Решение № 2922 от 31.07.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2922 гр. София, 31.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 103 СЪСТАВ, в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЧАВДАР АЛ. КОСТОВ при участието на секретаря ДАРИНКА Н. ЦАНЕВА като разгледа докладваното от ЧАВДАР АЛ. КОСТОВ Административно наказателно дело № 20231110201140 по описа за 2023 година при секретаря Даринка Цанева, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 1140 по описа за 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д - чл. 63 и сл. от Закон за административните нарушения и наказания /ЗАНН/:

Образувано е по жалба от К. Р. Т., чрез адв. С. С. - САК срещу Наказателно постановление № *** от 12.12.2022 г., издадено от Г.В.Б. Началник на група в отдел „Пътна полиция“ при СДВР, с което на жалбоподателя К. Р. Т. на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от Закон за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 200 /двеста/ лева и кумулативно "Лишаване от право да управлява МПС" за срок от 6 /шест/ месеца, за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

В жалбата от К. Р. Т., депозирана чрез адв. С. С. - САК се иска съдът да отмени обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно. В жалбата се излагат доводи, че отговорността на жалбоподателя Т. е неправилно ангажирана, тъй като като собственик на управляваното МПС не е бил уведомен за служебно прекратената регистрация на автомобила. Освен това се посочва, че автомобилът е бил с белези на редовна регистрация /с табели/. Не е имало и друг външен израз, който да доказва прекратената регистрация. Поради това ползвателят на МПС-то не е разполагал с информация за това обстоятелство.

На следващо място в жалбата се сочи, че от страна на жалбоподателя Т. липсва виновно поведение и че същият е действал при условията на фактическа грешка, което предпоставя извод за несъставомерност на 1 нарушението, поради липса на субективния елемент, а именно умисъл.

Критикува се, че в НП не било посочено на какво основание е прекратена регистрацията.

В съдебно заседание, в което е даден ход на делото по същество, жалбоподателят К. Р. Т., редовно призован, не се явява. Не се явява и адв. С. С.

- САК, редовно упълномощен.

Въззиваемата страна - Началник група в отдел "Пътна полиция" при СДВР, редовно призована, не изпраща представител.

В постъпили писмени бележки от Началник група при ОПП-СДВР, чрез пълномощника му главен юрисконсулт Б.С., както и чрез пълномощника му главе юрисконслут К.В. - Г. се иска подадената жалба да бъде отхвърлена като неоснователна и необоснована и наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъборзано. Претендира се юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение за прекомерност по отношение на адвокатското такова.

След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

На 16.10.2022 г., около 22:57 часа, жалбоподателят К. Р. Т. управлявал личния си лек автомобил марка и модел „***“, с рег. № ***, в гр. София по бул. „Д-р Петър Дертлиев“, с посока на движение от бул. „Царица Йоана“ към бул. „Сливница“. Управлявания от жалбоподателя Т. автомобил бил спрян за проверка до бензиностанция "***" от служители на 09 РУ - СДВР. След направена справка във АИС "ПП" било установено, че автомобила е със служебно прекратена по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП на 11.10.2022 г. регистрация.

Въз основа на така установеното свидетелят Т. Т., на длъжност „старши полицай при СДВР, РУ 09, СДВР, в присъствието на един свидетел – очевидец и на жалбоподателя съставил срещу К. Т. акт за установяване на административно нарушение (АУАН) сер. G A № 768202 от 16.10.2022 г. за нарушение на чл. 140, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП. В обстоятелствената част на акта контролният орган приел за установено, че водачът управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред. Актът бил връчен на нарушителя Т., който го подписал като не посочил да има възражения. Такива не били подадени и в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.

Впоследствие било образувано наказателно производство за престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК по материали изпратени от 09 РУ – СДВР, пр. пр. № 49776/2022 г. по описа на СРП и след като било прието, че липсва умисъл у жалбоподателя К. Р. Т. да е знаел, че управлява автомобил с прекратена регистрация – нерегистриран по съответния ред, т.е. че не е осъществен състава на горепосоченото престъпление, с постановление на СРП от 24.11.2022 г. е постановен отказ да се образува досъдебно производство и материалите по преписката са били изпратени на ОПП 2 СДВР, с оглед преценка за налагане на административно наказание.

Въз основа на съставения АУАН било издадено обжалваното Наказатлено постановление № *** от 12.12.2022 г. от Началник група към отдел „Пътна полиция“ – СДВР, с което на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП на К. Р. Т. е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 200 /двеста/ лева и кумулативно "Лишаване от право да управлява МПС" за срок от 6 /шест/ месеца, за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

Наказателното постановление било връчено на жалбоподателя на 06.01.2023 г., а жалбата срещу него била депозирана пред наказващия орган на същаа дата.

По доказателствата:

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото гласни доказателствени средства – показанията на свид. Т. Т., както и писмените доказателства - постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 24.11.2022 г, справка картон на водача К.

