Решение № 10 от 03.01.2024, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 10 гр. София, 03.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-17 СЪСТАВ, в публично заседА.е на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Стилияна Григорова при участието на секретаря Мария Т. Методиева като разгледа докладваното от Стилияна Григорова Гражданско дело № 20221100108851 по описа за 2022 година

Делото е образувано по искова молба на ТПК „А.Р.“, с която срещу Столична община е предявен установителен иск за собственост върху поземлен имот с идентификатор ***.

Ищецът твърди, че през 1962 г. с решение на ИК на СГНС се взело решение за нуждите на ТПК „А.Р.“ да се отреди терен от около 22 дка, от които 12 дка за застрояване. Отредил се парцел I, м. „Индустриална зона – Орион – Модерно предградие – Захарна фабрика“. О този момент ищецът започнал да владее и ползва недвижимия имот за своите нужди.

През 1999 г. ТПК „А.Р.“ се снабдила с нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение, като е призната за собственик на имоти с идентификатори *** с площ от 3 750 кв.м., *** с площ от 5 350 кв.м., *** с площ от 6 850 кв.м. и *** с площ от 19 600 кв.м.

През 2001 г. СОС предприел изменение на ПУП, като с него се предвидило върху част от тези имоти, сред които процесния с площ от 2 145 кв.м., да се изгради улица. По образуваното адм.д. № 3453/2006 г. по описа на СГС, III „В“ състав съдът постановил решение, с което частично отменил решението на СОС.

От тогава проектът не бил реализиран и не били стартирали отчуждителни процедури.

През 2014 г. ищецът инициирал процедура за изменение на КККР, като от недвижимите имоти, собственост на кооперацията, бъдат обособени други самостоятелни недвижими имоти. Документите били представени в АГКК и 1 новообразувА.те имоти били нанесени в кадастралната карта. Тогава бил обособен и имота с идентификатор ***, който през 2020 г. СО, район „Връбница“ актувала като публична общинска собственост.

През 2015 г. при обстоятелствена проверка тези имоти били разделени на девет самостоятелни поземлени имоти, като от имота с идентификатор *** с площ от 6 850 кв.м. бил образуван поземлен имот с идентификатор *** по КККР, одобрени със заповед № РД-1839/20.07.2011 г. на изп. директор на АГКК, с площ от 2 145 кв.м.

Върху този, както и върху останалите осем поземлени имота никой не бил оспорвал собствеността на ищеца и не обезпокоявал владението и ползването им.

През 2016 г. ищецът подал до СО, район „Връбница“ заявление, в което като собственик на поземлен имот с идентификатор *** с площ от 2 145 кв.м. поискал да се стартира процедура по изкупуването му, като стане част от общинската пътна мрежа на СО, евентуално – да бъде заменен с друг равностоен имот.

През 2020 г. ищецът подал заявление до СО, че ще затвори поземлен имот ***, представляващ улица и ще въведе пропускателен режим и такса за преминаване. Това мотивирало общината да състави акт за публична общинска собственост за реална част от имота – 1 634 кв.м., представляващ изградената улица ******* *******“.

На 01.09.2020 г. ищецът получил уведомление от АГКК с приложен проект на скица и предложение за изменение на КККР за поземлен имот с идентификатор ***, като се нанесат поземлени имоти с проектни идентификатори. Кооперацията подала възражение и поискала незабавно преустановяване на процедурата поради наличие на спор за материално право. Поради това предявява срещу ответника установителен иск за собственост на поземлен имот с идентификатор *** с площ от 2 145 кв.м.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът Столична община е подал отговор, в който признава, че за 1 634 кв.м. от процесния имот, представляващ изградена улица ******* *******“ е съставен акт за публична общинска собственост № 3396/03.02.2020 г. Признава, че процесният имот е идентичен с част от поземлен имот пл. № 798, за който е съставен нотариален акт № 83/30.12.1999 г. За имот пл. № 798 няма отчуждителни преписки и актове за държавна собственост.

По действащия регулационен план части от поземлен имот с идентификатор *** попадат в УПИ и в улица, като част с площ от 501 кв.м. попада в УПИ IV -за ТПК „А.Р.“, част с площ от 9 кв.м. попада в УПИ V - за производствена и складова дейност и част от 1 634 кв.м. – в улица О. Т./54-56-57-58-59.

По изградената улица ******* *******“, в която попада процесния имот 2 се твърди да е изграден и действащ „Ляв Суходолски Колектор“. По смисъла на чл. 56, ал. 2 от ЗОС улиците били публична общинска собственост и за тях не се съставяли актове за общинска собственост.

