Решение № 498 от 16.10.2026, Районен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 498 гр. Кърджали, 16.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, І СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мариана Гунчева при участието на секретаря Илман Хидает като разгледа докладваното от Мариана Гунчева Гражданско дело № 20255140101423 по описа за 2025 година

Ищецът сочи, че на 07.02.2023 г. е сключил с ответното дружество Договор за потребителски кредит, по силата на който му е отпуснат кредит в размер на 1500 лв., при лихвен процент по заема 40,00 % и годишен процент на разходите - 48,21 % със срок за погасяване от 35 месеца. Твърди, че по договора е предвидена застраховка в размер на 323,41 лв. и така общо размерът на кредита става в размер на 1823,41 лв., върху която сума се прилага посочената лихва в размер на 40 % за периода на договора, но реално предадената и усвоена сума от ищеца е била в размер на само 1500 лв. Твърди, че Договорът за потребителски кредит е нищожен и на основание чл. 23 ЗПК се дължи само главницата по него, без да дължи други разходи. Сочи, че не е спазена разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 7 и т.

9 от ЗПК, като съгласно т. 3, параграф 1 от ДР на ЗПК, общ размер на кредита е общата сума, предоставяна по договора. Твърди, че в практиката на Съда на ЕС е изведено задължителното разяснение, че удържаните от главницата по кредита от кредитодателят суми за разходи не формират „общият размер на кредита“. Сочи, че в т. 81 до т. 91 и диспозитива от решение от 21 април 2016 г. по дело С 377Д4, Radlinger на СЕС е даден отговор на преюдициалния въпрос как трябва да бъдат тълкувани член 10, параграф 2, буква г) от Директива 2008/48 и какъв е „размерът на усвояването“ при изчисляването на ГПР съгласно формулата, посочена в приложение I към Директива 2008/48, при положение че в договора за кредит формално е определен размер на кредита, който следва да бъде изплатен, но същевременно е уговорено, че веднага след предоставянето на кредита вземанията на кредитора за разходите по кредита и за първата погасителна вноска (или за следващите 1 погасителни вноски) ще бъдат прихванати до определен предел от уговорената сума, така че прихванатите суми на практика изобщо не са изплатени на потребителя, нито са приведени по сметката му, а остават през цялото време на разположение на кредитора. Твърди, че запитващата юрисдикция е целяла по същество да установи как следва да се тълкуват понятията „общ размер на кредита“ и „размер на усвояването“, като първото от тях е употребено в член 3, буква л) и член 10, параграф 2 от Директива 2008/48, а второто - в точка I от приложение I към нея и доколко включването на тези суми, които на практика не са били изплатени, се отразява на размера на изчисления ГПР. Сочи, че според тълкувателното разяснение на СЕС, член 3, буква л) и член 10, параграф 2 от Директива 2008/48, както и точка I от приложение I към тази директива трябва да се тълкуват в смисъл, че общият размер на кредита и размерът на усвояването включват всички предоставени на разположение на потребителя суми и поради това не включват тези, които заемодателят използва за покриване на свързаните със съответния кредит разходи и които на практика не се изплащат на потребителя. Твърди, че според СЕС незаконосъобразното включване в общия размер на кредита на сумите, попадащи в общите разходи по кредита за потребителя, задължително би довело до изчисляване на по-нисък ГПР, тъй като при изчисляване на последния се взема предвид общият размер на кредита. Сочи, че му е предоставена сума в размер на 1500 лв., а е посочено по договора, че общият размер на кредита е 1823,41 лв., в който размер е включена застраховката в размер на 323,41 лв. Твърди, че посочената лихва в размер на 40 % е приложена именно върху сумата от 1823,41 лв., въпреки че му е предоставена реално в заем сума в размер на 1500 лв. Сочи, че така в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК не е бил в състояние да прецени начина, по който се прилага посочения в договора лихвен процент и от там икономическите последици. Твърди, че не е спазена разпоредбата на чл. 11, ал, 1, т. 10 от ЗПК, както и, че ГПР по договора е посочено само цифрово, без да се уточни какви разходи са включени в него. Сочи, че също така реално приложения ГПР на договора не отговаря на посочените 48,21 % в него, тъй като счита, че при изчисляването му ответното дружество не е включило застраховката в размер на 323,41 лв. Твърди, че клаузите за застраховка са сключени с цел да заобиколят материално-правните изисквания, регламентирани в чл. 19, ал. 4 от Закона за потребителския кредит, без потребителя да има реален избор дали да сключи застраховките или не, като в чл. 7 от договора е посочено, че условие за усвояване на кредита е заплащането на застрахователните премии в полза на банката като кредит, тоест за да се усвои кредита е необходимо размерът на същия да се увеличи със застрахователните вноски, които следва да се заплащат по договора за кредит. Сочи, че наред с това застраховката е сключена и в полза на кредитора, който представлява застрахователя по договора за застраховка, което допълнително обосновава извод, че тя е условие наложено от кредитора за сключване на договора, а не избрано свободно от потребителя. Твърди, че поради невключването на предвидената застраховка в размер на 88,30 лв., в посочения в потребителския договор за кредит размер на ГПР, последният не съответства на действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение. Сочи, че с оглед засилената защита на правата на потребителите и за санкциониране на злоупотребата с тях от страна на търговците, които са по-силната 2 икономически страна в гражданския оборот, законът предвижда при неизпълнение на задължението за посочване на действителния размер на ГПР тежката правна последица на непораждане на права и задължения от кредитния договор - чл. 22 ЗПК във вр. с. чл. 11, ал.

