Решение № 316 от 19.03.2024, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 316 гр. Плевен, 19.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ралица Анг. Маринска Ангелова при участието на секретаря Калина В. Димитрова като разгледа докладваното от Ралица Анг. Маринска Ангелова Гражданско дело № 20234430103961 по описа за 2023 година

Пред ПлРС е депозирана искова молба от Н. Е. П., чрез адв. Д. М., против „С.-К.“ АД, ЕИК*********, с която са предявени: иск с правно основание чл. 26, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.22, вр.чл.11, вр. чл.19 от ЗПК, вр. чл. 143 от ЗЗПотр. за прогласяване нищожността на клаузата по чл.27 от Договор за паричен заем №******/**.**.****г, сключен между страните и иск с правно основание чл. 55, ал.1, предл. първо от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 50лв.- като частичен иск от общо 641,30лв., представляваща недължимо платена сума, ведно със законната лихва, считано от датата на ИМ. Твърди се, че на **.**.****г, между страните е сключен договор за паричен заем от разстояние №******, за сумата от 800лв., при ГПЛ от 36% и ГПР от 42,58%; заемът следва да се върне на 3 месечни погасителни вноски и обща сума от 928,26лв. Твърди се, че по силата на чл.17, ал.1 от Договора, задължението по него следва да бъде обезпечено с гарант, който да отговаря на посочени условия или чрез банкова гаранция, в полза на заемодателя, като обезпечението следва да се осигури в тридневен срок от сключване на договора. Съобразно чл. 27 от Договора, при неизпълнение на задължението по чл. 17, заемателя дължи неустойка от 0,9% от стойността на кредита, като неустойката се заплаща разсрочено, включена в погасителната вноска. Твърди се, че е начислена неустойка от общо 641,30лв. Твърди се, че ищецът е заплатил изцяло дължимите суми по кредита, в т.ч. и начислената неустойка.

Твърди се, че неустойката противоречи на добрите нрави и излиза извън обезпечителната си функция. Твърди се, че е налице и заобикаляне на закона – нормата на чл. 33, ал.1 от ЗПК. Твърди се, че неустойката противоречи и на чл. 43, ал.2, т.5 от ЗЗПотр. Твърди се също, че ответникът не е включил неустойката при изчисляването на ГПР по заема.

Претендират се разноски. Представят се писмени доказателства.

1

По делото, в срока по чл. 131 от ГПК, ответникът „С.-К.“АД, ЕИК *********, чрез адв. Х.. Н., изразява становище за неоснователност на предявените искове, Не се оспорва се факта на сключването на договор за заем от разстояние между страните и отпускането на сумата от 800лв в полза на заемателя- ищец. Оспорват се твърденията за нищожност на неустоечната клауза. Посочва се, че размерът на неустойката е определен по чл. 46, ал.1 от ОУ в размер на 0,9%. Твърди се, че клаузата за неустойка е действителна. Излагат се теоретични твърдения. Допълнително се посочва, че се оспорва твърдението на ищеца за пълно погасяване на сумата за неустойка.

Съдът, като обсъди становищата на страните, на основание представените по делото доказателства и закона, намира за установено следното:

По делото с определение №****/19.10.2023г, е постановено за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните: факта на сключване между страните на договор за паричен заем от разстояние №******/**.**.****г, за сумата от 800лв. и факта на усвояване на сумата от ищеца.

По делото, с протоколно определение от 18.01.2024г, по реда на чл. 214, ал.1 от ГПК, е прието направено изменение на размера на предявеният иск по чл. 55, ал.1, предл. 1 от ЗЗД, чрез неговото увеличение , като същия е приет за разглеждане за сумата от 325,14лв, като частичен от общо 641,30лв..

По делото безспорно се установява, видно от представеният договор за заем №******/**.**.****г, че в полза на ищеца- заемател, е отпусната сума от 800лв, при лихвен процент от 360% и ГПР от 42,58%. ; общ размер на плащанията от 928,26лв., платима на осем месечни вноски по погасителен план.

Установява се също, съобразно чл. 17 от Договора за кредит, че е договорено, задължение за потребителя, в срок от три дни от сключване на договора, да осигури действието на трето физическо лице, изразяващо се в сключване на договор за поръчителство по чл.138 и сл. от ЗЗД и в полза на кредитора, с което третото лице се задължава да отговаря за изпълнението на всички задължения на потребителя по договора, включително за погасяване на главница, лихви, неустойки и други обезщетения, такси или други; или да предостави банкова гаранция, съдържаща безусловно и неотменимо изявление на банката да заплати на кредитора всички задължения на потребителя по настоящия договор в срок от един работен ден, считано от датата, на която банката е получила писмено искане от страна на кредитора за заплащане на тези задължения, а срокът на валидност на банковата гаранция трябва да е най - малко 30 дни след падежа на последната вноска.

Съобразно ал. 2, поръчителя и банковата гаранция следва да отговарят на изискванията по Общи условия и се одобрява от кредитора, единствено по негова преценка. Установява се също, че съобразно чл. 27 от Договора, че страните се съгласяват, че при неизпълнение на задължението на заемателя, по чл.17, потребителят се дължи на кредитора неустойка в размер на 0,9% от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е представено договореното обезпечение. По делото е безспорно, че ищецът кредотополучател не е изпълнил задължението по чл.19 от договора и не е предоставил 2 обезпечение, поради което му е начислена неустойка в размер на 641,30лв. Видно от приложеният погасителен план, общият размер на неустойката е включена в месечната погасителна вноска, като е посочен общ размер на задължението от 1569,56лв.

