Решение № 216 от 27.04.2026, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 216 гр. Велико Т., 27.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО Т. в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Димо Колев при участието на секретаря МИЛЕНА ИВ. РАДКОВА като разгледа докладваното от Димо Колев Гражданско дело № 20254100101120 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 439 ал. 1 ГПК.

Ищецът исковата си претенция на твърдения, че съгласно издаден по ч.гр.д. № 4480/2010г. на ВТРС изпълнителен лист от 19.10.2010г. е осъден да заплати на ответната банка сумата от 28 883, 44 лв. – главница по договор за ипотечен кредит от 04.05.2007г., сумата от 6980, 28 лв. – договорна лихва за периода 04.07.2009г. – 13.10.2010г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 14.10.2010г. до изплащането й, както и сумата от 717, 27 лв. – държавна такса и сумата от 808, 64 лв. – юрисконсултско възнаграждение. Ищецът сочи, че за принудителното събиране на признатото си вземане кредиторът е образувал изп. дело № 135/2011г. по описа на ЧСИ Р. К., както и че последното извършено по него изпълнително действие е наложен на 16.06.2020г. запор върху банкови сметки. Ищецът изтъква, че след тази дата не са предприемани други изпълнителни действия по делото, поради което вземанията по изп. лист се явяват погасени с общата петгодишна давност, считано от 17.06.2025г. По тези съображения ищецът отправя искане до съда да приеме за установено спрямо ответника, че не му дължи горепосочените суми по изп. лист от 19.10.2010г.

Претендира разноски.

С отговора на исковата молба ответникът не оспорва, че в негова полза е издаден изп. лист от 19.10.2010г. и че за принудителното събиране на вземанията по него е образувал пред ЧСИ Р. К. изп. дело № 135/2011г. Допълва, че по него, в резултат на проведена публична продан на ипотекиран имот, му е разпределена сумата от 6720 1 лв., с която са покрити изцяло разноски по заповедното производство в общ размер на 1525, 91 лв. и частично договорната лихва в размер на 2383, 95 лв. В тази връзка оспорва за ищеца да е налице интерес от съдебно отричане дължимостта на частично погасените вземания и смята, че в тази част иска му е недопустим. За останалата част от вземанията по изп. лист в размер на 28883, 44 лв. – главница и за 4 596, 33 лв. – договорна лихва ответникът изрично признава иска и моли на основание чл. 78 ал. 2 ГПК, доколкото не е дал повод за завеждане на делото, разноските по него да бъдат възложени на ищеца. Във тази връзка се посочва, че процесното изп. дело е прекратено поради перемпция и че не е предприемал никакви изпълнителни действия срещу ищеца, поради което липсва негово извънсъдебно поведение, съставляващо оспорване факта на погасяване на вземанията му по давност. С тези доводи моли съда да остави без разглеждане предявения иск в частта на погасените чрез плащане вземания съответно да уважи иска за признатите вземания с присъждане на разноски в негова полза. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца.

Съдът, като е предвид доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното:

Липсва спор между страните, че въз основа на издаден по реда на чл. 418 ГПК изпълнителен лист № 3780/19.10.2010г. по ч.гр.д. № 4480/2010г. на ВТРС, в полза на ответника срещу ищеца за сумата от 28 883, 44 лв. – главница по договор за ипотечен кредит от 04.05.2007г. и за сумата от 6980, 28 лв. – договорна лихва за периода от 04.07.2009г. до 13.10.2010г., ведно със законната лихва върху главницата от 14.10.2010г. до окончателното й изплащане, както и за сумата от 1525, 91 лв. – разноски в заповедното производство, е образувано изп. дело № 135/2011г. по описа на ЧСИ Р. К..

За принудителното събиране на присъдените суми ответникът – взискател е възложил на съдебния изпълнител извършването на всички действия по чл. 18 ЗЧСИ. До ищеца е изпратена ПДИ, получена от него на 09.03.2011г., извършен е опис на ипотекирания в полза на банката – кредитор имот в с.Русаля и са проведени няколко публични продани в периода от 2011 до 2017г., обявени от ЧСИ за нестанали. На последно проведената публична продан в периода 17.06.2017г. – 17.07.2017г. се е явил един наддавач, който е обявен за купувач на имота и последният му е възложен в постановление за възлагане на недвижим имот от 19.07.2017г., на която дата е заплатил пълната продажна цена. Въз основа на протокол за разпределение на суми от 26.09.2017г. в полза на ответника е преведена сумата от 5 345, 86 лв. с преводно нареждане от 03.10.2017г., с която са погасени присъдените разноски в заповедното производство в размер на 1525, 91 лв. и част от договорната лихва в размер на 2383, 95 лв., както и 1436 лв. – разноски на взискателя по изпълнението /лист 393 от изп. дело/. През април 2020г. ответникът е поискал налагането на запори върху МПС и банкови сметки на длъжника, както и възбрани върху недвижими имоти, но не е 2 заплатил следващите се за това такси, съгласно указанията на ЧСИ от м. юни 2020г., поради което последният е прекратил делото поради перемпция с постановление от 22.12.2025г.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Предявен е иск с правно основание чл. 439 ал. 1 вр. чл. 124 ГПК за установяване недължимостта като погасени по давност вземания за главница и лихви по договор за кредит, както и за съдебни разноски, за които е издадена заповед за изпълнение в полза на ответника. Предоставената на длъжника защита с разпоредбата на чл. 439 ГПК се реализира по исков ред и следва да е основана на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. За разлика от несъдебните изпълнителни основания по чл.

