първо РУ на МВР, за което й било издадено удостоверение.

За настъпилото застрахователно събитие ищцата уведомила ответното дружество на 22.05.2025 г. От застрахователя бил извършен оглед и съставен Опис на щетите по претенция № 713025030101410, като в него били описани увредените детайли: ляв калник, предна лява врата, задна лява врата и заден ляв панел.

Сочи, че на 28.05.2025 г. получила уведомление, с което ответното дружество й отказвало изплащане на обезщетение, тъй като уврежданията били налични преди влизане на застрахователния договор в сила. Счита отказа за неоснователен.

Заявява, че от своя страна извършила проучване в няколко сервиза относно необходимата сума за възстановяване на автомобила, като установила, че същата е в размер на 2000 лева.

Настоява за уважаване на предявения иск и присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответното дружество „***” АД депозира отговор на исковата молба, в който изразява становище за неоснователност на предявения иск.

Заявява, че декларираните на 22.05.2025 г. от ищцата като застраховано лице вреди по процесния автомобил не попадат в обхвата на покритие на застрахователния договор, сключен с полица № 0306Х0918790, съгласно разпоредбите на ОУ, неразделна част от договора. Позовава се на т. 11.2 и т. 12.4 от ОУ. Сочи, че в протокола от извършения оглед на МПС преди сключване на застрахователния договор, както и от изготвения снимков материал към същия, се установява, че към този момент са били налице вреди по лявата част на автомобила, включително и по процесните детайли, като не са представени последващи доказателства за отстраняването им. Счита че не дължи обезщетение по предявената от ищцата претенция, тъй като посочените детайли са били увредени по идентичен начин към момента на сключване на застраховката. Отделно сочи, че процесното МПС към датата на застрахователното събитие е на 18 г. Оспорва размера на претенцията с довод, че същият не кореспондира със средните пазарни цени за извършване на ремонтни дейности.

Оспорва и акцесорната претенция за заплащане на законна лихва.

Настоява за отхвърляне на ищцовата претенция. Претендира разноски. В тази връзка, оспорва ищцата да е извършвала такива; в евентуалност прави възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК.

В съдебно заседание ищцата Е. Л. В. не се явява лично, представлява се от адв. Й. А. от АК – Варна. Поддържа предявения иск.

В съдебно заседание ответникът „***” АД не се представлява. С молба вх. № 8636/03.02.2026 г. процесуалният му представител оспорва исковата претенция, поддържа депозирания писмен отговор.

Съдът, след преценка на доводите на страните и събраните по делото доказателства, 2 приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Застрахователят по имуществена застраховка „Каско“ на МПС следва да носи отговорност за всички вреди, настъпили в резултат на събитие, предвидено като покрит застрахователен риск в застрахователния договор и в общите условия към него.

В случая наличието на сключен между страните договор за застраховка „Каско“ за собствения на ищцата лек автомобил марка „****“ с рег. № * **** **, валидна към датата на твърдяното застрахователно събитие – 16.05.2025 г., не е спорно по делото. Не се спори и че ищцата на 22.05.2025 г. е уведомила застрахователя за горното застрахователно събитие, за което при ответното дружество е образувана щета № 713025030101410.

Видно от Опис на щетите по претенция № 713025030101410, изготвен на 23.05.2025 г. от представител на „***” АД за застрахователно събитие: злоумишлени действия на трети лица на 16.05.2025 г., в същия са установени щети по процесния лек автомобил, както следва: ляв калник – за боядисване, предна лява врата до прозорец – за боядисване, задна лява врата до прозорец – за боядисване, заден ляв панел – за боядисване.

Спорни по делото са въпросът представляват ли горните увреждания покрит застрахователен риск с оглед т. 11.2 и т. 12.4 от ОУ към сключения между страните договор, както и размерът на застрахователното обезщетение.

С писмо изх. № 130-194/28.05.2025 г. „***” АД уведомява Е. Л. В., че за дружеството, на основание т.12.4 и т. 11.4 от ОУ - неразделна част от застрахователния договор, не възниква задължение за изплащане на застрахователно обезщетение по щета № 713025030101410, тъй като, видно от изготвените към момента на сключване на застрахователна полица № 0306Х0918790 фото снимки и подписаните документи, претендираното обезщетение се отнася за възстановяване на повреда, която е била налична преди застраховката да е влязла в сила.

Съгласно т. 12.4 от ОУ на „***” АД по застраховка „Каско на МПС“, застрахователят не изплаща обезщетение за увреждания на части, агрегати, възли или детайли, или липсващи такива на застрахованото МПС, когато уврежданията или липсите са констатирани, описани или заснети при огледа на МПС и същите не са били отстранени; отстраняването се доказва чрез нов оглед на МПС, за който се съставя протокол, подписан от страните. Съгласно т. 11.2, застрахователят не изплаща обезщетение, когато МПС не е представено за оглед от представител на застрахователя в регламентираните в ОУ случаи, както и в случаите, когато огледът е изискан от застрахователя с изрично писмено уведомление.

