Решение № 353 от 02.08.2024, Окръжен съд - Плевен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 353 гр. Плевен, 31.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЕКАТЕРИНА Т. ГЕОРГИЕВАПАНОВА

Членове:

МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ

СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВАКОВАЧЕВА при участието на секретаря ИВАЙЛО П. ЦВЕТКОВ като разгледа докладваното от МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ Въззивно гражданско дело № 20244400500234 по описа за 2024 година

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 105/01.02.2024г. по гр.д. № 643/2023г. на РС гр. Плевен /ПлРС/ съдът е отхвърлил като неоснователен предявения от „АГРОТЕКСНД“ООД с ЕИК 114601745, със седалище и адрес на управление гр.Плевен, ***, представлявано от П. Н. П. против „МАРИЛ 09“ЕООД с ЕИК 202067544, представлявано от Л. С. Г., чрез процесуалния представител адв. Ант. С. от ПлАК иск по чл.32 ал.2 от ЗС за разпределение на ползването между страните на четири подземни резервоара с тръбопроводи и електрически проводи към тях, находящи се в поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Плевен.

Осъдил „АГРОТЕКС- НД“ООД, ЕИК 114601745, със седалище и адрес на управление гр. Плевен, ***, представлявано от П. Н. П., да заплати на „МАРИЛ 09“ ЕООД, ЕИК 202067544, със седалище и адрес на управление гр.

Плевен, ***, представлявано от Л. С. Г., направените деловодни разноски в размер на 1 000лв.

1

Осъдил „АГРОТЕКС- НД“ООД, ЕИК 114601745, със седалище и адрес на управление гр.Плевен, ***, представлявано от П. Н. П., да заплати на „ЮКОН“ЕООД, ЕИК 114655967, със седалище и адрес на управление гр.Плевен, ***, представлявано от Л. С. Г., направените деловодни разноски в размер на 1 250лв.

Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от „АГРОТЕКС- НД“ООД, ЕИК 114601745, със седалище и адрес на управление гр.Плевен, ***, представлявано от П. Н. П., което го обжалва изцяло като неправилно и незаконосъобразно.

Молят съда да отмени решението на ПлРС и да постанови ново решение, с което да се уважи иска по чл.32 ал.2 ЗС изцяло като основателен , както и да им се присъдят разноските за двете съдебни инстанции.

Навеждат доводи, че в мотивите си при постановяване на решението си, съдът е приел, че „в хода на съдебното дирене доказателствата не изясняват въпроса чия е собствеността върху процесиите резервоари, а това осуетява възможността за решаване на възникналия спор между страните относно ползване на същите". Това твърдение на съда е необосновано и в противоречие с представените и приети по делото писмени доказателства, както и с твърдяното в исковата молба и допълнително извършените уточнения към нея.

Жалбоподателят твърди, че от изготвената Скица към заключението се установява категорично връзката на два от установените общо три резервоара, с недействащите бензиноколонки, собственост на ищцовото Дружество, съгласно представеното и прието споразумение от 01.10.2020г. между „Плевен такси" ООД и „Агротекс-НД" ООД.

Навеждат доводи, че е необоснован изводът на съда, че представените по делото доказателства не установяват чия е собствеността върху процесните резервоари. Представените писмени доказателства - споразумение от 01.10.2020г., ф-ра № 1/01.10.2020г. и Доклад за обект на оценката бензиностанция на фирма „Британ" ЕООД, категорично установяват каква е собствеността на ишцовото дружество в ПИ с идентификатор ***, а именно: два броя гориво - колонки, два броя резервоари от по 25куб.м. и комплект тръбна арматура.

2

По отношение собствеността на ответника, с отговора на исковата молба и писменото становище след приключване на съдебното следствие, от „Марил 09" ЕООД твърдят, че притежаваната от него собственост в ПИ с идентификатор *** се установява от представения по делото нотариален акт № 200/08.08.2016г., т.1, рег.№ 956, д.№ 131/2016г. на Нотариус-Г. Б..

