Решение № 3151 от 15.06.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3151 гр. София, 14.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Теменужка Симеонова

Членове:

Хрипсиме К. Мъгърдичян

Яна Борисова при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от Хрипсиме К. Мъгърдичян Въззивно гражданско дело № 20231100502293 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение от 22.11.2022 год., постановено по гр.дело №64026/2019 год. по описа на СРС, ГО, 69 с-в, С.Д.В.Р. е осъдена да заплати на В. А. Х. по искове с правно основание чл.

187, ал. 5, т. 2 вр. с чл. 179, ал. 1 вр. с чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 1 598 лв., представляваща дължимо възнаграждение за положен извънреден труд, получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд в дневен труд, за периода от 01.11.2016 год. до 01.11.2019 год., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 06.11.2019 год. до окончателното й изплащане и сумата от 200 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 01.02.2017 год. до 01.11.2019 год. и ответникът е осъден да заплати по сметка на СРС на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата от 113.92 лв. – държавна такса и сумата от 300 лв. – възнаграждение за вещо лице.

Срещу решението е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ответника

С.Д.В.Р..

Жалбоподателят поддържа, че неправилно първоинстанционният съд бил приел, че непълнотата в специалната нормативна уредба – ЗМВР /в редакцията му през исковия период/, по въпросите за продължителността на седмичното работно време през нощта и преизчисляване на часовете положен нощен труд от държавните служители в МВР, което формирало и неправилния извод, че в процесния случай следва да се приложат по аналогия ЗДСл и чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/. Решението на СРС не било съобразено с 1

Решение на Съда на Европейския съюз от 24.02.2022 год. по дело № С-262/20.

Неоснователно СРС се позовавал на разпоредбата на чл. 188, ал. 2 ЗМВР. Специалната закрила на полагащите нощен труд била уредена в чл. 140 и чл. 140а КТ. Тя включвала забрана за полагане на нощен труд от определени категории работници и служители, задължения на работодателя да осигурява на работниците и служителите топла храна, ободряващи напитки и други облекчаващи условия за ефективно полагане на нощния труд, предоставяне на информация на инспекцията по труда за полагания нощен труд, заплащане на предварителния медицински преглед при приемане на работа на работници и служители, които ще полагат нощен труд и др. Никъде обаче не било посочено, че специалната закрила включва и преобразуването на нощния труд в дневен с коефициент 1,. 43. Действително част от горепосочената закрила била свързана с ограничаването на нормалната продължителност на работното време през нощта до 7 часа при 5-дневна работна седмица, установено с разпоредбата на чл. 140, ал. 1 КТ, но според горепосоченото решение на СЕС било допустимо тази продължителност да не се прилага за работниците от публичния сектор, включително за полицаите и пожарникарите. Този извод на СЕС бил в съответствие с действащата през исковия период разпоредба на чл. 187, ал. 3 ЗМВР, според която при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 ч. и 6.00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.

Законодателят бил посочил горната граница на допустимите часове нощен труд, без да определя изрично каква е нормалната продължителност на нощния труд. Такъв подход бил възприет и в Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 год. И в двата нормативни акта обаче липсвала разпоредба, установяваща преизчисляване на положените часове нощен труд с коефициент 1.143. Поради това, както и с оглед обстоятелството, че в действаща понастоящем разпоредба на чл. 187, ал. 1 ЗМВР била установена нормална продължителност на работното време през нощта от 8 часа, то видно било, че през исковия период било налице несъвършено законодателно решение, при което законодателят имал предвид, че държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР ще работят при нормална продължителност на работното време през нощта от 8 часа. Поради това и не бил предвидил съответното преизчисляване на нощните часове в дневни с коефициент 1.143. Следователно не била налице празнота в нормативната уредба. В Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 год. било предвидено, че при сумарното отчитане на отработеното време общият брой часове положен нощен труд между 22.00 ч. и 06.00 ч. за отчетения период се умножава по 0,143, като полученото число се сумирало с общия брой отработени часове за отчетния период, но тя не била приложима за процесния период. В следващите Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 год. и Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 год. липсвала аналогична норма на чл.

