Решение № 90 от 23.03.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 90 гр. Пловдив, 23.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Силвия Цанкова

Членове:

Екатерина Роглекова

Теофана Спасова като разгледа докладваното от Теофана Спасова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20255300602470 по описа за 2025 година Производството е по реда на Глава ХХІ от НПК.

С Присъда № 57 от 11.03.2025г. по НОХД № 2290/2024г. по описа на Районен съд Пловдив – 22 н. с., Съдът е признал подсъдимия В. М. Б. за виновен в това, че в периода от 12.11.2021г. до 04.06.2022г. в гр.Пловдив, при условията на продължавано престъпление, като извършител в съучастие с Н.

Х. В., ЕГН ********** - като подбудител, съзнателно се е ползвал от преправен официален документ, удостоверяващ и съдържащ лични и регистрационни данни, както следва: - на 12.11.2021г. пред квестори за провеждане на държавен изпит по * /* д-р * и */ съзнателно се е ползвал от студентска книжка, издадена от * на името на Н. Х. В., ЕГН**********, специалност „*“ с факултетен номер *3, - на 04.06.2022г. пред комисия за провеждане на държавен изпит по * /*, *, */ съзнателно се е ползвал от студентска книжка, издадена от * на името на Н. Х. В., ЕГН **********, специалност „*“ с факултетен номер *, като преправянето се състои в подмяна на снимката на Н. Х. В. със снимката на В. М. Б., и като от него за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност, поради което и на основание чл. 316, вр. чл. 308, ал.2, вр. ал.1 вр. чл.20, ал. 2 вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1, вр. чл. 54, ал.1 от НК му е наложено наказание в размер на ДЕВЕТ 1

МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. На основание чл.66, ал.1 от НК изпълнението на така наложеното наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА е отложено с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ. Със същата присъда подсъдимият Н. Х. В. е признат за виновен за това, че в периода от 12.11.2021г. до 04.06.2022г. в гр. Пловдив, при условията на продължавано престъпление, като подбудител в съучастие с В. М. Б., ЕГН ********** - като извършител, умишлено го е склонил съзнателно да се ползва от преправен официален документ, удостоверяващ и съдържащ лични и регистрационни данни, както следва: - на 12.11.2021г. пред квестори за провеждане на държавен изпит по * /* д-р * и */ умишлено го е склонил съзнателно да се ползва от студентска книжка, издадена от * на името на Н. Х. В., ЕГН**********, специалност „*“ с факултетен номер *3, - на 04.06.2022г. пред комисия за провеждане на държавен изпит по * /*, *, */ умишлено го е склонил съзнателно да се ползва от студентска книжка, издадена от * на името на Н. Х. В., ЕГН**********, специалност „*“ с факултетен номер *3, като преправянето се състои в подмяна на снимката на Н. Х. В. със снимката на В. М. Б., и като от него за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност, поради което на основание чл. 316, вр. чл.308, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.3, вр. ал.1 вр. чл.

26, ал.1, вр. чл. 54, ал.1 от НК му е наложено наказание в размер на ДЕВЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. На основание чл.66, ал.1 от НК изпълнението на така наложеното наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА е отложено с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ. С присъдата е постановено веществените доказателства диск със запис от охранителни камери в *, в хартиен плик на л. 45 от ДП, студентска книжка, издадена от * на името на Н.

Х. В., ЕГН *, с факултетен номер *3, находяща се в найлонов плик с постановление за назначаване на експертиза на л. 79 от ДП и писмена работа на Н. Х. В. от държавен изпит по * в найлонов плик, находяща се на л. 96 от ДП, ДА ОСТАНАТ по делото за срока на неговото съхранение. На основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимите В. М. Б. и Н. Х. В. са осъдени ДА ЗАПЛАТЯТ в полза на Държавата по сметка на ОДМВР Пловдив направените по делото разноски в размер на от по 112,50 лева за всеки.

Против така постановената присъда е подадена въззивна жалба и допълнителна такава от В. М. Б., чрез защитника му - адв. Г. Г., с искане за изменение на същата и налагане на наказание „пробация“ или прилагане на нормата на чл.78а от НК.

