Решение № 248 от 05.11.2025, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 248 гр. Враца, 05.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Надя Г. Пеловска-Дилкова

Членове:

Мирослав Д. Досов

Катя Н. Гердова при участието на секретаря Цветелина Сл. Григорова като разгледа докладваното от Катя Н. Гердова Въззивно гражданско дело № 20251400500360 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 от ГПК.

Депозирана е въззивна жалба вх. № 1962/24.03.2025 от адв. П. Г. Х. от АК-Разград, със съдебен адрес: гр. ***, в качеството му на процесуален представител на Т. Г. В., ЕГН ********** от гр. ***, обл.Враца, ул. ***“ № 11 против Решение № 79/ 03.03.2025 г. постановено по гр.д.№ 405/2024г. по описа на PC Бяла Слатина, в ЧАСТТА МУ, в която е отхвърлен иска на жалбоподателя за претърпени неимуществени вреди за разликата над уважения размер от 35000,00лв. до пълния предявен размер от 65000,00 лв., ведно със законната лихва за забава, считано от датата на деликта до нейното окончателно изплащане, както и за сумата 333,50 лв. по иска за имуществени вреди, представляваща сторените от ищеца пътно-транспортни разходи в процеса на лечение. Желае съдът вместо него да постанови друго съдебно решение, с което да уважи в цялост претенциите на жалбоподателя.

Според въззивника-ищец първоинстанционният съд е присъдил сумата от 35000,00 лв. обезщетение за неимуществени вреди, като е съобразил вида, характера и тежестта на установените травми, възрастта на ищеца към датата на деликта-25.10.2022г./на 31 години/, възстановителния оздравителен период от около 4 месеца, ограничените социални контакти на ищеца, приемайки, че тази сума ще репарира вредите от настъпилата трудова злополука, изводимо от установения в чл.52 от ЗЗД принцип за справедливост. Съдът при определяне размера на обезщетението е взел предвид установената остатъчна невъзможност ищецът да възстанови в пълен обем и безболезнено движенията си в дясна лакътна и киткова стави, тъй като тази вреда се дължи на установен медицински пропуск и не е пряка последица от трудовата злополука. Според жалбоподателя сумата от 35000,00 лв. е недостатъчна да 1 репатрира всички изпитани от ищеца физически и психически болки, страдания и неудобства, поради което първостепенния съд не е отчел всички релевантни обстоятелства имащи значение за определяне размера на дължимото обезщетение.

В жалбата се навеждат твърдения, че деянието е извършено умишлено и с изключителна бруталност, тъй като ищеца бил нападнат в гръб с дървена бухалка на работното му място, като нападателят му нанесъл яростни удари влагайки изключителна сила и агресия. Поведението му предизвикало силен страх и болка у ищеца, не само към момента на причиняване на телесните увреждания но и дълго след това. В тази връзка са и видеоматериали по делото, които дават ясна представа за фактическата обстановка, което не било отчетено от PC-Бяла Слатина при определяне на справедливата репарация.

Излагат се съображения в жалбата, че не е наличен доказателствен материал, от който да се установи, че остатъчната невъзможност на ищеца да възстанови в пълен обем и безболезнено движенията си в дясна лакътна и киткова стави се дължи на медицински пропуск, поради което обезщетението му за неимуществени вреди следва да бъде завишено.

Относно иска за имуществени вреди до размера на сумата от 333,50 лв. представляваща транспортни разходи за лечение на ищеца, жалбоподателя сочи, че неправилно първостепенния съд я отхвърлил, поради това, че не било установено същите да са извършени с цел лечение на полученото травматично увреждане в резултат на претърпяната трудова злополука. Сочи, че той живее и работи в гр. Бяла Слатина, а лечението му е провеждано в гр. Плевен и в гр.Враца, като за доказването му са събрани писмени и гласни доказателства.

С въззивната жалба не се сочат доказателства и не се правят доказателствени искания.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор с вх.№ 2684/22.04.2025г. от въззиваемия „КАЗИНО УИН БЕТ” ЕООД, с ЕИК: 175086943, със седалище и адрес на управление: гр.София, район „Панчарево”, кв./м. Врана-Лозен-Триъгълника, ул. „Марица” № 4, действащо чрез пълномощника си адв. П. Р. Р. - САК, с който оспорва жалбата и счита, че същата е неоснователна и не следва да бъде уважавана.

