Определение № 44 от 22.01.2026, Окръжен съд - Смолян

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 44 гр. Смолян, 22.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Тоничка Д. Кисьова

Членове:

Полина П. Бешкова

Ивайло Ст. Стефанов като разгледа докладваното от Тоничка Д. Кисьова Въззивно гражданско дело № 20255400500405 по описа за 2025 година

Производство по чл. 248, ал. 1 ГПК.

Постъпила е молба с вх.№ 9/05.01.2025г. от Б. А. К. чрез пълномощника му адв.А. Ш., с която моли да бъде изменено Решение № 432/10.12.2025г., постановено по В.гр.д.№ 405/2025г. по описа на Окръжен съд-Смолян в частта му за разноските, като бъде отхвърлено искането на Главна дирекция „Гранична полиция” на МВР гр. С., за присъждане на разноски, алтернативно да бъде намалено юрисконсултско възнаграждение за две инстанции, както и да бъде преизчислено претендираното адвокатско възнаграждение съобразно уважен и отхвърлен брой искови претенции и да бъде отменено решението, в частта относно присъдените държавни такси и възнаграждения за вещи лица, поради непредставяне на списък за разноски и липсваща претенция от жалбоподателя, както и с оглед разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Ответникът по молбата – Главна дирекция „Гранична полиция” на МВР гр. С., изразява становище за нейната неоснователност по изложени съображения в предоставения му срок.

Смолянският окръжен съд, като взе предвид изложеното в молбата,възраженията в отговора и след преценка на събраните по делото доказателства счита, че молбата е подадена в срок от надлежна страна, поради което е допустима.

Разгледана по същество молбата е неоснователна по следните съображения:

С Решение № 432/10.12.2025г., постановено по В.гр.д.№ 405/2025г. по описа на Окръжен съд-Смолян е отменено Решение № 108/12.06.2025г.,постановено по гр.д.№ 313/2022г. по описа на Районен съд-Девин, в частта, с която Главна дирекция „Гранична полиция” на МВР гр. С. , бул. „К.

М. Л.” № * е осъдена да заплати на Б. А. К. с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.Д., общ.Д., обл. С., ул.“Г. М.“ № *, сумата от 3169,07 лева, представляваща допълнително възнаграждение за извънреден труд, положен от ищеца през периода от 17.10.2019г. до 17.10.2022г., ведно с мораторна лихва върху тази сума за периода от 21.11.2019г. - 17.10.2022г. в размер на 427,63 лева; сумата от 1119,93 лева, представляваща сбор от неплатено възнаграждение за неотчетено като отработено време на разположение, при командироване за участие в специализирани полицейски операции 1 през периода от 17.10.2019г. до 17.10.2022г., ведно с мораторна лихва върху тази сума за периода от 21.11.2019г. до 17.10.2022г. в размер общо на 129,64 лева, ведно със законната лихва върху двете главници, считано от датата на исковата молба – 18.10.2022г., до окончателното изплащане на сумите, както и за разликата над дължимия на ищеца размер адвокатско възнаграждение от 51у61 лева до пълния присъден размер от 850 лева, както и за разликата над дължимата от ответника държавна такса от 10,00 лева до пълния й присъден размер от 200 лева, както и за разликата над дължимите от ответника разноски в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС – Девин в размер на 9,81 лева до пълния им присъден размер от 200 лв., като вместо това са отхвърлени предявените от Б. А. К. с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.Д., общ.Д., обл. С., ул.“Г. М.“ № * против Главна дирекция „Гранична полиция” на МВР гр. С. , бул. „К. М. Л.” № * искове за заплащане на следните суми: сумата от 3169,07 лева, представляваща допълнително възнаграждение за извънреден труд, положен от ищеца през периода от 17.10.2019г. до 17.10.2022г, получено в резултат на преизчисляване на положените часове нощен труд с коефициент 1,143, както и сумата от 427,63 лева, представляваща мораторна лихва за забава плащането на главницата за периода 21.11.2019г. - 17.10.2022г.; сумата от 1119,93 лева, представляваща сбор от неплатено възнаграждение за неотчетено като отработено време на разположение, при командироване за участие в специализирани полицейски операции през периода от 17.10.2019г. до 17.10.2022г., ведно с мораторна лихва върху тази сума за периода от 21.11.2019г. до 17.10.2022г. в размер общо на 129,64 лева, ведно със законната лихва върху двете главници, считано от датата на исковата молба – 18.10.2022 г., до окончателното изплащане на сумите. Обезсилено е решението в частта, с която е присъдено обезщетение за дължима безплатна храна за непредявения период от 01.08.2020г вкл. до 17.10.2022г. Потвърдено е решението в останалите му части, с които Главна дирекция „Гранична полиция” на МВР гр. С. , бул. „К. М. Л.” № * е осъдена да заплати на Б. А. К. с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.Д., общ.Д., обл. С., ул.“Г. М.“ № * сумата от 198,00 лева, представляваща обезщетение за дължима безплатна храна за периода от 17.10.2019г. до 31.07.2020г., ведно с мораторна лихва в размер на 51,99 лева и законна лихва, в частта, с която е осъдена да заплати на ищеца адвокатско възнаграждение в размер на 51,61 лева, в частта с която е осъдена да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС – Девин ДТ до размера на 10,00 лева и разноски за експертиза до размера на 9,81 лева.Осъден е Б. А. К. с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.Д., общ.Д., обл. С., ул.“Г. М.“ № * да заплати на Главна дирекция „Гранична полиция” на МВР гр. С., бул. „К. М. Л.” № *, сумата от 940.00 лева – разноски по съразмерност в производството пред двете съдебни инстанции. Осъдена е Главна дирекция „Гранична полиция” на МВР гр.С., бул. „К. М. Л.” № * да заплати на И. Н. Ч. с ЕГН ********** с постоянен адрес: с.Б., общ.Д., обл. С., ул.“И.“ № * сумата от 39,73 лева разноски по съразмерност за въззивното производство.

