Решение № 1833 от 26.03.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1833 гр. София, 26.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-1 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Екатерина Стоева при участието на секретаря Весела Хр. Станчева като разгледа докладваното от Екатерина Стоева Гражданско дело № 20211100112923 по описа за 2021 година

Предмет на производството са предявени от Н. Д. К. против П. Ф. Ц. и Н. К. М. искове с правно основание чл.79 ЗЗД вр. чл.365 ЗЗД за солидарно заплащане на сумата 61 751.93 евро, представляваща неплатено задължение по спогодба от 01.11.2016г. и сумата 18 766 евро с правно основание чл.86 ЗЗД, представляваща лихва за забава за периода 25.10.2018г. до подаване на исковата молба, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба до изплащането.

Твърденията на ищеца са за сключен с ответниците договор за покупкопродажба на собствения му недвижим имот, представляващ магазин в гр.София, ул.Шипка № 24, обективиран в НА № 40, том I, рег.№ 4880, дело № 38/2011г. Част от продажната цена била платена към деня на сключване на договора, а останалата уговорено да се заплати на вноски с определени падежи в рамките на 6 месеца. По причина неизпълнение на това задължение се снабдил със заповед за изпълнение по чл.417 ГПК, издадена по ч.гр.д.№ 33064/2016г. на СРС, 126 състав, за сумата 27 362.70 евро-платима от първия ответник П. Ц. и за сумата 42 660 евро-платима от втория ответник Н. М.. За събиране на тези вземания по издадения въз основа заповедта изпълнителен лист образувал изп.д.№ 391/2016г. по описа на ЧСИ М.К., с район на действие СГС. След образуването му на 01.11.2016г. сключил с ответниците споразумение, с което било постигнато съгласие да му заплатят солидарно сумата 1

123 517 евро, формирана от 30 857.80 евро-лихва върху неплатената и дължима част от продажната цена за неплатените от П. Ц. 23 429.66лв. и неплатените от П. М.

36 922.95лв., съответно изчислени в евро по курса на БНБ към деня на сключване на споразумението; 50 000 евро-неплатена и дължима част от цената на мястото /поземления имот/, върху което е построен продадения магазин и 42 660 евронеплатена от Н. М. част от цената на магазина. С него било уговорено плащането да се осъществи на три вноски с определени падежи, първите две от 41 000 евро и третата от 41 517 евро за времето от 20.12.2016г. до 28.02.2017г., като при неизпълнение на която и да е вноска настъпва изискуемост на цялото парично задължение. В изпълнение на поето със споразумението задължение заявил пред съдебния изпълнител спиране на изпълнителното дело, което впоследствие било и прекратено.

Междувременно на 26.05.2017г. ЧСИ наредил по банковата му сметка сумата 92 799.37лв., равняваща се на 47 247.11 евро, която била събрана в изпълнителното производство. Сочи още, че през 2020г. предявил иск срещу ответниците да му заплатят солидарно част от дължимата по споразумението парична сума в размер на 14 338.76 евро, която с постановеното по гр.д.№ 7068/2020г. на СГС, I-10 състав, съдебно решение била уважена частично. В тази връзка поддържа, че към момента ответниците са в неизпълнение на задължението по споразумението от 01.11.2016г. и му дължат сумата от 61 751.93 евро, представляваща разликата до 123 517.80 евро, след приспадане получените по изпълнителното дело 47 427.11 евро и претендираните по частичния иск 14 338.76 евро в производството по гр.д.№ 7068/2020г. на СГС.

Поради забавата претендира и присъждането на мораторна лихва върху исковата сума за периода 25.10.2019г. до предявяване на настоящия иск в размер на 18 766 евро.

