Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 6378 от 03.04.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 39065/2025
Вид
Решение № 6378
Подписан
03.04.2026
Състав
ВАЛЕРИЯ БОЯНОВА ВАТЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 432, ал. 1 · Кодекс за застраховането

РЕШЕНИЕ

№ 6378 гр. София, 03.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 70 СЪСТАВ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВАЛЕРИЯ Б. ВАТЕВА при участието на секретаря ВЕРА Г. СЛАВЕЕВА като разгледа докладваното от ВАЛЕРИЯ Б. ВАТЕВА Гражданско дело № 20251110139065 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба от *** с ЕИК ***, чрез адв. П. Г., с която е предявен частичен осъдителен иск по чл. 432, ал. 1 от КЗ срещу *** с ЕИК ***, за заплащане на сумата от 1000,00 лева частично от 7000,00 лева.

Претендираното право произтича от следните обстоятелства: по сключен договор за имуществено застраховане Гражданска отговорност е настъпила щета вследствие на ПТП в гр. *** на ***г., когато собственият на ищеца л.а. *** модел ***, с рег. № *** е ударен от извършващ маневра т.а. *** с рег. № ***, застрахован при ответника по „Гражданска отговорност“. Твърди се, че т.а. *** започва движение за потегляне от ул. *** преди кръстовище с ул. *** навлиза в насрещното платно, където по ул. *** се движи л.а. *** в посока от ул. *** към ул. ***“. Нанесени са материални щети главно в задната част на автомобила. Твърди се, че те са обща стойност 9413,21 лева, а след предявяване на претенция ответният застраховател заплатил само 2413,21 лева. Претендира частично горница, законна лихва и разноски.

Ответното дружество в срок подава отговор, с който оспорва исковата молба, излага подробни съображения, и най-вече позовавайки се на съпричиняване от страна на водача на л.а. ***, алтернативно оспорва иска по размер. Моли искът да бъде отхвърлен, претендира разноски.

Съдът, като разгледа и обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното.

Представен е двустранен констативен протокол за ПТП от *** г., относно настъпило ПТП между автомобил с рег. № *** и автомобил с рег. № ***, в района на гр. ***, ул. *** и ул.

1

***.

Приложен е опис-заключение по щета № *** относно увредените части на автомобил с рег.

№ ***.

Приложено е платежно нареждане за сумата от 2413,21 лева, изплатена в полза на ищеца във връзка с процесното ПТП.

Като свидетел по делото е разпитан И. Ю. Б. – водачът на л.а. ***, който заявява, че е участвал в ПТП през *** 2025 г., движейки се в гр. ***, кв. ***, от ул. ***, посока ул. „***“.

В лентата на движение на свидетеля се намирал спрял камион, около същия минавали коли, камиони и в момента, в който свидетелят следвало да премине, влязъл в насрещното движение, за да избегне камиона. Почти задминал последния и чул как някой извикал от изкопа отзад. Камионът бил паркиран до изкоп. Според свидетеля, вероятно водачът на камиона не се огледал след като бил повикан; двигателят на камиона работел и бързо потеглил. Най-долу отзад на камиона се намирала греда, с която бил ударен автомобилът на свидетеля /заден десен панел, заден стоп и задна броня/. Пояснява, че камионът е бил паркиран в лентата, по която свидетелят трябвало да се придвижи. Не е бил подаден светлинен сигнал, аварийни светлини или друго означение, че МПС-то е спряло. Свидетелят сочи, че водачът на камиона бил в изчакване да бъде повикан, за да налее бетон. Наоколо нямало други камиони. При предявяване протокола на свидетеля, същият е потвърдил, че подписът на участник „Б“, е негов.

Като свидетел по делото е разпитан и Л. Д. Р. – шофьорът на т.а., който е заявява, че другият свидетел по делото се ударил в неговия камион. Свидетелят твърди, че и той е имал вина за това, че е спрял от лявата страна, в насрещното платно, където се намирал, тъй като улицата била тясна и изчаквал колите да минат. Твърди, че трябвало да пропусне автомобила на другия свидетел, както и други автомобили. По камиона не били налице увреждания.

Свидетелят сочи, че бил в спряло положение, с включени аварийни светлини; наоколо нямало други камиони, нито паркирани коли зад камиона, управляван от свидетеля. При предявяване на протокола, е заявил, че подписът върху същия, е негов. Според свидетеля, спирането на процесното място, е било позволено. Счита, че и двамата участници в ПТП-то са виновни.

По делото е изслушано и прието заключение на Съдебно-автотехническа експертиза, от което се установява следният механизъм на ПТП – на ***г., в гр. ***, водачът на МПС „*** ***“, рег. № ***, движейки се по ул. *** с посока на движение към ул. „***“, при заобикаляне на спрелия в неговата лента за движение, т.а. „*** ***“ с рег. № ***, непосредствено приближавайки задната му странична дясна част, в района на кръстовището с ул. ***, в режим на работа при запален двигател, водачът на товарния автомобил потеглил към строителния обект, при което се получило съприкосновение между задната броня на товарния автомобил и страничната задна дясна част на лекия автомобил. Така описаният механизъм е с оглед показанията на свидетеля И. Б.. Според показанията на свидетеля Л. Р., механизмът на процесното ПТП е както следва: на *** г., в гр. ***, водачът на т.а. *** ***”, с рег. № ***, се е намирал пред строителен обект на ул. ***, като в режим на работа, 2 изчаквал натоварване на автомобила, бил в лентата за насрещно движение, без да се движи.

