Определение № 307 от 21.05.2025, Окръжен съд - Ямбол

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 307 гр. Ямбол, 21.05.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Красимира В. Тагарева

Членове:

Яна В. Ангелова

Галина Ив. Вълчанова Люцканова като разгледа докладваното от Галина Ив. Вълчанова Люцканова Въззивно частно гражданско дело № 20252300500158 по описа за 2025 година Производството пред ЯОС е образувано по частна жалба на С. Б. В. от гр.******* чрез адв. С. от АК-***** против определение № 711/03.04.2025 г., постановено по гр.дело № 918/2025 г. по описа на ЯРС, с което производството по делото е спряно на основание чл.229 ал.1, т.4 от ГПК до приключване на производството по гр.дело № 942/2025 г. по описа на ЯРС. Съображенията на частната жалбоподателка за неправилност на обжалваното определение са за това, че съдът неправилно се е позовал на т.3 от неправилно посочено ППВС № 8/1973 г., а не действителното ППВС № 7/28.11.1973 г. и е приел, че е недопустимо в производството по делба да бъде разгледан предявения от В. иск с правно основание чл.29 ал.2 от СК, тъй като неговия характер е конститутивен. Посочено е, че този иск следва да бъде разгледан съвместно с иска за делба, което е и житейско оправдано, тъй като разглеждането му не усложнява по никакъв начин делбения процес, както и е житейски неоправдано този иск да бъде разгледан преди делбеното производство, а делбата да бъде спряна и възобновена в неизвестно бъдеще. Иска се отмяна на постановеното определение за спиране на делбеното производство.

В срока по чл.276 от ГПК ответникът в първоинстанционното производство И. Т. И. чрез адв. Д. П. от АК-***** е депозирал отговор на частната жалба и счита същата за допустима, но неоснователна. Съдът правилно е спрял производството по делбения иск до приключване на производството по иска с правно основание чл.29, ал.2 от ГПК и последното действително е преюдициално по отношение на делбата. Правилна е преценката на районния съд, че искът за подялба на недвижими и движими вещи следва да бъде разгледан след постановяване на окончателен акт по делото по отделения иск по чл.29, ал.2 от СК, както е и правилна преценката на районния съд за това, че с иск за делба е недопустимо да се съединяват конститутивни искове, включително и този по чл.29, ал.2 от СК.

Съдът след като се запозна със становището на частния жалбоподател и на ответника по делото, както и с делото на ЯРС, приема за установено следното:

Гр.д. № 918/2025 г. е образувано пред ЯРС по искова молба на С. Б. В. против И. Т. И. като се претендира допускане на делба на придобитите в режим на СИО, прекратена с прекратяването на брака на страните, недвижими имоти и движимо имущество подробно описани. Претендира се още на основание чл.29, ал.2 от СК движимите вещи описани в 1 дялове „детска стая Т.“ и „детска стая И.“ да бъдат предоставени на В. извън дела й от прекратената СИО, като вещи предназначени за отглеждането и възпитанието на ненавършилите пълнолетие деца Т. и И. И.а, по отношение на които на нея е предоставено упражняването на родителските права след прекратяване на брака.

ЯРС е постановил разпореждане рег. № 1092/26.03.2025 г., с което е разделил производството по предявения от В. против И. конститутивен иск по чл.29, ал.2 от СК за получаване от ищцата извън дела й на индивидуализирани в исковата молба движими вещи предназначени за отглеждане и възпитание на децата на страните по делото и тази претенция е образувана в гр.дело № 942/2025 г. по описа на ЯРС. След образуване в отделно дело на иска по чл.29, ал.2 от СК, районният съд е постановил обжалваното определение рег.

№ 711/03.04.2025 г. и е спрял на основание чл.229, т.4 от ГПК производството за делба по гр.дело № 918/2025 г. до приключване с влязъл в сила съдебен акт на производството по гр.дело № 942/2025 г. Съдът се обосновал с това, че е налице преюдициалност на спора по чл. 29 ал.2 от СК спрямо предявеният иск за делба.

