Определение № 3728 от 07.07.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3728 гр. София, 07.07.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Дияна Ценева

Членове:

Теодора Гроздева

Милена Даскалова като разгледа докладваното от Дияна Ценева Касационно гражданско дело № 20258002101819 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на М. Я. Д., Я. Д. Я. и К. Д. Я., заедно представлявани от адв. Д. А. от АК - Х., срещу решение № 507 от 17.12.2024 г. по въззивно гр. д. № 575/2024 г. на Хасковския окръжен съд.

Жалбата е подадена в срока по чл. 283 ГПК против подлежащ на касационно обжалване въззивен съдебен акт по смисъла на чл. 280, ал. 3 ГПК, от процесуално легитимирани страни и в съответствие с изискванията за редовност по чл. 284 ГПК, поради което са налице предпоставките за разглеждането й по реда на чл. 288 ГПК.

Оплакванията на касаторите са за недопустимост на въззивното решение, евентуално за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по смисъла на чл. 281, т.2 и 3 ГПК.

В изложение към жалбата се твърди, че са налице предпоставките по чл. 280, ал. 2, предл. 2 и 3 ГПК – вероятна недопустимост и очевидна неправилност, както и на тези по ал. 1, т. 1 и т. 3 от същата разпоредба. Уточнени и конкретизирани съобразно правомощията на настоящата инстанция по т. 1 от Тълкувателно решение № 1/ 2009 г. на ОСГТК на ВКС, поставените въпроси, за които се твърди да са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, се свеждат до:

1. Правомощията на въззивната инстанция като съд по същество на спора и изискванията за мотивираност на постановения съдебен акт по смисъла на чл. 12 и чл. 235 ГПК, а именно задължението му да формира свои собствени изводи по предмета на спора след като обсъди относимите и допустими доказателства и изложи конкретни съображения по доводите и защитните тези на страните;

1

2. Разпределението на доказателствената тежест между страните в спор за собственост, както и възможността съдът да се позове на надлежно оспорени частни документи, чиято доказателствена стойност не е доказана по несъмнен начин и без същите да са представени в оригинал по делото;

3. Задължението на съда да тълкува договорите съгласно чл. 20 ЗЗД;

4. Задължението на съда да обсъди противоречивите свидетелски показания и да обоснове преценката си с оглед на останалите събрани по делото доказателства;

Формулирани са и въпроси, разглеждането на които се твърди да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото:

1. За правното значение и правна стойност по иск за собственост от наследник на земеделски земи/негов наследник, на договор за доброволна делба, сключен между наследниците на земеделски земи, които се възстановяват;

2. Може ли страна по договора/негов наследник да се позовава на този договор като начало на давностно владение, при какви условия и от кой момент;

3. Има ли действие и значение такъв договор за доброволна делба преди възстановяване на правото на собственост с окончателно решение по чл. 18ж ЗСПЗЗ при наличие на решение /протокол за възстановяване на правото на собственост на наследниците;

4. Получаването на рента от друг наследник и страна по договора за делба, което е действие на управление, представлява ли пречка за наследника по този договор за делба, да се позове на придобивна давност по чл. 79 ЗС за частта от имотите, които му се дават в дял и доказва ли намерението му да свои имотите по отношение на другите наследници и техните наследници, които се възстановяват съобразно постигнатата договорка за тяхното разделяне в този договор;

5. Представлява ли договорът за делба и/или констативният нотариален акт в този случай основание за кратка придобивна давност по чл. 79 и чл. 70 ЗС;

6. Допустимо ли е съдът да основе изводите си за получаване на рента от наследник и да прави фактически и правни изводи в решението въз основа на частни документи, които са оспорени от ответника и които следва да се изключат като доказателства след като не са представени техните оригинали;

7. Налице ли е нарушение на чл. 20 ЗЗД след като съдът не е тълкувал договора съобразно действителната обща воля на страните по него и следва ли да го направи, включително при обсъждане на намерението за своене на имота от наследодателя/неговите наследници по отношение на частта от имотите, които се възлагат в техен дял, и дали този дял и дяловете на останалите наследници, които са само по 8 дка, следва да се зачете съразмерно върху земеделските земи, които са възстановени с окончателното решение по преписката? Какво е значението на договор за делба в този случай.