237 ГПК /отм./, заповедите за изпълнение се ползват със стабилитет, тъй като влизат в сила, поради което разпоредбата на чл. 439 ал. 2 ГПК следва да се прилага и за факти, настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение, независимо че съдебно дирене не се провежда.

При изричната уредба на иска по чл. 439 ал. 1 ГПК в процесуалния закон, за неговата допустимост е необходимо същият да се основава на твърдения за факти и обстоятелства, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, които новонастъпили факти и обстоятелства обаче по естеството си следва да са годни при осъществяването им да изменят или погасят съдебно признатото материално право. Погасяването на съдебно установените вземания може да настъпи на различни основания – плащане, прихващане, опрощаване, давност и т.н. Естествено ищецът няма интерес да отрича дължимостта на тези вземания, поради изтекла давност, ако същите респ. част от тях са погасени преди настъпването й чрез плащане или са принудително събрани в хода на изпълнителния процес. В случая за част от съдебно предявените вземания, чиято дължимост ищецът иска да отрече се установи, че са погасени преди твърдения момент на настъпване на погасителната давност, чрез плащане в хода на принудителното изпълнение по изп. дело № 135/2011г. на ЧСИ Р. К.. С постъпилата от публичната продан на ипотекирания му имот цена са погасени изцяло съдебни разноски по заповедното производство по ч.гр.д. № 4480/2010г. на ВТРС в размер на 1525, 91 лв., както и частично вземането за договорна лихва в размер на 2383, 95 лв. от общо дължимите 6980, 28 лв. по изп. лист за периода от 04.07.2009г. до 13.10.2010г.

В тази част предявения иск по чл. 439 ал. 1 ГПК следва да се остави без разглеждане, а производството по делото прекрати, поради липсата на правен интерес от съдебно отричане на дължимостта на тези суми, поради погасяването им по давност.

В останалата си част за установяване спрямо ответника, че ищецът не му 3 дължи главница в размер на 28 883, 44 лв. и остатъка от договорната лихва в размер на 4 596, 33 лв., искът по чл. 439 ал. 1 ГПК е допустим и основателен. Съгласно чл. 116 б.

„в” ЗЗД давността се прекъсва с предприемане на действия за принудително изпълнение на вземането, а според чл. 117 ал. 1 ЗЗД от прекъсването на давността започва да тече нов давностен срок. Съгласно задължителните разяснения по т. 10 от ТР № 2/26.06.2015г. по тълк. дело № 2/2013г. ОСГТК изпълнителните действия, които водят до прекъсване на давността са насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитор, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Изрично се подчерта в това ТР, че не са изпълнителни действия и не прекъсват давността - образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.

Ответникът изрично признава основателността на иска, а и от събраните по делото доказателства се установява, че след 19.07.2017г., когато е платена цената достигната на публичната продан на имота от обявения за купувач, по изп. дело не са предприемани други действия, които да прекъснат започналия да тече оттогава давностен срок. Поисканите от ответника запори и възбрани с молбата му от м. април 2020г. не са годни да го прекъснат, тъй като не са приложени от съдебния изпълнител, поради бездействието на взискателя да плати указните му такси за извършването им.

В тази връзка в релевантния петгодишен срок /19.07.2017г. – 19.07.2022г./ ответникът не доказа да са настъпили обстоятелства по смисъла на чл. 116 ЗЗД, водещи до прекъсване на давността, поради което процесните вземания, за които иска по чл. 439 ал. 1 ГПК е допустим, се явяват изсрочени по давност. Погасяването им по давност лишава ответника от възможността да го събере принудително, поради което следва да се признае, че те не се дължат от ищеца.

Мотивиран от изложеното настоящият състав на ВТОС намира, че предявеният иск, в допустимата си част, за отричане дължимостта на главница в размер на 28 883, 44 лв. и остатъка от договорната лихва в размер на 4 596, 33 лв., представляващи вземания по изпълнителен лист № 3780/19.10.2010г. по ч.гр.д. № 4480/2010г. на ВТРС, се явява основателен и следва да се уважи.

При този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят разноски за платена държавна такса и възнаграждение за един адвокат в размер на 4614, 57 лв., съразмерно с уважената част от иска. На основание 4 чл. 78 ал. 3 ГПК в полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., съразмерно с отхвърлената част от иска. В случая не сме изправени пред хипотезата на чл. 78 ал. 2 ГПК, каквото е становището на ответника, тъй като с държане на изпълнителния титул в него и непредаването му на ищеца, независимо от перемирането на изп. производство и изсрочването по давност на процесните вземания, същият е дал повод за образуване на делото.

Водим от горното, Великотърновският окръжен съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като процесуално недопустим предявения от П.

Д. Ц., ЕГН: ********** от гр. В. Т., ул. „Д. Б.“ № ......., .... против „БАНКА ДСК“ АД, ЕИК“ 121830616, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Московска“ № 19, иск с правно основание чл. 439 ал.1 ГПК за приемане на установено, че не дължи сумата от 1525, 91 лв. – разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 4480/2010г. на ВТРС и сумата от 2383, 95 лв. – част от договорната лихва за периода от 04.07.2009г. до 13.10.2010г., за които вземания е издаден изпълнителен лист № 3780/19.10.2010г. по ч.гр.д. № 4480/2010г. на ВТРС, като погасени по давност и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази му част.

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на страните, че П. Д. Ц., ЕГН: