Решение № 3191 от 19.06.2023, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 3191 гр. София, 15.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иванка Иванова

Членове:

Петър Люб. Сантиров

Ванина Младенова при участието на секретаря Елеонора Анг. Г. като разгледа докладваното от Ванина Младенова Въззивно гражданско дело № 20211100514390 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивни жалби, уточнени с молба от 30.12.2021 г., подадени от ищцата Н. Г. Д., с които се обжалва решение № 20171840 от 13.08.2021 г., постановено по гр. д. № 62881/2018 г. по описа на СРС, ГО, 38 състав , в частта, с която е отхвърлен предявеният от Н. Г. Д. срещу „ЧЕЗ Електро България“ АД отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК и са уважени предявените от „ЧЕЗ Електро България“ АД срещу Н. Г.

Д. насрещни осъдителни искове по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 98а, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Излага съображения, че решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон. Поддържа, че сключеният между страните споразумителен протокол съдържа уговорка за разсрочено плащане на задълженията към ответника, а не реновиране на задължението и не съдържа отказ от давност, а извършените плащания не съставляват признание на задължението, както неправилно е прието в обжалваното решение. Излага аргументи, че няма валиден отказ от погасителна давност, тъй като паричното задължение, за което се прави отказ, не е индивидуализирано и липсва изрично волеизявление на длъжника в този смисъл. Поддържа, че за задълженията за периода от 19.02.2011 г. до 02.06.2011 г. е налице влязло в сила решение, постановено по гр. д. № 65565/2018 г. по описа на СРС, 175 състав. Предвид изложеното жалбоподателят моли въззивния съд да отмени първоинстанционното решение, както и да присъди направените разноски за двете инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК ответникът „Е.П.“ ЕАД /с предишно наименование „ЧЕЗ Електро България“ АД/ е подало отговор на въззивната жалбата, с който я оспорва и моли съда да я остави без уважение. Излага съображения, че през м.07.2016 г. ищцата посетила търговски център и подала заявление за разсрочване на задължения по фактури в общ размер на 2615,83 лв., което било одобрено от доставчика, като на 29.07.2016 г. сключили два споразумителни протокола, с които признала задълженията си. В изпълнение 1 на споразуменията ищцата ежемесечно внасяла по 60 лв. и е изплатила суми в общ размер на 670 лв. Излага доводи, че споразуменията имат характера на спогодба по смисъла на чл.

365 ЗЗД, както и че съдържат ясно и категорично волезявление на ищцата за съществуване на остатъчно задължение в определен размер за цена на консумирана ел. енергия по договор за доставка на ел. енергия. Налице е признание на вземането с отправяне на искането за разсрочване. Излага съображения, че процесните задължения не са погасени по давност.

Моли съда да потвърди решението в обжалваната част, като му присъди сторени по делото разноски.

Подадена е частна жалба от ответника „Е.П.“ ЕАД /с предишно наименование „ЧЕЗ Електро България“ АД/ срещу определение № 20196666/10.10.2021 г., постановено по реда на чл. 248 ГПК, с което е допълнено решението от 13.08.2021 г. в частта за разноските, като ответникът е осъден да заплати в полза на адв. М.Л. на основание чл. 38 ЗАдв. сумата от 59,99 лв. разноски. Излага съображения, че адвокатско възнаграждение не се дължи, тъй като не са налице предпоставките на законовата норма за присъждането му, поради което моли обжалваното определение да бъде отменено, а искането за присъждане на възнаграждение по чл. 38 ЗАдв. - отхвърлено. Претендира разноски.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на частната жалба от адв. М.Л., с който оспорва същата. Поддържа, че доказването на материална затрудненост на ищцата е направено пред районния съд, както и че размерът е правилно определен с оглед изхода на спора, материалния интерес и Наредба № 1/2004 г.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за сумата от 131,48 лв., представляваща недължимо начислена цена на електрическа енергия за периода 19.02.2011 г. - 22.03.2011 г., доставена в обект: гр. София, ул. ****, за която сума е издадена фактура № 0244792909 от 12.07.2018 г. В исковата молба се твърди, че считано от 2011 г. електрозахранването в посочения имот било преустановено поради незаплатени задължения. При посещение в офис на ответника през месец юли 2018 г. ищцата поискала справка за задълженията към ответника и депозирала искане да бъде възстановено електрозахранването в имота . По повод заявлението начислените суми за електрическа енергия за 2011 г. били префактурирани като такива, дължими през месец август 2018 г. По пощата ищцата получила фактура от 12.07.2018 г. за сумата от 131,48 лв. за незаплатена електрическа енергия за периода 19.02.2011 г. - 22.03.2011 г. Твърди се, че падежът на задължението настъпил през м.3- 4.2011 г., поради което същото е погасено по давност.