По време на престоя му, покрай него преминал насрещнодвижещ се автомобил, зад който се движел и водачът на МПС „*** ***“, с рег. № ***. Водачът на лекия автомобил, с неправилна преценка и недостатъчна странична дистанция, скъсил траекторията си на движение при прибиране към своята пътна лента и със задната си дясна габаритна част, осъществил странично приплъзващ се удар в задната дясна габаритна част на т.а. „*** ***”.

На следващо място е посочено, че щетите, констатирани по процесното МПС – „*** ***“ с рег. № ***, се намират в причинно-следствена връзка с възможния механизъм на произшествието. Вещото лице е посочило, че не се предлага частично заден десен панел за МПС „*** ***“, произведен 2020 г., а този детайл се предлага в цялост. Към датата на ПТП /*** г./, размерът на щетите, нанесени на процесния автомобил „*** ***“, възлиза на 6857,35 лева по средни пазарни цени. Според вещото лице, от техническа гледна точка, водачът на автомобил „*** ***“, е имал възможност да предотврати настъпване на ПТП-то, при условие, че се е движел на достатъчно отстояние и спазвайки странична дистанция спрямо находящия се на пътното платно товарен автомобил. Ако бъдат използвани алтернативни части, стойността на ремонта на автомобил „*** ***“, би била в размер на 5459,36 лв.

Стойността на един човеко/час труд за възстановяване на автомобили с характеристиките на процесния „*** ***“, възлиза на 24 лв. с ДДС.

Други относими доказателства не са представени.

При така установените факти и на основание на закона съдът достигна до следните правни изводи.

Предвид това, че е извършено плащане извън процеса, следва да се приеме, че механизмът на ПТП не се оспорва. Спорни по делото са въпросите дали стойността на причинените увреждания е реална и обоснована, както и дали е налице съпричиняване на вредоносния резултат. По приетото заключение на САТЕ се доказа по категоричен начин, че действителният размер на щетите възлиза на 6857,35 лв. /а при използване на алтернативни части – 5459,36 лв./, и са нанесени именно вследствие на процесното ПТП.

Съдът приема за основателно възражението на ответното дружество за съпричиняване. При преценката за съпричиняване на настъпилите в резултат от ПТП вреди, следва да се отчита не само фактът на извършено от страна на пострадалия нарушение на правилата за движение по пътищата, но и дали нарушенията са в пряка причинна връзка с вредоносния резултат. В действителност, по делото се установи, че автомобилът на ищеца към момента на ПТП се е движил без да спазва необходимата странична дистанция, което обстоятелство е допринесло за настъпване на ПТП, в който смисъл е и заключението на вещото лице. За неспазването на дистанция е предвидено и наказание „глоба“, съгласно чл. 179, ал. 2 от ЗДвП.

Обезщетението се присъжда по средни пазарни цени, а не по пазарни цени. За размера на средните пазарни цени съдът кредитира съдебно-автотехническата експертиза. В тази 3 насока следва да се има предвид, че размерът на обезщетението се присъжда по средни пазарни цени с оригинални части, а не с алтернативни части. Размерът на обезщетението за имуществени вреди е доказан за сумата от 6857,35 лв.

Съобразявайки естеството на допуснатото от ищеца противоправно поведение и последиците му, съдът намира, че определеното обезщетение следва да се намали с 30%, което е съответно на приноса на водача на увредения автомобил относно настъпване на част от вредите. Съответно – размерът на обезщетението, след редуциране с процента съпричиняване, е 4800,15 лв. Следва да се съобрази извършеното извън процеса плащане в размер на 2413,21 лв. От изложеното следва, че частичната претенция в размер на 1000 лева, подлежи на уважаване изцяло.

По разноските

При горните изводи за основателност на претенцията, разноски следва да се присъдят само на ищеца. Същият е представил списък по чл. 80 от ГПК /л. 63/, с който претендира разноски за държавна такса, депозит за вещо лице и за адвокатско възнаграждение, в общ размер на 382,95 евро. Възражението за прекомерност на адвокатското възражение е неоснователно.

Фактът, че считано от 01.01.2026г. в България има друга официална валута не задължава съда да превалутира предявеното в левове вземане. По наличието на официален курс всяка от страните би могла да знае каква е дължимата сума в актуалната валута.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА по иск с правно основание чл. 432, ал. 1, КЗ, *** с ЕИК ***, ДА ЗАПЛАТИ на *** с ЕИК ***, сумата 1000 /хиляда/ лева, частична претенция от 7000 лева, ведно със законната лихва от 01.07.2025г. до окончателното изплащане, представляваща обезщетение от ПТП на ***г.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК *** с ЕИК *** ДА ЗАПЛАТИ на *** с ЕИК *** сумата 382,95 /триста осемдесет и две евро и 95 евроцента/ евро разноски.

Решението може да се обжалва пред СГС в двуседмичен срок от връчването му в препис на страните.

4

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

5