Решение № 6438 от 26.10.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6438 гр. София, 26.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Б, в закрито заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валерия Братоева

Членове:

Атанас Маджев

Илина В. Златарева Митева като разгледа докладваното от Атанас Маджев Въззивно гражданско дело № 20261100509936 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба с вх. на ЧСИ № 14125 от 31.08.2026 г., подадена от длъжника по изпълнението – „Застрахователна компания ЛЕВ ИНС“ АД, с ЕИК 121130788, със седалище и адрес управление - гр. София, ул. „********, срещу разпореждане от 17.08.2026 г. инкорпорирано в съобщение с изх. № 18154, с което ЧСИ-А.Б., с рег. № 850 в КЧСИ, с район на действие СГС е отказал да намали адвокатските възнаграждения присъдени на взискателите по образуваното и висящо пред него изпълнително дело № 20268500400456.

Жалбоподателят счита, че отказът на съдебния изпълнител да удовлетвори искането на „Застрахователна компания ЛЕВ ИНС“ АД за намаляване размера на възложените му за плащане – адвокатски възнаграждения /всяко за сумата от по 2 381 евро, или общо 7 143 евро/ е незаконосъобразен и следва да се отмени от съда.

Посочва се, че търсеното възнаграждение за процесуално представителство на тримата взискатели в изпълнителния процес е прекомерно и не кореспондира на фактическата и правна сложност на делото. Отбелязва се, че извършените в пределите на инициирания изпълнителен процес действия не са необичайни, като те се свеждат само до подаване на съвместна молба за образуване на делото с назоваване в същата на способа за изпълнение, който взискателите предпочитат да бъде приложен за удовлетворяване на присъдените им парични вземания. Настоява се за редуциране размерите на хонорарите платени от взискателите до сумата от 102,26 евро. На 1 следващо място се оспорва и размера на определената пропорционална такса по чл. 26 ТТР към ЗЧСИ, като се изтъква, че тя е в прекомерен размер. Акцентира се над това, че материалния интерес значим за определяне на подлежащата на начисляване по реда на чл. 26 от Тарифата пропорционална такса трябва да се свежда само до вземането присъдено с изпълнителния лист, съответно към него да не се добавя и адвокатското възнаграждение, което страната плаща за представителството си по изпълнителното дело. Правейки обратното при калкулацията на начислената в разглеждания случай такса по чл. 26 ТТР към ЗЧСИ съдебния изпълнител е допуснал нарушение на нормативните правила и формирана практика и произнасянето му в тази част също трябвало да се ревизира. Ако жалбата бъде намерена за основателна, то жалбоподателя формулира и искане за присъждането на разноски /държавна такса и възнаграждение за юрисконсулт/ направени за провеждане на защитата от жалбоподателя по настоящия съдебен контрол.

Взискателите по изпълнителното дело М.Т., С.И. и Ц.Т. не са се възползвали от правото им на писмено становище по упражнената от „Застрахователна компания ЛЕВ ИНС“ АД жалба срещу акт на съдебния изпълнител.

В мотивите си, депозирани на основание чл. 436, ал. 3 ГПК съдебният изпълнител счита, че жалбата е неоснователна и недоказана и като такава тя трябвало да се остави без уважение. Изплатените адвокатски възнаграждения се определят от съдебния изпълнител, като съответни на извършения от адвоката труд с оглед фактическата и правна сложност на делото и няма условия същите да се възприемат за прекомерни. Отбелязва се, че извън самото искане за образуване на изпълнително дело, към съдебния изпълнител било извършено и овластавяне да направи справки, набави документи и книжа, както и да наложи запор на банкова сметка, чиито титуляр е длъжника. Допълва, че ангажимента на процесуалния представител ангажиран от взискателите в изпълнителния процес далеч не приключвал с молбата за иницииране на същия. Пълният обем дейност, която адвоката ще осъществи в рамките на процесуалното му представителство също не е известна към момента на сключване на договора за правна защита и съдействие, защото тя е зависима от поведението на длъжника.

Софийски градски съд, след като съобрази изложените от жалбоподателя доводи и събраните по делото доказателства, намира следното:

Изпълнително дело № 20268500400456 по описа на ЧСИ-А.Б., с рег. № 850 в КЧСИ, с район на действие СГС, е образувано на 13.08.2026 г. по молба на взискателите – М.Т. Т., С.Т.И. и Ц. М.Т., подадена чрез адвокат – М. и въз основа на изпълнителен лист, издаден на 17.07.2026 г. по гр.д. № 978/2021 г. по описа на Окръжен съд – Бургас, въз основа на негово решение от 03.06.2026 г. С молбата е поискано да се пристъпи към прилагане на изпълнителен способ - налагане на запори 2 върху банковите сметки на длъжника след тяхното установяване, както и върху негови вземания към трети лица – застрахователни брокери.

