Решение № 260104 от 05.03.2021, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Търговско дело 898/2019
- Вид
- Решение № 260104
- Подписан
- 05.03.2021
- В сила
- 20.07.2023
- Състав
- ТАНЯ ЯВОРОВА БУКОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 179, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 179, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 300 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 7, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 137а, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 50, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 51, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 84, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 5, ал. 1 · Закон за лечебните заведения
- чл. 429, ал. 2, т. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 429, ал. 3 · Кодекс за застраховането
- чл. 430, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 432, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 493, ал. 1, т. 5 · Кодекс за застраховането
- чл. 342, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 45, ал. 2 · Правилник за прилагане на Закона за движението по пътищата
- чл. 46, ал. 2 · Правилник за прилагане на Закона за движението по пътищата
Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260104, 05.03.2021 г., гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV гр. с.
На 09.02.2021 г. в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ БУКОВА при участието на секретаря: ДИАНА ПЛАЧКОВА като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 898 по описа на съда за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Ищцата М.Б.Д. с ЕГН **********,***, представлявана от пълномощника й адвокат П.К., твърди, че на 10.06.2017 г., около 15:30 часа, по път 642 в с. **, на кръстовището на ул. „**“ и ул. „**“ при управление на лек автомобил марка „Опел“, модел „Зафира“, рег. № ** водачът М.В.В.нарушил правилата за движение по пътищата, като при маневра „завой на дясно“ се ударил в лек автомобил марка „Рено“, модел „Каптур“, рег. № **, управляван от С.Ж.С., в който пътувала ищцата, вследствие на което по последната произтекли следните травматични увреждания : Контузио торакоабдоминалис. Политравма. Хеморагичен шок. Фрактуре костарум 2, 3, 4, 5, 6 декс ет 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11 син.
Фрактура клавикуле декс. Руптура лиенис. Хемоперитонеум. Фрактуре тибие ет фибуле. Фрактура корпус вертебре L2. Посттравматично стресово разстройство.
Непосредствено след инцидента Д. била приета за лечение в КАИЛ - Хирургична клиника, при УМБАЛ „**“ ЕАД – гр. **, където пролежала до 20.06.2017 г. в шоково състояние, афебрилна, неконтактна, неадекватна, заемаща пасивно лежащо в леглото положение, по спешност с поставена интубационна тръба. Извършена била спешна, животоспасяваща оперативна интервенция на 11.06.2017 г. На 06.07.2017 г. постъпила за лечение в Клиника по неврохирургия при УМБАЛ „**“ ЕАД – гр. **, където й била извършена оперативна интервенция : Репозицио корпорис вертебре Л1. Декомпрессио радицес лумбал стабилизацио ет остеосинтезис металика постериор-фиксацио ет инструментаци транседикуларис Tx11-Tx12-Л2-Л3. При прегледа й от специалист психиатър на 25.08.2017 г. било установено, че тя е вътрешно напрегната, тревожна, емоционално лабилна със страхови изживявания и депресивни мисли, критична, поради което й било назначено медикаментозно лечение. На 18.09.2017 г. отново постъпила в УМБАЛ „**“ ЕАД – гр. **, където била извършена оперативна интервенция във връзка с множеството счупвания на подбедрицата й. Тъй като оплакванията й продължавали, на 09.10.2017 г. била прегледана от ортопед, като й били
Продължение на решение по т. д. № 898/19 г. на ОСПд – стр. 2/19 предписани физиотерапевтични процедури. С Експертно решение № 176/02.11.2017 г. на ТЕЛК при УМБАЛ „**“ ЕАД – гр. ** й била опредЕ.30% трайно намалена работоспособност за срок от 2 г. с водеща диагноза „счупване на гръбначния стълб в поясната област“. На 14.05.2018 г. тя постъпила в КОТ при УМБАЛ „**“ ЕАД – гр. **, където оперативно били отстранени от костта й имплантираните уреди от тибия и фибула, като след операцията тя се оплаквала от оток в подбедрицата и дефицит на подвижност на дясната глезенна става, поради което й били предписани терапевтични процедури по схема. Тя периодично посещавала лекари по повод оплаквания от заглъхване на лявото ухо, изтичане на течност и шум в ушите. Било установено, че страда от **, други ** и **, **. На 18.09.2018 г. била насочена за лечение на катаракта поради оплакване от персистираща болка, а към 21.09.2018 г. се подновили оплакванията й от тревожност, липса на настроение, безсъние, страх да пътува в автомобил. През октомври и ноември 2018 г. продължили оплакванията й от отслабена мускулна сила и болезнени движения в лявата ръка, както и от болки в ключицата, в кръста, ограничено движение в дясната ръка и дясната глезенна става. При проведените изследвания била констатирана намалена костна плътност. Поради лесна умора при минимален физически труд с болки в кръста и слабост в краката, мравучене на бедрата, страх, че ще осакатее, с данни за тежка увреда на фибуларис, й били извършени прегледи на 19.04.2019 г. и на 02.05.2019 г., при които са установени: разтежни с-ми, СНР-умерено живи коленни отслабен ахилов в ляво, хиперестензия по Л5 Ес1 в дясноизразен вертебрален болков с-м в лумбален дял – болезнени движения в същия и е назначена медикаментозна терапия. В периода месец март – месец април 2019 г. при прегледи било констатирано, че тя страда от **, поради което й било назначено медикаментозно лечение. Поради продължаващите болки в ушите били извършени прегледи на 05.07.2019 г., на 18.07.2019 г. и на 02.08.2019 г., при които й била поставена диагноза : „**“, както й било назначено медикаментозно лечение.
