Решение № 186 от 26.05.2026, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 186 гр. ХАСКОВО, 26.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА

Членове:

ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВА-Д.

ВАСИЛ Г. ЧАМБОВ при участието на секретаря Р.З. Т. като разгледа докладваното от ВАСИЛ Г. ЧАМБОВ Въззивно гражданско дело № 20255600500728 по описа за 2025 година

Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от Б. К. С., чрез адв. К. В. против Решение № 133/10.06.2025 г., поправено с Решение № 134/10.06.2025 г., постановени по гр. д. № 772/2024 г. по описа на Районен съд Свиленград в частта, с която е осъден на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 и чл. 86 ЗЗД да заплати на Н. С. С. и А. Д. С. по половината от суми в общ размер на 30 000 лева, представляващи недължимо платени от техния наследодател – С.К.С. на Б. К. С. на 10.02.2020 г. сума в размер на 20 000 лева и на 26.06.2020 г. сума в размер на 10 000 лева.

В жалбата на първо място се твърди, че обжалваното решение е недопустимо, тъй като били нарушени правилата на родовата подсъдност.

Жалбоподателя счита, че цената на исковете е 30 000 лева, поради което съгласно чл. 104, т. 4 ГПК производството било подсъдно на окръжен съд като първа инстанция. На следващо място в жалбата са развити съображение за неправилност и необоснованост на обжалвания съдебен акт. Твърди се, че първоинстанционния съд не е събрал всички необходими за изясняване на спорните по делото факти доказателства и поради това е достигнал до погрешни правни изводи. Жалбоподателя счита, че първоинстанционния съд не е следвало да кредитира заключението по назначената по делото съдебносчетоводна експертиза поради предубеденост на вещото лице. Твърди се, че Районен съд Свиленград не бил изследвал всички възможни правни 1 основания, наличието на които би довело до отрицателен резултат по предявените в условия на евентуалност искове с правна квалификация чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД. Въвеждат се и твърдения, че необходимостта от поправка на очевидна фактическа грешка в първото решение на съда сочело, че първоинстанционния съд не бил положил достатъчно усилия за да постанови правилен съдебен акт. Поради това искането към въззивната инстанция е да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отхвърли изцяло предявените искове. Претендират се разноски за двете инстанции.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от Н. С. С. и А.Д.

С.- С., с който се оспорва въззивната жалба и се излагат подробни съображения за правилност и законосъобразност на обжалваното решение.

Въззиваемите сочат също, че въпросът с подсъдността на делото бил решен с определение на Районен съд Свиленград, което било потвърдено от въззивната инстанция. Искането им към въззивната инстанция е да потвърди първоинстанционното решение в обжалваната му част. Претендират разноски за производството пред Окръжен съд Хасково.

Окръжен съд Хасково, след като обсъди направените в жалбата доводи и прецени доказателствата по делото, приема за установено следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима, тъй като е своевременно подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт, поради което подлежи на разглеждане по същество.

Производството пред Районен съд Свиленград е образувано по искова молба от Н. С. С. и А. Д. С.- С., с която са предявени срещу Б. К. С. субективно и обективно съединени искове с правно основание чл.79, ал.1, вр. чл.240, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.86, ал.1 от ЗЗД за осъждането на ответника да заплати на всеки от ищците, като законни наследници на С.К. С. сумата от по 5000 лв., представляваща половината от предоставената в заем сума от 10 000 лв., по силата на договор за заем, сключен на 25.06.2020 г. между заемодателят С.К. С. и заемополучателя Б. К. С., ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 06.08.2024г. (датата по получаване на поканата за плащането й) до окончателното й изплащане. В условията на евентуалност са съединени искове с правно основание чл.55, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД за осъждането на ответника да заплати на всеки от ищците гореописаните суми съответно представляващи половината от сумата 10 000 лв., получена от ответника на 25.06.2020 г., без правно основание, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 06.08.2024г. (датата по получаване на поканата за плащането й) до окончателното й изплащане.

Към производството са присъединени за съвместно разглеждане предявените от същите ищци срещу същия ответник искове с правно основание чл.79, ал.1, вр. чл.240, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за осъждането на ответника да заплати на всеки от ищците като законни наследници на С.К. С. сумата от по сумата от по 10 000 лв., представляваща половината от предоставената в заем сума от 20 000 лв., по силата на договор 2 за заем, сключен на 10.02.2020 г. между заемодателят С.К. С. и заемополучателя Б. К. С., както и съединени в условията на евентуалност искове с правно основание чл.55, ал.1 и чл.86, ал.1 ЗЗД, с които се претендират същите суми от всеки от ищците, съответно представляващи по половината от сумата 20 000 лв., получена от ответника на 10.02.2020г., без правно основание, по които първоначално било образувано гр. д. № 773/2024 г. по описа на Районен съд Свиленград.

За да постанови обжалваното решение, Районен съд Свиленград е приел за установено по делото, че ищците са единствените наследници на С.К.

С., починал на 07.11.2020 г., като А. Д. С.- С. е негова преживяла съпруга, а Н.

С. С. е негов син. Съответно всеки от тях е наследил по ½ ид. ч. от правата и задълженията на своя наследодател. От личната банкова сметка на С.К. С. били извършени следните преводи към личната банкова сметка на ответника Б. К. С.: на 10.02.2020 г. за сумата 20 000 лева, с основание на превода „прехвърляне на средства“ и на 25.06.2020 г. за сумата 10 000 лв., с основание на превода „превод по сметка“. Поради това по делото било установено, че техният наследодател е предал посочените парични средства на ответника, но доколкото по делото не се установявало наличието на сключен между двамата договор за заем то предявените главни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 240, ал.,1 ЗЗД, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, се явявали неоснователни и следвало да бъдат отхвърлени.

