Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1150 от 16.10.2023, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 604/2023
Вид
Решение № 1150
Подписан
16.10.2023
Състав
Иванка Димитрова Дрингова, Ивелина Владова, мл.с. Христо Руменов Митев

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.233 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 263 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.38 · Закон за адвокатурата
  • чл.87, ал.3 · Закон за задълженията и договорите

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1150 гр. Варна, 16.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иванка Д. Дрингова

Членове:

И. В. мл.с. Х. Р. Митев при участието на секретаря Доника Здр. Христова като разгледа докладваното от И. В. В. гражданско дело

№ 20233100500604 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 4209/19.01.2023г. по регистратурата на РСВарна подадена от Б. Н. З., ЕГН **********, чрез процесуалния си представител срещу Решение № 3882/08.12.2022г. постановено по гр.д. № 5887/2022г. по описа на ВРС , с което съдът е ОТХВЪРЛИЛ изцяло предявеният от ищцата Б. Н. З., ЕГН ********** против ответниците П. П. Б. - Ц., ЕГН ********** и Х. Д. Ц., ЕГН ********** иск с правно основание чл.87, ал.3 от ЗЗД за разваляне на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт № 88, том 2, рег. № 3432, дело № 247/2006г. на нотариус Тодор Милков сключен между Б. Н. З. и П. П. Б. – Ц. по време на брака й с Х. Д. Ц. с предмет 1/2 ид. част от УПИ № I - 34, идентичен с имот № 74 , кв. 4, находящ се в село З., община Варна, област Варна,***, целият с площ от 1512 кв.м., при граници: УПИ II - 34 и от две страни улица, заедно с 144 кв.м на етаж първи от построената в имота жилищна сграда на два етажа, при граници:улица, УПИ II - 34 и улица, поради неизпълнение на задълженията на ответниците да се грижат и издържат прехвърлителката.

Въззивницата Б. З., чрез процесуалния си представител оспорва обжалваното решение като неправилно и необосновано, поради нарушаване на правилата на формалната 1 логика при анализа на събраните по делото доказателства. Оспорват се като неправилни изводите на съда направени въз основа на ангажираните по делото гласни доказателства, че ответниците по иска са полагали грижи и са издържали ищцата в периода след сключване на договора за издръжка и гледане. Посочва се в жалбата, че въззиваемите са отправяли заплахи към въззивницата, че ще преустановят предоставянето на всякакви средства към нея, „което е било и причината за направения отказ от първото дело“. Моли обжалваното решение да бъде отменено като се постанови ново, с което предявеният иск бъде уважен.

В срока по чл. 263 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба oт въззиваемите П. П. Б. – Ц. и Х. Д. Ц., чрез процесуалния им представител, в който същата се оспорва като неоснователна. Посочва се, че крайният извод на съда за неоснователност на предявения иск за разваляне на сключения между страните през 2006г. договор за издръжка и гледане е правилно обоснован от събраните по делото писмени и гласни доказателства, които удостоверяват полаганите грижи и осигуряваната издръжка на прехвърлителката.

Оспорват се показанията дадени от свидетелите на ищцата поради това, че същите са частични и непоследователни и неподкрепени от останалите доказателства по делото. Молят въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а решението на ВРС да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

В хода на въззивното производство страните поддържат изразените позиции по спора.

Претендират за присъждане на съдебно-деловодни разноски, а процесуалния представител на въззивницата – и адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от ЗАдв.

При проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение, съобразно разписаните правомощия по чл. 269 от ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата нищожност или недопустимост. По останалите въпроси съобрази следното:

Производството пред ВРС е било образувано по предявени от ищцата Б. Н. З. пасивно субективно съединени искове с правно основание чл.87, ал.3 от ЗЗД против ответниците П. П. Б. – Ц. и Х. Д. Ц. за разваляне на сключеният между тях договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане на прехвърлителката З., обективиран в нот.акт № 88, том 2, рег.№ 3432, дело № 247/2006г.

