Решение № 361 от 30.11.2023, Окръжен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 361 гр. Ямбол, 30.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Красимира В. Тагарева

Членове:

Галина Ив. Вълчанова Люцканова

Яна В. Ангелова при участието на секретаря П. Г. У. като разгледа докладваното от Красимира В. Тагарева Въззивно гражданско дело № 20232300500313 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от П. И. Н. от с.******, поч. на ******г. и заместен от наследниците му Д. С. Н. от с.*******, М. П. Н. от гр.*******, И. П.

Н. от с.******* и С. П. Н. от с.*******, като жалбата е подадена и от П. Т. Т. от гр.******* и М. Т. П. от гр.********, всички действащи чрез пълномощника им адв.А. от САК, срещу Решение №25/23.03.2023г. на Тополовградски районен съд, постановено по гр.д.

№20222320100255 по описа за 2022г. на този съд, с което е отхвърлен предявеният от ищците, сега въззивници, против Й. К. М. от с.******* иск с правно основание чл.108 ЗС за признаване за установено, че ищците са собственици на 2/3 ид.части по наследство и давностно владение върху недвижим имот, а именно: дворно място, представляващо поземлен имот с планоснимачен № 24 по кадастралния план на с.******* с площ на дворното място 9100 кв.м., заедно с построените в него паянтова жилищна сграда с площ от 63 кв.м., второстепенна сграда, представляваща стопанска постройка с площ 56 кв.м. и навес с площ от 50 кв.м. и за осъждане на ответницата да предаде владението на този имот; както и на основание чл.537, ал.2 от ГПК да бъде отменен нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение по нот.дело №189/2014г. на СВп при ТРС поради липса на придобивно основание и недействително удостоверяване на правото на собственост.

Оплакването на въззивниците е, че обжалваното решение на ТРС е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Твърдението им е, че съдът е допуснал процесуални нарушения, тъй като едностранчиво е възприел фактите по делото, превратно е тълкувал писмените и гласните доказателства и е достигнал до неправилни правни изводи, които са в противоречие със събрания доказателствен материал. За неправилен е счетен извода на съда, че по делото липсват доказателства, че имотът е бил собствен на общия наследодател И. И.. В жалбата и в молбата за изправяне на исковата молба, депозирана пред въззивния съд, въззивниците поддържат, че общият им наследодател е закупил имота с частен писмен договор от 1952г. и от тази година е установил фактическата си власт върху 1 имота, която е продължила до смъртта му през 1987г. и е придобил имота на оригинерно правно основание – изтекла придобивна давност повече от 10 години. След смъртта на И. И. неговите наследници продължили да упражняват фактическата власт върху имота, поддържали са го и са извършвали подобрения в него, която фактическа власт е продължила до смъртта на наследника С. Н. през 2020г., като именно след тази дата достъпът на наследниците до имота им е бил ограничен. Въззивниците поддържат, че от събраните по делото гласни доказателства по делото е установено, че ответницата не е посещавала имота, същият не е владян от нея, ответницата не е упражнявала фактическа власт, а съпругът й един път в годината е извършвал сенокос. За недостоверни са счетени показанията на свидетелите И. и Русев за извършено плащане на суми от ответницата в полза на наследниците на общия наследодател, тъй като тези свидетели са с адреси в с.********, впечатленията им не са преки и непосредствени, а възпроизвеждат разговор с ответницата, като показанията на същите свидетели не дали ясен и категоричен отговор дали имотът е владян от ответницата непрекъснато, необезпокоявано и явно в продължение на 10 години.

