Определение № 779 от 05.05.2026, Административен съд - Шумен
- Съд
- Административен съд - Шумен
- Дело
- Административно дело 208/2026
- Вид
- Определение № 779
- Подписан
- 05.05.2026
- Състав
- Снежина Чолакова
Цитирани разпоредби
- чл.138, ал.3 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 149, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 166, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 166, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 166, ал. 2 и ал. 3 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 170, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.6 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.60 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.60, ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 172, ал. 5 · Закон за движението по пътищата
- чл. 172, ал. 6 · Закон за движението по пътищата
- чл.175, ал.3 · Закон за движението по пътищата
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 779
Шумен, 05.05.2026 г.
Административният съд - Шумен - I състав, в закрито заседание на пети май две хиляди двадесет и шеста година в състав:
Съдия:
СНЕЖИНА ЧОЛАКОВА като разгледа докладваното от съдията Снежина Чолакова административно дело № 208/2026 г. на Административен съд - Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 166, ал. 4, във вр. с ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 171, т. 1, б. „з“, гг) от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.
Съдебното производство по адм.дело № 208/2026г. по описа на ШАдмС е образувано по жалба от В. Х. С. с [ЕГН], с постоянен адрес [населено място], [улица], срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № GPAM - 2115071 от 06.04.2026г., издадена от Полицейски инспектор в Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Шумен, с която на основание чл.171, т.1, б.“з“, гг) от ЗДвП на оспорващия е наложена ПАМ – временно отнемане на СУМПС на водач, който е извършил нарушение по чл.175, ал.3 от ЗДвП до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 3 месеца, считано от 06.04.2026г.
В жалбата, наред с доводите за незаконосъобразност на оспорената заповед, е направено и искане за спиране на предварителното изпълнение на заповедта до решаването на спора по същество, по което съдът се е произнесъл с Определение № 631/08.04.2026г., като е отхвърлил като неоснователно искането за спиране на съдебното производство. Посоченото определение е съобщено на страните по делото на 09.04.2026г., респективно е влязло в сила на 1617.04.2026г., като необжалвано.
Междувременно, с Определение № 659/17.04.2026г. съдът е конституирал страните по делото: В. Х. С. – в качеството на оспорващ и Полицейски инспектор в група „ОДПКПД“ в Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – [населено място] – в качеството на ответник. Със същото определение делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание на 19.05.2026г. от 11.00 часа.
Междувременно с молба рег.№ ДА-01-1405/04.05.2026г. В. Х. С., чрез процесуалния си представител адв.Й. А., е депозирал ново искане за спиране на предварителното изпълнение на ЗППАМ № GPAM - 2115071 от 06.04.2026г., издадена от Полицейски инспектор в Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Шумен. Искането е мотивирано с наличие на предпоставки за настъпване на значителни и труднопоправими вреди от предварителното изпълнение на заповедта, доколкото оспорващият осигурява прехраната на семейството си със строително-монтажни дейности на различни обекти, за извършването на които му се налага да пътува. Сочи се, че В. С. е с местоживеене в [населено място], а още преди издаването на заповедта се е ангажирал със строително-монтажни работи в [населено място], обл.Пловдив, които не е в състояние да изпълни без СУМПС. В подкрепа на това твърдение е представен договор за услуга № 3 от 08.01.2026г., по силата на който „ДЕПК КОМЕРС 2024“ЕООД, представлявано от В. С., е приело да извърши услуга, изразяваща се в полагане на труд на обект „Спешен ремонт на покрива на Професионална селскостопанска гимназия „Димитър Наумов“, [населено място]“, срещу сумата от 60884 евро без ДДС, със срок на изпълнение „6 месеца“, считано от 08.01.2026г. Твърди се, че при неизпълнение на договора в определения срок възложителят ще прекрати сключения договор, а изпълнителят няма да получи договорената цена и ще се наложи да заплаща неустойки. Сочи се също, че нарушението, във връзка с което е издадена ЗППАМ, е отстранено с обслужване на местопроизшествието и санкционирането на жалбоподателя, като последният е съдействал на органите на МВР за установяване на вредите, поради което наложената мярка е изпълнила целите си. Навеждат се и доводи, че предварителното изпълнение на ЗППАМ не е мотивирано, издадено е в нарушение на материалния закон и неговата цел, доколкото не е посочено какво се цели с допуснатото предварително изпълнение и дали е налице някоя от предпоставките, визирани в чл.60 от АПК. Излагат се и аргументи, че административният орган следва да съобрази наличието на някоя от предпоставките на цитираната правна норма и да мотивира разпореждането си (чл.60, ал.2 от АПК).Твърди се и несъразмерност по чл.6 от АПК на допуснатото предварително изпълнение на обжалвания акт. Въз основа на наведените доводи се отправя искане за спиране на предварителното изпълнение на ЗППАМ.