Ищцата излага, че П. Ц. е нейна дъщеря, а ответникът Ц. и е зет. През 2006г. прехвърлила на ответниците половината от свой имот в с.З., *** представляващ УПИ I - 34, идентичен с имот № 74, кв. 4, целият с площ от 1512 кв.м., заедно с 144 кв.м на етаж първи от построената в имота жилищна сграда на два етажа, срещу поетото от тях задължение да я гледат и издържат като и осигурят спокоен и нормален живот докато е жива. Излага, че с оглед напредналата възраст и здравословното й състояние – заболяване на ставите и увреждане на гръбнака се нуждае от грижи и издръжка, във връзка с което се е разпоредила в тяхна полза с ½ ид.част от имота си. Нуждаела се от чужда помощ за пазаруване, почистване на дома и приготвяне на храна, често пъти се налагало да взема заеми до получаване на пенсия.

Твърди, че няколко месеца след сключване на договора ответниците спрели да я посещават и да полагат грижи за нея, а парична издръжка й осигурили едва няколко пъти.

2

Предвид неизпълнението на поетото от тяхна страна задължение за осигуряване на грижи и издръжка моли сключеният между тях договор за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане да бъде развален по съдебен ред. Моли за присъждане на съдебноделоводните разноски по делото.

В срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответниците П. Б. - Ц. и Х.

Ц., чрез процесуалния им представител. Ответницата излага, че през годините назад е полагала всички необходими грижи за своята майка, като след сключване на процесния договор през 2006г. около половин година през 2007г. живеели в едно домакинство. След това Б. З. изрично пожелала да живее в своя дом в с.З., където съжителствала, до смъртта му, с мъжа си Г.М.. Посочва, че в периода в 2007-2019г. били в много добри отношения с ищцата, подпомагали я в нейните занимания свързани с отглеждане на животни – кокошки и коза като купували фураж и ги хранели; купували и носели на ищцата продукти – месо, мляко и др., както и домашно приготвена храна; подпомагали я с работата в градината, извършвали ремонтни дейности – лично и с наемани фирми; извършвали почистване на къщата и двора от събрани натурии. Няколко пъти наемали човек, който да окоси и почисти дворното място, на когото заплащали със свои средства.

През 2013-2014г. установили, че ищцата е теглила бързи кредити, които не обслужвала, във връзка с които започнала да получава заплашителни писма. За да и осигурят спокойствие се принудили да заплатят всички дължими суми в общ размер от 3600 лева.

Твърдят, че след 2006г. са поели всички финансови нужди на ищцата свързани с личната и издръжка и тази на дома й – заплащали дължимите суми за ток, вода, кабелна телевизия, закупуване на дърва за огрев, посещение при лекари и закупуване на лекарства, поддръжка на дома и двора.

Посочват, че през годините на действие на договора за издръжка и гледане са полагали редовно и регулярно всички необходими грижи за ищцата З., но същата не оказвала съдействие за това – отказала да живее в дома на дъщеря си, не харесвала храната, която и осигурявали, отказвала да я яде и даже я изхвърляла. Така през 2019г. самата ищца с нотариално заверена декларация декларирала, че получава от дъщеря си и съпругът й по 200 лева издръжка, както и плащане на битовите сметки и дърва за огрев. Твърдят, че от този момент и заплащат на два транша от по 100 лева договорената издръжка от 200 лева, както и продължават да я подпомагат с труд и по друг начин. Считат, че мотивацията да се иска разваляне на договора за издръжка и гледане от страна на Б. З. е потенциален нов купувач на имота. Излагат, че не е налице неизпълнение от тяхна страна на задълженията им да се грижат и издържат Б. З., поради което молят предявените от нея искове за разваляне на договора обективиран в нот.акт № 88/2006г. да бъдат отхвърлени като неоснователни.

Претендират за присъждане на сторените по делото съдебно-деловодни разноски.

С Ъ Д Ъ Т , след преценка на становищата на страните, събраните по делото доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, приема за установено следното от фактическа страна:

3

Няма спор между страните, че Б. Н. З. е майка на ответницата П. П. Б. – Ц., а Х. Ц. е съпруг на последната.