Твърдението е, че до смъртта на наследника С. Н. на 23.07.2020г., всички наследници са посещавали имота, упражнявали са фактическата власт върху него непрекъснато, явно и необезпокоявано и липсва демонстриране на явно намерение за владеене на имота като свой от страна на Й. М., за която от събраните по делото доказателства не може да се направи извода, че е закупила и владяла имота и е налице пълна липса на посочения придобивен способ в констативния нотариален акт, с който се е снабдила ответницата. За доказателствената сила на този констативен нотариален акт въззивниците сочат, че са приложими постановките на ТР №11/2012г. по т.д.№11/2012г. на ОСГК на ВКС и в случая е налице извършено от нотариуса невярно удостоверяване на правото на собственост, тъй като не е осъществено владение от ответницата по смисъла на чл.68, ал.1 ЗС и не е придобито правото на собственост съгласно чл.79 ЗС с непрекъснато владение в продължение на 10 години. Според въззивниците, те са доказали кумулативно изискваните елементи от фактическия състав на иска по чл.108 от ЗС, а изцяло неправилен и необоснован се явява изводът на първата инстанция, че след смъртта на наследодателя И.

И., настъпила на ******г., ответницата е заплатила на неговите наследници процесния имот и веднага е започнала да го владее като свой.

Предвид изложеното и по подробни съображения в жалбата, се претендира отмяна на атакуваното решение изцяло и постановяване на друго решение от въззивния съд, с което осъдителният иск за собственост да бъде уважен изцяло, на основание чл.537, ал.2 ГПК да бъде отменен нотариалния акт по нот.д.№189/2014г. на СВп при ТРС , с присъждане на всички направени по делото разноски.

С писмения отговор въззиваемата Й. М., чрез пълномощника адв.К., е оспорила жалбата като процесуално недопустима по отношение на въззивника П. И. Н., с твърдение, че същият е починал и на негово място по делото следва да бъдат конституирани наследниците му. Жалбата е оспорена и като неоснователна по съображения, че решението на ТРС е правилно и законосъобразно. Според въззиваемата ТРС правилно е кредитирал показанията на свидетелите, двама от които са наследници и са разпитани по нотариалната дело, които са установили, че след смъртта на наследодателя наследниците са продали имота на ответницата, разделили са си парите и доброволно са й отстъпили владението на имота.

При тези данни правилно ТРС приел, че след смъртта на И. И. през 1987г., ответницата е закупила имота от наследниците, започнала е веднага да го владее като свой, заградила го е, косяла го е лично и чрез трети лица, събирала е реколтата, пазела е имота от посегателства и завладяване от трети лица, поддържала е постройките и ги е ремонтирала, а тъй като наследодателят не е притежавал нотариален акт за собственост, ответницата не е сключила разпоредителната сделка за имота в изискуемата форма, платила е цената за него и е получила владението му, което наследниците доброволно са отстъпили, което владение е продължило повече от 10 години. Въззиваемата сочи, че тя не е наследник на наследодателя, не е била съсобственик, за да промени държането на имота във владение с демонстриране на промяна в намерението за своене, а е установила свое владение, което е продължило до разпореждането с имота в полза на сина й, който понастоящем упражнява в пълен обем правото си на собственост и е трето за спора лице. Намира също, че и правата на ищците като наследници са математически неправилно изчислени, при съобразяване, че един от наследниците не участва в производството и не е предявил претенция. Моли жалбата да 2 бъде оставена без уважение, а атакуваното решение потвърдено, с присъждане на направените разноски пред въззивната инстанция.

В о.с.з. жалбата се поддържа изцяло от пълномощника на въззивниците - адв.А., която представя и подробна писмена защита.

Процесуалният представител на въззиваемата Й.М. - адв.К. пледира въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а обжалваното първоинстанционно решение потвърдено, с присъждане на разноските пред тази инстанция.

ЯОС намира, че въззивната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от легитимирани страни, в срок, поради което следва да се разгледа по същество.