Съдът, след като се запозна с доказателствата по административната преписка, намира от фактическа и правна страна следното:
В отклонение на общия принцип за суспензивния ефект на жалбата (чл. 166, ал. 1 от АПК), приложимата разпоредба на чл. 172, ал. 6 от специалния ЗДвП предвижда, че подадената жалба не спира изпълнението на приложената административна мярка, т. е. обжалването не спира изпълнението на акта. В ЗДвП няма специални разпоредби относно предпоставките за спиране предварителното изпълнение на актове от вида на процесния, поради което съдът приема, че искането за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на акта, подлежи на разглеждане по реда на чл. 166, ал. 4, във вр. с ал. 2 от АПК. Съгласно посочените разпоредби, при всяко положение на делото до влизането в сила на решението, по искане на оспорващия съдът може да спре предварителното изпълнение, допуснато по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Искането по чл. 166, ал. 2 от АПК не е ограничено във времето и може да се поиска от оспорващия при всяко положение до влизането в сила на решението по съдебното производство. Това производство предполага като задължителна процесуална предпоставка обжалването на самия административен акт, чието предварително изпълнение е допуснато по силата на закона. От приложените по делото доказателства се установява, че Заповедта за прилагане на ПАМ е връчена на нейния адресат на 06.04.2026 г., а жалбата против същата е депозирана на 08.04.2025 г. – т. е. в рамките на законоустановения срок по чл. 149, ал. 1 от АПК, въз основа на същата е образувано настоящото съдебно производство, което към настоящия момент е висящо. Наличието на влязло в сила определение, с което е отхвърлено предходно искане на В. С. за спиране на предварителното изпълнение на ЗППАМ не представлява процесуална пречка за депозиране на ново искане за спиране на същото, предвид обстоятелството, че чл.166, ал.2 от АПК позволява това „при всяко положение на делото до влизането в сила на решението“. Въз основа на изложеното съдът приема, че искането за спиране на предварителното изпълнение на ЗППАМ № GPAM - 2115071 от 06.04.2026г., депозирано от надлежна страна в качеството й на адресат на акта и при наличие на образувано и висящо съдебно производство по оспорване на заповедта, е процесуално допустимо.
Разгледано по същество, същото е неоснователно, по следните съображения:
Заповедта за прилагане на ПАМ по чл.171, т.1, б.“з“, гг) от ЗДвП е индивидуален административен акт, чието оспорване по съдебен ред не спира изпълнението му, съобразно изричното предвиждане на чл. 172, ал. 6 от ЗДвП. Т.е., актът подлежи на предварително изпълнение по силата на законовата разпоредба и не е необходимо административният орган да излага мотиви, обосноваващи предварителното изпълнение. В този смисъл, доводите на оспорващия за немотивираност на постановеното предварително изпълнение на заповедта, са неоснователни.
Доколкото ЗДвП не регламентира основанията, при които съдът може да спре изпълнението на административния акт, като същевременно не съдържа изрична забрана за съдебен контрол на ЗППАМ, по силата на препращащата норма на чл. 172, ал. 5 от ЗДвП, е приложима разпоредбата на чл. 166, ал. 4, във вр. с ал. 2 от АПК, която овластява съда да спре предварителното изпълнение на основанията и по реда на чл. 166, ал. 2 и ал. 3 от АПК. Изложеното налага извод, че след като предварителното изпълнение на административния акт е изрично предвидено от законодателя, при отправено искане за спирането му по чл. 166, ал. 2 от АПК, молителят следва да докаже, че то би му причинило значителна или трудно поправима вреда, и сериозно би засегнало негови права и законни интереси. Освен разместването на доказателствената тежест, установена с чл. 170, ал. 1 от АПК, с чл. 166, ал. 2 от АПК законодателят е въвел и допълнително условие за спиране на изпълнението – наличието на нови обстоятелства, т. е. факти, които не са съществували при издаването на акта. За да бъде уважено това искане, в тежест на молителя е да посочи вредите и да представи доказателства за вида им, и за вероятността те да настъпят, ако обжалваният административен акт бъде изпълнен, преди съдът да се произнесе по неговата законосъобразност.
В настоящия случай като основание за спиране на предварителното изпълнение се твърди, че предварителното изпълнение на заповедта препятства възможността на жалбоподателя да изхранва семейството си, както и да изпълни задължението си по Договор за услуга № 3/08.01.2026г., което ще му попречи да реализира доход в размер на 60844 евро без ДДС, като същевременно има риск и от финансови неустойки в резултат на неизпълнение на договора.
Посочените обстоятелства, с които оспорващият обосновава наличието на законовите предпоставки за спиране предварителното изпълнение на процесната заповед не представляват нови обстоятелства по чл.166, ал.2 от АПК, респективно не обусловят спиране на предварителното изпълнение на обжалваната ЗППАМ.
Фактът, че оспорващият има поето договорно задължение за извършване на строително-ремонтни дейсности, сам по себе си не представлява ново обстоятелство по смисъла на чл.166, ал.2 от АПК, тъй като въпросният договор е сключен на 08.01.2026г., т.е. произтичащото от него задължение е съществувало и преди издаване на процесната ЗППАМ, а нови обстоятелства са само тези, които са настъпили след издаване на заповедта.
Освен това, обстоятелството, че В. С. не може лично да управлява МПС, не представлява непреодолима пречка за изпълнение на задълженията му, произтичащи от договора за услуга, тъй като този договор касае извършване на строително-монтажни работи (ремонт на покрив на обществена сграда), за чието осъществяване не е необходимо изпълнителят да притежава СУМПС. Това от своя страна опровергава и довода, че предварителното изпълнение на ЗППАМ лишава оспорващия от възможността да изкарва прехраната си.
От друга страна, временното отнемане на СУМПС не обуславя автоматично наличието на значителна или трудно поправима вреда от предварителното изпълнение, нито може да се квалифицира като интерес, който да е противопоставим на защитения от законодателя такъв. Действително, отнемането на СУМПС за определен срок винаги засяга правата и законните интереси на водача, тъй като го лишава от възможността в този срок да управлява МПС. Това обстоятелство обаче не е достатъчно, за да обуслови спиране на предварителното изпълнение на обжалваната заповед, тъй като то лишава лицето единствено от възможността лично да управлява МПС, но не и да се придвижва с обществен транспорт (автобус, влак) или с управлявано от друго лице, МПС. Т.е., дори и хипотетично да се приеме, че изпълнението на произтичащите от горецитирания договор задължения представлява ново обстоятелство, то не е непреодолимо такова, тъй като съществуват различни начини за преодоляването му, независимо, че оспорващият няма право да управлява МПС.
Не на последно място, претендираните вреди не биха довели до значителна или трудно поправима вреда за жалбоподателя, доколкото сумата от 60 844 евро без ДДС, в случай, че не бъде заплатена поради прекратяване на договора за услуга, представлява единствено пропусната полза, която няма да доведе до намаляване на патримониума на представляваното от жалбоподателя, ЕООД. А от друга страна, заплащането на произтичащи от неизпълнение на договора неустойки, освен, че е предполагаемо, подлежи на репариране по реда на ЗОДОВ, респективно не може да се квалифицира като значителна или трудно поправима вреда, тъй като такава би била само увреда, която не може да бъде репарирана по обезщетителен ред, каквато в случая не се твърди.
Разпечатката съдържа 22 от 32 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/3de3650f-5050-4986-8cf3-d82c92e450e7