Видно от представения по делото нот.акт № 88, том 2, рег.№ 3432, дело № 247/29.05.2006г. ищцата Б. З. е прехвърлила на дъщеря си - П. Б. - Ц. собствената си ½ ид.част от имот – УПИ I-34 в с.З., ул.“Ф.“ № 2, цялото с площ от 1512 кв.м., ведно с 144 кв.м. на етаж 1 от двуетажна жилищна сграда срещу поетото от приобретателката задължение да поеме гледането и издръжката на своята майка Б. З. като и осигури спокоен и нормален живот, какъвто е водила досега, докато е жива. Б. З. е запазила за себе си правото да ползва, живее и обитава прехвърления имот пожизнено и безвъзмездно. Няма спор и по въпроса, че договорът за прехвърлянето на имота срещу задължение за издръжка и гледане е сключен с ответницата по време на брака й с ответника Х. Ц..

По делото е представена декларация от Б. З. с нотариална заверка на подписа й от 30.05.2019г. /л.56/, в която е заявила, че „след подписване на договора за гледане и издръжка с дъщеря й П. Б.- Ц., получава всеки месец: сумата от 200 лева, която внася в общия бюджет с Г.М., с когото живеела на семейни начала; плащане на разходи за консумация на ел.енергия и закупуване на дърва за отопление при необходимост“. Декларирала е също, че „поради нетърпимост и несходство в разбирания и характери, грижите към мен и моето семейство от страна на дъщеря ми се изразяват в парично обезщетение /посочено по-горе/ като споразумение на сключения договор“.

В хода на първоинстанционното производство са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите В.Р.Г., А.С.Б., С.А.П. и И.Н.Н..

В показанията си свидетелката Г. посочва, че познава Б. З., от както заживяла в с.З. заедно с мъжа си дядо Г.. Свидетелката посещавала често ищцата, която била 80 годишна и със здравословни проблеми – трудно се предвижвала и пиела много лекарства /свидетелката й купувала лекарства по рецепта/. Посочва, че не била виждала дъщерята на Б. и зет и да я посещават, а само веднъж, през 2019г., когато ги чула да разговарят по телефона, че дъщеря й ще и даде пари, но тя трябва да се подпише. Б. се справяла сама, едва вървяла и преживявала от пенсията си, а съседите я подпомагали с каквото могат – носели й храна, тъй като не можела сама да си я приготвя, купували й лекарства. Имало случай, когато Б. паднала и си счупила ръката, а докато се възстановявала я подпомагали съседите й, тъй като дъщеря й не идвала. Случвало се да взема пари на заем докато получи пенсия, а след това ги връщала. Никой не помагал на Б. в домакинството, тя се грижела и за мъжа си докато починал. Докато бил жив дядо Г. дворът на къщата бил заринат с боклуци и храсти, но след смъртта му синът на свидетелката отишъл с буса си и помогнал за разчистването.

Свидетелката А.Б. посочва, че познава Б. З. от 2015-2016г. покрай обща приятелка и нейна колежка – Т. З. по повод това, че Б. често посещавала офиса, в който работели първо, за да тегли кредити, тъй като пенсията не и стигала, а след това да иска заеми от приятелка на свидетелката - по 20-30-50 лева, докато получи пенсия. Т. уважавала възрастните хора и помагала на Б. с малки суми. Посочва, че имало случай, когато Б. била паднала и си счупила рамото и тъй като дъщеря и не можела да се погрижи за нея, свидетелката и приятелката й я 4 закарали в спешното отделение. Там вече дошла дъщеря й и започнала да й се кара, че не внимава. В последствие пак свидетелката и приятелката й се погрижили да купят на Б. ортеза за обездвижване на ръката и лекарства, а често и купували и носели храна. По това време се налагало свидетелката да ходи в дома на Б. З. и да дои козата й, тъй като тя не можела. По-късно раздала животните на съседи, тъй като не можела да се грижи за тях.

Къщата била в плачевно състояние, налагало се дори да измият прозорците, за да влиза светлина. Т. купила на Б. пералня и печка. Когато се наложело Б. да отиде на лекар я придружавала Т., тя купувала и предписаните лекарства. Б. пътувала до града с автобус, имала карта за градски транспорт. Б. споделяла, че има дъщеря, но тя не и помага и не и обръща внимание. В грижите за мъжа й и след смъртта му, била подпомагана от сина на съседка.