Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 4474 от 09.07.2025, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 6456/2024
Вид
Решение № 4474
Подписан
09.07.2025
В сила
09.07.2025
Състав
Татяна Димитрова, Радина Калинова Калева, Румяна Милчева Найденова

Цитирани разпоредби

  • чл.235, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.259, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 266 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.266, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.280, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.81, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.82 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.9 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.92 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.92, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.92, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.309 · Търговски закон

РЕШЕНИЕ

№ 4474 гр. София, 09.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Татяна Д.

Членове:

Румяна М. Найденова

Радина К. Калева при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Татяна Д. Въззивно гражданско дело № 20241100506456 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 16224 от 09.10.2023 г. на СРС по гр. д. № 12920/2022 г. по описа на СРС, 26 състав са частично уважени предявените обективно и кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.266, ал.1 ЗЗД вр. чл.92 ЗЗД от „Резиденшъл Парк София Фасилити Мениджмънт" АД, ЕИК: 175201623, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „*********., представлявано от изпълнителния директор Г.Х.Р., чрез процесуалния си представител адвокат К. В. Д. от САК, служебен адрес: гр. София, бул. „********* срещу М. Б. С.-Т., ЕГН **********, действаща чрез особения си представител адв. Г. М. от САК, със служебен адрес: гр. София, ул. ********* и ответникът е ОСЪДЕН ДА ЗАПЛАТИ на ищеца сумата от 1917,36 лв. с ДДС, представляваща гаранционен депозит по т. 8 от договор за управление и поддръжка от 01.07.2018 г. относно обект 14-RLA-09 (бл. 88), находящ се в ж.к. „София парк“, гр. София, сумата от 3488,76 лв., представляваща непогасена част от възнаграждение по посочения договор (такса за управление и поддръжка) за периода 01.07.2020 г. – 31.12.2020 г., сумата от 4492,22 лв., представляваща възнаграждение по посочения договор (такса за управление и поддръжка и капиталови разходи) за периода 01.01.2021 г. – 30.06.2021 г., сумата от 4084,75 лв., представляваща възнаграждение по посочения договор (такса за управление и поддръжка) за периода 01.07.2021 г. – 31.12.2021 г., сумата от 257,33 лв., представляваща непогасена част от възнаграждение по посочения договор (такса за управление и поддръжка и капиталови разходи) за периода 01.01.2022 г. – 30.06.2022 г., както и на основание чл. 78, 1 ал. 1 ГПК сумата от 2114,15 лв., разноски в производството и са ОТХВЪРЛЕНИ исковете за разликата над уважения размер от 3488,76 лв. до пълния предявен размер от 3490,72 лв., такса за поддръжка за периода 01.07.2020 г. – 31.12.2020 г., за разликата над уважения размер от 257,33 лв. до пълния предявен размер от 5128,16 лв., такса за поддръжка за периода 01.01.2022 г. – 30.06.2022 г., както и исковете с правно основание чл. 92 ЗЗД за сумата от общо 15000 лв., неустойка за забава върху неплатените възнаграждения за периода 01.07.2020 г. – 31.12.2021 г. (по 5000 лв. върху възнаграждението за всяко полугодие в рамките на посочения период) съобразно чл. 7.3 от договора.