Ответникът по касация П. К. П., чрез пълномощник адв. М. Х. от АК - Х., оспорва жалбата като неоснователна. Претендира разноски за адвокатска защита съгласно представен договор за правна защита и съдействие от 22.04.2025 г.

Като взе предвид изложеното и след като се запозна с материалите по делото Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, съобрази 2 следното:

С обжалваното въззивно решение е потвърдено решение № 209 от 13.03.2024 г. по гр. д. № 2807/2022 г. на Районния съд в [населено място], с което е признато за установено по реда на чл. 124 ГПК спрямо касаторите Я. Д. Я., К. Д. Я. и М. Я. Д., че П. К. П. е собственик на 1/8 ид. част от подробно описаните в решението земеделски земи: 1. Нива от 20.624 дка в землището на [населено място], м. “Б.“, заснета с идентификатор [№] . Нива от 39.281 дка в землището на същото село, м. “ П.“, заснета с идентификатор [№]. Нива от 0.897 дка в землището на [населено място], м. „Сокак баир“, заснета с идентификатор [№] по КККР на [населено място], Област Х., и на основание чл. 537, ал.2 ГПК е отменен издаденият в полза на ответниците констативен нотариален акт за собственост № 115 от 21.12.2015 г. на нотариус с рег. № 079 на НКРБ.

По делото е установено, че процесните имоти са възстановени с решение от 12.12.1995 г. на ОСЗ - [населено място] като част от наследството на Я. Г. М., починал на 08.11.1953 г.

Ищецът П. П. и ответниците Я. и К. Я. се легитимират като негови наследници по закон внуци, първият като син на дъщеря му К. П. /поч. 2010 г./, а другите двама като деца на сина му Д. Г. /поч. 1993 г./. Третата ответница М. Д. е конституирана като ответник в качеството на приобретател на поземлените имоти по силата на договор за покупко-продажба, обективиран в нот. акт № 127 от 19.05.2021 г.

Установено е също, че с констативен нотариален акт № 128, т.ІІ, дело № 2203 от 07.06.1996 г. всички наследници на Я. Г. М., сред които майката на ищеца К. П. и ответниците Я. и К. Я., са признати за собственици на възстановените решението на ОСЗ - Х. от 12.12.1995 г. земеделски земи.

С отговора на исковата молба ответниците са оспорили предявения против тях установителен иск за собственост. Твърдяли са, че с писмен договор от 16.03.1993 г. наследниците на Я. М. са извършили неформална делба, по силата на която трите дъщери на Я. М. - Р. Я., С. В. и К. П., са се съгласили да получат по 8 дка от земеделските имот в м.

„К.“ от 12.7 дка; в м. „Б.“ от 2.4 дка и в м.„П.“ от 8.9 дка, общо 24 дка, които да си поделят поравно, а останалите имоти да останат в собственост на техния брат Д. Я. Г. - баща на ответниците Я. Я. и К. Я.. Твърдяли са, че въз основа на този договор със знанието и съгласието на останалите наследници са започнали да владеят процесните имоти за себе си и са ги придобили по давност, за което са се снабдили с констативен нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка от 21.12.2015 г. и през 2022 г. продали тези имоти на ответницата М. Д. с нотариален акт № 127, т.І, дело № 90/21 г.

За да отхвърли като неоснователно въведеното от ответниците възражение за изтекла в тяхна полза придобивна давност, въззивният съд е посочил, че имотите по договора от 16.03.1993 г., които се поставят в дял на сестрите, не съвпадат с възстановените с решението по ЗСПЗЗ, а земите, които сестрите са се съгласили да останат в собственост на техния брат Д. Я., не са индивидуализирани по площ и местности. Посочил е също, че тъй като писменият договор е съставен години преди постановяване на решението за реституция на имотите, то липсва годен обект на собственост, поради което не може да се приеме, че с него преките наследодатели на страните са си поделили имотите, останали им в наследство 3 от общия наследодател. В подкрепа на извода си, че с договора от 1993 г. не е извършена доброволна делба, съдът е посочил, че през 1996 г. е бил издаден констативен нотариален акт за собственост, с който всички наследници на Я. М. са били признати за собственици на всички възстановени имоти.