Приложени към молбата са три пълномощни, с които М.Т. Т., С.Т.И. и Ц. М.Т. упълномощават Адвокатско дружество "Ч., П. и И.“, а то на свои ред е упълномощило – адвокат И. М. с правото да образува и води изпълнително дело срещу „Застрахователна компания ЛЕВ ИНС“ АД да ги представлява пред ЧСИ във връзка с образуваното изпълнително дело. Съгласно три сключени договора за правна защита и съдействие, които са подписани на 12.08.2026 г. всеки от посочените М.Т. Т., С.Т.И. и Ц. М.Т. е възложил на посочения адвокат да извърши действия по образуване и водене на изпълнително дело срещу „Застрахователна компания ЛЕВ ИНС“ АД, като е уговорено, че за тази си дейност адвоката следва да получи възнаграждение в размер на 2 415,00 евро, 2 415,00 евро и 2 313,00 евро. Отразено е, че самите договори служат, като разписка за плащане на посочените в тях суми под формата на уговорени възнаграждения.

В изготвената ПДИ с изх. № 18016/14.088.2026 г. ЧСИ е приел на основание чл. 78 във връзка с чл. 79 ГПК разноски по изпълнителното производство по и. д. № 20268500400456 в частност адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на тримата взискатели в размер на сумата от общо 7 143,00 евро, както и начислена по т. 26 такса по ТТР към ЗЧСИ в общ размер на 6 073,79 евро.

След получаване на 14.08.2026 г. от длъжника по изпълнението на ПДИ, в която са отразени за плащане и приетите разноски за адвокатско възнаграждение и пропорционална такса по чл. 26 от Тарифата от същия е подадено своевременно на същата дата писмено възражение, като с него е поискано от ЧСИ на основание чл. 78, ал. 5 ГПК да намали определените разноски за адвокатски възнаграждения, както и начислената пропорционална такса.

На 17.08.2026 г. съдебният изпълнител е оставил без уважение възражението на „Застрахователна компания ЛЕВ ИНС“ АД отнасящо се до дължимостта и размера на разноските в изпълнителния процес. Този акт е и предмет на предприетото обжалване.

Жалбата е депозирана в кантората на ЧСИ А.Б., с рег. № 850 в КЧСИ, с район на действие СГС на 31.08.2026 г., в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, а именно в двуседмичен срок от получаване на съобщението за отказа разноските в изпълнителния процес да бъдат изменени /съобщението е получено на 31.08.2026 г. от служител на дружеството-жалбоподател/.

С разпоредбите на чл. 435, ал. 2 и ал. 3 ГПК изчерпателно са изброени изпълнителните действия, които подлежат на обжалване от длъжника, като в чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК е предвидена възможност за длъжника да обжалва и разноските по изпълнението.

Предвид гореизложеното следва да се направи заключение, че жалбата е 3 подадена от активно легитимирана страна в предвидения за това срок по чл. 436, ал. 1 ГПК и е насочена срещу действия на съдебния изпълнител, който подлежат на обжалване от длъжника на основание чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК, поради което и същата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

На основание чл. 79 ГПК, всички такси и разноски по изпълнението, с изключение на изрично посочените такива, са за сметка на длъжника. Изпълнението може да бъде реализирано чрез един или няколко изпълнителни способа, като по съществото си всеки такъв способ представлява самостоятелен изпълнителен процес, който се урежда както от важащите само за него правила, така и от тези, които са общи за всички изпълнителни способи.

В жалбата са направени оплаквания, че изпълнителното производство не се отличава с фактическа и правна сложност, поради което приетото по делото адвокатско възнаграждение е прекомерно и следва да бъде намалено.

Възражението на жалбоподателя е срещу законосъобразността на постановлението за разноски в частта му относно отказа за намаляване на адвокатското възнаграждение на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК. Според посочената разпоредба ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Цитираната разпоредба е приложима не само в съдебните производства, но и в изпълнителните такива (в този смисъл определение № 403/1.12.2008 г. по ч. гр. д. № 1762/2008 г. на ВКС, V г.о.).

