Решение № 1597 от 28.12.2023, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 1597 гр. Велико Търново, 28.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVIII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МИРЕЛА ЧИПОВА при участието на секретаря ВЕНЕЦИЯ В. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от МИРЕЛА ЧИПОВА Гражданско дело № 20234110101991 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по искова молба на Г. К. М. против ответника ЕТ „Г. Х.“, с която е предявен осъдителен иск за заплащане на сумата от 22000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на трудова злополука, настъпила на 24.03.2022 г., ведно със законната лихва от датата на увреждането – 24.03.2022 г., до окончателното плащане. В исковата си молба ищецът твърди, че е работил като строителен работник при ответника от 02.10.2020 г. Посочва, че на 24.03.2022 г. е извършвал възложените му за деня строителни дейности на обекта, като при преминаване по мост между ската и плочата на строителния обект се е спънал и е паднал в изкоп с дълбочина от 3 метра. Навежда твърдения, че при падането се е ударил в циментовия фундамент в дъното на изкопа, при което е получил открита фрактура на десния крак и не е можел сам да се придвижва. Негови колеги са го извадили от изкопа и са го закарали до ЦСМП при МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“ гр. Велико Търново. Настанен е бил по спешност в отделение по ортопедия и травматология, където е останал до 01.04.2022 г. По време на престоя са му били направени две операции – на 24.03.2022 г. и на 29.03.2022 г., а при втората операция са му били поставени импланти за стабилизиране и прихващане на костта. Ищецът твърди още, че на 29.03.2022 г. работодателят е подал декларация за трудова злополука, като с разпореждане от 11.04.2022 г. на ТП на НОИ – Велико Търново, влязло в законна сила на 28.06.2022 г., същата е приета за трудова. Изтъква, че са му били издадени последователно 8 бр. болнични листи за временна неработоспособност в периода 24.03.2022 г. – 30.11.2022 г. – общо 239 дни. Посочва, че след операцията не е могъл да се обслужва сам и да се движи самостоятелно, че се е налагало да остане на легло за 60 дни и да не стъпва на десния крак на земята, както и че придвижването му е било само с патерици или с чужда помощ на близки разстояния. Навежда твърдения, че през продължилия повече от 8 месеца 1 възстановителен процес е изпитвал постоянни болки при лежане, ходене с патерици и стоене, имал е нарушение на съня и е изпитвал затруднение да обслужва сам и да поддържа лична хигиена. Налагало се е през целия период негови близки да му помагат и да се грижат ежедневно за него, което му е създавало притеснение и неудобство. Ищецът поддържа още, че понастоящем продължава да търпи неимуществени вреди от злополуката, както и че физическото му състояние не е възстановено напълно, поради което е било невъзможно да продължи да работи като „кофражист“ и трудовият му договор с ответника е бил прекратен на 03.01.2023 г. поради обективна невъзможност за изпълнението му. Изтъква, че се е наложило да си търси по-лека физическа работа, което от своя страна му е създало безпокойство.