Приобщена като доказателство по делото е и Тарифата за лихвения процент, обезпечение, лихва за забава и таксите, дължими при извършване на действия по извънсъдебно събиране на просрочени и/или предсрочно изискуеми задължения към „***“ относно потребителски кредити, отпускани от ищеца.

Представена като доказателство по делото е и заповед БНБ№ *****/06.07.2016г. на *** на БНБ, ръководещ управление „***“, от който се установява, че ищецът е вписан в Регистъра на финансовите институции при БНБ с рег. № ********.

По делото са представени и СЕФ и ОУ, действащи в правоотношението страните по делото. между

От изслушаното заключение по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза се установява следното: общият размер на задължението по процесния договор за кредит е в размер от 1569,56лв, от които 800лв. главница, 128,26лв.- договорна лихва при лихвен процент от 36% и 641,30лв- неустойка за непредставено в срок обезпечение. Съобразно погасителен план към договора, месечната вноска включва посочените три компонентаглавница, договорна лихва и неустойка, и е в размер от 196,19лв/месечно. ВЛ е установило, че от страна на ищеца е заплатена сума от общо 1268,89лв, с която са погасени следните суми: главницата от 800лв.изцяло, сумата от 65,02лв- договорна лихва, сума от 45лв.- за уведомителен смс за настъпили и просрочени задължения, 3,73лв за наказателна лихва, неустойка от 325,14лв. и 30лв.- такса посещения. ВЛ е посочило също, че уговореният ГПР по договора е 42,58 %, но ако към него бъде включен и неустойката, същият ще надвиши 100 %. ВЛ е посочило също, че ГПР ще е над 100% и ако бъде изчислен само с платената сум от 325,14лв.

Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:

По предявения иск с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. с чл.11, чл. 19 ЗПК., както и по чл. 143, ал.1 от ЗЗП

По процесният договор за заем, страни по договора са ищецът потребител по смисъла на §13, т.1 от ЗЗП /ищецът е физическо лице, което използва заетата сума за свои лични нужди/, и ответникът- заемодател, като небанкова финансова институция – търговец по смисъла на §13, т.2 от ЗЗП. Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл.9 от ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на длъжникапотребител да върне предоставената парична сума. Доколкото по настоящото дело не се твърди и не е доказано усвоената сума по предоставения заем да е използвана за свързани с професионалната и търговска дейност на длъжника, то следва да се приеме, че 3 предоставените средства са използвани за цели, извън професионална и търговска дейност на потребител, а представеният договор за заем е по правната си същност договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9 от ЗПК, който се подчинява, както на правилата на ЗПК, така и на чл.143 – чл.147б от ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличието на които съдът следи и се произнася служебно.

Съдът приема за основателен довода на ищеца, че така въведената клауза за неустойка в чл.46 ОУ и в чл.27 от Договора е нищожна и като такава не е породила своите правни последици. Така определената неустойка е предвидена за неизпълнение на задължение за осигуряване на обезпечение на заема чрез поръчители или банкова гаранция, като е въведен изключително кратък срок за представяне на тези обезпечения- 3- дневен от сключване на договора, както и са въведени редица сложни условия, на които да отговарят поръчителите (чл.20 ал.2 ОУ), в голямата си част несъобразени с конкретния размер на предоставения заем. Съдът приема, че така въведената неустойка не съответства на въведените й функции да служи за обезпечение, обезщетение и санкция в случай на неизпълнение на договорните задължения. Видно е, че размерът на неустойката надхвърля 1/2 от размера на кредита.

Уговорената неустойка е начислена еднократно, а не е уговорена за забава за неизпълнение на вноските по кредита и за периода на неизпълнението. Видно е, че същата е включена във вноската по погасителния план. Заемодателят е определил платимата на падежа сума, включваща и неустойката още с погасителния план, преди да е изтекъл срока, в който заемателят е следвало да представи обезпечение на кредита. Заемодателят е начислил неустойката и при редовно, точно и в срок изпълнение на задължението за внасяне на договорените вноски. Основното задължение на длъжника по договора за потребителски кредит е да върне предоставените му в заем парични средства, да заплати уговореното възнаграждение за ползването им и съответно реалните разходи по събирането на задължението, но с процесната неустойка не се осъществява обезщетителната й функция.

Съдът счита, че в случая липсва обезпечителният елемент, тъй като изначално не е ясно какви вреди на кредитора би покрила тази неустойка. Не може да се приеме, че изпълнява и санкционната функция, тъй като задължението на кредитополучателя отнасящо се до осигуряване на поръчители не е определено като предварително условие за сключване на договора, а регламентираните изисквания към поръчителите съдът преценява като утежнени и затрудняващи получаването на информация за тях, чието реално изпълнение е невъзможно в предвидения 3- дневен срок от подписване на договора за заем, като по този начин се нарушава и принципът за добросъвестност и равнопоставеност на страните. Така уговорената неустойка в чл.46 ОУ и чл.27 от Договора противоречи на чл.143 ал.2 т.5 от ЗЗП, който предвижда забрана за уговаряне на клауза, задължаваща потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка. Така уговорено, това задължение всъщност дава единствената реална възможност за сключване на договор с определено от заемодателя лице, а сакнцията за неизпълнение- неустоечната клауза, е включена предварително в погасителния план. Тази допълнителна сума представлява скрит разход по кредита и противоречи на добросъвестността в отношенията между страните /касае се и за недействителност на 4 клаузата по чл. 26, ал. 1 пр. 3 от ЗЗД/. Уговорката за неустойка противоречи и на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, която предвижда, че годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. Неустойката обаче не фигурира като разход в ГПР по кредита.