Определение № 3937 от 06.08.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3937 гр. София, 06.08.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мими Фурнаджиева

Членове:

Велислав Павков

Десислава Попколева като разгледа докладваното от Мими Фурнаджиева Касационно гражданско дело № 20248002104682 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационната жалба на С. Г. Г., чрез адв. П. Г., против решение № 826 от 11 юли 2024 г., постановено по в.гр.д. № 1512/2023 г. по описа на Софийски апелативен съд, с което след частична отмяна на решение № 159 от 3 октомври 2022 г., постановено по гр.д. № 92/2022 г. по описа на Окръжен съд – Видин, като краен резултат на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на С. Г. сумата от 3000 лева обезщетение за причинени неимуществени вреди вследствие на незаконосъобразно повдигнати обвинения за извършване на престъпления по чл. 242, ал. 1, б. „б“ НК, чл. 278в, ал. 4 НК, чл. 278д НК, чл.

316, вр. чл. 308, ал. 1 НК, ведно със законната лихва върху сумата от 18.03.2019 г. до окончателното плащане. Първоинстанционното решение е потвърдено в частта, с която претенцията за неимуществени вреди е отхвърлена над присъдените 3000 лева до сумата от 100000 лева, ведно със законната лихва върху сумата от 18.03.2019 г. до окончателното плащане, както и в частта, с която прокуратурата е осъдена да плати на Г. обезщетение за претърпени имуществени вреди от горепосочените обвинения в размер на 700 лева, ведно със законната лихва върху сумата от 18.03.2019 г. до окончателното плащане (този иск е отхвърлен за разликата до пълния му предявен размер от 3700 лева).

В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно по всички основания на чл. 281, т. 3 ГПК. Твърди се, че присъденият размер на обезщетението за неимуществени вреди е значително занижен и не съответства на принципа за справедливост, регламентиран в чл.

52 ЗЗД. Съдът не отчел и не обезщетил дългия срок на водене на наказателното производство, което се бавело единствено и само по вина на 1 прокуратурата, не обсъдил нарушаването на принципа на равенство на страните в процеса по време на първоинстанционното производство, не отчел всички релевантни обстоятелства, служещи като критерии за определяне размера на обезщетението и не изложил подробни мотиви и съображения за тяхното значение. Съдът извършил нарушение, като не допуснал събиране на доказателства, които страната била лишена от възможност да представи пред първата инстанция. На ищеца била взета принудителна административна мярка „забрана за напускане пределите на страната“, която не била отменена от прокуратурата и той продължавал да търпи вреди от това. Не било отчетено и че случаят е разгласен в интернет пространството. Воденето на наказателното производство принудило ищеца трайно да напусне страната, което се отразило на неговия бизнес и на контактите му с близки и приятели.

В касационната жалба се излагат съображения и относно неприсъдената от съда сума по иска за обезщетение за имуществени вреди. В изложението към касационната жалба се поддържат основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК и чл. 280, ал. 2 ГПК.

Ответникът Прокуратура на Република България не представя становище по касационната жалба.

Касационната жалба следва да се остави без разглеждане на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК в частта, в която се обжалва въззивното решение по предявения иск за обезщетение за имуществени вреди, доколкото цената на този иск е 3700 лева.