Относно предявените в условията на евентуалност искове, първоинстанционният съд е приел, че в тежест на ответника било да установи наличието на правно основание, въз основа на което е получил и следва да задържи процесните парични суми. Районен съд Свиленград е приел, че посоченото от ответника основание за процесните преводи, че същите представляват преведеният му от С.С. дивидент от дружеството „Н.“ ООД, в което двамата били съдружници е останало недоказано по делото и поради това е уважил предявените искове по чл. 55, ал. 1 ЗЗД и е осъдил Б. С. да заплати на всеки от ищците по половината от сумите: 20 000 лева, получена от ответника при начална липса на основание от С.С., с банков превод от 10.02.2020 г. и 10 000 лева, получена от ответника при начална липса на основание от С.С., с банков превод от 25.06.2020 г., ведно със законната лихва върху всяка сумите, считано от 06.08.2024 г. Проверката на така постановеното от Районен съд Свиленград решение е предмет на настоящото въззивно производство.

Настоящият състав на Окръжен съд Хасково намира така постановеното решение на първоинстанционния съд за валидно, допустимо и правилно по следните съображения:

В конкретния случай няма спор между страните, а и от събраните по делото доказателства се установява, че на 10.02.2020 г. и 25.06.2020 г. от банковата сметка на С.С. са извършени два превода към сметката на ответника Б. С., като първият от тях бил за сумата от 20 000 лева, с основание на превода 3

„прехвърляне на средства“, а вторият бил за сумата 10 000 лв., с основание на превода „превод по сметка“. Така описаните суми са получени от въззивника в настоящото производство. Освен това не се спори, че ищците са единствените наследници на С.К. С., починал на 07.11.2020 г. Поради това същите са легитимирани като страни да водят настоящото производство. Предявените и уважени от първата инстанция искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 във вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД са допустими и подсъдни като първа инстанция на Районен съд Свиленград. В тази връзка въззивната инстанция не споделя възражението във въззивната жалба, че в настоящият случай съгласно разпоредбата на чл. 104, т. 4 ГПК исковете са подсъдни на окръжен съд като първа инстанция. В настоящия случай са предявени 2 иска с правно основание чл.79, ал.1, вр. чл.240, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД за сумата 10 000 лева, съединени с 2 иска с правно основание чл.79, ал.1, вр. чл.240, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД за сумата 5 000 лева, като в условията на евентуалност са съединени по общо 4 иска за същите тези суми, но с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 във вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Така предявените искове могат да бъдат групирани по основание в две групи – тези за сумите от по 10 000 лева, произтичащи от претендирано вземане в размер на 20 000 лева на наследодателя на ищците и тези от по 5 000 лева, произтичащи от претендирано вземане в размер на 10 000 лева на наследодателя на ищците.

Така описано явно е, че нито един от исковете, дори и групирани по основание не е в размер над 25 000 лева и поради това всеки един от тях е подсъден на районен съд като първа инстанция. В допълнение следва да бъде посочено също, че въпросът за подсъдността на производството е бил решен по делото с постановеното от Районен съд Свиленград Определение № 668/11.11.2024 г., потвърдено с Определение № 119/05.02.2025 г., постановено по в. ч. гр. д. № 34/2025 г. по описа на Окръжен съд Хасково.

За успешното провеждане на иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД ищецът следва да докаже, че ответникът е получил дадена облага, без да е имал правно основание, като с това разместване на благата в гражданския оборот, същият се е обогатил за негова сметка. В тази връзка успешната защита срещу този иск е като ответникът докаже наличието на основание въз основа на което е получил въпросната облага. В настоящият случай се твърди, че наследодателя на ищците с два превода е превел по сметката на ответника съответно сумите от 20 000 лева и 10 000 лева, като не е имало основание за тези банкови преводи. Безспорно установено е, че така описаните преводи на тези суми са се случили и парите са попаднали в сметката на ответника. Това не е спорно между страните, но се установява също и от заключението по назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза. Окръжен съд Хасково, така като и първоинстанционния съд, кредитира напълно заключението на вещото лице като пълно и компетентно изготвено. Не се споделя възражението на въззивника за предубеденост на вещото лице, поради използваните от него изрази. Вещото лице единствено е описало според неговите разбирания какво е естеството на преводите, но съществено за съда е 4 именно удостоверяването на прехвърлянето на съответните суми от сметката на наследодателя на ищците в сметката на ответника, съответно на 10.02.2020 г. и 25.06.2020 г.

Предвид изложеното ищците са установили, че на процесните дати, техният наследодател е прехвърлил по сметката на ответника твърдените суми, за които не е налице очевидно основание. В тази връзка в тежест на ответника е било да установи наличието на валидно правно основание въз основа на което е получил процесните суми, като същото му е било указано от първоинстанционния съд. Въззивникът – ответник в производството пред Районен съд Свиленград е посочил, че така описаните суми, представляват дължимите му вземания за „дивидент“ от дружеството „Н.“ ООД, в което били съдружници с наследодателя на ищците. Твърди се, че с брат му – наследодател на ищците, уговорката им била, че същият ще му превежда по неговата сметка дължимата му част от дивидентите от тяхното дружество.

Страните не спорят, а и по делото е установено, че към датата на всеки един от двата процесни превода, в действителност С. С. и Б. С. са били съдружници в „Н." ООД. Проблемът за ответникът произтича от това, че по делото така и не се установява наличието на уговорка между него и наследодателя на ищците, дължимият му дял от дивидентите от дружеството „Н.“ ООД да му се превеждат по неговата сметка от личната сметка на С.С..