Решение № 3354 от 08.09.2022, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Административно наказателно дело 13538/2021
- Вид
- Решение № 3354
- Подписан
- 08.09.2022
- Състав
- РАДОСЛАВА НИКОЛАЕВА КАЧЕРИЛСКА
Цитирани разпоредби
- чл. 19, ал. 5, изр. първо, предл. първо · Закон за дружествата със специална инвестиционна цел и за дружествата за секюритизация
- чл. 68, ал. 1 · Закон за дружествата със специална инвестиционна цел и за дружествата за секюритизация
- § 5 · Закон за дружествата със специална инвестиционна цел и за дружествата за секюритизация
- чл. 37 · Закон за правната помощ
- чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 314, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 27е · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 3354 гр. София, 08.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 17-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател: Р Н. К при участието на секретаря А И. И като разгледа докладваното от Р Н. К Административно наказателно дело № 20211110213538 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.
С наказателно постановление № Р-10-673/31.08.2021 г., издадено от председателя на КФН, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 10 000 лева на жалбоподателя , на основание чл. 65, ал. 3, т. 2, вр. ал. 1, т. 2 от ЗДСИЦДС за нарушение по чл. 9, ал. 6, изр. първо, предл. първо от ЗДСИЦ (отм.).
Жалбоподателят е санкциониран за това, че не е изпълнил задължението си по чл. чл. 9, ал. 6, изр. първо, предл. първо от ЗДСИЦ (отм.) в срок от три работни дни от сключване на договор за банков кредит с променлив лихвен процент с реф. № 05000КР-АА-1789 от 15.12.2020 г. с „Централна кооперативна банка“ АД да уведоми Комисията за финансов надзор относно банката – кредитор. В НП е прието, че нарушението е извършено в гр.
София, на 19.12.2020 г.
Срещу наказателното постановление е подадена жалба от жалбоподателя чрез изпълнителния директор в която са релевирани доводи за неговата неправилност и незаконосъобразност. Твърди се, че дружеството – жалбоподател не е извършило вмененото му административно нарушение, тъй като е представило пред КФН уведомление по чл. 9, ал.
6 от ЗДСИЦ (отм.), съдържащо изискуемата информация съгласно изречение второ от посочената законова разпоредба. Сочи се, че в случая актосъставителят е извършил недопустимо разширително тълкуване на разпоредбата на чл. 9, ал. 6 от ЗДСИЦ (отм.), поради което неправилно е приел същата за нарушена от страна на дружеството. Наведени са съображения и за допуснати съществени процесуални нарушения при издаване на наказателното постановление. В тази връзка се посочва, че НП е издадено от некомпетентен орган, тъй като съгласно чл. 68, ал. 1 от ЗДСИЦДС постановлението е следвало да бъде издадено от заместник-председателя на КФН, съответно от ресорния заместникпредседател. Отделно от това се претендира приложение на чл. 28 от ЗАНН поради 1 маловажност на нарушението. Предвид това се моли обжалваното НП да бъде отменено изцяло като неправилно и незаконосъобразно. Претендира се присъждане на разноски по делото в полза на дружеството – жалбоподател.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв. Й., която поддържа жалбата и по изложените в нея съображения моли за отмяна на НП, като претендира присъждане на направените по делото разноски.
Въззиваемата страна – КФН /доколкото съдебното следствие е приключило преди влизане в сила на изм. в ЗАНН, обнародвани в ДВ бр. 109/2020 г./, чрез процесуалния си представител юрисконсулт , оспорва жалбата и изразява становище, че издаденото НП е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Допълнителни съображения за потвърждаване на НП са изложени в писмен вид. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на КФН при потвърждаване на НП.