Ищцата твърди, че в резултат на уврежданията, получени при процесното пътнотранспортно произшествие търпи болки и много страдания.
Възстановяването й продължава и към датата на подаване на исковата молба в съда – 25.10.2019 г., не се чувства добре физически и емоционално, като за дълъг период от време е лишена от обичайния си начин на живот, принудена да разчита на близките си за задоволяване на елементарни свои житейски потребности. Преди инцидента тя била здрава и активна жена на ** г., а след него тя била лишена от обичайната динамика на ежедневието си и от контакти с приятели. Процесното произшествие й причинило силен психологически стрес, който ще остане за цял живот в нейното съзнание.
Освен морални вреди инцидентът й причинил и имуществени вреди, изразяващи се в следните направения от нея разходи на обща стойност 11 924,43 лв., от които : 4302 лв. за закупуване на медицински изделия, в това число
Продължение на решение по т. д. № 898/19 г. на ОСПд – стр. 3/19 2960 лв. по фактура № **********/11.06.2017 г. издадена от УМБАЛ „**“ ЕАД – гр.**; 1302 лв. по фактура № **********/14.07.2017 г. издадена от „Моле“ ЕООД за медицински изделия; 40 лв. по фактура № **********/20.09.2017 г. издадена от „Елмеда“ ЕООД за закупуване на патерици; 7258 лв. за извършени медицински услуги, в това число : 5799 лв. по фактура № **********/07.07.2017 г. издадена от УМБАЛ „**“ ЕАД – гр. **, 560 лв. по фактура № **********/06.07.2017 г. издадена от УМБАЛ „**“ – гр. **, 760 лв. по фактура № **********/25.07.2017 г., издадена от УМБАЛ „**“ – гр. **, 120 лв. по фактура № **********/21.09.2017 г. издадена от УМБАЛ „**“ ЕАД – гр. **, 4 лв. за линейка по фактура № **********/21.09.2017 г., издадена от УМБАЛ „**“ ЕАД – гр. **, 15 лв. за медицински документ по фактура № **********/24.10.2017 г., издадена от УМБАЛ „**“ ЕАД – гр. **; 249.03 лв. за закупуване на лекарствени средства, в това число : 15.86 лв. по фактура № *********/26.08.2017 г., издадена от „Фармакор“ ЕООД, 18.17 лв. по фактура № **********/21.09.2017 г., издадена от „Елмеда“ ЕООД, 35.44 лв. по фактура № **********/25.10.2017 г., издадена от „Димифарма“ ЕООД, 6.46 лв. по фактура № **********/23.11.2017 г., издадена от „Амизи“ ЕООД, 4.20 лв. по фактура № **********/23.11.2017 г., издадена от „Амизи“ ЕООД, 6.30 лв. по фактура № **********/30.05.2018 г., издадена от „**“ ЕООД, 14.01 лв. по фактура № **********/06.06.2018 г., издадена от „**“ ЕООД, 44.95 лв. по фактура № **********/10.07.2018 г., издадена от „**“ ЕООД, 17.56 лв. по фактура № **********/07.11.2018 г., издадена от „**“ ЕООД, 22.39 лв. по фактура № **********/01.10.2018 г., издадена от „**“ ЕООД, 23.58 лв. по фактура № **********/04.02.2019 г., издадена от „**“ ЕООД, 10.33 лв. за закупуване на „Алга сан – гел“ по фактура № **********/09.01.2019 г., издадена от „**“ ЕООД, 29.78 лв. по фактура № **********/20.09.2018 г., издадена от „**“ ЕООД; 75.40 лв. за заплатени потребителски такси, в това число : 58 лв. по фактура № **********/25.07.2017 г., издадена от УМБАЛ „**“ ЕАД – гр. **, 17.40 лв. по фактура № **********/17.05.2018 г., издадена от УМБАЛ „**“ ЕАД – гр. **; 40 лв. за изследвания по Фактура № **********/26.07.2017 г., издадена от УМБАЛ „**“ ЕАД – гр. ** за рентгенография на подбедрица - 2 бр.
