Решение № 3152 от 13.07.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3152 гр. Пловдив, 13.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Кристина Янк. Табакова при участието на секретаря Огняна Анг. Димитрова като разгледа докладваното от Кристина Янк. Табакова Гражданско дело № 20235330115020 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по искова молба на „ЕОС Матрикс” ЕООД, ЕИК 131001375 против С. А. А., ЕГН **********, с която са предявени установителни искове по чл. 422, ал.1, вр. с чл. 415, ал.1 ГПК, вр. с чл. 79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. с чл. 99 ЗЗД.

Ищецът твърди, че на 07.06.2021 г. бил сключен по ЗПФУР, Договор за потребителски кредит, тип „кредитна линия – кешио“ между ответника и „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД, с предоставен кредит тип кредитна линия - кешио в размер на 1200 лева, която сума превел по банкова сметка на ответника, който да бъде изплатен на 24 месечни погасителни вноски, дължими за периода от 30.07.2021 г. – 30.06.2023 г., всяка в размер на 74.19 лева, включваща главница и възнаградителна лихва. Кредитът бил отпуснат при ГПР – 49.97 % и при лихвен процент – 28.62 %. Твърди, че единствената дължима по кредита такса е „за оценка на риска“ в размер на 240 лева, която е еднократна и се събира при подписване на договора за кредит, като се приспада от главницата по кредита. Било уговорено, при просрочие на вноска по кредита, кредитополучателят да дължи лихва за просрочени плащания в размер на 10 % годишно, върху размера на забавеното плащане, ведно с направените съдебни и извънсъдебни разноски за събирането му, като кридтодателят е задължен да не надхвърля сумата от 30 лева –разноски за извънсъдебно събиране на месец, включващо - напомнителни обаждания, кореспонденция, разходи за ангажиране на служители и др., съгласно чл. 7 от договора.

На 07.04.2023 г., бил сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/, по силата на който ищецът придобил вземането. Ответникът бил уведомен от изрично упълномощения представител на цедента - „ЕОС Матрикс” ООД. Уведомлението следвало да се счита за прието и с получаване на книжата към исковата молба.

Поради липса на плащане, ищецът се снабдил със заповед по чл. 410 ГПК № 4700/11.07.2023 г. по ч.гр.д. № 10077/2023 г. на ПРС, XVІІ гр.с., за сумата от 1 028.40 лева – главница и 226.40 лева – възнаградителна лихва за периода от 28.02.2022 г. – 30.06.2023 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от депозиране на заявлението в съда 1 10.07.2023 г. до погасяването й и разноски.

В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК постъпило възражение за недължимост, при което възникнал правен интерес от предявяване на настоящите искове в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК. Моли се за уважаването им. Претендират се разноски.

Моли се за уважаването им. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва исковете по основание и размер.

Не оспорва, че между ответника и „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД, бил сключен на 07.06.2021 г. Договор за потребителски кредит, тип „кредитна линия – кешио“.

Изразява становище, че процесният договор е потребителски.

Твърди, че клаузата в договора, предвиждаща заплащане на такса оценка на риска в размер на 240 лева е неравноправна по смисъла на чл. 143 ЗЗП, както и нищожна, тъй като заобикаля закона и накърнява правата на другата страна по облигационното отношение, като липсвала еквивалентност между таксата и извършената услуга от заемодателя.

Изразява становище, че процесният договор е недействителен поради неспазване на нормите на чл. 11, т. 10 ЗПК, тъй като в договора бил посочен ГПР в размер на 49.97 % като абсолютна величина; в ГПР не било включено дължимото възнаграждение за такса „за оценка на риска“, поради което посоченият ГПР в договора не съответствал на действителния такъв.

Поради изложеното, искането е да се отхвърлят предявените искове. Претедират се разноски.

Счита, че „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД, в качеството му на заемодател, е надвзел неправомерно сумата в общ размер на 740 лева, представляваща сбор от заплатени в периода от 30.07.2021 г. – 10.10.2023 г., такса за оценка на риска в размер на 240 лева, както и възнаградителна лихва в размер на 500 лева, поради което предявява при условията на евентуалност възражение за прихващане, ако съдът счете, че предявеният иск за главница за основателен, то на основание чл. 104, ал. 2 ЗЗД, предявява възражение за прихващане, до размера на по – малкото измежду двете вземания.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира от фактическа и правна страна, следното:

Със заповед за изпълнение на парично задължение № 47006/11.07.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 10077/2023 г. на РС Пловдив, ХVІІ гр. с-в., е разпоредено ответникът да заплати на ищеца следните суми: сумата о т 1028.40 лева- главница, произтичаща от договор за потребителски кредит тип кредитна линия № *********/07.06.2021 г., сключен с „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД, вземанията по който са прехвърлени с договор за цесия от 07.04.2023 г. на „ЕОС Матрикс“ ЕООД; сумата от 226.40 лева – възнаградителна лихва за периода 28.02.2022 г. - 30.06.2023 г.; ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на заявлението- 10.07.2023 г. до окончателното плащане, както и разноските в заповедното производство.