След анализа на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взаимна връзка съдът прие за установена следната фактическа обстановка: е вписано под № в регистъра на публичните дружества и други емитенти на ценни книжа, воден от КФН, притежава статут на дружество със специална инвестиционна цел (ДСИЦ) и като такова е адресат на разпоредбите на Закона за дружествата със специална инвестиционна цел (ЗДСИЦ) /отм., бр. 21 от 12.03.2021 г./, съответно на ЗДЦИЦДС /обн. в ДВ бр. 21 от 2021 г./
В сградата на КФН, находяща се в гр. , ул. „, свидетелката Л.И., на длъжност „старши експерт“ в отдел „Надзор на публични дружества, емитенти на ценни книжа и дружества със специална инвестиционна цел”, Управление „Надзор на инвестиционната дейност” при КФН, извършила документна проверка на В хода на проверката било установено, че във връзка със сключен на 15.12.2020 г. договор за инвестиционен кредит с писмо с вх. от г. дружеството е представило в КФН в срок уведомление по чл. 9, ал. 6 от ЗДСИЦ, съдържащо изискуемата информация съгласно изр. второ от посочената разпоредба, а именно: информация за вида, размера, валутата, лихвения процент, годишния процент на разходите, срока на кредита, обезпечения и солидарни длъжници, както и периодите на плащания по лихви и главници. Св. И. също така констатирала, че подаденото уведомление обаче не съдържало информация относно банката – кредитор съгласно изискването по чл. 9, ал. 6, изр. първо от ЗДСИЦ (отм.).
С писмо с изх. № от била изискана информация за насрещната страна по сключения на 15.12.2020 г. договор за кредит. В отговор, с писмо с вх. . дружеството – жалбоподател предоставило в КФН копие от договор за банков кредит с променлив лихвен процент с реф. от което било видно, че насрещната страна по договора е „Централна кооперативна банка“ АД. Въз основа на представената информация св. Л.И. приела, че в законоустановения срок от три работни дни от сключването на договора за кредит (от 15.12.2020 г.), но не по - късно от 18.12.2020 г. включително, е следвало да представи в КФН информация относно банката – кредитор, но дружеството не е сторило това. Поради това св. И. преценила, че дружеството – жалбоподател е извършило нарушение по чл. 9, ал. 6, изр. първо, предл. първо от ЗДСИЦ (отм.) на 19.12.2020 г. в гр. София.
С писмо с изх. № г. изпълнителният директор на „бил поканен да се яви в КФН за съставяне и връчване на АУАН в срок от три дни от получаване на писмото. Писмото било изпратено на обявения в адрес на управление на дружеството, както и на електронната поща на дружеството. Видно от известието за доставяне, писмото било получено на 08.03.2021 г. на адреса на управление на дружеството. В указания в поканата срок в КФН не се явил представител на „
С оглед изложеното АУАН . е съставен от св. Л.И., на длъжност „старши експерт“ в 2 отдел „Надзор на публични дружества, емитенти на ценни книжа и дружества със специална инвестиционна цел”, Управление „Надзор на инвестиционната дейност” при КФН, в присъствие на двама свидетели, което се удостоверява от техните подписи, и в отсъствие на представител на нарушителя. Съставеният АУАН бил изпратен на община Варна за предявяване и подписване от нарушителя. С писмо с вх. актът бил върнат в КФН, надлежно връчен на изпълнителния директор на „ на 25.03.2021 г.
В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН с писмо с вх. № 91-01-253/29.03.2021 г. в КФН постъпили писмени възражения срещу АУАН съдържащи доводи, сходни на тези в жалбата.
Въз основа на г. и при пълна идентичност на описаното нарушение и неговата правна квалификация, на 31.08.2021 г. председателят на КФН издал НП № с което на основание чл.
53, чл. 27 и чл. 83 от ЗАНН, вр. чл. 3, ал. 2 от ЗАНН, чл. 65, ал. 3, т. 2, вр. ал. 1, т. 2 от ЗДСИЦДС и чл. 31, ал. 6 от ЗДСИЦ (отм.) е наложено на жалбоподателя административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 10 000 лева за нарушение на чл. 9, ал. 6, изр. първо, предл. първо от ЗДСИЦ (отм.). НП е връчено на представител на дружеството срещу подпис на 07.09.2021 г., като дружеството е депозирало жалба срещу него в КФН на 14.09.2021 г.