Излага съображения, поради които процесният имот не може да бъде придобит от ищеца по давност, предвид статута му на държавна/общинска собственост и съответно наложеният мораториум за придобиване по давност.

И след обявяване за противоконституционни разпоредбите на § 1, ал. 1 от ЗД на ЗС и на § 2 от ЗР на ЗИД на ЗС, до датата на завеждането на исковата молба не изтекъл 10-годишен срок на владение от ищеца на процесния имот.

Не позволявали придобивна давност и нормите на ЗПИНМ, ЗТСУ и ЗУТ.

Съдът, след като обсъди доводите на стрА.те и прецени събрА.те по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявен е иск с правно основА.е чл. 124, ал. 1 от ГПК за установяване на право на собственост на основА.е придобивна давност, текла от 1962 г. до датата на завеждането на исковата молба.

С определение от 16.01.2023 г. съдът е указал на ищеца, че в негова тежест е да докаже, че е собственик на имот с идентификатор ***, с площ от 2 145 кв.м. и че от 1962 г. е упражнявал фактическа власт върху имота с намерение за своене.

С протокол № 12 от 12.04.1962 г., статия 31 на председателя на ИК на СГНС е одобрено отреждане за нуждите на метална ТПК „А.Р.“ на терен от около 22 дка, от които 12 дка за застрояване, а останалите – за задължително озеленяване съгласно скица-извлечение за част от проекто плана за м.

„Модерно предградие – Орион“. На отдел „Архитектура“ е възложено провеждане на процедура по окончателното отреждане.

От съдържА.ето на протокол № 40/05.10.1962 г. на Съвета по планово изграждане на населените места в намален състав при СГНС се установява, че ТПК „А.Р.“ е поискала отреждане на терен с площ от 22 дка за производствена сграда по възможност в западната част на София. Това искане е било удовлетворено, като 12 дка са отредени за застрояване, а останалите – за задължително озеленяване. Изготвеният от отдел „Архитектура“ при СГНС проект е бил обявен на заинтересовА.те стрА., като от собственици на отделни имоти са постъпили молби да не се отчуждават имотите им.

Възражението на граждА.те не е било уважено, тъй като новообразувА.я 3 парцел I м. „Индустриална зона – Орион – Модерно предградие – Захарна фабрика“ се отреждал за обществени нужди.

Според заключението на съдебно-техническата експертиза, първият регулационен и кадастрален план за местността, в която попада процесният имот, е одобрен със заповед № 2155 от 08.05.1973 г. и част от имот с настоящ идентификатор *** попада в улична регулация О.Т. /717А-718/.

По следващия регулационен и кадастрален план, одобрен със заповед № РД50-09-438А от 23.11.1984 г., част от същия имот попада в парцел II – НПК „Нови технологии в терен за озеленяване“ от кв. 3 и в част от улична регулация О.Т. /56-55/. С кадастралния план от 1984 г. са бил нанесени имоти с пл. № 787, 794, 277 и 798, като в последния попада част от поземлен имот с идентификатор *** с площ от 1 634 кв.м.

Следователно, гражданско-правният статут на имота, сега с идентификатор ***, се е уреждал при действие на разпоредбите на ЗС (ред. ДВ, бр. 99/1963 г.)

Съгласно чл. 2 от ЗС (ред. в-к „Известия“, бр. 92/16.11.1951 г.), собствеността е принадлежала на държавата, кооперациите и други обществени оргА.зации (социалистическа собственост), както и на частни лица. Социалистическата собственост е включвала държавната собственост (общонародни имоти), кооперативната собственост и собствеността на обществените оргА.зации. Държавни са били имотите, които държавата е придобивала съгласно законите, както и имотите, които не са имали друг собственик. Съгласно чл. 7 от ЗС, държавата е предоставяла на държавните учреждения и предприятия управлението и стопА.сването на държавните имоти. Трайна е съдебната практика по приложението на ЗПИНМ (отм.) и ППЗПИНМ (отм.), че вследствие извършените отчуждения и отреждане на отчуждените по реда на ЗПИНМ (отм.) и ППЗПИНМ (отм.) имоти за нуждите на кооперациите, каквато е ТПК „А.Р.“, държавата е предоставяла само правото на стопА.сване и управление на държавните имоти. Макар да са отредените за нуждите на обществени оргА.зации, кооперации и др., имотите са останали държавна собственост. „Отреждането“ не е способ за придобиване на вещни права. Когато с улично-регулационния план държавни недвижими имоти са отредени за нужди на кооперации, включително строеж на нови сгради (какъвто е конкретния случай, съгласно заповедта по § 60, т. 2 4 от ППЗПИНМ (отм.)), държавата отстъпва само правото на строеж, съответно на ползване на терена, без да се разпорежда в полза на кооперацията с правото на държавна собственост. В този смисъл са решение № 1672/21.11.2000 г. по гр. д. № 793/2000 г. на ВКС, IV г.о. и решение № 1292/30.01.2009 г. по гр. д. № 5461/2007 г. на ВКС, V г.о.

