Определение № 3400 от 29.09.2021, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3400 гр. Варна, 28.09.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и осми септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Ирена Н. Петкова

Наталия П. Неделчева мл.с. Симона Р. Донева като разгледа докладваното от Наталия П. Неделчева Въззивно гражданско дело № 20213100502338 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано след отмяна на въззивно решение №658 от 05.06.2020г., постановено по гр. дело №441/2019г. по описа на ВОС и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на ВОС при изпълнение на дадените указания в решение №60079 от 13.09.2021г., постановено по гр. дело №3555/2020 по описа на ВКС.

Образувано е по въззивна жалба на Д. Т. ИВ. и Я. Т. АТ. срещу Решение № 1431 от 04.04.2018г. по гр.д. № 10289/2017г. по описа на ВРС, ХХХV-ти състав, В ЧАСТТА, с която на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК е прието за установено по отношение на М. КР. С., ЕГН **********, че И Г Т, ЕГН **********/починала на 09.03.2018г., и заместена в хода на производството, на осн. чл. 227 ГПК от нейните дъщери- въззивниците в настоящото производство/, не е собственик на 1/2 ид.ч. от недвижим имот, находящ се в гр. Варна, ***А, представляващ еднофамилна жилищна сграда на един етаж, с идентификатор № ***, разположена в ПИ с идентификатор № ***, със застроена площ от 49 кв.м., състояща се от: входно антре, три стаи, баня – тоалет, представляващ имот със стар идентификатор ***, както и на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК е отменен Нотариален акт № 185, т. ІІ, дело № 269, рег. № 13590 от 04.09.2007г., с който И Г Т е призната за собственик по наследство от Г И Н, бивш жител на гр. Варна на 1/2 ид.ч. от следните имоти, находящи се в гр.

Варна, ***А, представляващи две жилищни сгради, а именно: жилищна сграда с площ от 40 кв.м, състояща се от входно антре, три 1 стаи, баня-тоалет, както и жилищна сграда с площ от 36 кв.м, състояща се от входно антре, стая, кухня, склад, баня, тоалет, изградени в УПИ VIII-2, с площ от 275 кв.м, в кв. 5а, попадащ в 26-ти подрайон на града, при граници по скица: имот VII-3, улица и имот №1-1. Въззивниците считат, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, необосновано и постановяване при нарушение на процесуални правила. Твърдят, че към момента на сключване на договора за покупко продажба по НА № 10/21.10.1991г. Р П Н не е била собственик на имота и не е притежавала ½ ид.ч. от построената в поземления имот сграда, състояща се от три стаи, входно антре, построени през 1969г., доколкото имотите са били отчуждени и са били държавна собственост. Отчуждаването по реда на ЗПИНМ /§ 81 ППЗПИНМ/ за мероприятие по улично регулационния план предпоставя изплащане на определеното обезщетение, а при отчуждаването по ЗТСУ преминаването на правото на собственост върху държавата настъпва с влизане в сила на заповедта по чл. 98 от ЗТСУ и след този момент отчуждения собственик не може да се разпорежда с имота, предмет на отчуждение. Издадените актове за узаконяване след отчуждаването са ирелевантни по отношение на правото на собственост. Така, праводателката на ищеца Р П не е могла да се разпорежда със сградите, построени върху държавно място, а извършените от нея сделки не са породили вещно действие. Установено е по делото, че на Г И Н и Тодор Георгиев Николов е учредено право на строеж върху държавно дворно място с площ от 275 кв.м., по ½ ид.ч. за всеки. Впоследствие ПИ е разделен на два имота с два административни адреса: *** на Т Н и „Борис Игнатов“ № 15А на Г Н /стар ид. ***, а след приемане на КККР двата имота са с общ ид. ***/. С НА № 126/1984г. Г Н продал на Рада само една стая, кухня, навес и тоалет на двора, строени през 1945г. /без спорния имот/. През 1989г. със Заповед № 3853/01.12.1989г. имотите са отчуждени и са били собственост на държавата до 16.10.1997г., когато със Заповед № 1703/16.10.1997г. отчуждаването е отменено. Всички действия извършени в периода от 01.12.1989г. до 16.10.1997г. не произвеждат действие. Отмяната на отчуждаването произвежда действие по отношение на правоприемниците на отчуждения собственик Г Н – Донка и Яа. Ищците не са сред наследниците на Р П, а отмяната на отчуждаването има ефект по отношение на притежаваното от нея по НА № 126/1984г., част от което не е процесния имот. Същевременно 2 е изложен довод за произнасяне свръхпетитум – НА № 185/2007г. е отменен изцяло, макар спора да касае част от имотите. В тази част решението е недопустимо. Молят съобразно всичко изложено да се отмени обжалваното решение, а предявените искове да се отхвърлят като неоснователни. С въззивната жалба са представени писмени доказателства, а именно 3 бр. съдебни решения, които въззивиците считат, че са допустими, тъй като са били обсъждани в мотивите на първоинстнационния съдебен акт.