Твърди, че в края на 2022 г. е подал сигнал до РП – Велико Търново, че по време на трудовата злополука не е паднал сам, а е бил блъснат умишлено от свой колега, работещ на същия обект – Д. П. Б., както и че последният поради чувство за вина е заплатил разходите му за болнично лечение в размер на 980 лв. и последващите му разходи за лечение в размер на 2700 лв. Посочва, че е помолил работодателя си да му заплати обезщетение за претърпените от злополуката неимуществени вреди, но той му е отказал и го е насочил да търси обезщетение от виновния за инцидента и от застрахователя, като след подадено заявление последният му е заплатил обезщетение за неимуществени вреди в размер на 520 лв. Твърди, че въз основа на подаден сигнал до прокуратурата е било образувано досъдебно производство, а впоследствие и НОХД № 571/2023 г. на РС – Велико Търново, приключило със споразумение, съгласно което Д. П. Б. се е признал за виновен за това, че на 24.03.2022 г. в гр. Велико Търново на строителен обект в промишлена зона на ул. „Никола Габровски“, чрез блъскане в изкоп с дълбочина 3 метра, причинил на Г. К. М. средна телесна повреда, като му е било наложено наказание пробация за срок от една година. Поддържа, че в случая е изпълнен фактическият състав на чл. 200, ал. 1 КТ и ответникът му дължи обезщетение за претърпените в резултат на трудовата злополука неимуществени вреди, чийто справедлив размер определя на 22000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на увреждането.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, който оспорва иска по основание и размер. Не оспорва, че между страните е съществувало трудово правоотношение към момента на настъпване на увреждането, по силата на което ищецът е работил като „кофражист“. Твърди, че падането в изкопа на 24.03.2022 г. се дължи на конфликт, възникнал между Д. Б. и ищеца по повод системно извършване на некачествена работа от последния. Оспорва изложените в исковата молба твърдения, че след операцията ищецът не е могъл да се обслужва сам и да се движи самостоятелно, че се е налагало да остане на легло за 60 дни и да не стъпва на десния крак на земята, че придвижването му е било само с патерици или с чужда помощ, че през възстановителния период е изпитвал постоянни болки, имал е нарушение на съня и се е нуждаел от ежедневно от помощта на своите близки. Твърди, че още на десетия ден след операцията ищецът се е движел с патерици, управлявал е личният си автомобил и всеки ден е бил при бригадата на обекта, на който е работил. Навежда възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца поради проявена от него груба небрежност, като счита, че същият със своето некоректно и небрежно поведение и начин на общуване със своите колеги е станал причина за физическото спречкване с Д.

Б., в резултат на което е паднал в изкопа. Твърди, че посоченото лице е заплатило в полза на ищеца сумата от общо 2700 лв. за претърпените неимуществени вреди и е изразило готовност да изтегли кредит в размер на 5000 лв., които да му предостави като окончателно обезщетение за злополуката, но ищецът поискал сума в размер на 2

10000 лв. Посочва, че на същия е била заплатено и обезщетение за неимуществени вреди от 520 лв. от застрахователя по задължителната застраховка на работниците и служителите за риска „Трудова злополука“-„Алианц България“ ЗАД. Излага доводи, че ищецът е нарушил правилата за безопасност и хигиена на труда, влизайки във физическа разправа със своя колега на строителния обект, на който работят, като твърди, че същият е преминал начален и ежедневен инструктаж за безопасност на труда и е запознат с правилата за вътрешния ред в предприятието. Отправя молба за отхвърляне на предявения иск като неоснователен, а в условията на евентуалност моли определеното от съда обезщетение да бъде намалено в съответствие със степента на съпричиняване.

С Определение № 2058 от 03.10.2023 г. в качеството им на трети лица-помагачи на страната на ответника са конституирани ЗАД „Алианц България“ и Д. П. Б..

В постъпило по делото становище ЗАД „Алианц България“ оспорва предявения иск. Твърди, че е налице съпричиняване, доколкото падането на ищеца в изкопа не е настъпило от спъване, а от физическо спречкване с негов колега, като е проявил груба небрежност и е нарушил основните правила за безопасност на труда. В условията на евентуалност се навеждат доводи, че претенциите на ищеца са завишени по размер.

Трето лице-помагач Д. П. Б. оспорва предявения иск и отправя молба за отхвърлянето му като неоснователен. Оспорва, че ищецът е останал на легло повече от 60 дни след инцидента. Споделя твърденията на ответника, че ищецът се е движил с патерици скоро след операцията, управлявал е лекия си автомобил и е ходил на работа, както и че същият с поведението си е станал причина за инцидента и го е предизвикал.