Изложените фактически обстоятелства се установяват от събраните по делото доказателства - гласни доказателства, съдържащи се в показанията на разпитания по делото свидетел – Л.И., както и събраните по надлежния процесуален ред и приложени по делото писмени доказателства. Съдът не кредитира представените от дружеството – въззивник писмени доказателства, а именно уведомления, подадени в КФН на 23.06.2020 г., 24.11.2020 г., 07.12.2020 г., доколкото същите са неотносими към предмета на доказване по настоящото административно-наказателно производство и предхождат сключването на процесния договор. Съдът кредитира изцяло останалите писмените доказателства, приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 от НПК, тъй като същите са непротиворечиви в своята цялост и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда. Съдът кредитира показанията на свидетеля Л.И., тъй като същите са подробни, непротиворечиви и достоверни, подкрепени от писмените доказателства по делото. Свидетелката посочва, че лично е извършила проверка на дружеството въз основа на предоставеното уведомление, като е установила, че дружеството – жалбоподател не е уведомило КФН за банката – кредитор в срок от 3 работни дни от сключване на договора за кредит от 15.12.2020 г., което обстоятелство се доказва от приложените по преписката писмени доказателства, в това число и писмо с вх. № РГ-05-1255-14 от 18.12.2020 г., ведно с уведомление по чл. 9, ал. 6 от ЗДСИЦ до КФН. От самото уведомление е видно за какви обстоятелства е уведомена КФН, съответно и че не е уведомена за банката-кредитор. Това обстоятелство фактически не се и оспорва от жалбоподателя, който излага преимуществено равни доводи срещу НП.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 7-дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на проверка, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество същата е неоснователна.
Съгласно разпоредбите на ЗАНН, в това производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни за това административни органи (съгласно чл. 31, ал. 6 от ЗДСИЦ (отм.) и Заповед № З90/16.04.2020 г. на председателя на КФН), в предвидените в ЗАНН давностни срокове, при 3 спазване на процесуалните правила и материалния закон. АУАН и НП са подписани от съответните длъжностни лица и свидетели, като са връчени на представител на жалбоподателя за запознаване със съдържанието им. Ясно е описано извършеното от нарушителя административно нарушение от фактическа страна, като правилно е посочена и съответната му правна квалификация.
На следващо място, правилно е определено мястото на извършване на нарушението – гр. , където е седалището на Комисията за финансов надзор, пред която е следвало да се представи уведомлението по чл. 9, ал. 6, изр. първо от ЗДСИЦ (отм.). Доколкото нарушението е извършено чрез бездействие, за място на извършването му се приема мястото, където законовото задължение е следвало да бъде надлежно изпълнено. Съдът приема за правилно определена и датата на извършване на нарушението, като е взета предвид датата на сключване на договор за банков кредит с променлив лихвен процент с реф. № 05000КР-АА-1789, а именно 15.12.2020 г. Следователно, срокът от три работни дни от сключването на договора за кредит за уведомяване на КФН за банката – кредитор е изтекъл на 18.12.2020 г. и нарушението е извършено на първия ден след изтичане на срока за изпълнение на задължението по чл. 9, ал. 6, изр. първо, предл. първо от ЗДСИЦ (отм.), а именно на 19.12.2020 г.
Съдът намира за неоснователни релевираните възражения от жалбоподателя за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон при издаване на обжалваното НП. Последното е издадено от председателя на КФН, който съгласно чл. 31, ал. 6 от ЗДСИЦ (отм.) е материално компетентен да налага административни наказания за нарушения на ЗДСИЦ (отм.), вкл. по силата на § 5 от Преходните и заключителни разпоредби на ЗДСИЦДС (в сила от 16.03.2021 г.). В случая с налагането на административно наказание на основание чл. 65, ал. 3, т. 2, вр. ал. 1, т. 2 от ЗДСИЦДС административно-наказващият орган не е иззел чужди правомощия, а е приложил актуалната процесуална законова уредба. В тази връзка съдът приема за неоснователно възражението на жалбоподателя, че обжалваното НП е издадено от некомпетентен орган с оглед приемането на ЗДСИЦДС. По отношение на останалите наведени в жалбата възражения, които са идентични на тези, съдържащи се в подадените срещу АУАН № Р-06-206/12.03.2021 г. писмени възражения и подробно обсъдени в НП от председателя на КФН, съдът изцяло споделя становището на административнонаказващия орган, като намира възраженията на жалбоподателя за неоснователни. В случая е спазена и процедурата по съставяне на АУАН, като жалбоподателят е надлежно поканен да се яви в КФН, но не е изпратил свой упълномощен или законен представител и актът е съставен в присъствието на двама свидетели.