Решение № 272 от 25.07.2023, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 272 гр. Кюстендил, 24.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росица Б. Савова

Членове:

Татяна Хр. Костадинова

Елисавета Г. Деянчева при участието на секретаря Галина Г. Кирилова като разгледа докладваното от Татяна Хр. Костадинова Въззивно гражданско дело № 20231500500170 по описа за 2023 година

И. К. Б. с ЕГН **********, адрес: гр. Сапарева баня, ул. ***, чрез пълномощника адв. С. Г. обжалва Решение № 49 от 31.01.2023 г., постановено от РС – Дупница по гр.д. № 1300/2022 г. по описа на същия съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от него иск с правно основание чл.200 от КТ за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на приета с Разпореждане №17 от 13.10.2021 г. на РУ „Социално осигуряване“ гр. Кюстендил трудова злополука, станала на 06.08.2021 г. за разликата над уважения размер от 20 000 лв. до претендирания от 55000 лева, в частта в която е оставено без уважение искането му за допускане на предварително изпълнение по чл. 242, ал. 1 ГПК, както и в частта за разноските, които е осъден да заплати на ответното дружество в размер на 1 639.70 лв.

Във въззивната жалба въззивникът Б. релевира доводи за неправилност на решението в обжалваните части поради неговата незаконосъобразност и необоснованост. Счита, че при определяне размера на обезщетението съгласно чл. 52 от ЗЗД, районният съд не е отчел обстоятелството, че вследствие на трудовата злополука ищецът е търпял физически болки и страдания с много висок интензитет, както и допълнителни такива, свързани с лечението и процеса на възстановяване.

Сочи, че и към настоящия момент продължава да търпи физически болки. Подчертава, че несъобразено останало и обстоятелството, че вследствие на получената остра стресова реакция и последващо посттравматично стресово разстройство ищецът претърпял и ще продължавал да търпи значителни психически страдания. Иска отмяна на решението в обжалваните му части и уважаване на предявения иск в пълен размер, както и допускане предварително изпълнение на решението. Претендира разноските на основание чл. 78, ал. 1 ГПК и чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т.2 от ЗАдв.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответното дружество „К.М.-020“ ЕООД чрез пълномощника му адв. М. К., с който изразява становище за неоснователност на депозираната жалба. Въззиваемата страна счита 1 решението в обжалваните от въззивника части за правилно и законосъобразно. Иска оставяне на въззивната жалба без уважение и потвърждаване на решението в тези му части.

„К.М.-020“ ЕООД, ЕИК 206079323, със седалище и адрес на управление: гр.

Сапарева баня, *** чрез пълномощника си адв. М. К. от АК Кюстендил обжалва посоченото по- горе решение в частите: с която дружеството е осъдено да заплати на И. К. Б. обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в понесени болки и страдания в резултат на приета с Разпореждане № 17 от 13.10.2021 г. на РУ „Социално осигуряване” гр. Кюстендил трудова злополука, станала на 06.08.2021 г., в размер на 20 000 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – 06.08.2021 г., до окончателното изплащане на сумата; с която е осъдено да заплати по сметка на РС- Дупница държавна такса в размер на 800 лв., както и разходите направени от бюджета на съда за вещи лица в размер на 660 лв. и в частта, с която е осъдено да заплати на адв. С. Г. за извършено процесуално представителство на основание чл.38, ал.2 във вр. с ал. 1 от ЗА разноски в размер на 776.88 лв..

Въззивното дружество, чрез процесуалния си представител навежда доводи за неправилност и незаконосъобразност на съдебния акт в обжалваните части. Оспорва като завишен присъдения от районния съд размер на обезщетение от 20 000 лв. Твърди, че ищецът не е успял да докаже претърпените от него неимуществени вреди, изразяващи се в психически травми, твърдението, че за дълго време бил ограничил социалните си контакти и пребиваването на публични места поради невъзможността му да се придвижва нормално, както и посттравматичното стресово разстройство.