Счита, че доколкото ищецът не е завел граждански иск във воденото наказателно производство, то той се е отказал от търсене на обезщетение за неимуществени вреди от него.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

По делото не се спори, а и от представените писмени доказателства се установява, че между страните е съществувало валидно трудово правоотношение въз основа на сключен трудов договор № 260/02.10.2020 г., по силата на който ищецът е заемал при ответника длъжността „кофражист“. Приобщена по делото е и длъжностна характеристика за посочената длъжност, от която е видно, че ищецът е запознат и е получил екземпляр от същата на 03.10.2020 г. Трудовото правоотношение е прекратено със Заповед № 429 от 03.01.2023 г. на работодателя на основание чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ – обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор.

Ответникът е подал декларация за трудова злополука с вх. № 5101-04-24 от 30.03.2022 г. на ТП на НОИ – Велико Търново, настъпила 24.03.2022 г. с ищеца Г. К.

М., която с Разпореждане № 5104-04-20 от 11.04.2022 г. е приета за трудова по чл. 55, ал. 1 КСО. В мотивната част на разпореждането се посочва, че на 24.03.2022 г. Г. М. участвал при изработването на арматурата на плоча на строителен обект в Западна промишлена зона, гр. Велико Търново. Около 11:00 часа, докато преминавал по мостчето между плочата и ската, се спънал и паднал в изкоп, като при падането ударил десния си крак в бетоновия фундамент, при което получил фрактура в областта на глезена. Налице било внезапно увреждане на здравето, станало през време и във връзка с извършваната от него работа.

От представената по делото епикриза се установява, че на 24.03.2022 г. ищецът е 3 постъпил в отделението по ортопедия и травматология на МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“ АД – Велико Търново и е изписан на 01.04.2022 г. с окончателна диагноза „счупвания на други части на подбедрицата, открито“. По време на престоя са му направени две операции - на 24.03.2022 г. и на 29.03.2022 г., при които е била осъществена остеосинтеза с 2 бр. малеоларни винта, съответно 1/3 тубуларна плака. По делото е представена и фактура № 5000016003 от 31.03.2022 г., издадена от МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“ АД за сумата от 980 лв. с посочен в нея получател Г. К. М., както и фискален бон, удостоверяващ заплащането на сумата по фактурата.

От приложената справка от Електронния регистър на болничните листове и решенията по обжалването им се установява, че след инцидента ищецът е бил в отпуск поради временна неработоспособност в периода 24.03.2022 г. – 17.11.2022 г.

Приобщена по делото е и следната медицинска документация: медицински протоколи на ЛКК от 20.09.2022 г., 18.10.2022 г. и 22.11.2022 г., резултат от образно изследване от 21.09.2022 г., амбулаторен лист от 20.12.2022 г.

По делото е представена епикриза, издадена от МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“ АД – Велико Търново, отделение по ортопедия и трамватология, за проведен от ищеца болничен престой в периода 24.10.2023 г. – 27.10.2023 г., по време на който на същия е направена операция за отстраняване от костта на имплантирани уреди от тибия и фибула.

По делото са приети извлечение от книгата за инструктаж по безопасност и здраве при работа за инструктаж на работното място, периодичен и извънреден инструктаж, започната на 03.07.2020 г., от което се установява, че ищецът е преминал извънреден инструктаж по повод Ковид 19 на 21.12.2020 г. и периодичен инструктаж на 04.01.2021 г., 21.03.2021 г., 21.06.2021 г., 21.09.2021 г., 05.01.2022 г., 07.03.2022 г., както и извлечение от книгата за ежедневен инструктаж, видно от което ищецът е преминал инструктаж на 09.03.2022 г., 14.03.2022 г., 15.03.2022 г., 16.03.2022 г., 17.03.2022 г., 18.03.2022 г., 21.03.2022 г., 22.03.2022 г., 23.03.2022 г. и 24.03.2022 г.

Представено е и извлечение от книгата за инструктаж на работниците и служителите по безопасност, хигиена на труда и противопожарна охрана на ЕТ „Г. Х.“, от което е видно, че ищецът е преминал инструктаж на 03.10.2020 г.