Решение № 334 от 30.06.2026, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 334 гр. Благоевград, 30.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Емилия Дончева

Членове:

Вера Коева

Милена Каменова при участието на секретаря Катерина Пелтекова като разгледа докладваното от Милена Каменова Въззивно гражданско дело № 20261200500655 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл.ГПК.

Въззивна жалба е подадена от С. П., чрез адв. Ж. Г., против Решение №125/04.03.2026г., постановено по гр.дело №612/2024г. по описа на РСРазлог. Недоволен от атакувания акт e останал жалбоподателят, който го счита за неправилен, необоснован, постановен при нарушение на материалните и съдопроизводствените правила, излагайки подробни съображения в тази насока. Настоява въззивният съд да отмени решението и да уважи исковете.

Препис от въззивната жалба е връчен на въззиваемата страна. Постъпил е отговор на въззивната жалба. Счита, че решението е правилно и иска от съда да го потвърди.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му- в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното първоинстанционно решение е постановено от надлежен съдебен състав, в пределите на неговата правораздавателна власт и компетентност, поради което е валидно.

Същото е допустимо, с оглед произнасянето по надлежно предявен иск в редовно развило се исково производство в рамките на сезиращата съда претенция.

1

Пред районния съд са представени писмени и гласни доказателства, от които се установява следното от фактическа страна:

Делото е образувано въз основа на искова молба от С. Т. П., с ЕГН ********** и адрес в гр. **, чрез адв. Ж. Г. със съдебен адрес: гр. **, офис 27 срещу „БЪДЕЩЕ 2015“ ЕООД, ЕИК 203770403, със седалище и адрес на управление гр. Разлог, ул. „Александър Стамболийски № 101, представлявано от С.Г..

Твърди се, че на 10.04.2023 година ищецът започнал работа в “Бъдеще 2015” ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. Разлог, ул. ,,Ал.

Стамболийски” 101, представлявано от управителя С.Р.Г., на длъжност “шофьор на тежкотоварен автомобил“. Бил е назначен на пълен работен ден по 8 часа, като основно място за полагане на труд, било договорено, че ще бъде командирован в страни от ЕС с месечно трудово възнаграждение в размер на 90 евро на ден, включващо заплата и командировка.

Твърди се, че считано от същия месец започнали проблемите с ответното дружество поради незаплащане на трудовото възнаграждение на ищеца и полагащите му се командировъчни, за което сезирал ИА „Главна инспекция по труда“ гр. Пловдив. При извършената от тях проверка, бил представен друг трудов договор, различен от този, който ищецът подписал, за което била уведомена Районна прокуратура - Пловдив и били образувани преписки №2711/24 г. и №3050/2024 г. по описа на ПРП.

Сочи се, че единствено след получените предписания от Инспекцията по труда, ответното дружество заплатило на ищеца на 03.05.2023 г. сумата в размер на 3000 лв. с посочено основание командировка+заплата април 2023 г.

Сумата била крайно недостатъчна и несъобразена с работните дни и с осъществените от ищеца командировки извън страната.

Твърди се, че след проведени многократни разговори от ищеца с представители на фирмата, му било категорично заявено, че няма да му бъде заплатена каквато и да било сума на каквото и да било основание.

Незаплатени останали командировъчни в размер на 1053 лева дневни пари за периода 02.05.2023 г. - 08.05.2023 г. - 6 работни дни с уговорка за плащане на ден по 90 евро - 540 евро или левовата им равностойност в размер на 1053 лв., ведно с лихвата за забава върху сумата в размер на 143.91 лева, считано от 09.05.2023г. до датата на подаване на исковата молба, както и пътни разходи, представляващи пътни такси Дунав мост 73,22 лв. от дата 02.05.2023г. и 72.00 лв. от 09.05.2023 г. и разноски в размер на 88,20 лв. от дата 18.05.2023г., 3 бр. винетни такси в размер на 64,35 лв. или общо сумата в размер на 1494,68 лв.

