Решение № 989 от 11.09.2023, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 989 гр. Бургас, 08.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Росица Ж. Темелкова

Членове:

Таня Т. Русева Маркова

Елеонора С. Кралева при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова като разгледа докладваното от Таня Т. Русева Маркова Въззивно гражданско дело № 20222100500731 по описа за 2022 година

С Решение № 260041 от 10.03.2022г., постановено по гр. дело № 2918/2020г. по описа на Районен съд – Бургас е отхвърлен иска от С. Ц. В. против А. В. Ч. за прогласяване нищожността на Договор за замяна, сключен с Нотариален акт за замяна № *, том *, нот. Дело № */01.11.2017г. на Нотариус с район на действие – Районен съд – Бургас, в частта, в която „Дагкол“ ЕООД – в ликвидация, прехвърля на А. В. Ч. всички права за обект с административен адрес – гр. С., ул. „В.“ № *, а именно – паркомясто № 2 в югоизточната част на двора, с площ от 10, 50 кв.м., което е 10, 50 кв.м. идеални части от дворното място, в което се намира обектът, представляващ УПИ ХV от кв. 53 по плана на гр. Созопол, с площ от 205 кв.м., който УПИ представлява поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Созопол, поради невъзможен предмет, поради това, че не са спазени минималните изисквания за площ на паркоместа, не са спазени изискванията за отстояния между паркоместа, както и не са спазени изискванията на процент озеленяване.

С цитираното решение е отхвърлен и предявения иск от С. Ц. В.

1 против А. В. Ч. за осъждане на ответната страна да преустанови неоснователните си действия по паркиране на автомобили, включително от трети лица с негово позволение в поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.

Созопол, в частта относно паркомясто № 2.

Против постановеното решение е депозирана въззивна жалба от С.

Ц. В., с която се претендира да бъде отменено атакуваното решение и вместо него да бъде постановено ново решение по съществото на спора, с което предявените искове да бъдат уважени.

Във въззивната жалба се посочва, че първоинстанционното решение противоречи на основните принципи на правото, както и на императивни разпоредби на ЗУТ, ЗУЕС, ЗС и ЗЗД и възпрепятства по-нататъшни действия на Решението на ОС на собствениците за привеждане на свободната дворна площ към параметрите на задължителното озеленяване и общо приети норми за здрав разум за управление на общата вещ съгласно предназначението й, а именно – зелена площ. Във въззивната жалба не се излагат други аргументи за неправилност на атакуваното съдебно решение, а се прави подробен и детайлен преглед на обстоятелствата, настъпили след като въззивната страна е взела решение да закупи недвижим имот в гр. С.

В съдебно заседание – въззивната страна не се явява и не изпраща представител.

Ответната страна по въззивната жалба – А. В. Ч. депозира по делото писмен отговор, в който посочва, че решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно и правилно в своите мотиви, съдът е обсъдил събраните по делото доказателства, изложените от страните доводи и е стигнал до напълно обосновани и законосъобразни правни изводи. В писмения отговор се посочва, че първоинстанционния съд обосновано е достигнал до извода, че не се установяват сочените от ищеца пороци на процесния нотариален акт, а именно – невъзможен предмет.

Посочва се, че предявеният иск с правно основание чл. 26 от ЗЗД е недопустим, тъй като ищцата няма правен интерес от предявяването му, тъй като същата не е доказала в производството по делото, че било нарушено правото й да ползва вещта като зелена площ. В случай, че съдът приеме, че предявеният иск е допустим, то искът е неоснователен. В писмения отговор 2 се поддържа и изразеното становище в първоинстанционното производство, а именно – че предявеният иск с правно основание чл. 109 от ЗС е неоснователен, тъй като липсва незаконосъобразно фактическо действие, което препятства упражняване на правото на собственост и липсва връзка между конкретното неоснователно действие на ответника и обема на препятстване упражняване правото на собственост на ищцата от тези действия.

Претендира се въззивната жалба да бъде отхвърлена и да бъдат присъдени направените по делото разноски.

В съдебно заседание – ответната страна по въззивната жалба – А. В.