При така установената фактическа обстановка, ЯОС намира, че частната жалба е процесуално допустима - подадена е в законоустановения срок, от страна в процеса, имаща право и интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна по следните съображения:

На първо място въззивният съд намира, че следва да се отбележи, че е неправилна преценката на районния съд относно конститутивния характер на иска по чл.29, ал.2 от СК за получаване от ищцата извън дела й на движимите вещи предназначени за отглеждане и възпитание на децата на страните по делото както и че по отношение на този иска е приложима постановката на т.3 от ППВС № 7/1973 г. за това, че е недопустимо с иск за делба да се съединяват конститутивни искове каквато е правната природа на иска по чл.29, ал.2 от СК, тъй като с него се упражнява потестативно преобразуващо право. Претенцията по чл.29, ал.2 от СК съгласно съдебната практика може да бъде предявена, както в отделно дело, така и в делбено дело, в което се ликвидира съсобствеността между бившите съпрузи /определение № 569/19.07.2021 г. по в.ч.гр.д. № 1641/2021 г. на ОС – Пловдив; решение № 33/22.02.2012 г. на ВКС по гр.дело № 507/2011 г., 2-ро ГО; определение № 914/17.10.2011 г. на ВКС по същото дело; решение № 886/16.12.1988 г. на ВС по гр.д. № 793/88 г. 2-ро ГО/.

Това е така, тъй като с предявеният иск за предоставяне в отделен дял на движимите вещи, предназначени за отглеждането на делата не се цели признаване на собственост еднолична или в определена част за предявилия този иск ищец. Дали принадлежи на някой от двамата бивши съпрузи правото на собственост по отношение на движимите вещи по чл.29, ал.2 от СК не е предмет на иска, но следва преценката за неговата основателност следва да бъде направена, тъй като с уважаване на този иск вещите предназначени за отглеждане на децата следва да бъдат отделени от делбената маса на прекратената СИО. С уважаване на този иск съдът не се произнася относно това чий е приносът и по-голям ли е при придобиване в СИО, поради което и същия не е конститутивен иск по смисъла на чл.29, ал.3 от СК за определяне на по-голям дял от общото имущество. Ищцата, предявила иска по чл.29 ал.2 от СК не твърди, че е собственик на вещите, предназначени за отглеждане на децата, поради което предмет на доказване са обстоятелствата, че тези вещи са предназначени за отглеждане на децата, както и че родителските права по отношение на децата са предоставени на нея.

Съображенията на жалбоподателката за това, че първоинстанционният съд неправилно е раздели производството по делото се споделят от въззивния съд, но са без значение в настоящия случай, тъй като разпореждането на районният съд за разделяне на производството не подлежи на инстанционен контрол, същото е окончателно и е факт.

Именно защото определението за разделяне на производството не подлежи на обжалване, то може по всяко време на делото да бъде отменено от постановилия го съд с постановяване на друго такова за обединяване отново на двата иска така, както са предявени първоначално с 2 исковата молба.

По тези причини след като е вече разделено в отделно производство разглеждането на иска по чл.29, ал.2 от СК и след като този иск безспорно се явява преюдициален спрямо претенцията за делба на СИО, постановеното от първоинстанционния съд определение по чл.229, т.4 от ГПК е правилно и следва бъде потвърдено като частната жалба срещу определението за спиране следва да бъде оставена без уважение.

На основание изложеното, ЯОС

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на С. Б. В. от гр.******* чрез адв. С. от АК-***** против определение № 711/03.04.2025 г., постановено по гр.дело № 918/2025 г. по описа на ЯРС, с което производството по делото е спряно на основание чл.229 ал.1, т.4 от ГПК до приключване на производството по гр.дело № 942/2025 г. по описа на ЯРС.

Определението подлежи на касационно обжалване в едноседмичен срок от връчването на страните пред ВКС.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3