Излага доводи за недължимост на сумата с липса на право за едностранна корекция на сметките от страна на ответника. Претендират се разноски за производството.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който оспорва предявения иск. Твърди, че сумите са начислени за консумирана електрическа енергия в обект в гр. София, ул. ****, и след като съпругът на ищцата е починал, същата е поискала да бъде регистрирана като клиент и е признала неплатените задължения, за което сключила спогодба на 29.07.2016 г. Създадена е нова договорна сметка и задълженията са префактурирани. През 2016 г. с ищцата са сключени две споразумения, с които признала задължението си, като се задължила да ги плаща разсрочено. Твърди, че между страните има сключен договор за продажба на електрическа енергия при Общи условия, като съгласно чл. 98а, ал. 4 ЗЕ, същият обвързва страните без изричното му писмено приемане.

Основанието за издаване на фактурата е доставка на електрическа енергия в посочения период, количество и на посочената стойност. Излага доводи, че с изтичането на погасителната давност за длъжника възниква правото да откаже изпълнението на задължението, което продължава да съществува като материално право на кредитора. Сочи, 2 че давностният срок не е изтекъл, поради наличие на обективна пречка, препятстваща на началото на срока – узнаване за смъртта на наследодателя на ищцата през 2018 г. Моли съдът да отхвърли предявените искове и да му присъди направените в производството разноски.

С определение № 14203 от 16.01.2020 г. на СРС са присъединени гр. д. № 64079/2018 г. по описа на СРС, 40 състав и гр. д. № 67487/2018 г. по описа на СРС, 46 състав, за разглеждане в едно производство.

В срока по чл. 131 ГПК по присъединеното гр. д. № 64079/2018 г. по описа на СРС, ответникът „Е.П.“ ЕАД /с предишно наименование „ЧЕЗ Електро България“ АД/ е предявил срещу Н. Г. Д. насрещен осъдителен иск по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 98а, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 1947,03 лв., представляваща неплатена част от стойността по 8 бр. фактури, издадени на 12.07.2018 г. за потребена ел. енергия в периода от 09.12.2010 г. до 28.06.2011 г. В условията на евентуалност , е предявен иск за посочената сума на основание споразумителен протокол № 239900066588, сключен за задължения по 8 бр. фактури в общ размер на 2615,83 лв., както и за сумата от 1950,50 лв., представляваща обезщетение за забава, начислена за периода от падежа на всяка фактура до датата на подаване на исковата молба. Претендира разноски.

Постъпил е отговор от ищцата Н. Г. Д., с който оспорва насрещния иск като недопустим и неоснователен. Поддържа, че задълженията по фактури в общ размер на 1947,03 лв. са с падеж м.6 -7.2011 г., поради което са погасени по давност.

По делото е безспорно, че между страните е възникнало валидно облигационно отношение по повод договор за продажба на електрическа енергия при Общи условия за обект в гр. София, ул. ****, с клиентски номер 310240466079, както и че ответникът е начислил сума в общ размер на 310,39 лв., представляваща стойност на електроенергия по издадени фактури с № № 0244792909/12.07.2018 г., ***/12.07.2018 г., ***/12.07.2018 г., за посочения имот.

