Решение № 2385 от 12.05.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2385 гр. София, 10.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Галина Ташева

Георги Ст. Чехларов при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски като разгледа докладваното от Галина Ташева Въззивно гражданско дело № 20211100514011 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №20152618 от 06.07.2021 г. по гр.д. №19146/19 г., СРС, ГО, 52 с-в ОСЪЖДА „Топлофикация София" ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление: гр.

София, ул. „Ястребец" № 23Б, да заплати на „Т.М.-СК" ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул."****//№****, на основание чл. 59 ЗЗД, във връзка с чл.137, ал.2 ЗЕ, сумата 24900 лева, представляваща обезщетение за ползването на изградената от ищеца абонатна станция, присъединителен топлопровод и съоръжения към него, ведно със законната лихва от датата на исковата молба- 02.04.2019г. до окончателното изплащане и на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата 2776 лева, представляваща разноски.

Постъпила е въззивна жалба от ответника срещу решението като се твърди,че е неправилно,постановено в нарушение на материалния закон .Ответникът счита,че не са налице всички елементи на фактическия състав на неоснователното обогатяване ;ищецът не е представил необходимите документи за извършване на процедура по изкупуване в пократни срокове,поради което претендирА.та сума би била по-малка;ищецът не се легитимира като собственик на процесните енергийни съоръжения;задължението е частично погасено по давност.

Моли да се отмени решението и да се отхвърли исковата претенция.Претендират се разноски.

В срока е постъпил отговор по жалбата ,с който същата се оспорва.Претендират се 1 разноски.

Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за установено от фактическа и правна стрА. следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, следва да бъде разгледана по същество .

Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно основание чл.59, ал.1 от ЗЗД от „Т.М. - СК" ЕООД срещу „Топлофикация София" ЕАД. Съдебно предявеното право ищецът извлича при твърденията за сключен между ищеца и ответникът предварителен договор за присъединяване на потребители, ползващи топлинна енергия, съгласно който ищецът изградил външно топлозахранване и съоръжения към него и абонатна станция, а ответникът се задължил да придобие правото на собственост върху съоръжението; ползване на съоръжението от ответника, без да плаща обезщетение за това, в резултат на което ответното дружество се обогатило за сметка на обедняването на ищеца.

При съвкупната преценка на събраните по делото писмени доказателства- нотариален акт № 100 от 25.10.2006г. т. VI, per. № 7681, дело№ 1004/ 2006г., предварителен договор за присъединяване на потребители, ползващи топлинна енергия за битови нужди № 634.

Договор за строителство № ВС 006/ 04.03.2008г.. фактура № 181/ 07.04.2008г.. фактура № 174/ 04.03.2008г., констативен протокол, разрешение за ползване № ДК- 07- 151/ 23.03.2009 г. се установява, че в полза на ищеца е учредено право на строеж върху поземлен имот, находящ се в гр. София, ул. **** № 63, представляващ поземлен имот с пл.сн. № 6, кв. 166а по плА. на гр. София, местност „Зона Б 18". С предварителния договор за присъединяване на потребители, ползващи топлинна енергия за битови нуяеди № 634 от 05.11.2007 г., ищеца, наричан потребителя, и ответникът, наричан дружеството, са постигнали съгласие за присъединяването на сграда - етажна собственост, находяща се в гр. София, ул. **** № 6163, към топлопреносната мрежа до сключване на договор за присъединяване.

Присъединяването на обекта се извършва чрез изграждане на присъединителен топлопровод, съоръженията към него и абонатната станция, посочени са параметрите на строежа. Съгласно чл. 23 договора, ответникът се е задължил да придобие правото на собственост върху изградените съоръжения, като страните изрично са уговорили, че до този момент правото на собственост принадлежи на ищеца.

Производството, преноса, доставката и разпределението на топлинна енергия е нормативно регламентирА. дейност, като правната регламентация на отношенията между потребителите и енергийното предприятие е в Закона за енергетиката и Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването, както и действащата преди това Наредба № 2 от 28.05.2004 г. за топлоснабдяването. Съгласно чл. 133 ЗЕ топлопреносното предприятие е длъжно да присъединява към топлопреносната мрежа производители и клиенти, разположени на съответната територия, определена с лицензията за пренос на топлинна енергия. Обектите на потребителите и производителите се присъединяват към топлопреносната мрежа след: 1. подаване на заявление за проучване на условията за присъединяване от лица, които искат присъединяване към топлопреносната мрежа на новоизграждащи се и/или съществуващи обекти или от производител до топлопреносното предприятие; 2. извършване на предварително проучване за присъединяване на обекта, с 2 което топлопреносното предприятие определя техническите условия, начина, точката или мястото и срока; 3. изработване на инвестиционния проект на присъединявания обект и предаването му на топлопреносното предприятие за проверка на изпълнението на техническите условия за присъединяване преди неговото представяне за одобряване; 4. сключване на предварителен писмен договор за присъединяване между топлопреносното предприятие и съответния производител и/или съответните собственици или титуляри на вещното право на ползване върху обектите, за които се иска присъединяване след установяване, че инвестиционният проект е изготвен в съответствие с условията за присъединяване./чл. 17, ал.1 от Наредба № 2/28.05.2004 г. (ДВ. бр.68 от 04.08.2004 г.)/.