В отговора се излагат доводи, че първоинстанциония съд правилно е определил размера на обезщетението, като не е взел предвид остатъчната невъзможност да се възстанови в пълен обем и безболезнено движенията на въззивника в дясната лакътна става, предвид допусната медицинска грешка, която не е в пряка последица от трудовата злополука, като в тази връзка е заключението на СМЕ.

На второ място, въззиваемия сочи за абсурдни и недоказани твърденията на жалбоподателя, че трудовата злополука не е била провокирана от негова страна. Напротив между страните по делото имало взаимна размяна на удари и блъскане. В тази връзка са показанията на св. А.И. и наличните видеозаписи. С оглед нанесената телесна повреда на Т.

В., на ответника В. Ц. наказателния съд е наложил наказание една година лишаване от свобода, с изпитателен срок от три години.

На трето място относно иска за имуществени вреди, въззиваемата страна сочи, че Районен съд - Бяла Слатина правилно преценил, че от представените от ищеца билети не може да се установи, че същите са извършени с цел лечение. От представените с исковата молба билети за пътуване с касов бон от 11.04.2023г., 03.05.2023г., 20.04.2023г., 14.06.202г., 23.10.2023г., 03.05.2023г. 20.04.2024г. не може да се изведе достоверен извод целта на въпросните пътувания и в какви направления са извършени.

Въззиваемата страна навежда твърдения, че разпитаните пред първата инстанция 2 свидетели на ищеца следва да се кредитират по реда на чл. 172 от ГПК, тъй като са в близка родствена връзка.

Моли да се отхвърли въззивната жалба на Т. Г. В., действащ чрез пълномощника си адв.

П. Х., като неоснователна, респ. моли да бъде отхвърлена претенцията му за увеличаване на обезщетенията за неимуществени и имуществени вреди, като голословни и недоказани по основание и размер.

Претендира разноски и пред двете съдебни инстанции.

Своевременно в законоустановеният срок е постъпила въззивна жалба вх.№ 2507/11.04.2025г. от „КАЗИНО УИН БЕТ” ЕООД, с ЕИК: 175086943, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Панчарево”, кв./м. Врана-Лозен- Триъгълника, ул.

„Марица” № 4, действащо чрез пълномощника си адв. П. Р. Р. – САК, против Решение № 79/03.03.2025 г. постановено по гр.д.№ 405/2024г. по описа на PC-Бяла Слатина, В ЧАСТТА, с която дружеството е осъдено да заплати на Т. Г. В., сумата от 35000,00 лв./тридесет и пет хиляди лева/, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди – болки и страдания, вследствие претърпяна трудова злополука на 25.10.2022г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 26.10.2022г. до окончателното изплащане на сумата.

Сочи, че присъденото обезщетение в този размер е в силно завишен размер и претенцията е следвало да бъде отхвърлена за сумата над 20 000 (двадесет хиляди) лева.

Във въззивната жалба се излагат доводи, че първоинстанционния съд неправилно приел, че не са налице предпоставките за прилагане на чл. 201, ал. 2 от КТ.

Т. В. е претърпял нараняване на работното си място вследствие на физическа саморазправа, която самият той е предизвикал и започнал, видно от показанията на св. А.И. и от писмените обяснения на свидетели на инцидента, представени с отговора на исковата молба. В тази връзка са и видеозаписите от които било видно, че пострадалият дейно участвал в сбиването, а именно Т. В. нанасял удари на управителя В. Ц.. Поради това неправилно PC - Бяла Слатина е приел, че в случая няма съпричиняване на злополуката от страна на пострадалия. Цитира съдебна практика.

На второ място, въззивника-ответник сочи, че присъденото обезщетение на ищеца за неимуществени вреди в размер на 35 000 лв. за трудова злополука, изразяваща се във временна неработоспособност поради фрактура на лакътния израстък на дясната ръка, е прекомерно за подобен тип нараняване. Получените от ищеца кръвонасядания, оток и охлузвания са му причинили временно разстройство на здравето, без опасност за живота и с оздравителният период от 2 седмици, съгласно заключението на вещото лице по СМЕ.