Въззивният съд е приел, че от събраните по делото доказателства не се установява явно и несъмнено завладяване на спорните имоти от страна на ответниците Я. по начин, който да е сведен до знанието на останалите наследници. Като се е позовал на приетите по делото писмени доказателства - служебна бележка от 29.04.2022 г., издадена от ЗПК- Д. В., и ведомости за периода 1996- 2020 г., съдът е приел, че пряката наследодателка на ищеца е получавала рента за 10.378 дка наследствена земеделска земя в землището на селото, което сочи, че тя се е считала за собственик.

При тези мотиви към обжалваното решение не се констатират пороци, които да пораждат съмнение относно допустимостта на обжалваното решение. Наведеното от касаторите оплакване по чл. 280, ал. 2, предл. 2 ГПК е бланкетно и не съдържа конкретни доводи, които да бъдат обсъдени.

Не се констатира и поддържаното от касаторите противоречие с практиката на ВКС, обективирана в т. 19 на ТР № 1 от 04.01.2001 г. по тълк. д. № 1/2000 г. на ОСГК, т. 3 на ТР № 2 от 02.07.2004 г. по гр. д. № 2/2004 г. на ОСГК, ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК, ППВС № 1 от 13.07.1953 г., ППВС № 1 от 10.11.1985 г. и практиката на ВКС по чл. 290 ГПК относно правомощията на въззивната инстанция във връзка с обсъждането на събраните доказателства, защитните тези на страните и мотивирането на въззивното съдебно решение /въпрос № 1 от първата група въпроси/. Въпросът е зададен твърде общо, като не е аргументирана връзката му с мотивите на въззивния съд - не се сочи кои конкретно доказателства не са обсъдени, кои правнорелевантни факти не са преценени, по кои доводи и възражения на страната съдът не се е произнесъл, кой извод не е подкрепен с преценка на доказателства. Видно от съдържанието на обжалвания съдебен акт, въззивният съд е изложил съображения по всички събрани доказателства, като ясно и логически обосновано е формулирал становището си относно фактическите положения, които възприема за установени на тяхна база. Единственото конкретно оплакване на касаторите е свързано с позоваването от страна на съдебния състав на представени по делото писмени доказателства, които е следвало да бъдат изключени по реда на чл. 183, ал. 1 ГПК – процесуално нарушение, което не се е отразило на решаващите изводи на съда по предмета на спора и чието отстраняване не би довело до различен изход на делото. Водещите и решаващи мотиви за отхвърляне на наведеното от ответниците възражение за придобиване на имотите по давност са свързани с констатацията, че съсобствеността между ищеца и ответниците Я. произтича от наследяване, в който случай презумпцията на чл. 69 ЗС се счита за оборена, съобразно задължителните разяснения в ТР № 1 от 06.08.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2012 г., ОСГК. В този случай завладяването частите на останалите и промяната в намерението имотите да се държат като съсобствени трябва да се манифестира пред тях и да се осъществи чрез действия, отблъскващи владението им и установяващи своене. Във всеки отделен случай всички тези обстоятелства трябва да бъдат доказани от ответника, 4 който претендира да е придобил наследствените имоти по давност. Тези указания по приложението на материалния закон са съобразени при произнасяне на решението по спора.

Въззивният съд е анализирал събраните относими доказателства и е отчел, че извън писмения договор за доброволна делба от 16.03.1993 г., по делото не е събрано нито едно друго доказателство, което да установява завладяване на полагащите се на ищеца по наследство идеални части от правото на собственост върху спорните имоти. В тази връзка е подчертано, че и събраните гласни доказателства не свидетелстват за други конкретни действия, които да установяват защитната теза на ответниците. Съдът е взел предвид и издадения по-късно спрямо неформалната делба констативен нотариален акт, в който постигнатите договорености не са отразени. Напротив, имотите, така както са били възстановени по площ и местности, са признати за съсобствени между всички наследници на общия наследодател Я. М.. В този смисъл въпроси № № 1 и 2 от първата група не обосновават предпоставки за допускане на касационното обжалване в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.