Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 138 от 14.03.2024, Окръжен съд - Благоевград

Съд
Окръжен съд - Благоевград
Дело
Въззивно гражданско дело 1241/2023
Вид
Решение № 138
Подписан
14.03.2024
В сила
23.06.2025
Състав
Петър Узунов, Вера Коева, Милена Каменова

Цитирани разпоредби

  • чл.277, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 154 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.172 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.263 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 45, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.19 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл.225а, ал.1 · Закон за устройство на територията

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 138 гр. Благоевград, 13.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петър Узунов

Членове:

Вера Коева

Милена Каменова при участието на секретаря Катерина Пелтекова като разгледа докладваното от Вера Коева Въззивно гражданско дело № 20231200501241 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от с вх.№ 16032/15.12.2023г., подадена от А. Р. Ш., с ЕГН **********, Т. Р. М., с ЕГН **********, К. Г. П., с ЕГН **********, В. Г. Б. с ЕГН ********** и Р. Р. П., с ЕГН **********, всички със съдебен адрес: гр. Благоевград,ул. „ Т. чрез адв. Б. срещу решение № 900176/04.09.2023г., постановено по гр.д.№ 209/2021г. по описа на РС С..

С въззивната жалба постановеното решение на първоинстанционният съд се оспорва изцяло като немотивирано, необосновано, постановено при нарушение на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закони събраните доказателства.

Сочи се липса на произнасяне по доводите и възраженията на страните и липсата на анализ и оценка на събраните по делото доказателства е в грубо нарушение на съдопроизводствените правила, което е довело и до неправилно приложение на материалния закон. Твърди се, че при липса на извършена съвкупна преценка на всички събрани по делото доказателства, в резултат на 1 което неправилно са счетени определени факти за установени, а други за недоказани и поради това неправилно е приложен материалния закон като е прието, че не се установява наличието на предпоставките на чл. 45 от ЗЗД за осъждане на ответника да обезщети ищците за причинените им имуществени вреди. Прави се подробен анализ на събраните по делото доказателства поотделно и във връзка едно с друго, като се поддържа , че съдът едностранно е кредитирал само част от събраните доказателства и в частност на гласните такива, без да изложи аргументи, защо не възприема останалите.

Сочат се подробни доводи за доказаност на всички елементи от основания деликтен състав на иска по чл.45 ЗЗД и при поддържане на твърдения в горната насока се обосновава искане за отмяна изцяло на обжалваното решение.

Не се правят искания за събиране на нови доказателства.

В срока по чл.263 от ГПК, е постъпил отговор по въззивната жалба от насрещната страна.

Обжалваното решение се определя като правилно и законосъобразно, а жалбата като неоснователна. Изтъква се, че решението е постановено при спазване на процесуалните правила и след съобразяване на събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност , поради това направените фактически изводи се считат за правилни и в съответствие със събраните доказателства. Оспорват се фактическите доводи на жалбоподателите и се сочи анализ на доказателствата от гледна точка на въззиваемата страна.

При оспорване на въззивната жалба първоинстанционното решение се определя като правилно и законосъобразно и се иска потвърждаването му.

Не се правят искания за доказателства.

В съдебно заседание жалбоподателите, чрез пълномощник, поддържат въззивната жалба.

Ответната страна, чрез процесуален представител, оспорва жалбата.

Пред въззивната инстанция не са събрани нови доказателства.

Съдът като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите и съображенията, изложени от страните, и като разгледа и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

2

Производството е образувано по искова молба от А. Р. Ш., Т. Р. М., К. Г.

П., В. Г. Б. и Р. Р. П.,с която против И. Л. М. е предявен осъдителен иск – за осъждане на ответника да заплати на ищците сумата от 8000 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в пълното унищожаване и привеждане в състояние, негодно за употреба на съсобствения на ищците недвижим имот ,представляващ дворно място от 1200 кв.м.,при съседи: улица; дере, наследници на И. Б. и Т. А.ов П.,част от който е заснет в КК и представлява поземлен имот с идентификатор *** по КККР на с.М.Ц., общ.С., обл.Благоевград, одобрени със Заповед №РД-18-443/15.02.2018 год. на изп.директор на АГКК, последно изменение на КККР , засягащо поземления имот от 08.09.2020 год. ,с адрес на поземления имот в с.М.Ц. ,с площ от 555 кв.м. ,с трайно предназначение на територията -земеделска ,с начин на трайно ползване -друг вид земеделска категория , категория на земята :5/пета/,с предишен идентификатор №*, настъпило в резултат на неправомерните действия на ответника по изграждането на незаконен път в непосредствена близост до съсобствения на ищците недвижим имот ,който път в последствие за да бъде премахнат е унищожен съсобствения на ищците недвижим имот до степен на неизползваемост ,чрез изземване на земни маси от имота им ,ведно със законната лихва върху сумата ,считано от датата на депозиране на иска до окончателното изплащане на сумата.