Цитирания нотариален акт, според жалбоподателя установява покупкопродажбата на 1088/1700ид.части от ПИ с идентификатор ***, заедно със сграда от 37кв.м., брой етажи-един, сграда със застроена площ от 26кв.м., разположена в ПИ с идентификатори *** и ***, както и технологичното оборудване на бензиностанцията и прилежащата инфраструктура.

Другото писмено доказателство, на което се е позовал ответникът „Марил 09"ЕООД е уведомление по изп.д.№ 88/2019г. по описа на ЧСИ Т. К. за проведена публична продан във връзка с Решение № 1639/30.12.2018г. по гр.д.

№ 9588/2016г. на ПРС, с което имотът е изнесен на публична продан. От това уведомление е видно, че на публична продан е изнесен ПИ „без построените сгради и съоръжения" с идентификатор ***.

Ответникът по въззивната жалба и ответник по делото пред ПлРС „МАРИЛ 09“ЕООД гр.Плевен с ЕИК 202067544, представлявано от Л. С. Г., чрез процесуалния представител адв. Ант. С. от ПлАК в срока за отговор не изпраща отговор на жалбата, но депозира писмено становище за съдебното заседание.

В становището си считат атакуваното решение за правилно постановено и обосновано, а депозираната срещу него жалба за неоснователна и необоснова.

Навеждат доводи, че резервоарите, по отношение на които се представят писмени доказателства и се твърди, че са собственост на ищеца „АГРОТЕКСНД“ ООД, са изцяло разположени в съседния поземлен имот с идентификатор № ***, който е собственост именно на ищцовото Дружество.

Твърдят, че от заключението на вещото лице става ясно, че в имота тяхна собственост са разположени три резервоара, а не четири както твърди ищцовото дружество. Установено от приетото заключение по СТЕ, че тези три резервоара захранват три горивоколонки и към настоящият момент обекта се използва именно от тях - „МАРИЛ 09“ ЕООД.

Въззиваемото дружество признават, че в действителност част от два от 3 резервоарите на „МАРИЛ 09“ ЕООД попадат и в съседния имот, собственост на ищеца, но това не ги прави собственост на „АГРОТЕКС- НД“ ООД. А от същото това заключение е видно, че в имота на ищеца има разположени три шахти и три резервоара, които към момента не захранват горивоколонки и не са действащи.

Навеждат доводи, че и в двете си заключения вещото лице посочва, че не може да извърши разпределение на ползването поради липса на доказателства относно собствеността на резервоарите.

Молят съда да отхвърли депозираната от „АГРОТЕКС- НД“ООД въззивна жалба като неоснователна и да потвърди атакуваното първоинстанционно решение като правилно и обосновано.

Въззивният съд, като обсъди оплакванията изложени в жалбата, взе предвид направените от страните доводи, прецени събраните по делото доказателства, включително и тези пред настоящата инстанция, по реда на чл.235 ГПК, съобрази се с изискванията на Закона и намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.259 от ГПК, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Същата е неоснователна.

За да постанови обжалваното решение ПлРС е приел, че за да намери приложение разпоредбата на чл.32 ал.2 от ЗС следва да са налице две основни предпоставки: наличие на съсобственост върху определена вещ и липсата на възможност за образуване на мнозинство на съсобствениците, респ. наличие на решение на такова мнозинство, което е вредно за общата вещ.

В конкретния случай визираните кумулативно предвидени условия не са налице. Видно от представените по делото писмени доказателства е, че ищецът „АГРОТЕКС- НД“ООД е собственик на Поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Плевен, а ответникът „МАРИЛ 09“ ЕООД е собственик на 1088/ 1700 Идеални части от Поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Плевен.

От заключението на вещото лице инж.С. С. приел, че се установява, че в имота на ищцовото Дружество има два подземни резервоара, а в имота на 4 ответното Дружество - три подземни резервоара. Вещото лице е посочило, че в имота на ответника има пет горивоколонки, до които има изградени електропроводи и тръбопроводи, като връзките са съгласно одобрения на 26.07.2021 год. от Главния архитект на Община Плевен проект. Установеното от вещото лице фактическо положение влиза в противоречие с твърдението в исковата молба за наличието на попадащи в имота на ответника общо четири подземни резервоара.

