Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 288 от 08.08.2023, Окръжен съд - Пазарджик

Съд
Окръжен съд - Пазарджик
Дело
Въззивно гражданско дело 461/2023
Вид
Решение № 288
Подписан
08.08.2023
В сила
08.08.2023
Състав
Ирина Атанасова Джунева, Асен Валериев Велев, Ани Харизанова

Цитирани разпоредби

  • чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 242, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 433, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 436, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 437, ал. 4, изр. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 458 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 24, ал. 2, т. 8 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
  • чл. 45 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
  • чл. 49 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
  • чл. 76, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 225, ал. 1 · Кодекс на труда
  • чл. 344, ал. 1 т. 3 · Кодекс на труда

РЕШЕНИЕ

№ 288 гр. Пазарджик, 07.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в закрито заседание на седми август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ирина Ат. Джунева

Членове:

Ани Харизанова

Асен В. Велев като разгледа докладваното от Асен В. Велев Въззивно гражданско дело № 20235200500461 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435 и следващите от ГПК.

Образувано по Молба-жалба от 09.06.2023 г. от длъжника „РОЛОН РОЛО“ ЕООД, ЕИК 112657033, представлявано от управителя Д. Й.Й., със седалище и адрес на управление: гр. Б., ул. „Б.К.“ № 16, чрез адвокат В. И. С., с която се обжалва отказ на съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното производство по изп. дело № 20238890400413 по описа на ЧСИ Деница Станчева, рег. № 889 на Камарата на ЧСИ, с район на действие – Окръжен съд - Пазарджик, поради пълно погасяване на вземането преди образуване на изпълнителното дело. Жалбата е допълнена с молба-уточнение от 23.06.2023г. и молба-уточнение от 30.06.2023 г. С определение № 359/10.07.2023г. по в.гр.д. № 410/2023г. по описа за 2023 г. на Окръжен съд – Пазарджик, преписката е върната на съдебния изпълнител с указания, поради констатирани нередовности в жалбата по смисъла на чл. 260, т. 2 и т. 4 от ГПК и нередовна процедура по администриране на жалбата, като след указания жалбоподателят е отстранил нередовностите с нова молба от 20.07.2023г. и е уточнил, че обжалва отказите на съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното производство, обективирани в Постановление от 1

15.06.2023г. и Постановление от 23.06.2023г. за изменение на Постановлението от 15.06.2023 г. по изп. дело № 20238890400413 по описа на ЧСИ Деница Станчева, рег. № 889 на Камарата на ЧСИ, с район на действие – Окръжен съд – Пазарджик. В жалбите се релевират възражения, че съдебният изпълнител неправилно е изчислил задълженията по изпълнителното дело, поради което отказа му да прекрати изпълнителното производство е незаконосъобразен. Твърди се, че длъжникът изцяло е заплатил задължението към първоначалния взискател Д. К. преди образуване на делото, като са изложени подробни съображения за начина на пресмятане на законната лихва върху присъденото обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ и задължението за извършване на удръжки от обезщетението за Данък общ доход (ДОД), съобразно чл. 49 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ). Счита, че законната лихва за присъденото обезщетение, следва да бъде начислявана отделно за всеки месец от периода за оставане без работа, поради незаконно уволнение, за който е присъдена, като задължението за законна лихва е било погасено с извършено плащане на 17.11.2022г. На следващо място сочи, че законната лихва следвало да се изчисли върху присъденото обезщетение след приспадане на дължимата удръжка за ДОД по ЗДДФЛ, а не върху цялото присъдено обезщетение. Твърди, че с извършените плащания на 13.10.2022г. в размер на 2 681,60 лева, на 17.11.2022г. в размер на 72,81 лева и на 30.11.2022 г. в размер на 258,11 лева и след като е извършил удръжки за ДОД, дължими от взискателя, изцяло е погасил задължението по изпълнителното дело. Излага, че във връзка с изплащане на задължението и след извършване на счетоводни сметки от страна на счетоводството на длъжника, е проведена кореспонденция между процесуалните представители на длъжника и взискателя, като процесуалният представител на взискателя се е съгласил с размера на сумите и същите не били оспорени, поради което счита, че образуването на изпълнителното дело е незаконосъобразно, като производството по него следва да бъде прекратено.

Прави искане за отмяна на отказа на съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното производство, поради извършено пълно погасяване на задълженията по него преди образуването му. Претендира присъждане на разноски в настоящата инстанция, както и за направените такива по изпълнителното производство. Представя списък по чл. 80 ГПК.

