Решение № 17052 от 19.09.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17052 гр. София, 19.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА при участието на секретаря МАРИАНА ИВ. СОКОЛОВА като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско дело № 20251110109346 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба от „Топлофикация София“ ЕАД против Ж. И. Б..

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, чл.86, ал.1 ЗЗД.

Ищецът твърди, че между него и ответника е възникнало договорно правоотношение с предмет – доставка на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди за топлоснабден имот: апартамент № 39, находящ се в гр. ******.

Твърди, че за процесния имот се дължат: сумата 1 882, 58 лв., представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода м.05.2021 г. – м.04.2023 г., ведно със законна лихва от датата на заявлението по чл.410 ГПК до изплащане на вземането; сумата 329, 12 лв., представляваща мораторна лихва върху нея за периода 15.09.2021 г. – 20.08.2024 г.; сумата 20, 30 лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода м.07.2021 г. – м.04.2023 г., ведно със законна лихва от датата на заявлението по чл.410 ГПК до изплащане на вземането; сумата 5, 83 лв., представляваща мораторна лихва върху нея за периода 15.09.2021 г. – 20.08.2024 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 18.09.2024 г. по ч.гр.д. № 53785/2024 г. на СРС, ГО, 62 състав.

Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по 1 отношение на ответника, че му дължи исковите суми. Претендира разноски.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника Ж. И. Б. чрез назначения особен представител адв. Р., с който оспорва исковете. Оспорва до процесния имот да е доставена топлинна енергия на стойност исковата сума. Прави възражение за давност. Моли съда да отхвърли предявените искове.

Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от фактическа страна:

Със заявление от 04.09.2024 г. „Топлофикация София“ ЕАД е сезирала СРС с искане за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу Ж.

И. Б. за: сумата 1 882, 58 лв., представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода м.05.2021 г. – м.04.2023 г., ведно със законна лихва от датата на заявлението по чл.410 ГПК до изплащане на вземането; сумата 329, 12 лв., представляваща мораторна лихва върху нея за периода 15.09.2021 г. – 20.08.2024 г.; сумата 20, 30 лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода м.07.2021 г. – м.04.2023 г., ведно със законна лихва от датата на заявлението по чл.410 ГПК до изплащане на вземането; сумата 5, 83 лв., представляваща мораторна лихва върху нея за периода 15.09.2021 г. – 20.08.2024 г.

С разпореждане от 18.09.2024 г. съдът е издал заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, като е присъдил в полза на заявителя и държавна такса в размер на 44, 76 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв.

Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК.

В срока по чл.415 ГПК ищецът е предявил искове за установяване съществуването на вземанията, предмет на заповедта за изпълнение, по исков ред.

С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 21.03.2001 г. Ж. И. Б. е закупил следния недвижим имот: апартамент № 39, находящ се в гр. *******, с площ от 46, 46 кв.м.

Видно от представения протокол от проведеното Общо събрание на собствениците на етажна собственост, находяща се в гр. ** от 04.09.2002 г., етажните собственици са взели решение да се сключи договор с „СИМЕНС И ЕЛВЕКО“ - „МХ Елвеко“ ООД, което дружество да извършва дялово разпределение на топлинната енергия в сградата в режим на етажна собственост. В този протокол е съставен и списък на етажните собственици, които с подписите си са удостоверили горното решение.

Представен е договор, сключен между „Топлофикация София“ ЕАД – възложител и „МХ Елвеко“ ООД – изпълнител, при общи условия за 2 извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл.139в, ал.2 ЗЕ. По силата на договора възложителят е възложил на изпълнителя, който е приел да извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради етажна собственост или в сграда с повече от един потребител в гр. София, при спазване на изискванията на Общите условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-024/10.08.2007 г., срещу насрещното задължение на възложителя да заплаща договореното възнаграждение.

От заключението на съдебно-техническата експертиза, изготвена от вещото лице В. Т., се установява, че общият топломер в абонатната станция се отчита по електронен път в началото на всеки месец. Посредством т.н.

„терминал“ се снема показанието на топлинна енергия в 0:00 часа на първо число от месеца. От отчетеното количество топлинна енергия се приспадат технологичните разходи в абонатната станция за сметка на топлопреносното дружество и разликата се разпределя между всички потребители – за отопление /имот и сградна инсталация/. В случая технологичните разходи в абонатната станция са приспаднати от топлопреносното предприятие.

