Определение № 17980 от 25.09.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 17980 гр. София, 25.09.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Г, в закрито заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен Колев

Членове:

Румяна М. Найденова

Радина К. Калева като разгледа докладваното от Румяна М. Найденова Въззивно частно гражданско дело № 20251100504896 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 45594/11.04.2025г. на Е. Д. М., срещу определение № 14503 от 27.03.2025г. по гр. д. № 3773/2025г. по описа на СРС, 41 с-в.

С обжалваното определение СРС е върнал искова молба с вх. №

21151/22.01.2025г. на Е. Д. М. и е оставил без уважение искането за предоставяне на правна помощ.

Жалбоподателят излага твърдения, че обжалваният акт е неправилен и незаконосъобразен. Поддържа, че е бил незаконно задържан, а ответникът му причинил вреди съзнателно и целенасочено. Моли да бъде отменен обжалваният акт и делото да бъде върнато на СРС за продължаване на съдопроизводствените действия, както и да му бъде предоставена правна помощ.

Препис от частната жалба не е изпратена на насрещната страна за отговор, тъй като не е осъществена размяна на книжа по чл. 131 ГПК.

Частната жалба е подадена срещу определение, което прегражда понататъшното развитие на делото и като такова подлежи на въззивна проверка по реда на Глава XXI. Жалбата е депозирана в законоустановения срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от страна с правен интерес, поради което е редовна и процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна, поради следните съображения.

Разпоредбата на чл. 132, ал. 1 КРБ въвежда т. н. функционален имунитет на магистратите, които при осъществяване на функциите си не носят наказателна и гражданска отговорност за техните служебни действия и за постановените от тях актове, освен ако извършеното е умишлено престъпление от общ характер.

В тази връзка е налице константна и непротиворечива практика на Върховния 1 касационен съд, съгласно която функционалният имунитет на магистрата корелира както с пасивната му процесуална легитимация по такъв иск, така и с допустимостта на процеса и като такава се преценява само по твърденията, изложени в исковата молба, без да е необходимо да се събират каквито и да било доказателства в тази насока, тъй като иск по чл. 45 от ЗЗД срещу магистрат е изначално недопустим (в този смисъл определение № 60132 от 01.11.2021 г. по ч. гр. д. № 3935/2021 г., Г. К., ІІ Г. О. на ВКС).

Определението е правилно и в частта, в която е оставена без уважение молбата за предоставяне на правна помощ. Допускането на правна помощ се явява процесуално неоправдано, съгласно чл. 24, т. 1 от ЗПП, съобразно ползата която би донесло за ищеца и съобразно предмета на исковата претенция. Предвид извода за недопустимост на исковите претенции на осн. чл. 24, т. 2 ЗПП правна помощ не следва да се предоставя.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ без уважение частна жалба вх. № 45594/11.104.2025г. на Е. Д. М., срещу определение № 14503 от 27.03.2025г. по гр. д. № 3773/2025г. по описа на СРС, 41 с-в.

Определението подлежи на обжалване с частна касационна жалба пред Върховния касационен съд при условията на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2