Съгласно чл. 137, ал.1 Закона за енергетиката при присъединяване на потребители на топлинна енергия за битови нужди, присъединителният топлопровод, съоръженията към него и абонатната станция се изграждат от топлопреносното предприятие и са негова собственост, а по силата на ал.2 от същата разпоредба в случай, че изграждането на съоръженията се извършва от потребителите след съгласуване с топлопреносното предприятие, топлопреносното предприятие заплаща цена за ползване на съоръженията, изградени от потребителите. Горепосочената разпоредба санкционира разместването на имуществени блага, до което се стига в хипотеза, при която функциониращ обект, който следва да се изгради за сметка на топлопреносното предприятие, е изграден за сметка на битов потребител и все още не е в патримониума на топлопреносното предприятие.

Наредбата предвижда всички отношения между потребителя г топлопреносното дружество да се уредят с договор за присъединяване. Правилото е.че топлопреносното предприятие изгражда присъединителния топлопровод, съоръженията към него и абонатната станция, като е предвидено изключение, позволяващо на клиентите след съгласуване с топлопреносното предприятие да поемат изграждането на съоръженията.

Съгласно изричната разпоредба на чл. 33 от Наредбата за топлоснабдяването, в случаите по чл. 137, ал.2 от ЗЕ собствеността върху изградените от собствениците или титулярите на вещно право на ползване съоръжения се прехвърля на топлопреносното предприятие с договора за присъединяване. Като цяло дейността по изграждането на присъединителния топлопровод, съоръженията към него и абонатната станция е в правомощията на топлопреносното предприятие, което става техен собственик (чл. 137, ал.1), но с оглед предвидената от закона възможност изграждането да е от клиент, законът регламентира и задължението за изкупуване на изградените със собствени средства на - присъединяващия се потребител съоръжения (в конкретния случай със заявление от 03.12.2013г. ищецът е поканил ответникът да изкупи съоръженията)

Правилно районният съд е подвел правния спор под хипотезата на чл. 59 ал. 1 от ЗЗД, съгласно който, всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, е длъжен да му върне това, с което се е обогатил, до размера на обедняването. От А.лиза на цитирА.та разпоредба се налага извода, че за да бъде уважена претенция, заявена на посоченото основание, е необходимо на първо място да се установи наличие на неоснователно разместване на блага, което не може да се отстрани по друг начин. Смисълът, 3 извлечен от разпоредбата на закона, е в това, че разместването на блага от имущественоправните сфери на субектите следва да се извършва само, когото има основание за това. На следващо място, разпоредбата на чл. 59 ЗЗД предполага обедняване на лицето, търсещо обезщетение, чието имущество намалява, за сметка на увеличаването на имуществото на отговарящия за задължението. Следователно, необходимо е наличие на корелативност, тъй като намаляването на имуществото на едната стрА. може да съществува само в съотношение на връзка с обогатяването на другата стрА.. На последно място, разместването на благата, изразяващо се в пропускането на ползата от стрА. на ищеца и получаването й от ответника, следва да произтича от един или обща група факти.

Настоящият въззивен състав споделя извода на СРС, че е налице общият фактически състав на неоснователното обогатяване по чл. 59 от ЗЗД, който включва следните кумулативни предпоставки: обогатяване на ответната стрА. за сметка на ищцовото дружество чрез спестяване на разходи, обедняване на ищеца, връзка между обогатяването и обедняването, липса на правно основание за разместване на имуществените блага като конкретен източник на права и задължения и субсидиарност. Облигационното право на обеднелия възниква, когато няма друг иск, с който може да се защити.

В случая по делото от посочените по-горе писмени доказателства безспорно се установява, че процесните съоръжения са изградени от ищеца в изпълнение на процесния договор за присъединяване на потребители, в който е уговорено, че до прехвърляне на собствеността в патримониума на ответното топлопреносно предприятие, ищецътпотребител остава собственик на строежа, като в договора за присъединяване не е предвидено право на безвъзмездно ползване на топлопреносното предприятие.

Ето защо законосъобразен е извода на първостепенния съд,че за ищеца е налице обедняване, което се намира в причинна връзка с обогатяването на ответника и следва да бъде обезщетено. Не се установи по делото наличието на основание за имущественото разместване. В случая обогатяването е размера на цената на ползване на процесните съоръжения. Видно от заключението на приетата пред СРС, неоспорено от страните заключение на съдебно- техническата експертиза, размерът на цената на ползване на съоръженията за исковия период е 25 113 лв., а уважаването на иска е до предявения размер 24 900 лв.

СГС споделя извода на СРС за неоснователност на направеното от ответника правопогасяващо възражение, а именно, че вземането на ищеца за процесния период е погасено по давност. Обезщетението за неоснователно обогатяване се погасява с изтичането на петгодишната давност по чл. 110 ЗЗД . Ищецът претендира цена за ползването на процесните съоръжения за периода от 10.03.2016 г.- 01.04.2019 г., като исковата молба е подадена на 02.04.2019 г., поради което възражението се явява неоснователно.

Въззивната жалба като неоснователна следва да се остави без уважение.

Не се установиха твърдяните пороци на първоинстанционното решение, поради което то като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

Въззиваемата стрА. е сторила 2 630 лв. разноски за адвокатски хонорар,които следва да бъдат присъдени.

4

Водим от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №20152618 от 06.07.2021 г. по гр.д. №19146/19 г., СРС, ГО, 52 с-в .

ОСЪЖДА „Топлофикация София" ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец" № 23Б, да заплати на „Т.М.-СК" ЕООД, ЕИК **** сумата 2 630 лв. разноски за адвокатски хонорар пред въззивна инстанция.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.