Ч. чрез своя процесуален представител поддържа изразеното становище, че предявеният иск с правно основание чл. 26 от ЗЗД е недопустим. От друга страна – посочва, че въззивната жалба в останалата й част е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Бургаският окръжен съд като взе предвид разпоредбите на закона, исканията и твърденията на страните и събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са два обективно съединени иска от С. Ц. В. против А. В.

Ч., с които се претендира да бъде проглаасена нищожността на Договор за замяна, сключен с Нотариален акт за замяна № *, том *, нот. Дело № */01.11.2017г. на Нотариус с район на действие – Районен съд – Бургас, в частта, в която „Дагкол“ ЕООД – в ликвидация, прехвърля на А. В. Ч. всички права за обект с административен адрес – гр. С., ул. „В.“ № *, а именно – паркомясто № 2 в югоизточната част на двора, с площ от 10, 50 кв.м., което е 10, 50 кв.м. идеални части от дворното място, в което се намира обектът, представляващ УПИ ХV от кв. 53 по плана на гр. Созопол, с площ от 205 кв.м., който УПИ представлява поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.

Созопол, както и иск, с който се претендира да бъде осъден ответника да преустанови неоснователните си действия по паркиране на автомобили, включително от трети лица с негово позволение в поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Созопол, в частта относно паркомясто № 2.

Ответната страна по предявените искове – А. В. Ч. депозира по 3 делото писмен отговор в първоинстанционното производството, с който оспорва предявените искове и счита, че следва да бъдат отхвърлени.

За да отхвърли предявените искове, Районен съд – Бургас е приел, че не се установява противоречие със закона, доколкото към датата на построяване на сградата не е имало изискване за процент озеленяване, а и целта на закона би могла да бъде постигната по друг начин, освен с премахване на паркоместата, каквато може да се приеме, че е волята на ищцата. Съдът в своите мотиви е приел, че по делото се установява, че паркоместата, предмет на настоящия спор са предвидени по проект, поради което и е приел, че именно това е предназначението на територията.

На основание чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, т.е. правилността на първоинстанционното решение се проверява само в рамките на наведените оплаквания. При тази служебна проверка, Бургаският окръжен съд намира следното:

По делото не се спори, че изградената в процесния поземлен имот с идентификатор *** сграда е въведена в експлоатация с Удостоверение № 89 от 15.09.2005г. на жилищна сграда с апартаменти за сезонно ползване. По делото не се спори, а и видно от представения Нотариален акт № * от 10.11.004г., том *, нот. дело № */2004г. по описа на Нотариус с район на действие – Районен съд – Бургас първоначалните собственици на сградата са прехвърлили всички свои права по отношение на собствения си недвижим имот, а именно – урегулиран поземлен имот ХV, кв.

53 по действащия план на гр. Созопол, с площ на имота от 205 кв.м., ведно с правото на строеж за построяването на четириетажна масивна жилищна сграда с апартаменти за сезонно ползване., със застроена площ на сградата от 126, 74 кв.м.

Видно от представените доказателства по делото след изграждането на сградата в процесния урегулиран поземлен имот по силата на сключен Договор за покупко-продажба с Нотариален акт № * от 23.12.2005г., том *, нот. дело № */2005г. по описа на Нотариус с район на действие – ЕТ „Тодор Ненов – ТНН“ със седалище гр. Бургас е продал на „Дагкол“ ЕООД със седалище гр. Варна паркомясто № 2 в югоизточната част на двора с площ от 4

10, 50 кв.м., както и 10, 50 кв.м. ид.ч. от дворното място, в което се намира този обект и което представлява урегулиран поземлен имот ХV в кв. 53 по действащия план на гр. Созопол, с площ на целия поземлен имот от 205 кв.м.

Впоследствие – видно от представения Нотариален акт № * от 01.11.2017г., том *, нот. Дело № */017г. по описа на Нотариус с район на действие „Дагкол“ ЕООД е прехвърлил своите права, получени през 2005г. на А. В. Ч..

