Решение № 689 от 10.11.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 689 гр. София, 10.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Иван Иванов

Членове:

Зорница Хайдукова

Валентин Бойкинов при участието на секретаря Елеонора Тр. Михайлова като разгледа докладваното от Иван Иванов Въззивно търговско дело № 20211001000657 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 260 711 от 5.05.2021 г. по т. д. № 797/ 2020 г. на Софийския градски съд, търговско отделение, VІ - 18 състав са отхвърлени като неоснователни предявените от „Въгледобив Бобов дол“ ЕООД (н.) - гр. Бобов дол, област Кюстендил, чрез синдика Б. Л. Б., срещу „Ел Ем Импекс“ - гр. София искове с правно основание чл. 79, ал., във връзка с чл. 99 от ЗЗД за присъждане на сумите, както следва :

5 835 922.27 лева, представляваща главница по договор за прехвърляне на вземания от 12.01.2012 г., сключен с „Топлофикация - Бургас“ ЕАД, ведно със законната лихва в размер на 1 778 335.12 лева за периода от 22.04.2017г. до 4.05.20202 г. - датата на завеждане на иска ; 904 760 лева, представляваща главница по договор за прехвърляне на вземания от 4.05.2012 г., сключен с „ТЕЦ Марица 3“ АД - гр. Димитровград, област Хасково, ведно със законната лихва от деня на исковата молба до окончателното плащане ; 252 057.23 лева, представляваща лихва по същия договор ; 275 700.48 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 22.04.2017 г. до датата на завеждане на иска -4.05.2020 г.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от „Въгледобив Бобов дол“ ЕООД (н.) - гр.

Бобов дол, област Кюстендил, в която се изтъква, че е неправилно.

1

Съдът не дал възможност на ищеца да представи доказателства, което било предпоставка за постановяване на немотивирано и почиващо на предположения решение. Непредставянето на оригинала на договора за заместване в дълг по реда на чл. 192 от ГПК осуетило възможността този документ да бъде оспорен и изключен от съвкупността на доказателствата. Незаконосъобразно съдът оставил без уважение молбата на ищеца за отлагане на делото, макар и да нямало данни дали третото лице изобщо е получило молбата по чл. 192 от ГПК.

Молбата е решението да бъде отменено изцяло и исковата претенция да бъде уважена.

Ответникът по въззивната жалба „Ел Ем Импекс“ - гр. София я оспорва като неоснователна.

Правилно съдът кредитирал договора за заместване в дълг, който за ищеца бил подписан от лице с представителна власт и бил представен на вещото лице, което го приложило към своето заключение

Молбата към съда е да потвърди решението.

Софийският апелативен съд, търговско отделение, шести състав съобрази следното.

Въззивната жалба е процесуално допустима - подадена е в законоустановения срок от страна по делото, която има интерес и право на обжалване на валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на въззивен контрол.

При обсъждането на нейната основателност приема за установено следното.

В исковата молба ищецът „Въгледобив Бобов дол“ ЕООД (н.) - гр. Бобов дол, област Кюстендил, чрез синдика Б. Б., твърдял че обявеното в несъстоятелност дружество има вземания към ответника „Ел Ем Импекс“ ЕООД, както следва : по договор за прехвърляне на вземане от 12.01.2012 г., с който „Топлофикация - Бургас“ ЕАД му прехвърлило вземане към „Ел Ем Импекс“ ЕООД в размер на 5 835 922.27 лева ; по договор за прехвърляне на вземане от 4.05.2012 г., с който „ТЕЦ Марица 3“ АД му прехвърлило вземане към „Ел Ем Импекс“ ЕООД в размер на

1 156 817.23 лева.

С писма, изпратени на 4.02.2020 г. и получени от ответника на 11.02.2020 г., отправил покана за плащане, но не такова не последвало.

-3-

Молбата към съда била да осъди ответника да му заплати посочените суми, ведно със законната лихва от деня на завеждането на исковата молба- 4.05.2020 г. до окончателното плащане, както и законната лихва за всяко едно от вземанията за периода от 22.04.2017 г. до 2

4.05.2020 г.

Ответникът „Ел Ем Импекс“ - гр. София в писмения отговор оспорил исковете като погасени по давност.

Установените от доказателствата факти, които са релевантни за настоящия спор, са следните.

С договор за прехвърляне на вземане от 12.01.2012 г. „Топлофикация- Бургас“ ЕАД прехвърлило на „Въгледобив Бобов дол“ ЕООД вземане към „Ел Ем Импекс“ ЕООД в размер на 5 835 922.27 лева, представляващо главница по договор за прехвърляне на вземане от 30.12.2011 г. за сумата 3 200 000 лева, платима в тригодишен срок изцяло или на части.

Цедентът поел задължение да уведоми длъжника за извършеното прехвърляне в срок от три работни дни от сключване на договора, както и да предаде на цесионера всички документи във връзка с вземането.

С договор за прехвърляне на вземане от 4.05.2012 г. „ТЕЦ Марица 3“ АД прехвърлило на „Въгледобив Бобов дол“ ЕООД вземане към „Ел Ем Импекс“ ЕООД в размер на 1 156 817.23 лева, от които главница 904 760 лева и лихва 252 057.23 лева, произтичащо от договор за паричен заем от 25.03.2008 г., за сумата 1 098 976.37 лева, платима в тригодишен срок изцяло или на части. Цедентът поел задължение да уведоми длъжника за извършеното прехвърляне в срок от три работни дни от сключване на договора, както и да предаде на цесионера всички документи във връзка с вземането.

С решение от 15.05.2012 г. по т.д № 55/ 2011 г. на Окръжен съд - Кюстендил на основание чл. 630, ал. 1 от ТЗ е обявена неплатежоспособността на „Въгледобив Бобов дол“ ЕООД с начална дата 31.12.2006 г., открито е производство по несъстоятелност, за временен синдик е назначен Б. Б., допуснато е обезпечение чрез налагане на запор и възбрана върху имуществото на дружеството.

С решение № 65 от 14.10.2019 г. по същото дело дружеството е обявено в несъстоятелност на основание чл. 709, ал. 1 от ТЗ.

С две писма, получени според известието за доставяне на 11.02.2020г., синдикът на дружеството поканил ответника да плати дължимите по договорите суми в петдневен срок от получаването на писмата.

В молба за потвърждение на вземанията/ задълженията към 31.12.2016 г., подписана от главния счетоводител на „Въгледобив Бобов дол“ ЕООД на 2.05.2017 г., били потвърдени задължения на „Ел Ем Импекс“ ЕООД към ищеца в общ размер 6 992 739.50 лева, по договор за прехвърляне на вземане - 5 835 922.27 лева и по договор за прехвърляне на вземане - 1 156 817.23 лева

В молба за потвърждение на вземанията/ задълженията към 31.12.2017 г., подписана от 3 главния счетоводител на „Въгледобив Бобов дол“ ЕООД на 18.04.2018 г., били потвърдени задължения на „Ел Ем Импекс“ ЕООД към ищеца в общ размер 6 992 739.50 лева, по договор за прехвърляне на вземане - 5 835 922.27 лева и по договор за прехвърляне на вземане - 1 156 817.23 лева

В молба за потвърждение на вземанията/ задълженията към 31.12.2018 г., подписана от главния счетоводител на „Въгледобив Бобов дол“ ЕООД на 25.04.2019 г., били потвърдени задължения на „Ел Ем Импекс“ ЕООД към ищеца в общ размер 6 992 739.50 лева, по договор за прехвърляне на вземане - 5 835 922.27 лева и по договор за прехвърляне на вземане - 1 156 817.23 лева

С договор за заместване в дълг от 16.05.2019 г. поемателят „Булцвет“ ЕООД - гр. Кюстендил заместил изцяло първоначалния длъжник „Ел Ем Импекс“ ЕООД по отношение на дълга му към кредитора „Въгледобив Бобов дол“ ЕООД в общ размер 6 992 739.50 лева, произтичащ от договорите за прехвърляне на вземане от 12.01.2012 г. и от 4.05.2012 г.

В съдебното заседание на 26.01.2021 г. е прието заключението на счетоводна експертиза, изготвено от вещото лице Р. Г., от което се установява следното.