От друга страна намерил, че както е отразено и в заключението на вещото лице, ангажираните в хода на съдебното дирене доказателства не изясняват въпроса чия е собствеността върху процесните резервоари, а това осуетява възможността за решаването на възникналия спор между страните относно ползването на същите.

С оглед на изложеното и при съвкупна преценка на събрания по делото доказателствен материал съдът приел, че ищецът не е доказал по надлежния ред твърденията си, а това води до неоснователност на предявения иск.

Позовал се на константната практика на ВКС на РБ, обективирана в редица актове /срв. напр. решение № 670- 2010- ІV г. о., решение № 724- 2010ІV г. о., решение № 25- 2012- ІV г. о. и др./ според които, всяка страна е длъжна да установи обстоятелствата, на които основава исканията или възраженията си, т.е. всяка страна носи доказателствената тежест за фактите, от които извлича изгодни за себе си правни последици, и следва да проведе главно и пълно доказване на тези факти - за несъмненото им осъществяване в обективната действителност.

Настоящата инстанция споделя тези мотиви и при мотивиране на своето решение препраща към същите по реда на чл.272 ГПК.

Правилно ПлРС е приел, че активно и пасивно легитимирано по иск за разпределение ползването на съсобствена вещ може да бъде единствено лице, имащо качеството съсобственик на общата вещ.

Съгласно разясненията, дадени в т.2 от Тълкувателно решение № 13/2012 г. на ОСГК на ВКС на РБ в производството по иск с правно основание по чл.32 ал.2 от ЗС съдът във всички случаи изследва дали е налице съсобственост между страните и какви са квотите им в съсобствеността.

Искът по чл.32 ал.2 от ЗС е иск за решаване на въпроси във връзка с 5 ползването и управлението на съсобствени вещи – т.нар. „спорна съдебна администрация“. С него се цели заместване на непостигнатото общо съгласие или решението на мнозинството съсобственици. Той се използва, когато не може да се вземе решение относно управлението или ползването на общата вещ или когато взетото решение води до увреждане на вещта и накърняване субективните права на съсобствениците. В производството по реда чл. 32, ал.

2 ЗС не се разрешават спорове за собственост между страните, а само им се оказва съдействие за определяне начина на ползване на общата вещ.

От нотариалния акт за собственост на ответното Дружество – л.25 – л.27 от делото на ПлРС се установява, че негов праводател е Автобусни превози АД, като освен описаните 1088/1700 идеални части от поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Плевен, продадено е и технологичното оборудване на бензиностанцията и прилежащата инфраструктура и подобренията в имота.

Видно от оценката на бензиностанцията на Автобусни превози АД, тя обхваща три горивоколонки и два резервоара.

Ищецът „АГРОТЕКС- НД“ ООД е собственик на поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.

Плевен въз основа на Постановление за възлагане на недвижим имот от 11.12.2013г., с което имотът собственост на Плевен Такси ООД е възложен на ищцовото ООД ведно с осем сгради, но без данни за бензиностанция или технологично оборудване за такава.

Настоящият състав кредитира с доверие изготвената СТЕ и допълнителна такава, както и установеното от вещото лице инж. С. С. обстоятелство, че не може да разпредели ползването на съществуващите в имот с идентификатор *** резервоари, тъй като няма документи, от които по категоричен начин да се установи кои резервоари са собственост на „АГРОТЕКС- НД“ ООД и кои са собственост на „МАРИЛ 09“ЕООД, тоест между страните по делото не е установена съсобственост, а индивидуална собственост на конкретни имоти и оборудване.

Ето защо искът с правно основание по чл.32, ал.2 от ЗС се явява неоснователен и като такъв същият правилно е отхвърлен от първоинстанционния съд.

6

След като крайните изводи на въззивния съд съвпадат с тези на първата инстанция, обжалваното решение следва да се потвърди.