Междувременно – собствениците на урегулирания поземлен и имот и изградената в него жилищна сграда са започнали след 2005г. да се разпореждат с изградените обекти в сградата и по този начин по съществото си се е достигнало и до разпределение ползването на дворното място, а е безспорно, че двете паркоместа са били отразени в строителните книжа и одобрените проекти за изграждането на сградата.

По делото не се спори, а и от представените доказателства се установява, че ищцовата страна – С. Ц. В. е придобила недвижим имот, въз основа на влязло в законна сила Постановление за възлагане на недвижим имот от 02.05.2017г., от което е видно, че ЧСИ с район на действие – Окръжен съд – Бургас е възложил на С. Ц. В. недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, находящ се в гр. Созопол, представляващ жилище, апартамент, с площ от 111 кв.м., ведно с 95/203 кв.м. ид.ч. от поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в гр. С.

Действително – практиката на ВКС на РБ, изразена и в Решение № 46 от 07.03.2018г., постановено по гражданско дело № 2489/2017г. по описа на ВКС на РБ, ІV г.о., приема, че следва да се приеме, че договорите за прехвърляне на реална част от обект, който не може да породи правни последици поради несамостоятелността на прехвърлената част, се конвертира в договор за продажба на идеална част от целия обект.

В този смисъл – следва да се подчертае, че страните по делото – ищцата, както и ответника са придобили идеални част от правото на собственост по отношение на поземления имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.

Созопол и имат качеството на съсобственици в този недвижим имот, тоест – правата им не се свеждат само до права на собственост по отношение на изградените в сградата самостоятелни обекти.

5

По отношение на предявения иск с правно основание чл. 26, ал. 21 от ЗЗД, с който се претендира да бъде прогласена нищожността на сключен Договор за замяна с Нотариален акт за замяна от 01.11.2017г., нот. акт № */2017г. по описа на Нотариус с район на действие – Районен съд – Бургас, съдът намира за установено следното:

По делото не се спори, че по силата на Договор за замяна, сключен с Нотариален акт за замяна от 01.11.2017г., нот. акт № */2017г. по описа на Нотариус с район на действие – Районен съд – Бургас, дружеството – „Дагкол“ ЕООД – в ликвидация е прехвърлило правата за обект с административен адрес – гр. С., ул. В. № *, а именно – паркомясто № 2 в югоизточната част на двора с площ от 10, 50 кв.м., което е 10, 50 кв.м. ид.ч. от дворното място, в което се намира обектът, представляващо УПИ ХV, кв.

53 по плана на гр. Созопол с площ от 205 кв.м., който урегулиран поземлен имот представлява поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Созопол на А. В. Ч., а в замяна на така прехвърления и описан недвижим имот А. В. Ч. е прехвърлил на „Дагкол“ ЕООД – в ликвидация, представлявано от ликвидатора – А. В. Ч. собствения си климатик – марка – Мидеа, закупен на 14.07.2012г. за сумата от 799 лева.

С оглед трайната и непротиворечива практика на ВКС на РБ, изразена и в Решение № 138 от 06.11.2020г., постановено по гр. дело № 36/2020г. по описа на ВКС на РБ, ІІІ г.о., за да е допустим иск, с който трето неучастващо в сделката лице претендира да бъде проглА.а нищожността на тази сделка, то следва да установи своя правен интерес. В конкретния случай – по делото настоящата инстанция намира, че за ищцата, която е трето на процесната сделка лице, не е налице правен интерес да предяви установителния иск по чл. 26 от ЗЗД против ответника А. В. Ч., тъй като решението по делото няма да се отрази на правното положение на ищцата и с него не би се постигнал целения резултат. Като трето по договора лице тя би имала интерес от обявяването му за недействителен, ако договорът засяга нейни материални права и интереси, какъвто извод не може да бъде направен от изложените от нея твърдения и данните по делото. Целеният резултат – да бъде отречена материалноправната легитимация на ответника А. В. Ч. като собственик на прехвърления имот, не може да бъде постигнат чрез 6 провеждане на установителния иск по чл. 26 ЗЗД, тъй като решението по него не формира сила на пресъдено нещо по въпроса за собствеността.