В отговора си, М.С. оспорва доводите в жалбата и развива такива, обосноваващи правилност и законосъобразност на обжалваното решението.

Моли същото да бъде потвърдено.

Срещу решението В ЧАСТТА по предявените искове срещу ЕЛ. ИЛ. Г. и Д. ИЛ. П. липсва въззивна жалба, поради което в тази част решението е влязло в законна сила.

Съобразно задължителните указания на ВКС, съдържащи се в отменителното решение №60079/13.09.2021г. на ВКС, при новото разглеждане съдът следва да укаже на страните необходимостта от представяне на относимите доказателства към твърдяните от тях факти с оглед изясняване на фактическата обстановка по делото, като да прецени налице ли е спор относно идентичността на процесната сграда с идентификатор № *** с описаните такива в документите за собственост на страните. Въззивният съд следва да съобрази и установената от приетото заключение на техническата експертиза на в. л. Ш. Хаджиева идентичност на същата с описаната в нот. акт № 185/2007 год. жилищна сграда от 40 кв. м., за която част е спорът за собственост между страните. За другата, описана в акта сграда, спор не съществува, поради което и произнасянето на съда е недопустимо.

Съобразно разясненията, съдържащи се в т. 2 от ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ от 9 декември 2013 год. по т. дело 1/2013г., когато въззивният съд прецени, че от първата инстанция са допуснати нарушения във връзка с доклада, не извършва нов доклад по смисъла и в съдържанието, уредено в чл.

146, ал. 1 ГПК, тъй като характерът на въззивната дейност изключва повторение на действията, дължими от първата инстанция. В тази хипотеза въззивният съд дължи единствено даване на указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания, което по смисъла на чл. 266, ал. 3 ГПК е извинителна причина за допускането на тези доказателства за първи път във въззивното 3 производство.

Предвид изложеното, доколкото предявеният иск е отрицателен установителен, то в тежест на ответниците е да установят правото си на собственост на твърдяното от тях правно основание предвид оспорването от страна на ищеца на представения от тях КНА.

В тази връзка указва на въззивниците, че следва да посочат на коя дата е починал Г И Н с оглед необходимостта от преценка към коя дата е открито неговото наследство, дали към този момент процесната сграда се е включвала в неговата наследствената маса, и на какво основание твърдят, че се явяват нейни собственици.

Съобразно указанията на ВКС, настоящият състав указва на ответниците в първ. производство, съответно въззивници в настоящото, че следва да представят доказателства, установяващи правото им на собственост на основанието, изложено в представеното пред ВРС писмено становище, в това число съдебните решения по предходен спор, както и да ангажират доказателства относно разпореждането на наследодателя Г Н в полза на съпругата му Рада Николова, доказателства относно отчуждаването на имота и идентичността на процесната сграда с описаните такива в нотариалните актове на страните.

