Решение № 4292 от 28.07.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4292 гр. София, 28.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-2 СЪСТАВ, в публично заседание на седми юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Евгени Георгиев при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Евгени Георгиев Гражданско дело № 20221100105779 по описа за 2022 година

I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ

НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА

1. На ищцата

[1] М. Б. е заявила в искова молба от 03.06.2022 г., че на 06.01.2022 г. е участвала в ПТП, предизвикано от К. С., чиято гражданска отговорност (ГО) е била застрахована при ответника „ЗД Е.“ АД (Е.). От ПТП М. Б. е получила счупване на горния край на дясната тибия, което е причинило болки и страдания.

[2] На 02.03.2022 г. М. Б. е поискала от Е. да заплати обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, но Е. не го е направил. Затова М. Б. моли съда да осъди Е. да ѝ заплати:

- 40 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди плюс законната лихва от 03.06.2022 г. до окончателното изплащане;

- 5 408,00 лева обезщетение за имуществени вреди плюс законната 1 лихва от 03.06.2022 г. до окончателното изплащане (исковата молба, л. 2-6; молбата за увеличение на иска, л. 67; определението на съда за допускане на увеличението на иска, л. 120).

2. На ответника

[3] Е. е подал писмен отговор, с който е оспорил предявения иск. Е. е заявил, че:

1. К. С. не е причинил ПТП;

2. уврежданията на М. Б. не били са от процесното ПТП, а от него тя не е претърпяла неимуществени и имуществени вреди;

3. размерът на търсеното обезщетение е прекомерен;

4. М. Б. е допринесла за настъпването на уврежданията, понеже е пресичала на място, необозначено за това, без да съобрази отстоянието до приближаващия автомобил. Затова Е. моли съда да отхвърли иска (писмения отговор, л. 32-34).

II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД

КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА

СТРАНИТЕ И СЪБРАНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА

1. Обстоятелства, които съдът установява

[4] Не се спори, че М. Б. е била родена на ******* г. Тя не е имала съпруг и деца, а само сестра, брат и племенници.

[5] М. Б. е била пенсионерка. През 2016 г. тя е получила инсулт, но това не е попречило на придвижването сама (показанията на свидетеля Р.Г., л. 118-119).

[6] На 06.01.2022 г. около 12:30 часа К. С. е управлявал лек автомобил „Опел“ в гр. София по ул. „Президент Линкълн“ с посока на движение от бул.

2

„Никола Петков“ към ул. „Монтевидео“ (констативният протокол за ПТП, л.

9; заключението на вещото лице доц. Х., л. 91-108). Лекият автомобил "Опел“ се е движел в лявата лента на дясното платно за движение, като ул.

„Президент Линкълн“ е била от две платна, всяко от две ленти (показанията на свидетеля Г. С., л. 115-117; заключението на вещото лице доц. Х., л. 91108).

[7] Автомобилът на К. С. е преминал през пешеходна пътека и се е движил с около 30 км/ч. В непосредствена близост след пешеходната пътека, от лявата страна по посока на движението на лекия автомобил „Опел“ е имало магазин „Лидл“, а от дясната страна е имало спирка на градски транспорт (стр. 6 от заключението на вещото лице доц. Х., л. 91-108).

[8] По това време М. Б. е пресичала перпендикулярно, със спокоен ход ул. „Президент Линкълн“, на около 39,27 метра след пешеходната пътека по посоката на движение на автомобила „Опел“ отляво надясно спрямо автомобила (заключението на доц. Х., л. 97; показанията на доц. Х., л. 117). Тя е пресякла пътното платно за насрещното движение на автомобила „Опел“, а след това е навлязла в платното за движение на автомобила „Опел“ (показанията на свидетелката С., л. 117-118).

[9] К. С. е предприел спиране (показанията на свидетелката С., л. 115гръб). Той е направил това със закъснение и затова е настъпил удар между автомобила и М. Б. (заключението на вещото лице доц. Х., 104-105). След удара тя е паднала пред автомобила, който е спрял на място без да се мести наляво или надясно (показанията на свидетелката С., л. 115-гръб-116). Ударът е бил предотвратим за К. С., ако той своевременно е предприел спиране на автомобила (заключението на вещото лице доц. Х., л. 103). Удар не би настъпил и, ако М. Б. не е предприела пресичане на пътното платно на необозначено за това място и, ако се е съобразила със скоростта на приближаващия автомобил „Опел“ и отстоянието до него (заключението на вещото лице доц. Х., л. 105).

[10] Към 06.02.2022 г. К. С. е бил на 81 години (констативния 3 протокол, л. 9). Не се спори, че към този момент ГО на К. С. е била застрахована при Е..

[11] От удара М. Б. е получила счупване на горния край на дясната тибия. Тя е била приета по спешност в болница „Пирогов“. На 08.01.2022 г.