По делото е прието за установено, че с постановление от 27.10.2010 г. по ДП № 313/2010 г. по описа на ОД МВР Видин ищецът е бил привлечен в качеството на обвиняем за това, че на 27.03.2010 г. на ГКПП „Ферибот“ Видин е направил опит да пренесе през границата на страната от България за Румъния без знанието и разрешението на митниците два орела от вида ястребов орел, като за целта е използвал неистински документи, а именно сертификати на Министерството на околната среда и водите – престъпление по чл. 242, ал. 1, б. „б“, вр. чл. 18, ал. 1 НК, като в същия ден е бил проведен и разпитът му на обвиняем. На ищеца е наложена принудителна административна мярка „забрана за напускане пределите на Република България“ в досъдебното производство за срок от 1 година. С постановление от 01.09.2011 г. по ДП 313/2010 г. на ОД МВР ищецът е привлечен в качеството на обвиняем за това, че на 27.03.2010 г. задържал екземпляри от европейски застрашени диви гръбначни животни два орела от вида ястребов орел без необходимото за това разрешение – престъпление по чл. 278в, ал. 4 НК, като в същия ден е бил разпитан като обвиняем. На 02.09.2011 г. е извършено предявяване на разследването, а Г. е направил искане за прекратяване на досъдебното производство поради несъставомерност на обвинението. На 06.12.2011 г. в Окръжен съд-Видин е внесен обвинителен акт от Окръжна прокуратура-Видин с обвинение срещу него за престъпление по чл. 278в, ал. 4 НК и е образувано н.о.х.д. № 368/2011 г.. Производството по делото е разгледано в две съдебни заседания, като във второто съдът е 2 постановил присъда, с която е наложено наказание 2 години и 6 месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложено за срок от 4 години, като е наложена и глоба в размер на 3000 лева. Присъдата е отменена с решение от 19.07.2012 г. по в.н.о.х.д. № 554/2012 г. по описа на Софийски апелативен съд и делото е върнато на Окръжна прокуратура-Видин. С постановление от 25.09.2012 г. Г. е привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 278в, ал. 4 НК, а на 26.10.2012 г. му е повдигнато и обвинение. На 07.11.2012 г. от прокуратурата е внесен обвинителен акт пред Окръжен съд-Видин и е образувано н.о.х.д. № 350/2012 г., приключило с присъда от 13.02.2013 г., с която ищецът е признат за виновен и му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 2 години и глоба в полза на държавата 3000 лева. На основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на наказанието „лишаване от свобода“ е отложено за срок от три години, а на основание чл. 53, ал. 1, б. „а“ НК в полза на държавата са отнети 2 броя ястребов орел с клетките. С решение от 13.02.2013 г. по в.н.о.х.д. № 407/2013 г. по описа на Софийски апелативен съд тази присъда е отменена и делото отново е върнато на прокурора с указания за отстраняване на недостатъци в обвинителния акт и относно формулиране на обвинението. На 20.11.2013 г. с постановление ищецът е привлечен в качеството на обвиняем по две обвинения – първото по чл. 278 в, ал. 4 НК /отм. с ДВ бр. 33 от 2011 г., в сила от 27.05.2011 г./, вр. чл. 2, ал. 2 НК, вр. чл. 49, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Закона за биологичното разнообразие, вр. Наредба № 8/12.12.2003 г., и второто по чл. 316, вр. чл. 308, ал. 1 НК, извършени на 27.03.2010 г. на ГКПП „Ферибот“ – Видин. По внесения на 16.12.2013 г. обвинителен акт е образувано е н.о.х.д. № 340/2013 г. по описа на Окръжен съд-Видин, който с разпореждане от 21.12.2013 г. е прекратил наказателното производство спрямо ищеца по чл. 316, вр. чл. 308, ал. 1 НК.

Този акт на съда е отменен с определение от 25.04.2014 г. по ч.н.д. № 189/2014 г. на Софийски апелативен съд, който е върнал делото за разглеждане по същество. С присъда от 08.10.2014 г. по н.о.х.д. 340/2013 г. на Окръжен съдВидин ищецът е признат за виновен по първото обвинение по чл. 278в, ал. 4 НК и му е наложено наказание 2 години „лишаване от свобода“, което е отложено за изтърпяване на осн. чл. 66 НК за срок от три години, осъден е и да заплати глоба в размер на 2000 лева. За престъплението по чл. 316, вр. чл. 308, ал. 1 НК е оправдан. Присъдата е протестирана и с решение от 09.03.2015 г. по в.н.о.х.д. № 1150/2014 г. на Софийски апелативен съд е отменена изцяло и делото е върнато на прокурора. По молба на ищеца до Окръжен съд-Видин с искане да бъде приложена процедурата по чл. 369 НПК е постановено определение от 09.04.2015 г., с което съдът е върнал делото на прокурора, като е дадена възможност в тримесечен срок от получаването му да внесе делото за разглеждане със съответен акт в съда. На 02.07.2015 г. от прокуратурата е внесен отново обвинителен акт срещу Г. за извършени престъпления на 27.03.2010 г. по чл. 278а, ал. 4 НК и чл. 316, вр. чл. 308, ал. 1 НК, и е образувано н.о.х.д. № 176/2015 г. по описа на Окръжен съд-Видин. С определение от 13.11.2015 г. съдът е постановил прекратяване на съдебното 3 производство и е върнал делото на прокурора с указания. Прокуратурата е подала частен протест срещу определението за прекратяване, което е било потвърдено с определение от 16.12.2015 г. по в.ч.н.д. № 1145/2015 г. на Софийски апелативен съд. На 28.01.2016 г. ищецът е подал молба пред Окръжен съд-Видин с искане за прекратяване на производството на основание чл. 369, ал. 4 НПК за това, че прокуратурата не е внесла обвинителен акт в едномесечен срок, който е изтекъл на 23.01.2015 г. С определение от 05.02.2016 г. по ч.н.д. № 26/2016 г. на Окръжен съд-Видин на основание чл.