Присъдените на страните разноски по съразмерност са правилно и законосъобразно определени и не е налице основание за изменение на решението в частта му да разноските.

В първоинстанционното производство на ищеца съразмерно на уважената част на претенцията му от 249,99 лева (198,00 + 51,99) се дължи сумата от 51,61 лева разноски за адвокатско възнаграждение при общ размер на претендираните суми от 5096,26 лева по всички искове и претендиран размер за адвокатско възнаграждение по всички искове от 1050 лева.

За въззивното производство ищецът Ч. е направил разноски за адвокатско възнаграждение в размер на в размер на 810 лева, от която сума съразмерно с отхвърлената част от жалбата му се дължи от ответната страна сумата от 39,73 лева.

2

С оглед изхода на делото ответникът „Главна дирекция „Гранична полиция“при МВР в производството и пред двете инстанции има право на юрисконсултско възнаграждение съразмерно с отхвърлената част на претенциите на ищеца, респективно уважената част от жалбата. В случая приложение намира хипотезата на чл. 23, ал. 1 от Наредбата, в която са посочени конкретни параметри на възнаграждение за трудови дела с определен материален интерес, каквото е и естеството на разглеждания спор, като с оглед разпоредбата на чл. 26а НЗПП правна помощ при обективно съединяване на искове се заплаща възнаграждение отделно за всеки иск съобразно предмета, правното основание и материалния интерес.

