Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 314 от 18.11.2019, Районен съд - Несебър

Съд
Районен съд - Несебър
Дело
Административно наказателно дело 468/2019
Вид
Решение № 314
Подписан
18.11.2019
В сила
12.03.2020
Състав
ПЕТЪР СЛАВОВ ПЕТРОВ

Цитирани разпоредби

  • чл.118 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.118, ал.4 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.185, ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.185, ал.2, изр. второ · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.193, ал.2 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.93, т.9 · Наказателен кодекс

Р Е Ш

Е Н И Е № 314

Град Несебър, 18.11.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Несебърският районен съд, трети състав, в открито съдебно заседание на деветнадесети юли, през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ПЕТЪР ПЕТРОВ

При секретаря Мая Деянова, като разгледа докладваното от съдия Петър Петров административно наказателно дело № 468 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59-63 от ЗАНН.

Образувано е по жалба на “В.”

ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***5, представлявано от управителя К.Е.Я., против Наказателно постановление (НП) № 417941-F398531 /

04.01.2019г., издадено от Д.Т.В.– Началник отдел “Оперативни дейности” – Бургас в Централно управление на НАП, с което на основание чл.185, ал.2, изр.2, във връзка с ал.1 от ЗДДС му е наложено административно наказание “Имуществена санкция” в размер на 500 лева за нарушение по чл.39, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, във връзка с чл.118, ал.4 от ЗДДС.

Жалбоподателят счита НП за незаконосъобразно, поради допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон, и поради това, че описаната в него фактическа обстановка не отговаря на действителната такава, но излага единствено съображения за наличие на маловажност на извършеното деяние. Моли за отмяна на постановлението.

В съдебно заседание дружеството-жалбоподател се представлява от процесуален представител, който заявява, че поддържа жалбата с изложените в нея доводи и искания за отмяна на наказателното постановление. Позовава се и на промяната на разбпоредбата на чл.39 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, настъпила след съставянето на АУАН, и моли да бъде приложен по-благоприятния за жалбоподателя закон на основание чл.3 от ЗАНН.

Административно наказващият орган се представлява в съдебно заседание от процесуален представител, който заявява, че оспорва жалбата като неоснователна. Счита, че не са налице процесуални нарушения, които да са довели до ограничаване правото на защита на наказаното лице, и които да обуславят отмяната на наказателното постановление, а от събраните по делото доказателства нарушението е доказано. Оспорва доводите в жалбата за наличие на маловажност на извършеното деяние. Не е налице условието на чл.3, ал.2 от ЗАНН за прилагане на по-благоприятен закон, предвид въведената разпоредба на § 21, ал.2 от ПЗР на наредбата. Моли постановлението да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно включително и относно размера на наложената санкция.

Съдът след като обсъди и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупността им, намира за установени следните факти:

На 26.07.2018г. за времето от

16:13 часа до 20:05 часа С.Д.Д. и Ралица Георгиева Славкова – инспектори по приходите в ГД“ФК“, са извършили проверка на хотел “Копакабана“, находящ се в село Равда, улица Несебър № 30, за който са имали предварителна информация, че обектът се стопанисва от “В.” ООД, ЕИК ***, в качеството му на наемател, а за резултатите от проверката съставили Протокол за извършена проверка сер.АА № 0338064/26.07.2018г.

Според съдържанието на протокола проверката е започнала с контролна покупка за наемане на стая в хотела, като за извършеното плащане е издаден фискален бон за платената сума от 90 лева. След последвалата легитимация на органите по приходите на лицето, приело плащането – управителят на търговското дружество, който е изпълнявал и длъжността “рецепционист”, е последвала проверка на фактическата наличност в касата и разчетената касова наличност на фискалното устройство, както и дали отразените като свободни стаи в хотелския софтуер не са в действителност заети. Обект на проверката е била и Книгата за дневните финансови отчети, от която се установило, че липсват отчети за 24.06.2018г., 26.06.2018г., 06.07.2018г. и 14.07.2018г. Разпоредено било на управителя на дружеството да се яви на 06.08.2018г. в 10:00 часа в сградата на ТД на НАП – Бургас а представяне на документи.