От събраните писмени доказателства се установява, че с нотариален акт за собственост на недвижими имот №92,том Първи ,дело №335/1988 год. на С. районен съд, ищците са признати за собственици по наследство и давностно владение на три дворни места в землището на с.М.Ц., съответно с площ от 2230 кв.м., от 1200 кв.м. и от 444 кв.м., при описани съседи на всяко едно от дворните места.

С решение № 3093/09.12.2019г., постановено по гр.дело №1007/2018 год. по описа на РС-С. , влязло в сила на 12.03.2020г., ведно с комбинирана скица, о постановено да бъзе неразделна част от съдебното решение – е признато за установено спрямо ответната община С., че ищците по настоящото дело А. Р.

Ш., Т. Р. М., К. Г. П., В. Г. Б. и Р. Р. П. – са собственици по наследство и давностно владение , съгласно нот.акт за собственост на недвижим имот придобит по наследство и давност № 92,том Първи ,дело №335/1988 год. на 3

С. районен съд, на реална част с площ от 555 кв.м. от имот № 000285 с площ от 1098 кв.м. по Картата на възстановена собственост, находяща се в землището на с.М.Ц., община С., при съседи на имоти: имот № 000160 – урбанизирана територия; имот № 000353 – нива на община С.; имот № 000327 – нива на наследници на К. А.ов П.; имот № 000179 – нива на наследници на Е.А. П.а, съставляващ част от дворно място с площ от 1200 кв.м., при съседи по нотариалния акт: улица, дере, наследници на И. Б. П. и която реална част е означена с букви и цифри по контур 1-2-3-4-5-6-Д-Е-К-Л-М-1 от комбинирана скица към заключението на съдебно – техническата експертиза, като е постановено тази скица да е неразделна част от решението.

Данните, отразени в тази скица, приета и като доказателство и по настоящото дело, са коментирани в решението. Експертизата и по гр.д.№ 1007/2019г. на СРС е била изготвена от същото вещо лице. В мотивите на решението по това делото данните от скицата са изяснени, както следва: имота, описан в т.2 от Нотариален акт №92, т.I, дело №335/1988г. е с контури на скицата - А-Б-В-Г-Д-Е-К-Л-М-18-17-16-14-12а-А. От тази площ 752 кв.м. се намират извън околовръстния полигон на с.М.Ц. и попадат в ПИ с №000285 по КВС целият с площ от 1 098 кв.м. с контур - А-Б-В-Г-Д-Е-К-ЛМ-А. Останала част от дворното място по нотариален акт е с площ от 759 кв.м. и попада в околовръстния полигон на с.М.Ц. /с контур - М-20-19-18-1716-15-14-13-12а-А-М/. От частта попадаща извън околовръстния полигон на с.М.Ц., т.е. частта попадаща в ПИ №000285 по КВС, 205 кв.м. представляват скат /контур с номер 285д – А1-А2-А3-Л1-Л1-Л-М/, като в съдебно заседание вещото лице уточнява, че тази площ и представляваща скат влиза в имота.

В мотивите на приетото решение е отразено, че в съдебно заседание вещото лице е уточнило, че от общата площ от 752 кв.м. /контур - А-Б-В-Г-Д-Е-К-ЛМ/, попадащи в ПИ №000285 по КВС, следва да се изключи площта от 112 кв.м. по контур 285в /контур 1-2-3-4-5-В-Б-А/, която е част от съседния имот №000353 с обща площ от 415 кв.м. – земи по чл.19 от ЗСПЗЗ, както и площта от 85 кв.м. по контур 285б /контур В-Г-6-5/, която е част от имот №000327 с обща площ от 318 кв.м. – на наследници на К. А.ов П., които две части попадат в стръмен скат, дере и не са част от имота /общо двете части по контури А-Б-В-Г-6-5-4-3-2-1-А/. Така вещото лице е заключило, че от имота, представляващ дворно място с площ от 1200 кв.м. по нотариален акт, в имот №000285 по КВС попада частта, заключена в контури – 1-2-3-4-5-6-Д-Е-К-Л4 М-1 с площ от 555 кв.м.