Доколкото делото не се отличава с фактическа и правна сложност, обосноваваща по – голямо възнаграждение от нормативния минимум, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 23, т. 1 и чл. 26а НЗПП съдът е определил размера на дължимото юрисконсултско възнаграждение на сумата от по 450 лв. за всяка инстанция (по 150 лева за всеки от главните искове, като акцесорните искове за лихва следват съдбата им и не са отчетени при формиране размера на възнаграждението, или общо 900 лева за двете инстанции. По съразмерност с оглед отхвърлените искове за сумата от общо 4846,27 лева на ответника се дължи юрисконсултско възнаграждение в размер на 855,00 лева. По съразмерност следва да му се присъдят и разноските и за заплатената държавна такса в размер на 97 лева (неправилно определена в размер на 5 лева, но липсва на подадена молба от ответника по чл.248 от ГПК не следва да се влошава положението на молителя). Във въззивното производство ответникът е направил разноски и за ССчЕ, които, доколкото касаят единствено третия главен иск и съединения към него акцесорен, които се отхвърлят изцяло, му са присъдени в цялост, т.е.сумата от 80 лева или общо дължимите и за двете съдебни инстанции разноски възлизат на сумата от 1032,00 лева. Неоснователно е възражението, че неправилно е изчислено юрисконсултското възнаграждение по размера на отхвърлените и уважени искове, а не по броя на отхвърлените и уважени искове. След като в договора за правна помощ и съдействие не е конкретизирано възнаграждението по всеки от предявените искове, съдът е определил размера на възнаграждението според цената на всеки от главните искове, които са с различна цена. Неоснователно е и твърдението на молителя за недължимост на разноски на ответника по съображения, че липсва претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, както и списък на разноски.Разноски и за двете съдебни инстанции са претендирани от ответника още с жалбата. Изрично юрисконсултско възнаграждение, както и разноските за ДТ и депозит за вещо лице са претендирани в депозираните писмени бележки, представени в последно открито съдебно заседание от 18.11.2025г Разноски, ведно с юрисконсултско възнаграждение своевременно са претендирани и пред първоинстанционния съд. Същевременно, невярно е твърдението, че списък на разноските не е представен, като напълно допустимо е той да се съдържа в писмено становище или да е обективиран в протокол от проведено открито съдебно заседание, както е в случая. Още повече че юрисконсултското възнаграждение се определя от съда според вида и броя на исковете и по правилата на чл. 78, ал.8 ГПК, поради което посочването му в списък на разноските не обвързва съда.

И не на последно място, без значение за произнасянето по искането за присъждане на разноски е липсата на списък по чл. 80 ГПК, тъй като той касае размера на разноските и процесуалното право да се иска изменение на акта, в частта за разноските, при това само ако дадена страна се домогва да постигне изменение на решението относно присъдения на нея самата размер на разноските, какъвто не е разглежданият случай.

Правилен е и начинът на определяне на юрисконсултското възнаграждение, което освен че 3 е в размер на нормативния минимум, е присъдено само за главните искове, като отделно възнаграждение за акцесорните претенции не е определено по аргумент, че следват съдбата на главните, като това разрешение изцяло ползва ищеца, а не го ощетява. Ако възнаграждението се определя според броя на исковете, както се иска в молбата, това би довело до определяне на допълнително юрисконсултско възнаграждение от още 450 лева за една съдебна инстанция или още 900 лева за двете съдебни инстанции, при предявени общо 6 искови претенции, от която сума на ответника по съразмерност би се дължало възнаграждение в размер на още 855,00 лева.

В случая при условията на кумулативност са предявени шест обективно съединени осъдителни иска – три главни и три акцесорни с обща цена от 5096,26 лева, от които са уважени два в общ размер на 249,99 лева. Когато с една искова молба са предявени от един ищец срещу определен ответник в обективно кумулативно съединение оценяеми искове, интересът, върху който следва да се определи минималният размер на адвокатското, респективно юрисконсултското възнаграждение, е сборът от цената на всички искове, в какъвто смисъл е Определение № 29 от 20,01,2020 г. на ВКС по ч. т, д. № 2982/2019 г., II т. о. Действително в случаите на обективно съединени при условията на кумулативност искове отговорността за разноски се определя според изхода на делото по всеки от тях, но за целите на изчисляването на разноските цената им се сумира.

На практика, ако се възприеме предложеният в молбата подход- юрисконсултското възнаграждение да се определя по всяка претенция поотделно според изхода на делото по нея, то това отново не би било в интерес на ищеца при уважен един главен и един съединен към него акцесорен иск в размер на съответно 249,99 лева и отхвърлени два главни и две акцесорни към тях претенции, в размер на 4846,27 лева. Молителят и не предлага конкретни изчисления в подкрепа на тезата си.