На посочената дата – 06.08.2018г. свид. С.Д.Д. – инспектор по приходите в ЦУ на НАП е съставил АУАН № F398531, за това, че на 26.07.2018г. в 16:13 часа е била извършена оперативна проверка на рецепция в хотел “Копакабана”, намиращ се в село Равда, улица Несебър № 30, стопанисван от “В.” ООД, ЕИК ***; след направена проверка на книгата за дневни финансови отчети, отнасяща се за фискален касов апарат модел TREMOL ZM-KL с индивидуален № ZK061481 и фискална памет № 50067468, се установило, че не е отпечатан дневен финансов отчет с нулиране и запис във фискалната памет за 14.07.2018г., през който ден в устройството за регистрирани продажби, видимо от отчет фискална памет (КЛЕН) № 000336 / 26.07.2018г. За извършената проверка и направените констатации е съставен ПИП сер. АА № 0338064/26.07.2018г. Актосъставителят е квалифицирал нарушението по чл.39, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, във връзка с чл.118, ал.4 от ЗДДС. Освен от актосъставителя и управителя на дружеството-жалбоподател, актът е подписан и от двама свидетели при съставянето на акта.

При съставянето и връчването на акта управителят на дружеството-жалбоподател е направил писмени възражения като е посочил, че оборотите от продажбите от 24.06.2018г. са отчетени в КЛЕН на фискалната памет на ЕКАФП на същата дата – 24.06.2018г.

Разпитан в качеството на свидетел, актосъставителят потвърждава направените от него констатации при проверката, описани в акта и протокола от проверката.

Административно наказващият орган е издал наказателото постановление в което е възпроизвел съдържанието на акта и също е посочил, че е нарушен чл.39, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, във връзка с чл.118, ал.4 от ЗДДС, и е наложил санкцията.

Въз основа на така приетото за установено от актическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е подадена от лице, имащо правен интерес да оспорва НП, в законоустановения 7-дневен срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което е процесуално допустима – НП е връчено на жалбподателя на 22.05.2019г., а жалбата срещу него е подадена на 27.05.2019г.

Обжалваното наказателно постановление е издадено от материално и териториално компетентен административно-наказващ орган. Съгласно чл.193, ал.2 от ЗДДС наказателните постановления се издават от Изпълнителния директор на НАП или оправомощени от него лица. С приетата като писмено доказателство заповед № ЗЦУ-ОПР-17 от 17.05.2018г., т.1.1., са оправомощени началниците на отдели „Оперативни дейности“ в дирекция в дирекции „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ в Централно управление на НАП, да издават наказателни постановления за налагане на административни нарушения, регламентирани в чл.185 от ЗДДС. Актът за установяване на административно нарушение също е съставен от надлежно оправомощено лице, на когото са възложени функции с горецитираната заповед – т.2.1. от същата.

В хода на административно-наказателната процедура не са нарушени установените законови норми относно сроковете за съставянето на акта за установяване на административно нарушение и издаване на наказателното постановление. Актът е съставен в давностния тримесечен срок по чл.34, ал.2 от ЗАНН, считано от деня на откриване на нарушението. НП е издадено след изтичане на 3-дневния срок за възражения от съставянето на акта и преди изтичането на едномесечния срок по чл.52, ал.1 от ЗАНН.

В административно-наказателното производство не са допуснати процесуални нарушения по съставянето и връчването на АУАН и НП. Актът е връчен на законния представител на санкционираното юридическо лице. Обжалваното НП също е връчено на управителя на дружеството-нарушител.

Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление съдържат всички изискуеми от закона реквизити, регламентирани в разпоредбите на чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН. Фактическото описание на нарушението е достатъчно, пълно и конкретно, а съответна на него е и правната квалификация на деянието.