Ответниците считат исковете за недопустими по съображения, че за паричните суми по договора за продажба е бил издаден изпълнителен лист, образувано изпълнително производство, което е и прекратено поради погасяване на паричните им задължения към ищеца. Навеждат възражение за погасяване по давност на претендираните с исковата молба вземания за главница и мораторна лихва. Твърдят, че ищецът не е изпълнил задължението си да прехвърли припадащите се идеални части от поземления имот в уговорения в нотариалния акт срок и към момента не е собственик, поради което няма основание да заплатят частта от цената размер на 50 000 евро. Сочат, че споразумението има характер на анекс към договора за продажба и доколкото не е сключено в предвидената в закона форма за действителност е нищожно.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени доказателствата по делото, намира следното:

Не се спори сключването на 07.12.2011г. на договор за покупко-продажба, обективиран в НА № 40, том I, рег.№ 4880, дело № 38/2011г., с който ищецът 2 прехвърлил правото на собственост, а ответниците придобили по 1/2 ид.ч. от недвижим имот, представляващ магазин в гр.София, ул.Шипка № 24, срещу цена от 292 000 евро, от която в деня на сключването продавачът получил 112 000 евро.

Останалата част от 180 000 евро е уговорено да се заплати на шест равни месечни вноски по 30 000 евро за периода от м.01.2012г. до м.06.2012г. всяка с падеж 15-то число на месеца, като в същия срок продавачът поел задължение да прехвърли на купувачите припадащите се към магазина 4 500/100 000 ид.ч. от правото на собственост върху земята, върху която е построена сградата, остойностени на сумата 50 000 евро, представляваща част от договорената обща продажна цена.

На 04.07.2016г. по ч.гр.д.№ 33064/2016г. по описа на СРС, 126 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист за осъждане П. Ц. да заплати на ищеца 27 362.70 евро, представляваща неплатена част от продажната цена на недвижимия имот, ведно със законната лихва от 17.06.2016г. до изплащането, а Н.

М. да заплати 42 660 евро, представляваща неплатена част от продажната цена, ведно със законната лихва от 17.06.2016г. до изплащането.

Въз основа изпълнителния лист е образувано изп.д.№ 20167880400391 по описа на ЧСИ М.К., с район на действие СГС, по което от ответниците са били събрани 92 799.37лв., преведени на 26.05.2017г. по сметка на ищеца. Не е спорно и видно от представените удостоверения на ЧСИ /стр.14 и стр.89/ изпълнителното дело е прекратено на 15.03.2021г. като приключило на основание чл.433, ал.2 ГПК поради плащане от длъжниците на дължимите суми. В удостоверението от 08.03.2024г. е посочено, че задълженията са били в общ размер на 149 047.61лв., от които главница 136 952.50лв.; законна лихва от 17.06.2016г.-15.05.2017г. в размер на 9302.06лв., разноски по гражданско дело, държавна такса и авансови такси за ЧСИ общо от 2847.05лв.

След образуване на изпълнителното дело на 01.11.2016г. страните сключили писмено споразумение, с което ответниците признали, че към тази дата имат към ищеца ликвидни и изискуеми задължения в общ размер на 123 517.80 евро, от които 30 857.80 евро като общ сбор от дължими лихви за забавени плащания по главниците на задълженията на П. Ц. и Н. М. за неплатена част от цената на недвижим имот за периода от 16.06.2012г. до момента /23 429.66лв. дължими от Ц. и 36 922.95лв. дължими от М., изчислени в евро/; 50 000 евро неплатена цена на мястото, върху което е построен продадения магазин, дължима по равно от тях и 42 660 евро непогасени към момента задължения на Н. М. по заплащане главницата от цената на продадения магазин. В т.2 от споразумението е предвидено занапред длъжниците да носят солидарна отговорност към кредитора за погасяване на посочените парични задължения, чието плащане е уговорено да се осъществи на вноски по следния начин:

41 000 евро не по-късно от 20.12.2016г., 41 000 евро не по-късно от 30.01.2017г. и 41 3

517 евро не по-късно от 28.02.2017г. и в поредност съгласно т.3-първо лихвите от 30 857 евро /със съответната част от първото плащане до 20.12.2016г. /, после 50 000 евро и накрая 42 660 евро. В т.4 е предвидено, че неплащането на падежа, на която и да е вноска /изцяло или частично/ води до изискуемост на цялата сума по споразумението, а съгласно т.7 собствеността върху мястото следва да се прехвърли от кредитора на длъжниците в 60-дневен срок от погасяване на задълженията по споразумението. Отразено е в т.5, че част от сумите по споразумението са предмет на посоченото по-горе изпълнително дело.