Видно от представените материали по изпълнително дело № 20268500400456 по описа на ЧСИ А.Б., с рег. № 850 в КЧСИ, с район на действие СГС, с молбата от 13.08.2026 г., процесуалният представител на тримата взискатели е сезирал съдебния изпълнител, в резултат на което е образувано изпълнително дело за събиране на сумите, които са упоменати в приложения към молбата изпълнителен лист. Съгласно съдържанието на цитираната молба, пълномощникът на взискателите е посочил, като предпочитани изпълнителни способи – запор върху банкови сметки на длъжника и запор върху негови вземания към трети лица-застрахователни брокери. Към молбата за образуване на изпълнителното производство са ангажирани доказателства за възлагане от М.Т. Т., С.Т.И. и Ц. М.Т. на адвокат И. М. извършването на редица процесуални действия за защита правата и законните интереси на клиентите, а именно : образуване на изпълнително дело и извършване на всички необходими правни и фактически действия по него. Извършено е плащане на конкретни по размер възнаграждения уговорени в полза на адвоката. По делото се установява, че упълномощеният от взискателите адвокат е осъществявал действие по изпълнителното дело свеждащо се 4 единствено до подаване на молба за образуване на изпълнително производство за събиране на сумите, които са присъдени в тяхна полза, съгласно приложения към молбата изпълнителен лист. В тази молба е упоменат и изпълнителния способ, който да послужи за изпълнение на допуснатото до принудително изпълнение парично вземане.

На основание чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за процесуално представителство, защита и съдействие на страната по изпълнително дело, възнаграждението за образуване на изпълнително дело е в размер на 200 лв. Това възнаграждение несъмнено се дължи от длъжника по изпълнението, тъй като същия е дал повод за образуване на изпълнителния процес спрямо него, доколкото не е осъществил плащане на изискуемо свое парично задължение. Същественият въпрос във връзка с потенциално следващото се в полза на взискателите вземане за разноски по изпълнителното производство е съсредоточен върху обстоятелството, дали наред с полагащото се адвокатско възнаграждение за образуване на изпълнителния процес е възникнало и вземане за токова свързано с тяхно последващо процесуално представителство по изпълнителното производство. Според разпоредбата на чл. 10, ал. 1, т. 2 от НМРАВ за водене на изпълнителното дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания се дължи 1/2 от съответните възнаграждения, посочени в чл. 7, ал. 2 от Наредбата. Съгласно чл. 426, ал. 2 ГПК в молбата си за образуване на изпълнително дело кредиторът посочва начинът на изпълнението, като в течение на същото той може да посочи и други начини за изпълнение. В случая тримата взискатели, чрез процесуалния им представител- адвокат М. е направила именно това – указала е на съдебния изпълнител, че желае изпълнението да се насочи към банковите сметки разкрити от длъжника – „Застрахователна компания ЛЕВ ИНС“ АД, както и към вземанията му от трети лица – застрахователни брокери. Тоест съществен реквизит свързан с редовното упражняване на процесуалното искане за образуване на изпълнителен процес е посочване на изпълнителен способ, или делегирането му на избрания съдебен изпълнител. В този контекст индивидуализирането на желания изпълнителен способ за постигане удовлетворяване на изпълняваното право не съставлява отделно действие по процесуално представителство, което да е различно от упражняването на молбата за образуване на изпълнителния процес. Напротив то е неразривна част от същата. Анализът на процесуалното поведение на страната инициирала изпълнителния процес показва, че след депозиране на молбата по чл. 426 ГПК няма никакви други искания към ЧСИ-Б., които да са свързани с постигане успешното събиране на присъдения паричен дълг. Отговорността на длъжника за възмездяване на заплатено адвокатско възнаграждение по чл. 10, ал. 1, т. 2 НМРАВ се поражда само, тогава когато в изпълнителния процес недвусмислено се установи, че ангажирания адвокат е осъществявал допълнителни процесуални действия свързани с 5 постигане на преследвания резултат – удовлетворяване на подложеното на принудително събиране вземане. В случаят процесуални действия от подобен характер няма. Предвид това не е налице основание за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 10, т. 2 от НМРАВ в какъвто и да е било размер. С оглед на изложеното, дължимите от „Застрахователна компания ЛЕВ ИНС“ АД разноски за адвокатски възнаграждение в изпълнителното производство се свеждат единствено до сумата от по 102,26 евро – за образуване на изпълнителното дело, което възмездяване на разноски се отнася до всеки един от тримата взискатели, независимо от това, че са представлявани от един и същи адвокат и са инициирали изпълнителното дело с подаване на съвместна молба, чрез него. По тази причина обжалваното разпореждане от 17.08.2026 г., поради своята незаконосъобразност трябва да бъде отменено, съответно постановлението за разноските на ЧСИ от 14.08.2026 г. да бъде изменено в частта му относно приетите разноски за адвокатско възнаграждение възложени за плащане в тежест на жалбоподателя –„Застрахователна компания ЛЕВ ИНС“ АД , като същите следва да бъдат намалени до сумата от 306,78 евро. /сбор на разноските платени за ангажиране на адвокат от всеки от тримата взискатели, чиито самостоятелен размер възлиза на 102,26 евро/.