2

Против така постановената Присъда е подадена въззивна жалба от адв.

Г. К., като защитник на Н. Х. В., с искане за отмяна на присъдата като неправилна и незаконосъобразна и връщане на делото за ново разглеждане, евентуално за признаване на този подсъдим за невинен по така повдигнатото му обвинение.

Против постановената присъда е постъпил и въззивен протест от РППловдив с искане за увеличаване размерите на наложените наказания на двамата подсъдими.

Жалбите, протестът и сторените в тях искания за отмяна на обжалваната присъда, респективно за изменение на същата и налагане на друг вид наказание на подсъдимия Б., се поддържат в съдебното заседание пред въззивната инстанция от представителя на Окръжна прокуратура-Пловдив, подсъдимия Б. и защитника му адв. Г. Г., както и от подсъдимия В. и защитника му адв. Г. К.. Акцентира се върху това, че в хода на съдебното следствие не са събрани достатъчно доказателства за категоричен извод относно това, че подсъдимият В. е извършител на вмененото му престъпление и макар същото да е доказано по отношение на подсъдимия Б., то е налице допуснато съществено нарушение на процесуалните правила поради превратно тълкуване на събраните по делото доказателства в мотивите към приложената присъда, както и противоречие в същите.

Представителят на Окръжна прокуратура - Пловдив иска потвърждаване на първоинстанционната присъда като правилна и законосъобразна, обоснована и справедлива, като не поддържа направеното искане за увеличаване наложените на подсъдимите наказания.

Окръжен съд Пловдив като обсъди доводите и съображенията на страните в сезиращата въззивна жалба и изложеното в съдебно заседание, а и служебно като провери правилността на атакувания съдебен акт в предмета и пределите на въззивната проверка по чл.313 и чл.314 от НПК прие следното:

Жалбите и протеста са подадени в законния срок по чл.319 от НПК – петнадесетдневен от обявяването на присъдата, и от лица сред изброените в чл.318 от НПК – подсъдими и прокурор, поради което се явяват ДОПУСТИМИ. Разгледани по същество въззивният състав счита жалбите за ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНИ.

За да постанови атакуваната присъда, РС Пловдив е приел за установено 3 от фактическа страна следното:

Подсъдимият В. М. Б., ЕГН **********, е роден на * г. в гр. *, *, с българско гражданство, с висше образование, работещ, неженен, неосъждан.

Подсъдимият Н. Х. В., ЕГН **********, е роден на * г. в гр. *, *, с българско гражданство, със средно образование, работещ, неженен, неосъждан.

Подсъдимият В. Б. и подс. Н. В. се познавали от деца и били в близки приятелски отношения. След завършване на средното си образование и двамата решили да кандидатстват „*“, като подс. Б. бил приет в * на *, а подс.

Н. В. бил приет в желаната специалност на 24.07.2014г. в * */ на *, и двамата редовна форма на обучение.

По време на следването си подс. Б. проявавал засилен интерес към наказателното * и посещавал дори извънкласните дейности, провеждани в *, като демонстрирал изключителна подготовка по материята и детайлно познаване съдебната практика. Подс. Б. демонстрирал завидни знания не само в областта на наказателното *, но и в гражданскоправната материя, като бил няколкократно отличаван на национални състезания по гражданско *, като завършил висшето си образование през 2021 г. с отличен успех.

Не по същия начин се стичали обстоятелствата с обучението на приятеля му подс. В.. През 2019г. последният завършил семестриално висшето си образование специалност „*“ в *, като, за да се дипломира успешно, следвало той да вземе трите държавни изпита по гражданскоправни науки, по наказателноправни науки и по публичноправни науки. Подсъдимият В. обаче не полагал достатъчно усилия и не учил за държавните си изпити, поради което той бил няколкократно оставян на поправителен изпит както по наказателноправни науки, така и по гражданскоправни науки. Тези неуспехи обаче не мотивирали кандидат-юристът да задълбочи познанията си, а напротив подс. В. решил да използва отличната подготовка по * на вече завършилия си приятел – подс. Б. и взел решение да го убеди и мотивира да се яви на държавните му изпити вместо него.