Във връзка със споразумението ищецът предявил против ответниците иск за заплащане на 15 338.76 евро, частично от 123 517 евро. Претендираната сума е сбор от 13 338.76 евро-част от неплатена цена за закупуване на магазина от 42 660 евро; 1000 евро-част от неплатените задължения за лихви от 30 857.80 евро и 1000 евро-част от неплатената цена за закупуване на идеалните части от поземления имот от 50 000 евро.

Образувано е гр.д.№ 7068/2020г. по описа на СГС, I-10 състав, с постановено на 28.06.2021г. и влязло в сила на 05.05.2023г. съдебно решение, с което ответниците са осъдени да заплатят солидарно на ищеца 1000 евро, представляваща част от неизплатени задължения за лихви за забава върху продажна цена за магазина, дължими за периода 16.06.2012г.-01.11.2016г. общо от 30 857.80 евро съгласно споразумението и сумата от 1000 евро, представляваща част от неизплатеното задължение за идеални части от дворното място, върху което е построен магазина, съгласно споразумението, ведно със законната лихва от 16.07.2020г. до изплащането.

Със същото е отхвърлен частичния иск за сумата 13 338.76 евро, представляваща част от неплатената цена за закупуване на магазина в размер на 42 660 евро. В мотивите съдът приел, че споразумението от 01.11.2016г. има характер на спогодба по смисъла на чл.365 ЗЗД, с която страните уредили отношенията си във връзка със забавата по изпълнение на договора за покупко-продажба от 07.12.2011г. и въз основа на него в полза на ищеца са възникнали вземания за изтекли лихви и главници /за цена на магазина и дворното място/. Възражението на ответниците за погасяване по давност на задълженията е счетено за неоснователно, тъй като течението на 5-годишаната давност от сключването на договора за продажба е било прекъснато на основание чл.116, б.“а“ ЗЗД с признаване на вземанията в споразумението от 01.11.2016г., а съобразно чл.117 ЗЗД започналата нова давност от тази дата не е изтекла към деня на предявения частичен иск-16.07.2020г. Възражението им за недължимост на 50 000 евро за идеалните части от дворното място също е счетено за неоснователно, защото по силата на уговореното в чл.7 от споразумението ищецът следва да прехвърли собствеността върху тях в 60-дневен срок от плащане на всички задължения, в това число продажната цена за дворното място, от което следва, че тази сума е дължима авансово. При констатацията за частична идентичност между предмета на изпълнителното дело, образувано по издадения в полза на ищеца изпълнителен лист 4 въз основа заповедта по чл.417 ГПК, и предмета на споразумението, както и с оглед събраното от ответниците по принудителното изпълнение съдът приел, че вземането за частта от продажната цена за магазина в размер на 42 660 евро е погасено и не се дължи. По отношение вземането за лихви за забава от 30 857.80 евро върху неплатена част от продажната цена за магазина, отнасяща се за периода 16.06.2012г.-01.11.2016г.

/деня на подписване на споразумението/ е зачел плащането на законната лихва по изпълнителния лист, натрупана за периода 17.06.2016г.-01.11.2016г. и при липса на данни за други плащания в тази част, обусловило основателност на частичния иск за 1000 евро, съответно при липса на данни за плащане на продажната цена от 50 000 евро досежно идеалните части от дворното място, уважил и частичния иск от 1000 евро.

При горните фактически обстоятелства се налагат следните правни изводи:

Приложими към настоящия правен спор са разрешенията дадени в ТР № 3/22.04.2019г. по тълк.д.№ 3/2016г., ОСГТК на ВКС, според т.2 от което решението по уважен частичен иск за парично вземане се ползва със сила на пресъдено нещо относно правопораждащите факти на спорното субективно материално право при предявен в друг исков процес иск за защита на вземане за разликата до пълния размер на паричното вземане, произтичащо от същото право. В мотивите е посочено, че при отхвърляне на частичния иск като неоснователен ищецът не би могъл успешно да предяви иск за останалата непредявена част от вземането, тъй като с влязлото в сила решение, с което се отхвърля частичният иск, се отрича цялото спорно право.