Доколкото срещу първоинстанционното решението В ЧАСТТА по предявените искове срещу ЕЛ. ИЛ. Г. и Д. ИЛ. П. липсва въззивна жалба, то в тази част решението е влязло в законна сила, поради което тези страни не следва ад участват във взъззинвото производство.

Тъй като представените с въззивната жалба решения са допустими с оглед разпоредбата на чл. 266, ал.3 ГПК, то същите следва да бъдат приобщени към доказателствата по делото.

Воден от горното, и на осн. чл. 294 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ВНАСЯ ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ в открито с.з. въззивна жалба вх.

№187021/21.09.2021г. на Д. Т. ИВ. и Я. Т. АТ. срещу Решение № 1431 от 04.04.2018г. по гр.д. № 10289/2017г. по описа на ВРС, ХХХV-ти състав, В ЧАСТТА, с която на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК е прието за установено по отношение на М. КР. С., ЕГН **********, че И Г Т, ЕГН **********/починала на 09.03.2018г., и заместена в хода на производството, на осн. чл. 227 ГПК от нейните дъщери- въззивниците в настоящото производство/, не е собственик на 1/2 ид.ч. от недвижим имот, находящ се в гр. Варна, ***А, представляващ еднофамилна жилищна сграда на един етаж, с идентификатор № ***, разположена в ПИ 4 с идентификатор № ***, със застроена площ от 49 кв.м., състояща се от: входно антре, три стаи, баня – тоалет, представляващ имот със стар идентификатор ***, както и на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК е отменен Нотариален акт № 185, т. ІІ, дело № 269, рег. № 13590 от 04.09.2007г., с който И Г Т е призната за собственик по наследство от Г И Н, бивш жител на гр. Варна на 1/2 ид.ч. от следните имоти, находящи се в гр.

Варна, ***А, представляващи две жилищни сгради, а именно: жилищна сграда с площ от 40 кв.м, състояща се от входно антре, три стаи, баня-тоалет, както и жилищна сграда с площ от 36 кв.м, състояща се от входно антре, стая, кухня, склад, баня, тоалет, изградени в УПИ VIII-2, с площ от 275 кв.м, в кв. 5а, попадащ в 26-ти подрайон на града, при граници по скица: имот VII-3, улица и имот №1-1.

УКАЗВА на въззивниците, че с писмена молба, с препис за ответната страна следва да посочат на коя дата е починал Г И Н; дали към този момент процесната сграда се е включвала в неговата наследствената маса, и на какво основание твърдят, че се явяват нейни собственици.

УКАЗВА на въззивниците, че следва да представят доказателства, установяващи правото им на собственост на основанието, изложено в представеното пред ВРС писмено становище, в това число съдебните решения по предходен спор, както и да ангажират доказателства относно разпореждането на наследодателя Г Н в полза на съпругата му Рада Николова, доказателства относно отчуждаването на имота и идентичността на процесната сграда с описаните такива в нотариалните актове на страните.

ПРИЕМА И ПРИЛАГА към доказателствата по делото, представените с уточнение на въззивна жалба вх. №36492/30.05.2018г./стр. 15-37 от в. гр. дело № 2133/2018г/ -решение №1731/16.12.2004г. по к.гр. дело №1236/2003г. на ВКС; решение от 02.04.2003г. по в. гр. дело №722/2002г. по описа на ВОС и решение от 10.03.1999г. по гр. дело №62/1998г. по описа на ВРС.

Решение №1431 от 04.04.2018г. по гр.д. №10289/2017г. по описа на ВРС, ХХХV-ти състав е влязло в законна сила по отношение на ЕЛ. ИЛ. Г. и Д. ИЛ. П., поради което същите не следва да участват във въззивното производство, и следва бъдат заличени от СЛП.

НАСРОЧВА производството по делото в о.с.з. на 17.11.2021г. от 10.00 часа, за която дата и час да се уведомят страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5

6