Претърпяното от Т. В. счупване на десен лакътен израстък е с оздравителният период от 4 месеца, според експерта-медик, което не оставило опозоряващи белези, не е довело до невъзможност той да ползва ръката си, още по-малко до ампутация, инвалидност или смърт.

Според заключението на СМЕ непълното възстановяване на Т. В. се дължи на недоброто наместване на лакътя от страна на лекарите в МБАЛ Плевен, респ. невъзможността за възстановяване е резултат на лекарска грешка. Цитира съдебна практика за този вид дела.

На трето място, въззивника-ответник сочи, че РC - Бяла Слатина неоснователно и необосновано е кредитирал изцяло свидетелските показния на св. И., като следвало да бъдат ценени по реда на чл. 172 от ГПК, предвид близката родствена връзка, т.е. свидетелката е баба на ищеца и нейните показания преувеличават претърпените от ищеца страдания и болки.

3

На четвърто място, PC - Бяла Слатина не е отдал дължимата тежест на показанията на св.И. и не били отчетени при постановяване на обжалвания съдебен акт.

Във въззивната жалба ответника прави оплакване, че PC-Бяла Слатина му е допуснал до разпит само един свидетел-очевидец на трудовата злополука, а писмените обяснения на очевидците не са взети под внимание при решаване на делото пред първата инстанция. При огледа на видеозаписите, проведен в с.з. на 12.11.2024г., се установило, че същите не съдържат записи на звук, а единствено вербална провокация и неадекватно държание от страна на Т. В., която не била отчетена от първоинстанционния съд.

На последно място, при разглеждане на претенция за неимуществени вреди PC – Бяла Слатина не е взел предвид, че нараняването на Т. В. е причинено временно разстройство на здравето, неопасно за живота (видно от представените медицински документи и СМЕ), не се касае за опозоряващи белези, ампутация, инвалидност или смърт, тъй като пострадалият може да се обслужва сам, да ползва дясната си ръка. Няма данни за неработоспособност, респ. не е възпрепятстван да полага труд.

Прави искане Окръжен съд Враца при разглеждане на делото във въззивната инстанция на основание чл. 266, ал. 3 от ГПК да бъде допуснат до разпит свидетеля Л.С. Ц.а от гр. Бяла Слатина, обл.Враца, квартал ***, която е заемала длъжност „Крупие“ в ответното дружество и имала преки наблюдения на инцидента реализиран на 25.10.2022г. в игрална зала Winbet, находяща се в гр. Бяла Слатина, ул. „Хан Крум“ 61. Сочи, че с разпита на тази свидетелка ще се изясни причината за възникналия инцидент между Т. В. и В. Ц., имало ли е вербална и поведенческа провокация от пострадалия, как се е развила ситуацията и как се е стигнало до нараняването, което е заведено като трудова злополука, тъй като във видеозаписите от камерите липсва звук, което препятства разкриването на обективната истина в пълен размер.

Въззивника -ответник, счита, че на ищеца Т. В. не следва да се присъжда обезщетение в размер по-голям от 20000,00 лв.

Желае да се отмени частично постановеното първоинстанционно решение и вместо него да се постанови друго, с което да бъде отхвърлен предявения от Т. Г. В. иск за неимуществени вреди за сумата над 20 000,00 лв.

Претендира разноски пред двете инстанции, в т.ч. и адвокатски възнаграждения.

В срока по чл.263,ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор вх.3536/23.05.2025г. от Т. Г. В., чрез пълномощника му адв. П. Г. Х. от АК Разград,, с който оспорва въззивната жалба на „КАЗИНО УИН БЕТ” ЕООД, гр. София.

Сочи, че правилно РС-Б.Слатина приел, че не са налице предпоставките за прилагане на чл. 201, ал. 2 от КТ и В. не е допринесъл за осъществяване на фактическия състав на грубата небрежност.

Навежда твърдение, че присъденото от първостепенния съд обезщетение в размер на 35 000,00 лв. за неимуществени вреди, вследствие на временна неработоспособност поради фрактура на лакътния израстък на дясната ръка е занижено и не съответства на характера и обема от претърпени от него вреди, поради което искането на ответника за допълнителното му редуциране е неоснователно. Сочи, че посочената от ответника съдебна практика не е приложима в настоящия казус, тъй като всяко дело се преценява индивидуално.