М. Б. е била оперирана, като е била извършена кръвна репозиция на фрагментите чрез L-плака и винтове, а липсващата кост е била заместена с обработена трупна кост (стр. 4 от заключението на вещото лице д-р С., л. 8590). Докато М. Б. е била в болница, е била проведена обезболяваща и антибиотична терапия, и антиколугалантна профилактика. На 19.01.2022 г. М.

Б. е била изписана от болницата за продължаващо домашно лечение, като е бил предписан щадящ режим, прием на лекарства и рехабилитация (епикризата, л. 10-11).

[12] Счупването на горния край на дясна тибия е причинило на М. Б. затруднение на движението, придвижвала се е с патерици до тоалетна, не е можела да пази равновесие, защото се е виело свят (показанията на свидетелката Г., л. 118-119). М. Б. се е възстановявала около седем месец а.

През този период тя е изпитвала болки, които са били силни през първите два месеца (стр. 5 от заключението на вещото лице д-р С., л. 85-90). Докато ищцата се е възстановявала, са помагали свидетелката Р.Г. и нейните родители (показанията на свидетелката Г., л. 118-119).

[13] Към настоящия момент М. Б. се е възстановила напълно. При прегледа на 28.06.2023 г. д-р С. е установил, че тя е имала ограничен обем на движение в дясната коленна става при свиване на коляното от 100 градуса, при норма 130 градуса, което е било с траен характер (стр. 5 от заключението на вещото лице д-р С.). За лечението си М. Б. е заплатила 5 408,00 лева (разходните документи, л. 16-19).

[14] Увреждането на М. Б. е сходно по тежест до това, предмет на обезщетяване на решение на ВКС 60185-2021-IV Г. О. по гр. д. 3 692/2020 г.

Предмет на делото е било обезщетяването на неимуществените вреди от 4 открито счупване на големия пищял на подбедрицата и увреда на нерв, но без засягане на става, каквото имаме в настоящия случай (показанията на вещото лице д-р С., л. 114-115).

[15] По-тежко от настоящото увреждане е това, предмет на обезщетяване на решение на ВКС 50 039-2023-III Г. О. по гр. д. 1 941/2022 г.

Това е така, защото в този случай на ВКС увреждането е било счупване на костите на лявата подбедрица в горната трета и разкъсване на страничната глава на левия четириглав бедрен мускул (показанията на вещото лице д-р С., л. 114-115).

[16] На 02.03.2022 г. М. Б. е поискала от Е. да изплати обезщетение за неимуществени и имуществени вреди (претенцията, л. 12). Не се спори, че Е. не е изплатил такова.

[17] М. Б. е заплатила: 450,00 лева за вещи лица (л. 61); 5,00 лева за съдебно удостоверение (л. 63). Тя е била представлявана безплатно от адвокат (л. 112). Е. е заплатил 200,00 лева за вещи лица (л. 57); 5,00 лева за съдебно удостоверение (л. 56).

2. Обстоятелства, доказателства за които са събрани противоречиви

[18] Относно това на какъв ход се е придвижвала по пътното платно М.

Б. са събрани противоречиви доказателства. От една страна вещото лице доц.

Х. е заявил, че тя се е придвижвала на бърз ход, понеже е паднала вдясно от автомобила. Той също е приел, че, ако М. Б. се е придвижвала на бавен или спокоен ход е щяла да падне пред автомобила (стр. 11, най-долу от заключението на доц. Х., л. 91-108).

[19] При разпита свидетелката С. на два пъти е заявила, че след удара М. Б. е паднала пред автомобила „Опел“ (показанията на свидетелката С., л.

115-гръб-116). Свидетелката С. е очевидец на случилото се, а вещото лице 5 доц. Х. не е и не е обяснил защо е приел, че М. Б. е паднала вдясно от автомобила. Ето защо съдът приема, че М. Б. след удара е паднала пред автомобила „Опел“, а тя би паднала така, само ако се е движила бавно или спокойно. Затова съдът приема, че тя се е движила спокойно. Това отговаря и на физическото състояние на М. Б. – на 71 години след прекаран инсулт.

III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА

УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И

РЕШЕНИЕ ПО ДЕЛОТО

[20] М. Б. е предявила иск по чл. 432, ал. 1, връзка с чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ, връзка с чл. 45 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди. Искът е частично основателен.

1. По иска по чл. 432, ал. 1 от КЗ, връзка с чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ [21] Съгласно чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ, с договора за застраховка ГО застрахователят се задължава да покрие отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие.

Застрахователят следва да направи това в границите на застрахователната сума по застрахователния договор. Увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка ГО (чл. 432, ал. 1 от КЗ).

[22] Следователно предпоставките за уважаване на иска са:

1. М. Б. да е участвала в застрахователно събитие, покрито от застраховка ГО;

2. това застрахователно събитие да ѝ е причинило увреждания;