За да се произнесе, въззивният съд установи следното:

Ищците П. И. Н. от с.******* (заместен в хода на процеса от наследниците му по закон), П. Т. Т. от гр.******* и М. Т. П. от гр.******** са подали искова молба, с която против ответницата Й. К. М. от с.******* са предявили осъдителен иск за собственост по чл.108 ЗС за установяване, че ищците притежават по наследство от общия им наследодател И. Н. И., б.ж. на с.*******, поч. на ******г., 2/3 ид.части от поземлен имот в с.*******, Общ.********- дворно място, представляващо поземлен имот с планоснимачен № 24 по кадастралния план на с.******* с площ на дворното място о т 9100 кв.м., заедно с построените в него паянтова жилищна сграда с площ от 63 кв.м., второстепенна сграда, представляваща стопанска постройка с площ 56 кв.м. и навес с площ от 50 кв.м. и за осъждане на ответницата да предаде на ищците владението на 2/3ид.части от този имот, както и за отмяна на основание чл.537, ал.2 ГПК на констативен нотариален акт за собственост, с който ответницата се е снабдила за целия имот, в частта на притежаваните от ищците идеални части от имота.

Според изложените от ищците фактически твърдения в исковата молба, която е изправена във фазата на въззивното производство, ищците са получили правото на собственост върху 2/3 ид.част от спорния имот по наследство от наследодателя И. Н. И., който от своя страна е придобил имота в резултат на изтекла в негова полза придобивна давност, започнала да тече от 05.05.1952г. със закупуването на имота с частен писмен договор, като давността е изтекла до смъртта на наследодателя през 1987г. Ищците са поддържали, че след смъртта на наследодателя всички негови наследници съвместно са стопанисвали имота, основно наследникът С. Н. е обработвал двора и е отглеждал пчели в него, но всички наследници му помагали в зеленчукопроизводството, в ремонта и освежаването на жилищната сграда, всички наследници посещавали имота, празнували заедно в него общи празници. След смъртта на С. Н. през 2020г. имотът бил заключен и на наследниците бил ограничен достъпа до къщата и двора, като при проверка ищците установили, че ответницата се е снабдила с констативен нотариален акт за собственост на целия имот, който акт ищците са оспорили с възражения, че не са били осъществени предпоставките на чл.79 ЗС за придобИ.е на имота по давност, тъй като ответницата не е упражнявала фактическо владение върху имота явно, спокойно, непрекъснато и като свой в продължение на десет години.

Ответницата е оспорила иска като неоснователен с основното възражение, че след смъртта на наследодателя на ищците И. И. през 1987г., тя е закупила от неговите наследници имота и е започнала веднага да го владее – заградила го е със свои средства, косяла е сено лично или чрез трети лица, събирала е реколтата за себе си, поддържала е постройките, а сделката за покупка на имота не е била сключена в изискуемата нотариална форма, тъй като наследодателят И. не е притежавал нотариален акт за собственост.

Ответницата е оспорила ищцовите твърдения в исковата молба, поддържала е, че достъпът на ищците до имота е бил ограничен веднага след като тя е установила фактическата си власт, а след като е придобила правото на собственост с констативния нотариален акт е дарила имота на П. М.в, който упражнява понастоящем в пълен обем правото си на собственост. Ответницата е оспорила и размера на общо притежаваните от ищците идеални части от наследството на наследодателя им, включително по отношение на спорния имот, тъй като те не съответстват на наследствените им права.

От фактическа страна по делото е установено с представеното удостоверение за наследници, че ищците са наследници на И. Н. И., б.ж. на с.********, поч. на ******г.

3

Преки наследници по закон на И. И. са неговите низходящи – син П. И. Н. – ищец по делото, дъщеря П. И. Ч., дъщеря Я. И. Г. и син С. И. Н.. Ищецът П. И. Н. е починал в хода на делото на 06.03.2023г. и е оставил за свои наследници по закон - съпруга Д.Н. и дъщерите М.Н., И. Н. и С. Н.., които са конституирани като страни по делото. Дъщерята на наследодателя Я. И. Г. е починала и нейни наследници по закон са трите й дъщери – ищците П. Т. и М. П., както и Г. Т. Ш., която не участва като страна по делото. Синът на наследодателя С. И. Н. е починал на 23.07.2020г. и негови наследници по закон са брат му П.Н., сестра му П. Ч. и дъщерите на сестра му Я. И. Г. - П. Т., М. П. и Г. Т. Ш..