31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 год. за преобразуване на часовете нощен труд с коефициент 1.143. Липсата на норма, предвиждаща преизчисляване на часовете нощен труд към дневен, не била законодателен пропуск, а в издадените след това наредби било възприето ново решение при отчитането на часовете нощен труд. НСОРЗ била подзаконов нормативен акт, издаден по приложението на КТ. Ето защо правилото на чл. 9, ал. 2 от тази наредба не следвало да се разглежда изолирано, а заедно с чл. 136, ал. 1 и 3 и 2 чл. 140, ал. 1 и 2 КТ, предвиждащи различна продължителност на работното време в сравнения със специалния ЗМВР. Според КТ нормалната продължителност на седмичното работно време при 5-дневна работна седмица била 40 часа, като работното време през деня било до 8 часа, а нормалната продължителност на седмичното работно време през нощта било 35 часа, т. е. нормалната продължителност на работното време през нощта било до 7 часа. От изложеното следвало, че съотношението на нормалната продължителност на дневното работно време към нормалната продължителност на полагания през нощта труд е 8:7, което налагало при подневно отчитане на работното време преизчисляване на нощните часове в дневни с коефициент 1.143. Съгласно действащата през процесния период разпоредба на чл. 187, ал. 3 ЗМВР, работното време на държавните служители се изчислявало в работни дни – подневно, а за работещите на 8, 12 или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период. При работа на смени, какъвто бил настоящият случай, законодателят бил допуснал полагането на труд и през нощта между 22.00 ч. и 06.00 ч., като работните часове не следвало да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Т.е. съотношението на нормалната продължителност на дневното работно време към нормалната продължителност на допустимия размер нощен труд било 1:1. Посоченото законодателно решение било в съответствие и с чл. 8, б „а“ от Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 год. относно някои аспекти на организацията на работно време, според който нормалната продължителност на работното време на работниците, които полагали нощен труд, не надвишавало средно осем часа за всеки 24-часов период. В случая, различната уредба на продължителността на нощния труд в ЗМВР в сравнение с КТ била съобразена със спецификата на дейността, извършвана от служителите в МВР. Това била причината техните права и задължения да се регламентират от специален закон, като за компенсация на някои по-неблагоприятни условия били предвидени привилегии, с които работещите по трудов договор не се ползвали, а именно: допълнително възнаграждение за прослужено време за всяка прослужена година в размер на 2 % /за сравнение за работниците и служителите по трудово правоотношение този размер бил 0.60%/; основният платен годишен отпуск на държавните служители в МВР бил 30 дни и по 1 работен ден допълнително – чл. 189, ал. 1 ЗМВР /съгласно чл. 155, ал. 4 КТ той бил 20 дни/; обезщетение при прекратяване на служебното правоотношение в размер на толкова месечни възнаграждения, колкото прослужени години имали в МВР, но не повече от 20 – чл. 234, ал. 1 ЗМВР /за работниците и служителите по КТ това обезщетение било в размер от 2 или 6 месечни трудови възнаграждения, според продължителността на трудовия стаж при същия работодател – чл. 222, ал. 3 КТ/ и т.н. В този смисъл не можело да се приеме, че служителите на МВР били в неравностойно положение спрямо работещите по трудово правоотношение. Следвало да се има предвид приетото в Решение № 197 от 07.10.2019 год. на ВКС по гр. дело № 786/2019 г., IV г.о., ГК. Ето защо моли обжалваното решение да бъде отменено, а исковете – отхвърлени. Претендира и присъждането на направените разноски по делото и юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по жалбата В. А. Х. не изразява становище по въззивната жалба.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе 3 предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:

Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 187, ал. 5, т. 2 вр. с чл. 179, ал. 1 вр. с чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав счита, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, но е неправилно.

Безспорно е във въззивното производство, че през процесния период страните са били обвързани от валидно служебно правоотношение, по силата на което ищецът е изпълнявал длъжността „младши експерт“ в 06 РУ-СДВР, полагал е труд на 12-часов режим на работа, като работното време било изчислявано сумирано за тримесечен период. През периода от 01.11.2016 год. да 01.11.2019 год. ищецът бил отработил 1 768 часа нощен труд /221 бр. нощни дежурства/, за които му било изплатено допълнително възнаграждение от 0.25 лв. на час.

Съгласно разпоредбата на чл. 176 ЗМВР, брутното месечно трудово възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. В чл. 179, ал. 1 ЗМВР е предвидено, че на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за полагане на труд през нощта от 22.00 ч. до 6.00 ч., а в чл. 187, ал. 5, т. 2 и ал. 6 ЗМВР /приложима редакция на закона – Изм. и доп. – ДВ, бр. 81 от 2016 год./ – че работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени, като извънредният труд се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение.

Нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 30 часа седмично при 5-дневна работна седмица – чл. 187, ал. 1 ЗМВР /приложима редакция на закона – Изм. и доп. – ДВ, бр. 81 от 2016 год./. Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период – чл. 187, ал. 3, изр. 1 ЗМВР. При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 ч. и 6.00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период – чл. 187, ал. 3, изр. 3 ЗМВР.

Според чл. 187, ал. 9 ЗМВР, редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. През процесния период е действала Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 год. за реда за 4 организация и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерство на вътрешните работи, издадена от министъра на вътрешните работи, обн., ДВ, бр. 60 от 02.08.2016 год., в сила от 02.08.2016 год., отм., бр. 3 от 10.01.2020 год., в сила от 10.01.2020 год., Решение № 16766 на ВАС на РБ – бр. 4 от 14.01.2020 год. В чл. 3, ал. 3 от наредбата е предвидено, че за държавните служители от МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 ч. и 06.00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период, а в чл. 31 – че отработеното време между 22.00 ч. и 06.00 ч. се отчита с протокол, като са посочени лицата, които го изготвят, сроковете за това и начинът на отчитане на броя отработени часове. В посочения подзаконов нормативен акт обаче липсва правило за трансформиране на нощния труд в дневен /за разлика от чл. 31, ал. 1 от Наредба № 8121з407 от 11.08.2014 год., отм. с Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 год., съгласно който при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22.00 ч. и 06.00 ч. за отчетния период се умножава по 0.143, като полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период/.