Срещу издадената заповед за изпълнение е постъпило в срок възражение от длъжника и в тази връзка съдът е указал на кредитора да предяви иск за установяване на вземането си в месечния срок от връчване на съобщението. Исковете са предявени в преклузивния едномесечен срок, поради което са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

На основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал. 1, т.3 и т.4 ГПК, като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че между ответника и „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД е бил сключен по ЗПФУР, на 07.06.2021 г., Договор за потребителски кредит, тип „кредитна линия – кешио“. /виж Определение по чл. 140 ГПК № 2728/02.03.2024 г./.

2

Съдът приема тези факти за доказани, включително като ги съпостави с приетите писмени доказателства – договора за паричен заем.

От приетия като писмено доказателство по делото - Договор за потребителски кредит, тип „кредитна линия – кешио“ № ********* от 07.06.2021 г. /л.10 гръб - 13/, се установява, че между „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД и С. А. А., е сключен по ЗПФУР, Договора.

От рамковия договор за цесия от 07.04.2023 г. и приложение № 1/10.04.2020 г. към него /л.16-24/, в което под № 33 фигурира вземането към ответника/ се установява, че между „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД и „ЕОС Матрикс“ ЕООД е сключен договор за цесия, по силата на който ищецът е придобил вземанията по договора за потребителски кредит.

Ето защо и, съдът приема за доказано подписването на Договор за потребителски кредит, тип „кредитна линия – кешио“ № ********* от 07.06.2021 г. между първоначалния кредитор и ответника, съгласно който е налице съглашение за предоставяне на потребителски кредит в размер на 1200 лева, с уговорен годишен лихвен процент по заема 28.62 %, а годишният процент на разходите (ГПР) е 49.97 %. Ищецът се е задължил да върне сумата на 24 месечни погасителни вноски в размер 74.19 лева всяка, с краен падеж:

30.06.2023 г. Предвижда се и заплащането на такса за оценка на риска в размер на 144 лева, платима еднократно, в деня на подписване на договора за кредит.

По кредита има извършени частични плащания от ответника С. А. А..

Към договора за предоставяне на кредит са представени Общите условия към него и погасителен план.

По делото е прието заключение на съдебно - счетоводна експертиза, което съдът кредитира изцяло, като обективно, компетентно изготвено и неоспорено от страните, се установява, че е отпусната на С. А. А., сумата по Договор за потребителски кредит, тип „кредитна линия – кешио“ № ********* от 07.06.2021 г. в размер на 1200 лева, чрез банков превод на 07.06.2021 г. Вещото лице установява, че размерът на извършените плащания по кредита от ответника, отразени в системата на „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД, за периода от 02.09.2021 г. – 10.02.2022 г., са в общ размер на 525.76 лева, както следва по пера: 273.60 лева – главница, 210.16 лева – възнаградителна лихва и 42 лева – за такса за оценка на риска.

Вещото лице сочи, че след датата на цесията – 07.04.2023 г. няма вноски по кредита, извършени при „ЕОС Матрикс“ ЕООД. Вещото лице установява още, че размерът на непогасена главница по Договора към датата на подаване на заявлението в съда – 10.07.2023 г. са в общ размер на 1028.40 лева, от които 923.40 лева – главница и 102 лева – такса за оценка на риска. Вещото лице установява също, че в ГПР по договора от 49.97 % е включил договорната лихва и такса за оценка на риска. С уговорената такса за оценка на риска в процесния договор, кредитът се оскъпява с 12 %.

Предвид изложеното, съдът приема, че между ответника и „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД е възникнало валидно правоотношение по договор за потребителски кредит, по който ответникът е усвоил заетата сума. Последното дружество е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства.

Ответникът пък е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. има качеството на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 ЗПК. Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК.

Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1 т.

7-12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7-9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази 3 недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.

В случая, не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Разпоредбата сочи, че договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

Според чл. 19, ал. 1 ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

ГПР се изчислява по специална формула. Спазването на това изчисление, дава информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. Тоест, в посочената величина /бидейки глобален израз на всичко дължимо по кредита/, следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение.

Нарушение е налице, тъй като в договора кредиторът се е задоволил единствено с посочването като абсолютни стойности на лихвения процент по заема и ГПР. Липсва обаче ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира същият от 49.97 %/. Посочената годишна фиксирана лихва от 28.62 %, но от съдържанието на договора не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР, нито пък е ясно какво представлява разликата между размера на ГПР и лихвата, която е част от него. Всичко това поставя потребителя в положение да не знае колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му по кредита, което ще дължи и в това именно е недействителността в случая, като неспазено изискване на посоченото законово основание.