Подчертава, че решението в обжалваната част е необосновано, тъй като неправилно са въприети от районен съд събраните по делото доказателства- свидетелски показания и експертизи. Възразява срещу извода на районния съд, че ищецът не е допринесъл за настъплане на трудовата злополука със своите действия, като счита, че на основание чл. 201, ал. 2 КТ отговорността на ответника следва да бъде намалена, доколкото ищецът поради допусната груба небрежност е допринесъл за настъплане на трудовата злополука. В случай на уважаване на въззивната жалба, счита, че следва да бъдат редуцирани присъдените съдебни разноски и адвокатски хонорар съразмерно уважената част на иска. Иска отмяна на решението в обжалваните части и и отхвърляне на иска, при евентуалност приложение на разпоредбата на чл. 201, ал. 2 КТ като бъде намалена отговорността на дружеството. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от насрещната страна, с която се оспорват твърденията във въззивната жалба.

Съдът счита, че въззивните жалби са допустими, тъй като изхождат от страни в първоинстанционното производство, подадени са в срок и са насочени срещу съдебен акт, подлежащ на въззивна проверка.

В съответствие с правомощията по чл. 269 от ГПК съдът извърши служебно проверка на валидността на решението и прецени допустимостта му, в резултат на която проверка намира, че то е валидно - постановено е от надлежен съдебен орган, функциониращ в надлежен състав в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано от съдебния състав, който го е постановил.

Същото е и допустимо.

Съгласно чл. 269, изр. 2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от посоченото във въззивната жалба, като служебно правомощие има да провери спазването на императивните материалноправни разпоредби, приложими към процесното правоотношение. В този смисъл са и дадените указания по тълкуването и прилагането на закона в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Задължение на въззивния съд е да се произнесе по спорния предмет на делото, като извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и 2 формира свои фактически и правни изводи, като обсъди и своевременно заявените доводи и възражения на страните.

Въззивният съд, след преценка на твърденията и възраженията на страните, както и на събраните доказателства, касаещи предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата, намира следното:

По делото няма спор, че страните по него са били в трудово правоотношение, по силата на което И. Б. е изпълнявал длъжността „сметосъбирач“ в ответното дружество, както и че на 06.08.2021 г. е претърпял трудова злополука в резултат на която е получил конквасация /смазване/ на първи, втори, трети и четвърти пръст на левия крак.

От доказателствата по делото безспорно е установено, че ищецът се возел на лявата степенка на автомобил за сметосъбиране, стопанисван от ответното дружество.

При преминаване по ул. „Дъга“ в гр. Сапарева баня, същият е закачил купчина с дърва за огрев, като едно от дърветата е ударило степенката вследствие на което левият крак на Б. е бил притиснат между автомобила и степенката и му е била причинена телесна повреда.

В съставения констативен протокол за ПТП на 11.08.2021 г. като и причина за ПТП се сочи загуба на контрол от водача на камиона /с ДКН СА *** СХ/ и допуснато от него подхлъзване на превозното средство, при което задната лява степенка ударила наредени на улицата дърва и едно от тях деформирало степенката. За допуснатото нарушение на водача на автомобила – В.С.И., е съставен акт за нарушение по ЗДвП.

От представените по делото болнични листове се установява, че след злополуката ищецът е бил в отпуск по болест от 06.08.2021 г. до 21.03.2022 г. С Експертно решение № 474 от 21.03.2022 г. на ТЕЛК към МБАЛ „Св. И. Рилски“ЕООД гр. Дупница на ищеца е определена 30 % трайно намалена работоспособност.

От заключението на съдебно медицинската експертиза, изпълнена от вещото лице д-р Л.Т. се установява, че при злополуката вследствие на притискане на пръстите ищецът е получил конквасация /смазване/ на първи, втори, трети и четвърти пръст на левия крак, които по- късно са ампутирани. Според експерта по време на травмата и след това ищецът е изтитал силни болки и страдания. При интензивно натоварване и промяна на времето и занапред ще има оплаквания от болки в лявото ходило.