В законоустановения срок са постъпили становища от страна на 2 взискателя по делото – Д. П. К., ЕГН **********, с адрес: гр. Б., ул. „М.“ № 29, чрез адвокат П. М., както и становище по уточнението. Жалбата, ведно с уточненията към нея се оспорват като неоснователни. Твърди се, че производството пред ЧСИ е образувано за неплатения остатък към деня на образуване на изпълнителното дело в размер на 586,00 лева, като са приспаднати извършените преди това плащания. Излагат се твърдения, че в хода на производството се установило, че плащането в размер на 258,11 лева от 23.11.2022 г. било преведено от друго лице, а не от длъжника, поради което същата не било отразено при образуване на изпълнителното дело, но след това е приспаднато от общия дълг. Твърди, че към настоящия момент все още има неплатен остатък по изпълнителното дело, поради което постановленията на съдебния изпълнител са правилни и законосъобразни.

Счита, че удържаната сума за ДОД е платена директно на НАП, и тъй като работодателят е следвало да издаде сметка за изплатени доходи и удържан данък, а не го е направил, плащането на ДОД не е доведено до знанието на работника, съобразно чл. 45 от ЗДДФЛ, поради което при образуване на изпълнителното дело същото не било и отразено. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на жалбоподателя, както за настоящата инстанция, така и за изпълнителното производство. Не претендира разноски в настоящото производство.

В законния срок е постъпило и подробно писмено становище от ЧСИ Деница Станчева с изложено мнение за неоснователност на подадената жалба и уточненията към нея.

Окръжният съд след като се запозна с твърденията изложени в жалбата и уточняващите молби, както и в становищата на взискателя и ЧСИ, като обсъди и анализира приложените по делото доказателства, прие за установено следното:

Изпълнителното производство по изп. дело № 20238890400413 по описа на ЧСИ Деница Станчева, рег. № 889 на Камарата на ЧСИ, с район на действие – Окръжен съд – Пазарджик е образувано на 15.05.2023г. по молба на взискателя Д. П. К., ЕГН ********** чрез адвокат П. М., въз основа на Изпълнителен лист № 183 от 25.04.2023г., издаден по гр.д. № 20225220101524 по описа за 2022г. на Районен съд – Пазарджик, съобразно Решение № 1082/07.10.2022г. по същото делото, по силата на който, 3 длъжникът „РОЛОН РОЛО“ ЕООД, ЕИК 112657033 е осъден да заплати на взискателя, на основание чл. 344, ал. 1, т. 3, във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ, сумата от 3 266,35 лева в брутен размер, представляваща обезщетение за оставането му без работа за периода от 01.04.2022г. - 23.09.2022г., ведно със законната лихва, считано от 20.05.2022 г. (датата на предявяване на иска) до окончателното изплащане на сумата. С решението на съда е допуснато предварително му изпълнение, на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК.

В молбата за образуване на изпълнителното дело е посочено, че към датата на образуването му на взискателя е заплатена сумата от 2 680,00 лева, като остава дължима сумата от 586,00 лева, ведно със законната лихва върху нея от 20.05.2022 г. За тази сума е обективирано искане за образуване на изпълнително дело, като е посочен и изпълнителен способ - запор на банкови сметки на длъжника. Претендирани са и разноски във връзка с изпълнителното дело в размер на 250,00 лева – адвокатско възнаграждение, за което е представен договор за правна защита и съдействие от 15.05.2023г. В него изрично е отбелязано, че удостоверява реално извършено плащане на възнаграждението.

С постановлението от 15.05.2023г. като разноски в производство са приети авансови такси в размер на 80.60 лева по т. 1, т. 3, т. 5 и т. 9 от ТТРЗЧСИ, които се събират от длъжника, както и претендираното адвокатско възнаграждение в размер на 250,00 лева.

След образуване на делото Държавата е присъединена за дължимите публични задължения на длъжника в размер на 9 187,88 лева, съгласно удостоверение с вх. № 13169/17.05.2023г., издадено от НАП.

Поканата за доброволно изпълнение е връчена на управителя на дружеството на 26.05.2023 г. (лист 19 от изп. дело), в която е посочено, че общо дължимата сума по изпълнителното дело възлиза на 11 200,98 лева, включително дължимата сума по т. 26 от ТТРЗЧСИ в размер на 990,39 лева с вкл. ДДС.