Съдът намира за неоснователни доводите на жалбоподателя за допуснати съществени процесуални нарушения. Както в акта за установяване на административно нарушение, така и в санкционния акт са посочени и датата на извършване на проверката, при която е констатирано нарушението (26.07.2018г.) и датата на нарушението – 14.07.2018г. Мястото на извършване на проверката и мястото на извършване на нарушението съвпадат и те са посочени и от актосъставителя и от издателя на обжалваното НП – търговския обект, стопанисван от санкционираното юридическо лице, представляващ хотел „Копакабана“, находящ се в село Равда, улица Несебър № 30.

Материалноправната норма, за нарушението на която нарушителят е привлечен към административно наказателна отговорност, е тази на чл.39, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства. Съгласно цитираната разпоредба лицето по чл.3 отпечатва пълен дневен финансов отчет с нулиране и запис във фискалната памет за всеки ден, през който в устройството са регистрирани продажби. От събраните по делото доказателства (показанията на свидетеля С.Д.Д., данните в КЛЕН за периода от 01.06.2018г. до 26.07.2018г.) безспорно се установяват релевантните факти, обуславящи съставомерността на деянието, а именно, че не е отпечатан пълния дневен финансов отчет с нулиране на запис за 14.07.2018г. в стопанисвания от дружеството търговски обект, в който ден има регистрирани продажби във фискалното устройство. Неизпълнението на това задължение, доколкото осъществява състав на административно нарушение по чл.39, ал.1 от Наредбата, е основание за ангажиране на имуществената отговорност на дружеството предвид санкционната разпоредба на чл.185, ал.2, във връзка с ал.1 от ЗДДС, съгласно която, извън случаите по ал.1, на лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл.118 или на нормативен акт по неговото прилагане, се налага глоба – за физическите лица, които не са търговци, в размер от 300 до 1 000 лева, или имуществена санкция – за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 3 000 до 10 000 лева. Когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал.1. Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ е нормативен акт по прилагане на чл.118 от ЗДДС. От изложеното по-горе следва, че в конкретния случай правилно е определен субекта на отговорността, а нарушението е безспорно доказано от обективна страна и правилно квалифицирано от наказващия орган, като правилно е приложена санкционната разпоредба на чл.185, ал.2, във връзка с чл.185, ал.1 от ЗДДС, тъй като в случая нарушението не е довело до неотразяване на приходи.

Правилно и в съответствие с разпоредбата на чл.27 от ЗАНН и чл.185, ал.2, вр. ал.1 от ЗДДС, административно наказващият орган е определил вида и размера на административното наказание. На нарушителя е наложена имуществена санкция в минималния законоустановен размер от 500 лева с оглед обстоятелството, че нарушението е извършено за първи път.

Административно наказателната отговорност на юридическите лица е безвиновна, обективна такава, по смисъла на разпоредбата на чл.83, ал.1 от ЗАНН, поради което и в случая не е необходимо да бъдат обсъждани съставомерните признаци на административното нарушение от субективна страна.

Извършеното от дружеството-жалбоподател нарушение не представлява „маловажен случай“ на административно нарушение. Съгласно разпоредбата на чл.11 от ЗАНН, вр. с чл.93, т.9 от НК, за да се определи един случай като маловажен се взема предвид липсата или незначителността на настъпилите вредни последици или по-ниската степен на обществена опасност на деянието в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. В конкретиката на настоящия случай обаче, съдът не намира основания за приложението на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, доколкото извършеното нарушение не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи на извършени нарушения от този вид. Фактът, че от нарушението не са настъпили вреди за фиска е ирелевантно, тъй като приложимата санкционна разпоредба предвижда налагане на санкциите по чл.185, ал.2, вр. ал.1 от ЗДДС в случаите, когато нарушението не е довело до неотразяване на приходи.