В срока по чл. 131 от ГПК не е представен отговор на исковата молба от 2 страна на ответника.

Не се спори по делото, а и от приложения трудов договор се установява, че между страните през процесния период е съществувало валидно трудово правоотношение, регистрирано съгласно уведомление по чл. 62, ал 5 от КТ с изх. № 01388233024900/11.04.2023г., със сключването на който ищецът е приел да изпълнява длъжността „шофьор тежкотоварен автомобил“ на пълен работен ден с основно възнаграждение 610.00 лв.

Видно от приетата по делото като писмено доказателство - Заповед за прекратяване на трудов договор № 66/31.05.2023г., трудовият договор между страните е прекратен, считано от 31.05.2023 г.

От приложеното извлечение, издадено от „Обединена българска банка“ АД от сметка с титуляр С. П., се установява, че в периода от 29.04.2023г. 31.05.2023г., работодателят „Бъдеще 2015“ ЕООД е превел сума в размер на 3000,00 лв. с основание „командировка+заплата април 2023“.

От представения „авизио местен превод“ с дата 03.05.2023 г., се установява, че ответникът е наредил на ищеца сумата в размер на 3000 лв., с основание за плащане „командировка+заплата април 2023“.

От представения „авизио местен превод“ с дата 25.03.2024 г., се установява, че ответникът е наредил на ищеца сумата в размер на 696,16 лв., с основание за плащане „заплата май 2023, обезщетение 224 КТ“.

От заключението на вещото лице по допусната и назначена съдебнотехническа експертиза, се установява, че ищеца С. П. е използвал картата си на водач в автомобил с регистрационен номер СВ**СМ за периода от 02.05.2023 г. до 08.05.2023 г., като за посочения период водачът е изминал 2135 км.

В хода на производството по делото е допусната и назначена съдебносчетоводна експертиза, на която вещото лице е отговорило на поставените въпроси. В приложение 1 към изготвеното заключение, вещото лице е приложило заповед за командироване от 02.05, съгласно която ответника е командировал ищеца П. до Република Унгария и обратно за срок от 7 дни, считано от 02.05.2025 г. до 08.05.2025 г. Пътуването е следвало да се извърши с автомобил с рег. № СВ**СМ, а командировката е била с право на пътни и дневни пари от 45 евро. В командировъчната заповед било отразено още, че са „дадени в брой 100 евро и 100 лв. при тръгване“. От заключението на експертизата е видно, че нетната сума на дължимо трудово възнаграждение на ищеца за м. 04.2023 г. и м. 05.2023 г. е 1102.09 лв., като всичко дължимо, заедно с командировъчните пари от 616.09 лв. и законна лихва от 0.39 лв. е 1718.57 лв. Установява, че по банковата сметка на ищеца на 03.05.2023г. са преведени и изплатени 3000.00 лв., а на 25.05.2023 г. са изплатени 696.16 лв.

3

Общо изплатено на ищеца е 3696.16 лв., като му е надплатена сума от 1977.59 лв.

Първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства и е възприел правилна фактическа обстановка, въз основа на която е направил обосновани изводи за неоснователност на исковите претенции. Фактическите констатации и правните изводи на първоинстанционния съд се споделят изцяло от настоящият съдебен състав, поради което и на основание чл. 272 от ГПК,въззивният съд препраща към мотивите, изложени в обжалваното решение.