В срокът по чл.259, ал.1 от ГПК въззивна жалба срещу решението в частта, с която са отхвърлени претенциите е подадена от ищеца „Резиденшъл Парк София Фасилити Мениджмънт" АД, ЕИК: 175201623, който обжалва решението на СРС като неправилно, необсновано и постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. На първо място, въззивникът излага подробни съображения относно вида, естеството и характера на сключения между страните договор, като акцентира върху обстоятелството, че услугите се предлагат за всички самостоятелни обекти в затворения комплекс, като няма опция услугите да се предлагат избирателно по отношение на част от самостоятелните обекти, а спрямо други не. По същите съображения, не е възможно и едно лице да придобие правото на собственост върху самостоятелен обект без да сключи договор за управление. Разходите, времето и усилията, които се изискват за почистване, поддържане и управление на самостоятелните обекти, общите части и свободните пространства в затворения комплекс, налагат събирането на таксите да се гарантира чрез високи санкции при неизпълнение на задължението за плащането им. Единствената възможност за прекратяването е да се смени дружеството, което предоставя услугите, инициативата за което може и да е на отделен собственик на самостоятелен обект. На второ място, излага, че предвид тежестта на задълженията, които се поемат от дружеството, извършващо услугите, клаузата за неустойка така както е уговорена се явява необходима гаранция за защита интересите на всички собственици на самостоятелни обекти в сградата при евентуално неизпълнение на задълженията от страна на собственик на самостоятелен обект. Оспорва извода на съда за прекомерност на неустойката, на основание на което първоинстанционния съд я е квалифицирал като нищожна, като посочва, че сделката е с търговски характер и не е уговаряна кумулативно с лихвата за забава. Твърди, че претенцията на ищеца не обхваща суми за лихви и обезщетение за забава. На трето място, оспорва и че клаузата за неустойка противоречи на разпоредбите на ЗЗП като нито е прекомерна, нито е нищожна. Моли съда да отмени решението в обжалваната част, като постанови друго, с което изцяло да уважи претенциите на ищеца. Претендира се разноски.

В законоустановения срок по чл.263, ал.1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от ответника М. Б. С.-Т., ЕГН **********, действаща чрез особения си представител адв. Г.

М. от САК, с която въззивната жалба се оспорва като недоказана и необоснована, а обжалваното решение поддържа като правилно и законосъобразно. Споделя изводите на съда относно излизане на уговорената неустойка извън присъщите й обезщетителна, 2 обезпечителна и санкционна функции, като поддържа заявеното и че уговорения размер е в нарушение на принципа за добросъвестност. Преценката дали конкретна уговорка е нищожна се прави към момента на сключване на договора, а не в по – късен момент, както се опитва да се обоснове въззивника, поради което се явява неоснователно и заявеното, че лихви и обезщетения за забава не са претендирани, поради което не може и да става въпрос за недопустимо кумулиране на неустойка и лихва. Оспорва сделката да има търговски характер, доколкото счита, че в случая ищеца се явява потребител по така сключения договор, на основание което приложение намират и разпоредбите на ЗЗП и правилата за нищожност на клаузите. Моли съда да потвърди първоинстанционното решение в обжалваната част, като правилно и законосъобразно, а въззивната жалба да остави без уважение. Претендира разноски.

Страните не представят нови доказателства и не сочат нови обстоятелства по смисъла на чл. 266 от ГПК.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните и съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:

„Резиденшъл парк София Фасилити Мениджмънт“ АД е предявило против М. Б. С.-Т. осъдителни искове с правно основание чл. 79, вр. с чл. 266, ал. 1 и чл. 92 ЗЗД за сумата от 1917,36 лв. с ДДС, представляваща гаранционен депозит по т. 8 от договор за управление и поддръжка от 01.07.2018 г. относно обект 14-RLA-09 (бл. 88), находящ се в ж.к. „София парк“, гр. София, за сумата от 3490,72 лв., представляваща непогасена част от възнаграждение по посочения договор (такса за управление и поддръжка) за периода 01.07.2020 г. – 31.12.2020 г., за сумата от 4492,22 лв., представляваща възнаграждение по посочения договор (такса за управление и поддръжка и капиталови разходи) за периода 01.01.2021 г. – 30.06.2021 г., за сумата от 4084,75 лв., представляваща възнаграждение по посочения договор (такса за управление и поддръжка) за периода 01.07.2021 г. – 31.12.2021 г., за сумата от 5128,16 лв., представляваща възнаграждение по посочения договор (такса за управление и поддръжка и капиталови разходи) за периода 01.01.2022 г. – 30.06.2022 г., както и за сумата от общо 15000 лв., неустойка за забава върху неплатените възнаграждения за периода 01.07.2020 г. – 31.12.2021 г. (по 5000 лв. върху възнаграждението за всяко полугодие в рамките на посочения период) съобразно чл. 7.3 от договора.