На следващо място, следва да се отчете нормата на чл. 36 от ЗПИНМ (отм.), според която отчужденията за мероприятия на обществени оргА.зации и предприятия се извършват само по реда на този закон, а според чл. 42, т. 3 ЗПИНМ (отм.) това са мероприятия на кооперациите за направа на всякакви сгради и строежи и създаване на терени за осъществяване на дейността им.

При обследване на отчуждителните процедури и съставени АДС за имот с пл. № 798, част от който е процесния имот, не са установени отчуждителни преписки, а територията е била без грА.ци и без самостоятелен номер по кадастралния план, одобрен със заповедта от 1973 г. Територията, съставляваща бивше корито на р. Суходолска е имала държавен характер и е отредена за улица О.Т. /717А-718/. Цитираното от ищеца решение по адм.д.

№ 3453/2006 г. се отнася до част от одобрения с решение № 40, т. 2 по протокол № 24 от 30.03.2001 г. на СОС улично-регулационен план – само засягащия имот пл. № 126б (стар), пл. № 829 (нов), кв. 7, м. НПЗ „Орион“, гр.

София. Отчуждителни процедури са провеждА. за други имоти, част от терена, отреден за нуждите на ТПК „А.Р.“ през 1962 г.: за имоти с пл. № 277 и № 794. Не се установи и посочената в постановление от 29.12.1999 г. на нотариус рег. № 014 на НК (л. 22 от делото) регулачна преписка № 430/1967 г. да се отнася до отчужден имот, попадащ в грА.ците на имот пл. № 798. В този смисъл решението от 06.07.2011 г. по адм.д. № 3453/2006 г. по описа на СГС е неотносимо.

На следващо място, ищецът не доказа правото на собственост върху терена да е бил придобит на друго основА.е. Съгласно § 83, ал. 4 ППЗПИНМ (отм.), държавни имоти, отредени по уличнорегулационния план за мероприятия на обществени оргА.зации, се предават по реда на Закона за собствеността. Чл. 15 от ЗС (ред. от 1958 г., отм. 1996 г.) допуска отстъпването в полза на обществени оргА.зации на правото да построят сграда върху държавна земя, като придобият собствеността върху сградата.

Относно земята законът предвижда възможност единствено за отстъпване 5 правото на ползване. В този смисъл е и законодателната уредба на § 38-39 от Правилника за държавните имоти (обн. в-к „Известия“, бр. 59/15.07.1952 г., отм. 1975 г.).

Предвид законодателната уредба и приложимите нормативни актове и огрА.чения, с факта на предоставяне на ТПК „А.Р.“ на държавен терен по решение на СГНС за строеж на сгради, в какъвто смисъл е отреждането по регулационния план, правото на държавна собственост върху земята не е изгубено и теренът не е станал притежА.е на ищцовата кооперация.

Със заповед № РД-18-39/20.07.2011 г. на изпълнителния директор на АГКК поземления имот с идентификатор *** е с трайно предназначение територия на транспорта, а начинът на трайно ползване – за второстепенна улица. Съгласно § 7, т. 4 от ЗМСМА, чл. 39, ал. 1 от Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. и чл. 3, ал. 2, т. 1 от ЗОС улиците са публична общинска собственост, когато не представляват участък от републиканската пътна мрежа. Процесният имот попада в изградена улица, преименувана през 2002 г. от ул. „Стачник“ на ул. ******* *******“. Съгласно чл. 86 от ЗС, в редакцията на нормата от 1951 г. до 1990 г., не може да се придобие по давност вещ, която е социалистическа собственост, съответно държавна или общинска собственост. Това изключва възможността имотът да бъде придобит по давност. Режимът на собствеността върху сградите е различен от този върху терена. За имота, реализиран като улица, не е бил съставен акт за държавна/общинска собственост, тъй като чл. 59, ал. 2 от ЗОС и чл. 68, ал. 4 от ЗДС не предвиждат такова задължение за собственика на обект, публична собственост.