В допълнение към изложените от първоинстанционния съд мотиви и в отговор на наведените доводи в жалбата,въззивният съд приема следното:

Съгласно чл. 228, ал. 2 КТ, във вр. с чл. 215 КТ размерите на командировъчните пари, определени в чл. 215 КТ, се прилагат, доколкото в акт на Министерския съвет, в колективен трудов договор или в трудовия договор не са предвидени по-големи размери. В този смисъл трябва да се прилага и разпоредбата на чл. 31, ал. 6 НСКСЧ т. е. разпоредбата на чл. 31, ал. 6 НСКСЧ дава възможност на работодателите да определят по-високи размери на командировъчните пари при осъществяване на командировки в чужбина, които ще се признават за данъчни цели като разходи, само ако са на стойност, равняваща се на двукратния нормативно установен в НСКСЧ размер и то ако докажат останалите предпоставки – че са налице изключителни експлоатационни и технологични условия на работа, респ. е налице специфична организация на международните рейсове. Но тази правна норма не урежда възможност за законосъобразно намаляване размера на командировъчните пари. Следователно, определените в НСКСЧ, която е издадена въз основа на уредената в чл. 215 КТ законова делегация, командировъчни пари са минимални, като работодателят не може законосъобразно да определя по-ниски размери на командировъчните пари от нормативно установените, тъй като би нарушил императивните разпоредби, уредени в чл. 215 КТ и чл. 228, ал. 2 КТ.

В случите като настоящия работника е бил командирован в държава/държави членка на ЕС при договорени ставки на възнаграждение в страната от ЕС, съответствуващи на минималните за тази страна ставки, предназначението на командировъчните пари, ако са платени, водят до обезщетяване на неудобствата и допълнителните разходи, които работникът или служителят понася когато изпълнява задача извън мястото на работа и местоживеенето си, съответно мястото на работа в рамките на държавата, в която е сключен договора и определено като място на работа.

Видно от горното, както и от заключението по ССчЕ, , се установява, че 4 работодателят е изплащал на ищеца именно посочените в цитираните заповеди суми като командировъчни /отделно от трудовото възнаграждение, както и предписва разпоредбата на чл. 215, ал. 1 от КТ/т. е. за периодите на изпълнено разпореждане за командироване от страна на ищеца, са платени суми, които дори надхвърлят приетия за установен минимум на компенсиране на всички неудобства и разходи за изпълнение на трудовите си задължения на друго място /различно от това по трудовия договор/.

Както и от представените извлечения от банкови сметки, така и от воденото редовно счетоводство на ответника и заключението по ССчЕ, което съдът цени като обективно и компетентно, тъй като е изготвено въз основа на задълбочен преглед, както на всички приложени по делото писмени документи, така и въз основа на подробен преглед и анализ на счетоводството на ответното дружество, несъмнено се установява заверяване сметката на ищеца със сумите, описани в цитираните по – горе заповеди.

Доводите на жалбоподателя за наличие на непълнота на доказателствата са несъстоятелни.

Относно претенцията за заплащане на сумата в размер на 297,77 лв. сбор от пътни разходи, представляващи пътни такси Дунав мост 73,22 лв. от дата 02.05.2023 г. и 72.00 лв. от 09.05.2023 г. и разноски в размер на 88,20 лв. от дата 18.05.2023г., 3 бр. Винетни такси в размер на 64,35 лв., то за претендираните разходи липсват разходо-оправдателни документи, поради което правилно е отхвърлено искането за заплащането им.

Следователно, поради съвпадане на изводи на двете съдебни инстанции, решението на РС Разлог следва да бъде потвърдено.

Право на разноски има въззиваемата страна, като такива следва да й се присъдят за адв.възнаграждене в размер на 250 евро пред въззивна инстанция.

Воден от изложеното и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение №125/04.03.2026г., постановено по гр.дело № 612/2024г. по описа на РС-Разлог, като правилно и законосъобразно.

ОСЪЖДА С. Т. П., ЕГН ********** и адрес в гр. **, да заплати на „БЪДЕЩЕ 2015“ ЕООД, ЕИК 203770403, със седалище и адрес на управление гр. Разлог, ул. „Александър Стамболийски № 101, представлявано от С.Г., сумата в размер на

250 евро разноски за заплатено адвокатско възнаграждение въззивна инстанция.

5

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6