Решение № 296 от 12.07.2021, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 296 гр. Б. , 12.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – Б., ЕДИНАДЕСЕТИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и осми юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Владимир Ковачев при участието на секретаря Герасим Ангушев в присъствието на прокурора Станислава Йорданова Арабаджиева (ОП-Б.) като разгледа докладваното от Владимир Ковачев Гражданско дело № 20211200100113 по описа за 2021 година взе предвид следното:

Производството се развива по искова молба, подадена от А. К. К., ЕГН **********, адрес с. Р., общ. Б., обл. ., ул. „Т...“ № *, и А. К. К., ЕГН **********, адрес с. Р., общ.

Б., обл. ., ул. „Т...“ № *, срещу П. на Р. Б., гр. С., бул. "В." №*, представлявана от Г... И.

С. Г..

Ищците твърдят, че с постановление от 11.07.1999 г. е било образувано следствено дело № 71 от 1999 г. на СлТО С. срещу П. А., за това, че на 10.07.1999 г., около 20:00 ч., на път „Е-79“, преди с. Г., общ. К., обл. Б., управлявайки товарен автомобил „М.“ с ремарке, нарушил правилата за движение, като преминал в съседната лента за движение, движейки се в посока К. - С., без да се убеди, че няма да застраши останалите участници в движението, вследствие на което ударил насрещно движещия се лек автомобил „М.-*“, при което по непредпазливост причинил смъртта на бащата и майката на К.и - престъпление по чл. 343, ал. 2, б. „б“, предл. 2 от НК. На същата дата било съставено и постановление за привличане на П. А. в качеството на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение, което не му било връчено и той бил обявен за ОДИ.

На 15.07.1999 г. ищците поискали да участват в наказателното производство в качеството на наследници. На 29.09.1999 г. те подали молба за съдействие за побързото и ефикасно извършване на следствените действия. С постановление от 31.05.2000 г. разследването било възложено на друг следовател, като било прието, че е 1 налице недопустимо бездействие на предишния водещ разследването, което не можело да бъде оправдано, въпреки голямата натовареност на следователите. С постановление от 05.07.2002 г. наказателното производство било спряно. До този момент бил извършен оглед на местопроизшествието, назначени били няколко експертизи, разпитани били шестима свидетели и били изпратени две съдебни поръчки. С постановление от 14.11.2002 г. наказателното производство било възобновено, тъй като постъпила съдебна поръчка. На 14.04.2006 г. производството отново било спряно.

С постановление от 17.10.2013 г. наказателното производство било възобновено. С постановление от 24.03.2014 г. досъдебното производство било частично прекратено по отношение на А., поради недоказаност на обвинението, и било спряно срещу неизвестен извършител. По жалба на ищците, с определение от 13.05.2014 г. по ЧНД № 122 от 2014 г. на ОС Б., постановлението било отменено. Определението било потвърдено от САС с определение от 27.06.2014 г., постановено по ВЧНД № 608 от 2014 г. С постановление от 22.08.2014 г. А. бил привлечен в качеството на обвиняем при условията на чл. 206 вр. чл. 269, ал. 3, т. 2 и 4, б. „а“ от НПК. По внесен на 15.09.2014 г. обвинителен акт било образувано НОХД № 303 от 2014 г. на ОС Б.. С разпореждане от 13.11.2014 г. съдебното производство било прекратено и делото било върнато на ОП Б. поради допуснато процесуално нарушение. С определение от 08.12.2014 г., постановено по ВЧНД № 1108 от 2014 г. на САС, разпореждането било потвърдено. С постановление от 22.01.2015 г. досъдебното производство било спряно, а с постановление от 06.10.2015 г. - възобновено. По внесен на 17.09.2016 г. обвинителен акт било образувано НОХД № 463 от 2016 г. на ОС Б.. С разпореждане от 14.10.2016 г. наказателното производство било прекратено поради изтекла давност. По протест на прокурора било образувано ВЧНД № 1201 от 2016 г. на САС. С определение от 05.04.2017 г. разпореждането било отменено, а делото - върнато на ОС Б.. С присъда от 09.10.2017 г., постановена по НОХД № 463 от 2016 г. на ОС Б., А. бил признат за виновен по повдигнатото му обвинение. С решение от 05.06.2018 г., постановено по ВНОХД № 113 от 2018 г. на САС, присъдата била изменена в частта на наказанието. Тя влязла в сила на 17.10.2018 г. Наказателното производство продължило цели 19 години, 3 месеца и 7 дни. Налице било основание за отговорност на Д., в лицето на П..., защото било нарушено правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно ЕКЗПЧОС. Делото не представлявало фактическа и правна сложност. По време на досъдебното производство бил извършен оглед на местопроизшествието, били разпитани 15 свидетели, били изготвени 6 експертизи и били изпратени няколко съдебни поръчки до Р. Г.. Забавянето на производството било по вина на държавните органи. Органите на досъдебното производство работили бавно и некомпетентно. В продължение на повече от 10 години не били извършвани никакви действия. Самоличността на извършителя била известна на органите на разследването, както и неговият адрес в Р. Г., но той нито веднъж не бил редовно призован там, нито 2 му били връчени книжа. Не били предприети действия и по международно издирване, а единствено било обявено общодържавно такова, за което изначално било ясно, че няма да доведе до резултат, тъй като по делото не съществували данни извършителят някога да е пребивавал в Б.. Разследващите разполагали с пълния процесуален инструментариум, включително и на международната помощ по наказателни дела, и ако го били използвали ефективно, забавянето на производството нямало да бъде в такива мащаби. Ищците нямали вина за това. Те винаги проявявали процесуална активност за правилното и своевременно приключване на производството. През март 2019 г. К. подали заявления за констатиране на нарушаване на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок. Министерството на правосъдието приело, че правото им на разглеждане и решаване на делото в разумен срок действително е нарушено и оценило вредите им на 10 000 лева. В крайна сметка обаче им предложило споразумения за по 5000 лева. Те счели предложените обезщетения за крайно занижени и не се съгласили да подпишат споразуменията. Дължала им се и законна лихва.