Не е спорен между страните и фактът, че със Заповед № УТИП – П – 75/27.03.2015г. на кмета на община С., на основание съставени констативни актове и чл.225а, ал.1 ЗУТ е наредено премахването от Л. И.ов М. от гр.С. на строеж „Черен път“, изпълнен в имоти № 000354 и 000360 – частна общинска собственост, находящи се в местността „Б.“, землището на с.М.Ц., община С..

От изисканата преписка от община С., по повод издаване на процесната заповед, се установява, че заповедта е била обжалвана, но влязла в сила на 24.07.2015г., съгласно определение № 1051/03.07.2015г., постановено по адм.дело № 437/2015г. по описа на Адм.съд Благоевград, поради което от община С. до Л. И.ов М. е изпратена покана за доброволно изпълнение на основание чл.277, ал.1 АПК /л.46 – РС/.

С писмо изх.№ 1100-770-/1/ от 22.08.2022г. /л.66 – РС/ се удостоверява, че във връзка с издадената Заповед № УТИП – П – 75/27.03.2015г. за премахване на строеж „Черен път“, изграден в ПИ 000360 и ПИ 000354, местността „Б.“, землището на с.М.Ц., община С. с извършител Л. И.ов М. – с Констативен протокол от 28.01.2016г. е установено, че тази заповед е изпълнена доброволно. След образуване на административното производство на Л. М. е съставен и Акт по ЗАНН № 1/21.01.2015г. и издадена Наказателно постановление № 01 – СК/26.01.2015г., влязло в сила на 04.11.2015г. и платено с фактура № 0000090981/22.02.2016г.

Не се спори между страните, че Л. М. е починал на 20.04.2017г. и ответникът е негов пряк низходящ наследник /син/ - видно и от удостоверение за родствени връзки /л.67 – РС/.

По делото са събрани и гласни доказателства, посочени от страните.

Като свидетел е разпитан св.Б.Т., внук на ищцата А. Ш.. Твърди, че познава ответника, като го е виждал само веднъж. Знае, че баба му има два имота в селото – единият бил в регулация ,а другият извън нея. Сочи, че става дума за имоти, които се намирали един до друг, като по принцип става думи за имоти, които се намирали на скат и към настоящия момент имота в регулация липсва или една част от него се е свлякла дере , а останалата част е недостъпна. Знае, че ответника И. ползвал имот, който е бил в съседство с този на баба му като ги деляло дере. Сочи, че знае от баба му за спорове между ответника и неговия баща Л. по повод изграждане през 2013г. от 5 ответника и баща му на път на граничещото дере, за да си осигурят достъп до техния имот. Знае, че от общината установили, че пътят е незаконен, както и че през годините е бил заравян, разрушаван и към момента не съществува.

Последно сочи, че е виждал мястото през 2017г. , края на септември.

Свидетелят посочва, че е бил с баба си, когато видял ответника с багерист да засипват пътя и да го разрушават, като ползвали земни маси от имота на баба му. От баба му разбрал, че това лице било ответника.

Св.Г.А.,приятел на св.Т., сочи, че познава само ищцата А., но не и останалите страни, включително и ответника. Твърди, че от баба Ана разбрал, кой е този човек, тъй като веднъж като се разхождал из селото го видели да работи с машина и с баба Ана се скарали и от нея разбрал кой е той. Разбрал, че прокарвали път с комбиниран багер.Твърди, че видял ответника да взима земни маси от имота на баба А.. Това било само веднъж през 2017г. , септември ,през време на гроздобер. Твърди, че знае имота на тази жена, който бил около декар и двеста и под наклон, но имало достъп до него. След изкопните работи половината имот го няма ,а до другата част нямало достъп.

Св. Ас.Ю. сочи, че като багерист през 2011 год. бил нает от бащата на ответника, за да направи път .Единствените указания са били давани от „бай Л.“,като свидетелят не е контактувал със синовете му. Сочи,че новият път минавал по дерето ,за да се стигне до къщата им.