Във връзка с пътнотранспортното произшествие било образувано нохд № 5335 по описа на Районен съд – ** за 2018 г., приключило със споразумение от 21.11.2018 г., с което подсъдимият В.е признат за виновен по повдигнатото му обвинение в извършване на престъпление по чл. 343, ал. 3, предложение 4, буква „а“, предложение 1 и 2 във връзка с чл. 343, ал. 1, буква „б“, предложение 1 и 2 във връцка с чл. 342, ал. 1 от НК, а именно, че е нарушил чл. 5, ал. 1, т. 1, чл. 20, ал. 1, чл. 20, ал. 2, чл. 25, ал. 1 и чл.
47, ал. 1, чл. чл. 50, ал. 1 ЗДвП, чл. 45, ал- 2 и чл. 46, ал. 2, ППЗДвП, в резултат на което е причинил пътнотранспортно произшествие и тежка телесна повреда на М.
Продължение на решение по т. д. № 898/19 г. на ОСПд – стр. 4/19 Б.Д., изразяваща се в разкъсване на слезката, наложило оперативното й отстраняване, довело до загуба на слезката.
Тъй като към момента на настъпване на инцидента за увреждащия лек автомобил „Опел Зафира“ с рег. № ** имало сключена застраховка „Гражданска отговорност“ със ЗД „Евроинс“ АД във формата на полица BG/07/116003052484, със срок на валидност от 03.12.2016 г. до 02.12.2017 г., ищцата предявила претенция за заплащане на обезщетение пред застрахователя, по която била образувана преписка № **********/30.08.2017 г., но по нея било отказано плащане. Ето защо с настоящата искова молба и признавайки, че в хода на производството ответникът й е заплатил обезщетение за неимуществени вреди в размер на 100 000 лв., тя моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да й заплати : сумата от 500 000 лв. като част от дължимото й обезщетение за неимуществени вреди, възлизащо в пълен размер на 900 000 лв. ведно със законната лихва от 17.06.2017 г. – датата на изтичане на срока по чл. 429, ал.
3 във връзка с чл. 430, ал. 1 от Кодекс за застраховането, до окончателното й изплащане, а също и сумата от 11 924,43 лв. – обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разходи за медицински прегледи, помощни средства и лекарства ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното й изплащане. Пълномощникът й адвокат П.К. е направила искане за присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 Закон за адвокатурата.
Обективно съединени искове с правно основание чл. 432, ал. 1 Кодекс за застраховането.
Ответникът Застрахователно дружество „Евроинс“ АД, ЕИК
*********, със седалище в гр. София и адрес на управление - бул. „Христофор Колумб“ № 43, представляван от пълномощника му юрисконсулт С.К., не оспорва, че към 10.06.2017 г. е имало валидно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ за лек автомобил „Опел Зафира“ с рег. № **, под формата на застрахователна полица № BG/07/116003052484 от 03.12.2016 г., но твърди, че : ищцата със своето поведение има принос в размер на 50% за настъпване на вредоносния резултат, тъй като медицинските документи сочат, че към момента на настъпване на ПТП тя не е била с поставен предпазен колан, поради което получените травми са могли да бъдат избегнати; претендираното обезщетение за неимуществени вреди е прекомерно и необосновано завишено с оглед принципа на справедливост, трайната съдебна практика и съществуващите в страната икономически и социални условия на живот; причинените на ищцата травми не са леки и безспорно са й причинили болки и страдания, но категорично не оправдават толкова висок размер на обезщетение, като присъждането на такава висока сума би било абсолютен прецедент, сравнено с идентични случаи, въпреки наблюдаваната в последните години тенденция за увеличаване размера на обезщетенията; същността и целта на застрахователното обезщетение е в някаква степен и доколкото е възможно да се възмезди пострадалото лице за причинените му морални вреди, но не и да води до обогатяване и повишаване на личния стандарт на живот; в този смисъл Продължение на решение по т. д. № 898/19 г. на ОСПд – стр. 5/19 обезщетение от 100 000 лв., сума в какъвто размер е изплатена на ищцата, се явява съобразено с критерия за справедливо възмездяване по чл. 52 от ЗЗД, съдебната практика и данните за наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалото лице; тъй като дружеството е изискало от увреденото лице допълнителни доказателства и документи, включително данни за банкова сметка, ***, то лихва не се дължи.
Разпечатката съдържа 24 от 112 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/3dddd6e8-070f-4b07-a147-0cc89523b14a