По делото е наложен запор на банкова сметка на дружеството – длъжник в ОББ АД, вследствие на който на 25.05.2023г. и 26.05.2023г. е постъпила сума в общ размер на 11 202,77 лева. След постъпване на сумата запорът на банкова сметка на длъжника е вдигнат с нарочно съобщение от ЧСИ.

4

С молба с вх.№

14091/26.05.2023 г. длъжникът е поискал изпълнителното дело да бъде прекратено, тъй като бил изплатил дължимите суми на взискателя по приложения изпълнителен лист преди образуването му.

Представил е банкови документи с получател Д. К. – 1/ вносна бележка от 30.11.2022г. за сумата от 258,11 лева, с основание „Обезщ. чл. 344, ал. 1 т. 3“, 2/ платежно нареждане от 13.10.2022г. за сумата от 2 681,60 лева, с основание „Обезщ. чл. 344, ал. 1 т. 3 и чл. 225, ал. 1 от КТ“ и 3/вносна бележка за сумата от 72,81 лева, с основание „лихва по главница обезщ. чл. 344“.

Молбата е изпратена за становище на пълномощника на взискателя, който е изразил съгласие, че сумата от 2 681,60 лева е погасена, както и лихва върху нея в посочения размер, като е посочил и, че дългът следва да бъде редуциран и със сумата от 258,11 лева. Изразил е становище, че до събиране на разликата до претендирания размер за главница и лихва, които остават, делото следва да продължи и да не бъде прекратявано.

С Постановление от 30.05.2023 г., ЧСИ Станчева е приела, че дългът не е изцяло погасен, като е актуализирала задължението по изпълнителния лист до размер на 253,83 лева, ведно със законна лихва върху главницата, считано от 20.05.2022г., както и направените разноски по делото, съобразявайки извършените плащания,

С последваща молба от 08.06.2023 г. длъжникът, чрез процесуалният си представител адв. И. – С., твърди, че вземането е изцяло погасено преди образуване на изпълнителното дело, поради което моли изпълнителното производство да бъде прекратено. Възразява се и срещу присъединените по делото публични задължения. Представени са писмени доказателства.

С молба-жалба от 09.06.2023г. длъжникът е изложил подробни аргументи, че задължението към взискателя, с оглед на характера му на трудово обезщетение, е намалено с оглед удържания данък общ доход по смисъла на ЗДДФЛ. Изразено е становище, че делото е безпредметно, тъй като вземането по изпълнителни,лист е погасено преди образуваното му, като отново е отправено искане за прекратяване на изпълнителното производство.

В случай, че същото не бъде прекратено, молбата да се считала за жалба по реда на чл. 436, ал. 1 от ГПК. Представени са писмени доказателства.

С Постановление от 15.06.2023г. съдебният изпълнител е оставил без уважение искането за прекратяване на изпълнителното дело. Приел е, че част 5 от вземането в размер на 3 012,52 лева е погасено преди делото да бъде образувано, а на основание чл. 458 от ГПК, държавата е присъединен по право взискател, за сумата от 9187,88 лева, съобразно представеното по делото удостоверение от НАП, както и че остатъкът от задълженията по изпълнителното дело към 15.06.2023 г. са в размер на 10 852,13 лева.

С последваща молба от 23.06.2023г. длъжникът е изложил допълнителни аргументи,че изпълнителното дело следва да бъде прекратено, като е посочил изрично, че поддържа жалбата срещу отказа на ЧСИ да прекрати изпълнителното производство, поради извършено плащане. Претендират се и разноски във връзка с евентуално прекратяване на производството.

С Постановление от 23.06.2023г. съдебният изпълнител е изменил издаденото Постановление от 15.06.2023г., досежно размера на задължението, като е посочил подробни изчисления и е приел, че към 23.06.2023г. размерът на задълженията възлизат на 10 625,15 лева, след приспадане на сумата от 326,64 лева – удържан от работодателя ДОД, дължим върху присъденото обезщетение по чл. 344, ал. 1, т. 3, във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ, по силата на разпоредбите на ЗДДФЛ.

С последваща молба от 30.06.2023г. длъжникът отново е поискал изпълнителното дело да бъде прекратено, като е посочил изрично, че поддържа жалбата срещу отказа на ЧСИ да прекрати изпълнителното производство, поради извършено плащане преди образуването му.