Р. Т. за извършени нарушения и наложени наказания по ЗДвП, заверен препис от Заповед № 513з-4922/13.06.2022 г. на директора на СДВР, заверен препис от Заповед № 8121К-13180/29.10.2019 г. на Министъра на вътрешните роботи на Р България, заверен препис от Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните роботи на Р България, и останалите съдържащи се по административно - наказателната преписка писмени доказателства.

Съдът възприе показанията на свид. Т. Т., който след предявяване на АУАН сер. G A № 768202 от 16.10.2022 г. заявява, че актът е съставен и подписан от него като при извършената проверка се установило, че управлявания от жалб. Т. автомобил е дерегистриран.

Съдът кредитира депозираните от свидетеля Т. показания досежно обстоятелствата по съставяне на АУАН, доколкото кореспондират с писмените доказателства. Посредством последните се установява, че към 16.10.2022 г. регистрацията на управлявания от Т. лек автомобил е била служебно прекратена на основание чл. 143, ал. 10 ЗДвП. С оглед на това съдебният състав прие последното обстоятелство за изяснено безспорно.

Същевременно обаче посредством ангажираните от ОПП - СДВР доказателства, не се установява дали и в кой момент жалбоподателят К. Р. Т. е бил уведомен за служебната дерегистрация на автомобила, респективно не се установи същият да е имал знание за съответното обстоятелство към инкриминирания момент.

Приобщените по делото доказателствени източници, тълкувани поотделно и в своята взаимовръзка, в пълнота сочат на възприетата от съда фактическа обстановка. Предвид горното и по аргумент от противното от разпоредбата на чл. 305, ал. 3 от НПК по-детайлен анализ на доказателствените материали съдът не дължи да излага.

Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна 3 до следните правни изводи:

Жалбата е допустима, като подадена от лице с активна процесуална легитимация, в законоустановения срок, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол. Разгледана по същество, тя е основателна.

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е винаги инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Това означава, че съдът следва да провери законността, т.е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл.

84 от ЗАНН.

В изпълнение на това свое правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са съставени от териториално и материално компетентни длъжностни лица, съгласно приложените по делото Заповед 513з4922/13.06.2022 г. на Директора на СДВР и Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи на Р България, в изпълнение на делегираните им правомощия по закон, в кръга на техните функции и по предвидения в закона ред и форма.

Спазени са давностните срокове по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН.

Обстоятелствата около приетото нарушение са описани подробно, при което нарушения на разпоредбите на чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН не се констатират. Налице е редовна процедура по съставяне на АУАН и връчването му срещу подпис на жалбоподателя К. Р. Т.. Процедурата по връчване на оспореното НП също е редовно извършена.

Същевременно атакуваното НП е материално незаконосъобразно, независимо от обективното установяване на факта, че на посочените в АУАН и НП време и място жалбоподателят К. Т. е управлявал МПС, чиято регистрация е била служебно прекратена на основание чл. 143, ал. 10 ЗДвП, поради липса на валидна задължителна застраховка „гражданска отговорност“ на автомобилистите.

Това е така, доколкото от данните по делото не се доказа жалбоподателят К. Р. Т., който е собственик на процесното МПС - лек автомобил марка „***“, с рег. № ***, да е бил уведомен за служебното прекратяване на регистрацията.

Следователно и поведението на Т. е субективно несъставомерно, тъй като същият не е знаел, че автомобилът, който управлява, е със служебно прекратена регистрация. При това липсва виновно осъществено поведение от негова страна.

Съгласно разпоредбата на чл. 6 от ЗАНН административно нарушение е това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. Деянието, обявено за административно нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо (чл. 7, ал. 1 от ЗАНН). Според приложимите субсидиарно разпоредби на НК деянието е умишлено, когато деецът е 4 съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал или допускал настъпването на тези последици, а е непредпазливо, когато деецът не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди, или когато е предвиждал настъпването на тези последици, но е мислил да ги предотврати. Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от ЗАНН непредпазливите деяния се наказват само в изрично предвидените случаи.

Само за пълнота на изложението съдът ще посочи, че е допусната и грешка при изписване на регистрационния номер на управлявания от водача лек автомобил в АУАН и НП, като в същите в началото е посочено, че жалбоподателят К. Р. Т. като водач на лек автомобил марка „***“ рег. № ***, а в обстоятелствената част, при описанието на обстоятелствата, и в двата акта МПС е с посочен регистрационен номер № ***.

С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав намира, че в случая неправилно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя К. Р. Т., поради което и атакуваното наказателно постановление следва да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.

При този изход на производството разноски следва да се присъдят в полза на жалбоподателя и в тежест на въззиваемата страна. В случая от жалбоподателя К. Т. не са претендирани разноски до приключване на делото в първата инстанция, поради което и съдът не е необходимо да се произнася в тази насока.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, Софийски районен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № *** от 12.12.2022 г. издадено от Г.В.Б. - Началник на група в отдел „Пътна полиция“ при СДВР, с което на К. Р. Т. на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от Закон за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 200 /двеста/ лева и кумулативно "Лишаване от право да управлява МПС" за 6 /шест/ месеца, за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред