Определение № 4774 от 16.10.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4774 гр. Варна, 16.10.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария К. Терзийска

Членове:

Диана К. Стоянова

Елина Пл. Карагьозова като разгледа докладваното от Диана К. Стоянова Въззивно частно гражданско дело № 20253100502046 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е реда на чл. 275, ал.1 от ГПК, образувано е по частна жалба вх.№66033/25.07.2025г. от „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „България“ №49, бл.53 Е, вх. В срещу определение №9811/18.07.2025г., постановено по гр. дело №20243110112018/2024г. по описа на Районен съд - Варна, с което е оставена без уважение молба с правно основание чл.248 от ГПК за изменение в частта за разноските на решение №1613/09.05.2025г., като съдът намали присъденото адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.1 от Закона за адвокатурата от 1100.00лв. на 200.00лв., да не се присъжда адвокатско възнаграждение за заповедното производство или същото да бъда намалено от 100.00лв. на 50.00лв.

В жалбата се твърди, че определението е неправилно и незаконосъобразно.

Излага се, че определеното адвокатско възнаграждение при условията на чл.38, ал.1 от Закона за адвокатурата е прекомерно и не е съобразено с фактическата и правна сложност на делото. На следващо място са наведени оплаквания досежно дължимото адвокатско възнаграждение в заповедното производство. Изложени са аргументи, че такова не се дължи. В условие на евентуалност възнаграждението следва да се определи по чл.6, ал.1, т.5 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните адвокатски възнаграждения за 1 защитата на длъжника по заповедното производство. С оглед на това на длъжника се следват разноски в размер на 50.00лв.

По изложените съображения моли съдът да постанови определение, с което да отмени обжалвания акт и да бъде уважена молбата по чл.248 от ГПК.

Ответникът по жалбата Л. К. Б. е депозирал отговор в дадения едноседмичен срок, в който оспорва същата. Посочва се, че следва да бъде отчетено, че адвокатът е пълномощник на две ответници, извършил е множество процесуални действия , депозирал е отговор, ангажирани са доказателства. По изложените съображения моли съдът да отхвърли жалбата.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и с оглед на своето вътрешно убеждение, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в едноседмичния срок на чл.275 от ГПК, от надлежна страна и при спазване разпоредбите на чл.278, ал.4 от ГПК, вр. чл. 260 от ГПК, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения:

С влязло в сила решение №1613/09.05.2025г., постановено по гр. дело №20243110112018 по описа на Районен съд – Варна са отхвърлени предявените искове от „Профи кредит България“ ЕООД срещу Д. П. В. и П. В.

Димитрова с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК за приемане за установявено, че ответниците дължат при условията на солидарност по издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК №4859/28.08.2024г. по ч.гр.д.

№ 9546/2024г. по описа на ВРС сума 921.59 лева - главница, дължима по Договор за потребителски кредит №30040840493/25.11.2019г.; 502.43 лева, договорна лихва за периода от 03.06.2022г. до 03.06.2022г.; 115.06лв. законна лихва за периода 03.06.2022г - дата на предсрочна изискуемост до 29.07.2024г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението (30.07.2024г.) до изплащане на вземането. Със същото решение са отхвърлени и предявените осъдителни искове за сумите неплатено възнаграждение за закупена и използвана допълнителна услуга Фаст в размер на 241.64 лв.; неплатено възнаграждение за закупена допълнителна услуга Флекси в размер на 519.97 лв.; законна лихва върху вземането за възнаграждение по закупена допълнителна услуга Фаст за периода 03.06.2022г. до 29.07.2024гв размер на 19.52 лв.; лихва върху вземането за възнаграждение по закупена допълнителна 2 услуга Флекси за периода 03.06.2022г. до 29.07.2024г. в размер на 115.06 лв.

С решението са уважени предявените и от ответниците насрещни искове за сумата от общо 2748,80 лева, недължимо платена по недействителен Договор за потребителски кредит №30040840493/25.11.2019г., ведно със законната лихва върху вземането, считано от датата на подаване на насрещната искова молба в съда – 12.11.2024г., до окончателното й заплащане.

При така установените релевантни факти и по спорните въпроси, дължимо ли е адвокатско възнаграждение за заповедното производство и прекомерно ли е възнаграждението за исковото производство съдът формира следните мотиви:

Съдът намира, че в настоящият случай, не се дължи възнаграждение за заповедното производство. Това е така защото, когато е подадено възражение срещу заповедта за изпълнение или заповедта е връчена при условията на фикцията, при предявен иск в преклузивните срокове, заповедното производство прераства в исково такова. Този извод произтича от текста на чл.422, ал.1 от ГПК, че искът се смята за предявен от момента на подаване на заявлението. Следователно осъществената защита от страна на процесуалния представител на ответника следва да бъде остойностена като за исково производство, при съобразяване на допълнителното действие по подаване на възражение срещу заповедта за изпълнение.

Така обсъдената хипотеза е различна от тази, при което длъжникът е подал възражение по чл.414 от ГПК и заповедта е обезсилена поради непредявяване на иска. В този случай защитата на длъжника се провежда само в рамките на заповедното производство и същото не се поглъща от последващо исково такова.

По отношение на дължимото възнаграждение в исковото производство съдът като съобрази постановките на решение на СЕС по дело С-438/2022г. и използва Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения като ориентир извърши преценка на вида и количеството на извършената работа, фактическата и правна сложност на делото, при съобразяване с обстоятелството, че адвокатският труд е висококвалифициран и следва да бъде справедливо овъзмезден.

В случая са предявени 7 кумулативно съединени иска, установителни и осъдителни. Подаден е отговор на исковата молба, в който са обосновани 3 пороци за нищожност на целия договор за кредит и на отделните клаузи.

Адвокатът се е позовал на съдебна практика. Предявени и са два насрещни иска по чл.55, ал.1 от ЗЗД от всяка една от ответниците. Допълнително е процесуалният представител е депозирал уточнителна молба при отстраняване нередовността на насрещната искова молба. Направени са доказателствени искания за счетоводна експертиза. Адвокатът е депозирал молба за хода на делото, в която е обсъдил депозираното заключение по счетоводната експертиза и е изразил и становище по същество. Представен е списък за разноските. Допълнително следва да бъде отчетена и работата по запознаване със заповедното производство и подаването на възражението по чл.414 от ГПК.

Делото с оглед с формираната практика е изчистено от към правна сложност, но е изисквало подготовка по фактите за подвеждането им към съответните правни институти и норми. При определяне на адвокатското възнаграждение следва да се съобрази, че се касае за девет предявени иска, част от които защитата, частично се препокрива.

Предвид горното съдът намира, че следващото се възнаграждение е в размер на 1200.00лв.

С оглед горните мотиви молбата по чл.248, ал.1 от ГПК е неоснователна, което като краен извод обуславя потвърждаване на обжалвания акт.

Предвид изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №9811/18.07.2025г., постановено по гр. дело №20243110112018/2024г. по описа на Районен съд - Варна.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4