Нейната начална дата била 11.10.1999 г. - тогава изтекли 3 месеца от образуването на наказателното производство /разумният срок за неговото провеждане съгласно чл. 234, ал. 1 и чл. 242, ал. 4 от НПК/. Този срок не бил спазен и с изтичането му било реализирано нарушението на правото на ищците на разглеждане и решаване на делото в разумен срок. В резултат на нарушението им били нанесени неимуществени вреди, които те оценяват на по 26 000 лева. И двамата загубили родителите си вследствие на престъплението на А. и искали възможно най-бързо това лице да бъде осъдено. В периода на разглеждането на делото те загубили надежда, че виновникът за смъртта на родителите им ще бъде наказан. Чувствали се безсилни. Усещали, че собствената им държава ги предава и не желае да потърси наказателна отговорност от лицето, отнело живота на двама български граждани. Загубили доверие в П. и разследващите органи.

Продължителността на производството потискала всеки от ищците и ги държала под постоянно напрежение. Усещали целия си живот подчинен само на наказателното производство. Чувствали се в безизходица от постоянното спиране на производството и липсата на каквито и да било действия по разследването. Дори и сега, след като влязла в сила осъдителната присъда срещу извършителя, не чувствали удовлетворение от резултата. Осъждането му близо 20 години след деянието не давало усещане за справедливост. Ето защо ищците желаят осъждане на П... да заплати на всеки от тях по 26 000 лева като обезщетение за претърпените неимуществени вреди от нарушаването на правото им на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, заедно със законната лихва, считано от 11.10.1999 г. до окончателното изплащане, както и присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът оспорва претенциите по основание и размер. Не оспорва обстоятелствата относно предмета на наказателното производство, неговото развитие и издадените в хода на същото актове /прокурорски и съдебни/. Не оспорва факта, че с процесуалното 3 си поведение ищците не са допринесли за забавяне на наказателното производство.

Оспорва твърдението на К., че делото не представлява фактическа и правна сложност.

Материалите от досъдебното производство се съдържали в цели 7 тома /общо 777 листа/. Бягството на дееца /гръцки гражданин/ от местопроизшествието, съчетано с липсата на преки доказателства относно авторството на деянието, било обективно обстоятелство, което допълнително усложнило казуса от фактическа и правна страна.

В досъдебната фаза на процеса били изготвени 4 молби за правна помощ, последната от които била изпращана двукратно до компетентните власти в Г.. Комуникацията се осъществявала чрез ВКП. Този механизъм на взаимодействие при международна правна помощ по наказателни дела отнемал повече време. Това допълнително забавяне не се дължало на неоправдано бездействие на българските правораздавателни органи.

Наказателното производство приключило с осъдителна присъда, а не с оправдателна такава. Именно ответникът предприел активни и адекватни процесуални действия, довели до отмяна на съдебния акт за прекратяване на наказателното производство поради изтекла давност. В Г., по инициатива на ищците, било проведено съдебно производство, приключило с уважаване на предявените от тях искове за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на престъплението, предмет на разследването по дело № 71 от 1999 г. на ОСлС Б.. Липсвали доказателства, че на К.и са причинени сочените от тях неимуществени вреди. Действията на П... били изцяло съобразени с изискванията на процесуалния закон. Паричното обезщетение за морални вреди следвало да съответства на необходимото за преодоляването им.

Определянето на обезщетение в по-голям размер от дължимия щяло да бъде в дисхармония със справедливостта. Моли се за отхвърляне на предявените искове.

Правната квалификация на претенциите се съдържа в разпоредбата на чл. 2б от ЗОДОВ.

По делото се събраха гласни и писмени доказателства.

Исковата молба е редовна и допустима. Административната процедура за обезщетение за вреди по реда на глава трета "а" от ЗСВ е изчерпана и не са постигнати споразумения. Претенциите следва да бъдат разгледани по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ, Д. отговаря за вредите, причинени на граждани и юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. Цитираната норма представлява национален компенсаторен механизъм за бавно правосъдие и е самостоятелна хипотеза на отговорност на Д. за вреди.

Несъмнено е, че в случая ищците имат качеството на пострадали по смисъла на чл. 74 4 от НПК и са се конституирали като частни обвинители в наказателното производство от общ характер.

Анализът на доказателствата, събрани по делото, налага извода, че в казуса са установени елементите от фактическия състав на чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ, за ангажиране на отговорността на Д. чрез П..

В разпоредбата на чл. 2б, ал. 2 от ЗОДОВ са посочени примерно критериите, въз основа на които съдът прави преценка дали е допуснато нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок. Тези критерии са общата продължителност и предмет на производството, неговата фактическа и правна сложност, поведението на страните и на техните процесуални или законни представители, поведението на останалите участници в процеса и на компетентните органи, както и други факти, които имат значение за правилното решаване на спора.

В случая общата продължителност на наказателното производство е 19 години, 3 месеца и 7 дни. В този период се включват досъдебното производство и съдебната фаза, както и времето, през което досъдебното производство е било спряно. Началният момент на посочения срок е 11.07.1999 г., когато е образувано следствено дело № 71 от 1999 г. на СлТО С., а крайният - 17.10.2018 г., когато САС е постановил окончателен акт по повдигнатото обвинение.