Ответното дружество е издало следните фактури на името на М.Д.Д. за обект, находящ се в гр. София, ул. ****, клиентски номер 300023137563 - фактура № 0229173792/27.09.2017 г. за сумата от 745,45 лв., представляваща сума по констативен протокол, дължима по чл. 83, ал. 1, т. 8 ЗЕ и чл. 51 ПИКЕЕ; фактура № **********/24.08.2016 г. за сумата от 77,68 лв., представляваща консумирана електрическа енергия през периода от 13.07.2016 г. до 28.07.2016 г.; фактура № 0194613130/20.09.2016 г. за сумата от 157,33 лв., представляваща консумирана електрическа енергия през периода от 13.08.2016 г. до 12.09.2016 г.; фактура № 0196387925/20.10.2016 г. за сумата от 23,53 лв., представляваща цена на консумирана електрическа енергия през периода от 13.09.2016 г. до 13.10.2016 г.; фактура № 0191727693/28.07.2016 г. за сумата от 912,43 лв., представляваща сума по констативен протокол, дължима по чл. 83, ал. 1, т. 8 ЗЕ и чл. 51 ПИКЕЕ, фактура № 0089393837/28.06.2011 г. за сумата от 69,30 лв., представляваща консумирана електрическа енергия за периода 21.05.2011 г. – 02.06.2011 г., фактура № **********/31.05.2011 г. за сумата от 59,65 лв., представляваща консумирана електрическа енергия за периода 21.04.2011 г. – 20.05.2011 г.; фактура № 0086180024/28.04.2011 г. за сумата от 109,61 лв., представляваща консумирана електрическа енергия за периода 23.03.2011 г. – 03.04.2011 г.; фактура № 0083799974/17.03.2011 г. за сумата от 199,60 лв., представляваща консумирана електрическа енергия за периода 01.03.2011 г. – 08.03.2011 г.; фактура № 0084615413/31.03.2011 г. за сумата от 131,48 лв., представляваща консумирана електрическа енергия за периода 18.02.2011 г. – 22.03.2011 г., фактура № 0083799973/17.03.2011 г. за сумата от 698,60 лв. за периода 01.02.2011 г. – 28.02.2011 г., фактура № 0083799971/17.03.2011 г. за сумата от 773,59 лв., представляваща консумирана електрическа енергия за периода 01.01.2011 г. – 31.01.2011 г., фактура № 008379997 0/17.03.2011 г. за сумата от 574 лв., представляваща консумирана електрическа енергия за периода 09.12.2010 3 г. – 31.12.2010 г.

По делото е безспорно и видно от удостоверение за наследници с изх. № РСЛ18УГ01-3434 от 11.04.2018 г., издадено от Столична община, район „Слатина“, че наследодателят М.Д.Д. е починал на 28.02.2011 г. и е оставил за свои наследници по закон ищцата Н. Г. Д. и низходящите Б.М.Д. и Д.М.Д..

Ищцата Н. Г. Д. е подала на 27.07.2016 г. до ответното дружество заявление за отсрочване/ разсрочване на задълженията за периода от 2011 г. по клиентски номер 300023137563 на обща стойност 3990,10 лв.

От представения споразумителен протокол от 29.07.2016 г. е видно, че ищцата е встъпила като солидарен длъжник и е поела изпълнението на задължения за консумирана електрическа енергия в размер на 2817,23 лв., заедно с лихва за периода от падежа на всяко вземане до датата на плащане, дължими от М.Д.Д. за клиентски номер 300023137563, която сума се задължила да плати на 12 бр. погасителни вноски съобразно инкорпорирания в споразумението погасителен план.

Видно от втория споразумителен протокол ищцата е встъпила като солидарен длъжник и е поела изпълнението на задължения за консумирана електрическа енергия в размер на 1396,82 лв., заедно с лихва за периода от падежа на всяко вземане до датата на плащане, дължими от М.Д.Д. за клиентски номер 300023137563, която сума се задължила да плати на 12 бр. погасителни вноски съгласно погасителен план.

На 04.07.2018 г. ищцата е подала заявление до ответника за продажба на електрическа енергия за битови нужди за клиентски номер 300023137563, като е декларирала, че останалите съсобственици на имота са съгласни партидата да бъде на нейно име. Въз основа на заявлението е открит нов клиентски номер 310240466079 на името на ищцата при ответника.