Ищецът твърди, че ответницата е придобила описания имот с договор за продажба на 01.06.2018 г., след което е сключила с ищеца договор за поддръжка и управление на имота в рамките на жилищния комплекс, по силата на който дължи годишно възнаграждение според площта на имота, платимо на две вноски за всяко полугодие, както и годишна такса капиталови разходи в твърд размер от 500 лв. Поддържа, че за посочените периоди са останали непогасени възнаграждения в претендирания размер, като ответницата не е платила и уговорения в т. 8 от договора гаранционен депозит. Твърди, че таксите за поддръжка са платими до 10-о число на всяко шестмесечие, след което ответницата е 1 изпаднала в забава за повече от 30 дни, поради което на основание чл. 7.3 от договора дължи 3 еднократна неустойка в твърд размер от 5000 лв. върху неплатените възнаграждения за второто полугодие на 2020 г., както и за двете полугодия на 2021 г. Поддържа, че е поканил ответницата извънсъдебно да плати търсените суми с нотариална покана, която й е била връчена лично, но плащане не е постъпило, поради което ги претендира изцяло.

Ответницата, чрез назначения особен представител адв. Г. М., оспорва исковете с твърдения, че уговореният гаранционен депозит представлява обезпечение в случай на неизпълнение на паричните задължения на ответницата по договора, като при положение, че се претендират всички непогасени от нея възнаграждения, плащане на депозита не се дължи и обратното би довело до неоснователно обогатяване на ищеца. Счита, че клаузата на чл. 7.3 от договора е нищожна поради противоречие с добрите нрави предвид прекомерния размер на претендираната неустойка.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е допустима, поради което подлежи на разглеждане по същество.

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваната част, а по отношение на неговата правилност съдът намира, че същото е правилно. Съображенията за това са следните.

Не може да се присъжда едновременно неустойка по чл. 92 ЗЗД и обезщетение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за едно и също забавено изпълнение на парично задължение. Присъждането едновременно на неустойка и на обезщетение по чл. 86 ЗЗД за едно и също неизпълнение на парично задължение означава длъжникът да заплати два пъти обезщетение за едно и също нещо, а кредиторът да се обогати неоснователно за сметка на длъжника. Неустойката може да се договаря за неточно изпълнение в количествено, качествено или временно отношение.

Няма пречка във връзка с неизпълнени договорни задължения кредиторът да търси едновременно мораторна лихва за забавено плащане и неустойка, но само ако неустойката е предвидена като обезщетение при количествени или качествени отклонения от договореното. (Решение от 10.02.2009 г. на СГС по гр. д. № 1311/2008 г., II ГО) По въпроса е формирана задължителната съдебна практика на ВКС, обективирана в решение №68 от 09.07.2012 г. по т.д.№450/2011 г. на ВКС, ТК, с което е прието, че по правилата на чл.92 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД е недопустимо кумулирането на неустойка за забава за неизпълнение на парично задължение с обезщетение по чл.86, ал.1 от ЗЗД в размер на законната лихва за същото неизпълнение, като настоящият състав споделя изцяло даденото правно разрешение на въпроса. (Решение №120 / 08.08.2016 г., постановено по т.д.

№1399 по описа за 2015 г. на ТК, II отделение ВКС).

Разпоредбата на чл.92, ал.1 ЗЗД определя функциите на неустойката като обезпечаваща изпълнението на задължението и обезщетяваща вредите от неизпълнението. Правилото на чл.92 ЗЗД е диспозитивно и при липса на противна уговорка между страните 4 обезщетителната функция на неустойката се проявява чрез освобождаване на изправната страна от необходимостта да доказва вредите от неизпълнението, но чрез уговорката за неустойката не се ограничава размерът на обезвредата на кредитора. Изводът се основава на нормата на чл.92, ал.1, изр.2 ЗЗД, която изрично предвижда възможността кредиторът да иска обезщетение и за по-големи вреди, които не се покриват от неустойката.