369, ал. 4, вр. ал. 3 НПК, съдът е прекратил наказателното производство.

Последвало е постановяване на решение от 20.12.2016 г. по к.н.д. № 1107/2016 г. на ВКС, ІІ н.о., с което е възобновено ч.н.д. № 26/2016 г. по описа на Окръжен съд-Видин, отменено е прекратителното определение и делото е върнато на съда за изпълнение на указанията, дадени в мотивите на решението. След това делото е върнато на прокурора за отстраняване на процесуалните нарушения в месечен срок. На 21.02.2017 г. прокуратурата е внесла в окръжния съд нов обвинителен акт срещу ищеца за престъпление по чл. 278 в, ал. 4 НК /отм./ и за престъпление по чл. 316, вр. чл. 308, ал. 1 НК, и е образувано н.о.х.д. № 49/2017 г. по описа на Окръжен съд-Видин. С определение от 29.03.2017 г. по делото е прекратено наказателното производство на основание чл. 369, ал. 4 НПК поради неизпълнение на указанията на съда. Определението е влязло в сила на същата дата като необжалваемо. С определение от 07.09.2017 г. по същото дело на осн. чл. 53, ал. 2, б. „а“ НК съдът е постановил отнемане на 2 бр. орли с качулки и метални клетки. То е потвърдено с решение от 21.12.2017 г. по в.н.о.х.д. № 1359/2017 г. на Софийския апелативен съд.

От постановленията за привличане на ищеца в качеството на обвиняем се установява, че му е била наложена мярка за неотклонение „подписка“, която не е променяна до прекратяване на наказателното производство. От представения диплом за висше образование се установява, че ищецът има висше образование с квалификация „икономист“. От 14.09.2011 г. до 06.02.2012 г. той е заемал длъжността „финансов мениджър“ в „Изи Асет Мениджмънт“АД. От писмо от 03.05.2012 г. се установява, че до Г. е било отправено предложение за работа в генетична лаборатория в Малта. Същият е сключил договор за наем на жилище за 1 година от 15.05.2012 г. до 15.05.2013 г., продължен с писмени споразумения от 06.05.2013 г. и от 01.05.2014 г. до 15.05.2015 г. От писмо от 05.03.2021 г. на МВР-Дирекция „Международно оперативно сътрудничество“ се установява, че на ищеца е издадена зелена бюлетина от Международната организация на криминалната полиция – ИНТЕРПОЛ, свързан с престъпление срещу дивата природа, като този бюлетин има предупредителна цел. От решение от 30.09.2016 г. на Домодедовския градски съд, Московска област на Руската Федерация, се установява, че Г. е признат за виновен в извършване на две престъпления и са му наложени наказания под формата на поправителен труд за период от 1 година и 10 месеца с удържане в приход на държавата на 15% от заплатата на 4 осъдения, както и лишаване от свобода за 3 години и 6 месеца и глоба от 800000 рубли. Съгласно разпоредбите на Наказателния кодекс на Руската Федерация, поради съвкупността от престъпленията на ищеца е окончателно определена присъда лишаване от свобода за срок от 4 години с глоба от 800000 рубли без ограничение на свободата, с изтърпяване наказанието в поправителна колония. На 01.08.2018 г. Г. е освободен от местата за лишаване от свобода на територията на Руската федерация.

От показанията на св. С.ов, син на ищеца, съдът е кредитирал тези за намаления обем от контакти с баща му поради раздялата на родителите му и нежеланието на свидетеля да общува с него. Свидетелят сочи, че баща му вече е живеел в гр. София, когато са започнали делата в гр. Видин, както и че докато е бил ученик, баща му първо е живял в София, а след това е заминал да живее последователно в Русия и в Малта. В останалата им част показанията са приети за общи и несъдържащи информация за конкретни факти. Св. Георгиев твърди, че е контактувал с ищеца 3-4 пъти в годината, тъй като той е живеел София, а след това трайно се е установил в Малта, като успоредно с това непрекъснато е пътувал в чужбина; ищецът му е споделял, че е разочарован от съдебната система в България и че се прибира от чужбина само заради делата.