Съдът намира, че предвид цитираните разпоредби на ОУ, застрахователно обезщетение не се дължи в случаите, когато уврежданията са констатирани и документирани при огледа за сключване на застраховката и не е представен последващ подписан от страните протокол, констатиращ тяхното отстраняване.

Настоящият случай обаче не попада в тази хипотеза.

От заключението на вещото лице инж. И. И. по допуснатата съдебно-автотехническа експертиза, неоспорено от страните и кредитирано от съда като компетентно дадено и обективно, се установява, че констатираната от експерта щета при преглед на снимките от огледа на 23.05.2025 г. представлява драскотина от остър предмет по лявата страна на автомобила, преминаваща през преден ляв калник, предна лява врата, задна лява врата и заден ляв панел (калник). Посочено е, че е налице причинно-следствена връзка между заявения механизъм на настъпване на щетите, описан в исковата молба – увреждане от неизвестен извършител в паркирано състояние на автомобила, и видимото на снимките увреждане. Експертът сочи, че щетите по процесния автомобил, отразени в протокол № 7650-1686751800 от 14.06.2023 г. за извършен оглед на МПС при сключване на застрахователния договор, представляват множество подбитости и охлузвания по детайлите, но липсва горната драскотина. Направено е заключение, че не е налице идентичност между 3 уврежданията, констатирани на 14.06.2023 г. и 23.05.2025 г. В съдебно заседание на 04.02.2026 г. вещото лице поддържа представеното заключение, като изрично заявява, че предходните увреждания не са допринесли за процесното и не оскъпяват ремонта му, включващ само боядисване на увредените детайли, с което предходните увреждания няма да бъдат отстранени.

Предвид изложеното, следва да бъде ангажирана отговорността на застрахователя за процесното застрахователно събитие.

Относно размера на обезщетението:

При съдебно предявена претенцията за заплащане на застрахователно обезщетение, съдът следва да съобрази нормата на чл. 386, ал. 2 КЗ, съгласно която при настъпване на застрахователно събитие, застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, като обезщетението не може да надхвърля застрахователната сума, освен когато това е предвидено в КЗ. Чл. 400 КЗ урежда, че за действителна застрахователна стойност (при пълна увреда) се счита стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество - ал. 1, а за възстановителна застрахователна стойност (при частична увреда) се счита стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка - ал. 2. Анализът на горните норми налага извод, че обезщетението се дължи по пазарната стойност на увреденото имущество, в рамките на застрахователната сума. Когато по делото не са налични данни за заплатена такава, меродавна е средната пазарна стойност.

Настоящият съдебен състав намира, че тази стойност не следва да се изчислява нито само въз основа на цената, предлагана от сервизи, притежаващи европейски сертификат за качество, тъй като това би ощетило застрахователя, нито само с оглед на цената в несертифицирани сервизи, тъй като последното, от своя страна, би довело до ощетяване на увреденото лице, предвид правото му, в качеството на потребител, на достъп до качествени стоки и услуги.

По изложените съображения съдът кредитира установената със заключението на вещото лице по т. 2 на допуснатата САТЕ стойност на ремонта на процесния автомобил по средни пазарни цени към датата на застрахователното събитие, изчислена при съобразяване цената на труда в 24 сервиза, половината от които притежаващи европейски сертификат за качество, а другата половина - не, в размер на 837,03 евро (1637,08 лева).

Предявеният иск се явява основателен и следва да бъде уважен.

Предвид основателността на главния иск, основателен се явява и акцесорният такъв за осъждане на ответника да заплати дължимото застрахователно обезщетение ведно със законна лихва върху същото, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 23.06.2025 г., до окончателното изплащане на задължението.

По отношение на съдебно-деловодните разноски:

При този изход на спора, разноски се следват на ищцата.

Същата със списък по чл. 80 от ГПК претендира такива в общ размер на 420,74 евро 4

(822,90 лева), от които 25,56 евро (50 лева) - внесена първоначално държавна такса, 7,92 евро (15,49 лева) – държавна такса за увеличение на иска, 102,26 евро (200 лева) - депозит за САТЕ, както и 285 евро (557,41 лева) – платено в брой адвокатско възнаграждение с вкл.

ДДС.

Неоснователно е направеното от насрещната страна възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, доколкото договореното от ищцата адвокатско възнаграждение е съобразено с правната и фактическа сложност на делото.