В резултат на взетото решение, на неустановено място и неустановена дата преди изпита по публичноправни науки, насрочен в * на *, който следвало да се проведе на 12.11.2021г., подс. В. се видял с подс. Б. и го мотивирал да се яви вместо него на държавния изпит, който следвало да се 4 проведе на 12.11.2021г. За да се яви на изпита вместо него и да се легитимира пред квесторите, на неустановено място и неустановена дата преди 12.11.2021 г., неустановено по делото лице преправило студентската книжка, издадена от * на името на подс. Н. Х. В., специалност „*“ с факултетен номер *3, като подменил в студентската книжка снимката на подс. Н. В. със снимка на подс.

В. Б.. След като преправянето било извършено, подс. В. предал на подс. Б. студентската си книжка, на която вече била поставена снимката на подс. Б..

Мотивиран от подс. В. и съзнавайки, че се ползва от истински преправен официален документ, а именно студентската книжка на подс. В., на която била поставена негова снимка, на 12.11.2021 г. в гр. Пловдив, подс. Б. се явил в сградата на *, 10 аудитория, за полагане на държавен изпит по „Публичноправни науки“. В аудиторията подс. Б. се легитимирал пред квесторите - * д-р * и *, с преправената студентска книжка, след което седнал и писал по изтеглените за изпита въпроси. След като приключил с писането по въпросите, подс. Б., написал личните данни на подс. В., запечатал ги в плик, а след това запечатал и писмената си работа в плик, след което заедно ги предал на квесторите. При предаването на писмената работа подс. Б. отново представил на квесторите преправената студентска книжка, които след като сравнили имената и факултетния номер от студентската книжка, позволили на подс. Б. да се подпише за предадена работа срещу името на подс. Н. Х. В. в изпитен протокол за държавен изпит № 38/12.11.2021 г. След това подс. Б. върнал на подс. В. преправената студентска книжка.

От началото на месец юни 2022г. подс. Б. ползвал телефон с мобилен номер № *, регистриран на името на *, а подс. Н. В. ползвал телефон с мобилен номер № *.

След като подс. В. се убедил, че тактиката, която измислил върши работа, тъй като приятелят му – подс. В., вече успешно успял да вземе вместо него изпита по публичноправни науки, подс. В. решил да използва същата стратегия и за предстоящия му изпит по „Наказателноправни науки“ в * на * в гр. Пловдив, който щял да се проведе на 04.06.2022г. Така подсъдимият В. вместо да положи усилия и да учи за държавния си изпит решил да ползва отново услугите на подс. Б., като целта му била, последният да се яви вместо него и да премине изпита вместо него. Така подс. В. взел решение отново да убеди и мотивира подс. В. Б. да се яви вместо него на така посочения 5 държавен изпит,

В резултат на взетото си решение подс. В. отново пристъпил към действия с цел убеждаване на подс. Б. да се яви вместо него на устния държавен изпит по „Наказателноправни науки“ в * на *, който следвало да се проведе на 04.06.2022г., като след като подс. Б. се съгласил, двамата приятели провели многократни телефонни разговори.

Така между подсъдимите била осъществена интензивна комуникация точно преди изпитния ден на 03.06.2022г. в 06:05 часа, когато подс. Н. В. позвънил на подс. * Б.. След това следвали разговори в 07:14 часа, в 07:19 часа, 07:26 часа, 07:31 часа, 09:34 часа и 15:15 часа, а за да се легитимира пред изпитната комисия подс. В. предал отново преправената му студентска книжка с поставена на подс. Б. снимка. На 04.06.2022г. още в 05:48 часа двамата подсъдими отново се чули като комуникацията им продължила непосредствено преди началото на изпита в 08:00 часа, когато, мотивиран от подс. В. и съзнавайки, че се ползва от истински преправен официален документ, а именно студентската книжка на подс. В., на която била поставена снимка на подс.Б., сутринта на 04.06.2022г. в гр. Пловдив, подс. Б. се явил в сградата на *, за полагане на държавен изпит по „Наказателноправни науки“.