Свидетелката И.Б., която е съпруга на ищеца, сочи, че след злополуката той изпитвал много силни болки, не можел да спи, затруднявал се при придвижване с патерици. Свидетелката сочи също така, че и понастоящем изпитва болки при продължително стоене прав и при ходене, изнервен е, не иска да излиза извън дома.

В заключението по назначената съдебно- техническа експертиза на вещото лице инж. М.Й. е установен механизмът на настъпилото ПТП. Според експерта найвероятно поради погрешна маневра на водача на автомобила- при движение назад същият със задните леви колела е ударил купчината с дърва, при което едно от тях се е повдигнало и е ударило лявата степенка и тя е притиснала крака на ищеца. Същият сочи, че и при движение напред теоретично е възможно да се получи съприкосновение между лявата степенка и препятствието, но е трудно осъществимо, тъй като при такова движение дървото би се изместило встрани.

От приложената по делото длъжностна характеристика за длъжност „сметосъбирач“ /л. 54 от делото на ДнРС/ е видно, че при придвижване от един наряд до друг сметосъбирачите се возят отзад на степенката на сметоизвозващия камион.

Видно от отбезването положено върху същата, ищецът се е запознал с нея на 01.03.2021 г.

По делото са представени документи свързани с провеждани първоначален и периодични инстуктажи. Съгласно Програмата за провеждане на инструктаж на 3 сметосъбирачите, утвърдена от управителя на ответното дружество /л.58 от делото на ДнРС/, возенето на степенките на сметосъбиращия камион е позволено само при придвижване от съд до съд при малки разстояния и само при движение напред.

Във връзка с оспорване на автентичността на подписите за ищеца в представените от ответника книга за инструктаж, длъжностна характеристика и приложение, удостоверяващо запознаване с Правилника за вътрешния трудов ред в ответното дружество е открито производство по чл. 193 от ГПК. Била е назначена и изготвена съдебно-графическа експертиза. В същата вещото лице Р.К. е посочило, че подписът положен върху представената длъжностна характеристика за длъжността „сметосъбирач“ е на ищеца, а подписите при приложеното като „приложение за запознаване с Правилника за вътрешния трудов ред“ и частта от книгата за „Инструктаж по безопасност и здраве при работа“ и в частта на извършен инструктаж на И. Б. от 08.03.2021 г. до м. август 2021 г. вкл. не са на ищеца.

Предвид на така установената фактическа обстановка, районният съд е уважил частично иска с правно основание чл. 200 от КТ, приемайки че са налице всички предпоставки посочени в разпоредбата на чл. 200 от КТ, поради което работодателят следва да възмезди ищеца за претърпените от него болки и страдания предвид получените увреждания, които са в причинна връзка с трудовата дейност на пострадалия работник. Съдът споделя този извод на районен съд.

Неоснователни са доводите във въззивните жалби, че при определяне на размера на обезщетение съдът не се е съобразил с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД.

Настоящият съдебен състав счита, че при определяне на размера на дължимото на ищеца обезщетение за причинените му от трудовата злополука на 06.08.2021 г. неимуществени вреди, районният съд се е съобразил задължителните указания по приложението на чл.52 от ЗЗД, т. ІІ на ППВС №4/68 г., като е взел предвид всички установени по делото правнорелевантни факти, относими към справедливия размер на претендираното обезщетение, а именно: характера и степента на уврежданетоконквасация /смазване/ на първи, втори, трети и четвърти пръст на левия крак, които по- късно са били ампутирани; обстоятелството, че по време на травмата и след това ищецът е изпитал силни болки и страдания. Взето е предвид и че загубата на нетрудоспособността- 30% е постоянна, както и че ищецът е в състояние да извършва физическа работа, но при натоварвания ще има оплаквания. Всичко посочено е обусловило извода на съда, че сумата, която ще репарира претърпените от И. Б. болки и старадания е 20 000 лв.

Разпечатката съдържа 37 от 59 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/3ddbcfc0-215b-442a-87ef-772d61c20c11