Договорите за прехвърляне на вземане от 12.01.2012 г. и от 4.05.2012г. са били надлежно осчетоводени в счетоводствата на двете дружества.

На основание договора за заместване в дълг от 16.05.2019 г. в счетоводството на „Ел Ем Импекс“ ЕООД били взети счетоводни операции за отписване на дълга, които били отразени в мемориален ордер за м. май 2019 г. След 16.05.2019 г. „Въгледобив Бобов дол“ ЕООД не фигурирало като контрагент в счетоводните регистри на „Ел Ем Импекс“ ЕООД.

Задължението към „Въгледобив Бобов дол“ ЕООД съществувало в периода от 2012 г. до 16.05.2019 г.

Лихвата върху главница 5 835 922.27 лева по договора от 12.01.2012г. за периода от 4.05.2017 г. до 4.05.2020 г. била 1 778 335.19 лева. Лихвата върху главница 904 760 лева по договора от 4.05.2012 г. за периода от 4.05.2017 г. до 4.05.2020 г. била 275 700.48 лева.

-5-

При тези факти правните изводи са следните.

Искът с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД е предявен от синдика на обявено в несъстоятелност дружество, в изпълнение на правомощието му по 658, ал.1, т. 7 от ТЗ.

Претенцията е основана на твърдението за наличието на изискуеми вземания по два договора за цесия, които ответникът не е погасил в определения му в поканата за плащане срок.

4

Ответникът - длъжник по договорите от 12.01.2012 г. и от 4.05.2012г. не е заявил срещу цесионера възражения, които са свързани с конкретно прехвърляните вземания, а възражения, основани на договорните отношения с цедента, той не може да прави.

Не е оспорил придобиването на вземанията, а този факт се установява от неоспореното заключение на счетоводната експертиза, според което сумите - предмет на исковата претенция, са били осчетоводени при ищеца по дебита на сметка 498 „Други дебитори“, а в счетоводството на ответника - по дебита на сметка 499 „Други кредитори“.

Генералното възражение на ответника е за погасяване на вземанията по давност.

На това възражение ищецът е противопоставил твърдението, че давността е била прекъсната с факта на потвърждението от ответника на съществуването към 31.12.2016 г., към 31.12.2017 г. и към 31.12.2018 г., на произтичащите от споменатите договори задължения към цесионера, заявено в подписаните от представляващия ответното дружество три молби до ищеца във връзка с извършващия се годишен одит на финансовия отчет към посочените дати.

По отношение на прекъсването на давността в хипотезата на чл. 116, б. „а“ от ЗЗД в практиката на касационната инстанция безпротиворечиво е възприето разбирането, че „признаването е едностранно волеизявление, с което длъжникът пряко и недвусмислено заявява, че е задължен към кредитора. То трябва да е направено в рамките на давностния срок, да е отправено до кредитора или негов представител и да се отнася до съществуването на самото задължение, а не само до наличието на фактите, от които произхожда.

Признаването на дълга може да бъде изразено и с конклудентни действия, стига същите да манифестират в достатъчна степен волята на длъжника да потвърди съществуването на конкретния дълг към кредитора.“ (Решение № 100 от 20.06.2011 г. по т. д. № 194/ 2010 г. на ВКС, II т. о.)

В конкретния случай безспорно изявленията в цитираните по - горе молби са били отправени от длъжника към кредитора и се отнасят до съществуването на задълженията по договорите за цесия - както вече беше отбелязано тези задължения са били отразени в счетоводството на ответника по дебита на сметка 499 „Други кредитори“ и са били отписани след 16.05.2019 г.

Спорен е въпроса дали изявленията са били направени в рамките на давностния срок, а отговора на този въпрос е предпоставен от установяването на деня, в който вземанията са станали изискуеми.

С договора от 12.01.2012 г. е било прехвърлено вземане, произтичащо от договор за прехвърляне на вземане от 30.12.2011 г., който не е представен по делото. Ответникът не е оспорил съществуването на вземането за главницата по този договор. Освен това в жалбата няма оплаквания срещу извода на първоинстанционния съд, че възможният най-ранен начален момент на изискуемостта на това вземане е 30.12.2011 г., който извод настоящият състав на въззивната инстанция изцяло споделя.

5