Определение № 38634 от 20.10.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 38634 гр. София, 20.10.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 148 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СТОЙЧО Т. ПОПОВ като разгледа докладваното от СТОЙЧО Т. ПОПОВ Гражданско дело № 20261110110630 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба на А. А. Й., ЕГН **********, В. Г., ЕГН ********** и Д. А. Б., ЕГН **********, действаща чрез законния си представител Р. В. Г. срещу „Б.Е.” АД.

На основание чл. 146, ал. 1, вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК и като съобрази фактическите твърдения на страните, съдът изготвя следния ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД:

Съдът е сезиран с предявени от А. А. Й., ЕГН **********, В. Г., ЕГН ********** и Д. А. Б., ЕГН **********, действаща чрез законния си представител Р. В. Г. срещу „Б.Е.” АД кумулативно субективно съединени установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правна квалификация чл.7, пар. 1, б. “а” от Регламент (ЕО) №261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 г., с които се иска да се признае за установено, че ответникът дължи на всеки от ищците сумата в размер на 250,00 евро, представляваща обезщетение за закъснение на полет FB8056, излитащ по разписание на 12.09.2025 г. в 18:20 ч. от Енфида - международно летище Хамамет, Тунис и пристигащ по разписание на 12.09.2025 г. в 22:30 ч. на летище София, България с повече от три часа, ведно със законна лихва от 14.02.2026 г. до окончателното плащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ЧГД № 211/2026 г. по описа на Районен съд – Генерал Тошево.

Ищците твърдят, че между тях и ответника е бил сключен договор за въздушен превоз, по силата на който ответникът се е задължил да превози пътниците с полет FB8056, излитащ по разписание на 12.09.2025 г. в 18:20 ч. от Енфида - международно летище Хамамет, Тунис и пристигащ по разписание на 12.09.2025 г. в 22:30 ч. на летище София, България. Твърдят, че полет FB8056 е излетял със значително закъснение и е кацнал в крайната дестинация София на 13.09.2025 г. в 01:33 ч., тоест с повече от 3 часа по-късно спрямо първоначално планираното разписание. Посочват, че разстоянието между началната и крайната точка на полета е 1333.667 км. Твърдят, че подали жалба до авиокомпания „Б.Е.“ АД с искане да им бъдат изплатени обезщетенията за закъснелия полет, но ответникът отказал с твърдения, че полетът е закъснял поради влошена метеорологична обстановка.

1

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който оспорва предявените искове. Не оспорва, че между страните е бил сключен договор за въздушен превоз, по силата на който се е задължил да превози пътниците с полет FB8056, излитащ по разписание на 12.09.2025 г. в 18:20 ч. от Енфида - международно летище Хамамет, Тунис и пристигащ по разписание на 12.09.2025 г. в 22:30 ч. на летище София, България, като същият е закъснял с повече от три часа. Твърди, че полетът е закъснял поради лоши метеорологични условия, препятстващи изпълнението на процесния полет по разписание. Счита, че пътниците не са доказали, че са се явили на време за регистрация за полета. Прави възражение за прекомерност на претендираните от ищеца адвокатски възнаграждения за исковото и заповедното производство.

Съдът намира, че следва да съобщи на страните проекта си за доклад по делото на основание чл. 140, ал. 3 от ГПК:

Предявени са кумулативно субективно съединени установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правна квалификация чл.7, пар. 1, б. „а” от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 г.

Предявените искове са допустими, доколкото са предявени от лица с правен интерес пред родово и местно компетентен съд в срока по чл. 415 ГПК.

В тежест на ищците е да докажат при условията на пълно и главно доказване, че между тях и ответника е сключен договор, с който ответното дружество се е задължило да ги превози с полет FB8056, излитащ по разписание на 12.09.2025 г. в 18:20 ч. от Енфида - международно летище Хамамет, Тунис и пристигащ по разписание на 12.09.2025 г. в 22:30 ч., че са се явили своевременно за регистрация/ качване в полета съобразно условията на превозвача, както и че е настъпило закъснение с повече от три часа до крайната точка, съответно разстоянието между двете летища.

В тежест на ответника е да докаже твърдяното в отговора на исковата молба извънредно обстоятелство, както и че то не е могло да бъде избегнато дори при предприемане на всички разумни мерки.

На основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК за безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните по делото обстоятелствата, че между страните е бил сключен договор за въздушен превоз, по силата на който се е задължил да превози пътниците с полет FB8056, излитащ по разписание на 12.09.2025 г. в 18:20 ч. от Енфида - международно летище Хамамет, Тунис и пристигащ по разписание на 12.09.2025 г. в 22:30 ч. на летище София, България, като същият е закъснял с повече от три часа.

По доказателствата и доказателствените искания:

Следва да бъдат приети представените с исковата молба и отговора на исковата молба писмени доказателства като относими, допустими и необходими за изясняване предмета на спора.

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание за 24.11.2026 г. от 09:45 часа, за която дата и час да се призоват страните, като 2 съдът им указва най-късно в първото по делото съдебно заседание да вземат становище във връзка с дадените указания и доклада по делото, като предприемат съответните процесуални действия в тази връзка.

В СЛУЧАЙ, ЧЕ в този срок страните не представят писмени доказателства или не поискат да се допуснат други доказателства за установяване на обстоятелствата, относно които съдът в писмения доклад е констатирал, че не сочат доказателства, те губят възможността да направят това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства.

СЪОБЩАВА на страните проекта си за доклад по делото, съгласно мотивите на настоящото определение.

ОБЯВЯВА на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК за безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните по делото обстоятелствата, че между страните е бил сключен договор за въздушен превоз, по силата на който се е задължил да превози пътниците с полет FB8056, излитащ по разписание на 12.09.2025 г. в 18:20 ч. от Енфида - международно летище Хамамет, Тунис и пристигащ по разписание на 12.09.2025 г. в 22:30 ч. на летище София, България, като същият е закъснял с повече от три часа.

ПРИЕМА представените с исковата молба и отговора на исковата молба писмени доказателства.

УКАЗВА на страните, че на основание чл. 146, във връзка с чл. 140, ал. 3 ГПК, могат да вземат становище по изготвения проект за доклад и дадените със същия указания, най-късно в първото по делото съдебно заседание.

НАПЪТВА страните към медиация или други способи за доброволно уреждане на спора.

ПРИКАНВА страните към СПОГОДБА, като им УКАЗВА, че постигнатото по общо съгласие разрешение на повдигнатия пред съда спор, е по-добро и от най-доброто съдебно решение, като половината от внесената държавна такса се връща на ищеца и съдебната спогодба има значението на влязло в сила решение, което не подлежи на обжалване пред по-горен съд.

УКАЗВА на страните, че съобразно чл. 238 ГПК, срещу тях може да бъде постановено неприсъствено решение по искане на другата страна и при следните предпоставки: за ответника – ако не е представил в срок отговор на исковата молба и не се е явил в първото по делото заседание, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие; за ищеца – ако не се е явил в първото по делото заседание, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.

ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3