За исковия период е начислена топлинна енергия за отопление на имота за 2 бр. отоплителни тела с монтирано ИРРО и при условията на неосигурен достъп и за 1 бр. щранг-лира; топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, на база пълната отопляема кубатура от 123 м3, както и топлинна енергия за БГВ при условията на неосигурен достъп за един потребител.

Дяловото разпределение е извършвано от „ДАЛСИЯ ЕЛВЕКО“ ЕООД (преобразувано чрез вливане в „ДАЛСИЯ“ ООД, видно от вписване в ТР от 14.08.2025 г.)

Констатира се, че стойността на топлинната енергия за исковия период възлиза на сумата 2 597 лв., представляваща сбор на начислената по прогнозни стойности сума от 2 048, 65 лв. и сумата за доплащане от изравнителни сметки в размер на 548, 35 лв. В посочената сума не са включени предишни неплатени просрочени суми и лихви по тях.

В представеното по делото съобщение към обща фактура от 31.07.2023 г. за периода м.05.2022 г. – м.04.2023 г. са налице данни за плащане в размер на 75, 25 лв., което попада в исковия период. Наред с това, с уточнителна молба от 10.07.2025 г. (лист 73 от делото) самият ищец твърди плащане на задължения за исковия период и на сумата 548, 36 лв.

Вещото лице е посочило, че стойността на дяловото разпределение за исковия период м.07.2022 г. – м.04.2023 г. възлиза на сумата 20, 30 лв.

С уточнителна молба от 10.07.2025 г. (лист 73 от делото) самият ищец твърди плащане на задължения за дялово разпределение за исковия период в размер на сумата 7, 64 лв.

При така установеното съдът намира от правна страна следното:

В предмета на делото са включени установителни искове, предявени в 3 срока по чл.415 ГПК от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК. Целта на ищеца е да се установи със сила на пресъдено нещо спрямо другата страна съществуването на вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.

Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са „потребители на топлинна енергия“.

Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е дефинирано в §1, т.42 ДР ЗЕ /отм./, действал до 17.07.2012 г., като физическо лице – собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация или горещо водоснабдяване.

След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г. е въведено понятието „клиент на топлинна енергия“, което е еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“. Според новата редакция на чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.

С т.1 на ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение. В мотивите му е посочено, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.

В случая от представения по делото нотариален акт за покупкопродажба на недвижим имот от 21.03.2001 г. се установява, че със същия ответникът Ж. И. Б. е придобил собствеността на процесния имот.

От качеството на ответника на собственик произтича качеството му на клиент на топлинна енергия за битови нужди.

Нормата на чл.150, ал.1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на потребители /клиенти/ на топлинна енергия за битови нужди, като постановява, че тя се осъществява при 4 публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда съдържанието на договора. С оглед тази нормативна уредба между главните страни по спора за процесния период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия за продажба, каквито са Общите условия на ищеца от 2016 г., одобрени с решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, публикувани във вестник „Монитор“ от 11.07.2016 г., в сила от 11.08.2016 г.

Договорното правоотношение по продажба на топлинна енергия при общи условия възниква между топлопреносно предприятие и потребителя /клиента/, по силата на закона – чл.150 ЗЕ, без да е необходимо изрично изявление на ответника – потребител, вкл. и относно приемането на Общите условия, в който смисъл е и съдебната практика, обективирана в решение № 35/21.02.2014 г. по гр.д.№ 3184/2013 г. на ВКС, ІІІ ГО, постановено по реда на чл.290 ГПК.

С оглед изложеното се налага извод за съществуването на облигационно правоотношение с ищцовото дружество през исковия период.

Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ (чл.139 – чл.148) и Наредбата за топлоснабдяването.

В нормата на чл.156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията между топлопреносното предприятие и потребителите на топлина енергия в сгради – етажна собственост, въз основа на принципа за реално доставената на границата на собствеността топлинна енергия, като всеки потребител дължи заплащането на реално потребената въз основа на отчетните единици топлинна енергия от средствата за дялово разпределение, монтирани на отоплителните тела в жилището и съответната част от стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.

В изпълнение на доказателствената си тежест ищецът е поискал и съответно е допуснато изслушването на съдебно-техническа експертиза, която е изготвена въз основа на приложените по делото и допълнително изискани документи, въз основа на които вещото лице е дало заключение относно дължимата стойност на топлинна енергия през процесния период, в съответствие с разпоредбите на раздел VІ от глава Х на ЗЕ. Вещото лице е съобразило, че дяловото разпределение на топлинната енергия за имота през процесния период е извършено правилно, съобразно изискванията на действащата през периода нормативна уредба.