1, т. 10 ЗПК. Сочи, че са предявени в обективно съединение искове от ищеца А. Р. Р. против „Максо България“ АД – гр. София за признаване на установено спрямо ответника, че сключеният между страните договор за потребителски кредит от 07.02.2023 г. е нищожен, поради нарушение на императивни разпоредби на ЗПК, поради което моли съдът да бъде осъдено ответното дружество да върне на ищеца сумата от 1500 лева, недължимо платена по нищожен договор за кредит, ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът „Максо България“ АД гр.София представя отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове, като излага подробни съображения.

Съдът, за да се произнесе , съобрази следното: Страните са сключили Договор за потребителски кредит *****************г. по силата на който ответникът „Максо България“ АД е предоставил на ищеца потребителски кредит под формата на заем в размер на 1 500 лева, който ищецът се е задължил да върне на 35 месечни вноски, при лихвен процент по кредита 40,00% и фиксиран годишен лихвен процент на разходите по кредита 48,21%. Съгласно чл. 4, ал.1 от договора ищецът е потвърдил, че преди подписване на договора сам е избрал доброволно да ползва заявения кредит с пакет Multi, подробно описан на сайта и в Тарифата, което обстоятелство е декларирано в попълнено и подадено от кредитополучателя заявление. Ал.2 на същата клауза сочи, че сключването на договора за застраховка не е задължително условие за сключване на договор за кредит. В т.1 от Приложение №1 от договора е посочено, че застрахователната премия в размер на 323.41 лева е прибавена към главницата, като видно от приложения погасителен план, лихвата е начислявана върху сумата , представляваща сбор от сумата на предоставения заем в размер на 1 500.00 лева и застрахователна премия в размер на 323.41 лева. От заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че на 09.02.2023г. е извършен паричен превод в размер на 1 500 лева в полза на ищеца. Остатъкът от общия размер (323.41) лева не се установява като преведен на кредитополучателя в пари, а е договорно обусловен като застрахователна премия. Вещото лице сочи, че застрахователната премия в размер на 323.41 лв. е свързана със Застрахователен сертификат № 217586/09.02.2023 г. Сумата 323.41 лв., е преведена от „Максо България“ АД към ЗД „Евроинс Живот“ ЕАД в рамките на обобщен превод за съответния период на дата 14.03.2023г., при наличие на документална обвързаност: сертификат включване в опис – банков превод/извлечение – счетоводна справка. От заключението на съдебно-техническа експертиза се установява, че кредитоискателят има възможност да заяви кредит без сключване на застраховка. В конкретният случай ищецът е подал заявление за отпускане на кредит, като е избрал пакет „Multi”, който включва застраховка. Ищецът е получил имейл, съдържащ необходима преддоговорна информация за кредита. Вещото лице счита, че 3 процесът на подписване и одобряване на договора е извършен успешно. След подписването на договора за кредит чрез въвеждане на SMSкод и усвояването на главницата по избрания начин документите се предоставят на клиента. Ответникът „Максо България“ осигурява достъп до договора за кредит, приложение №1 и стандартния европейски формуляр в потребителския профил на сайта, в секция „Моят Кредит“. При така установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи: в случая спорното материално правоотношение попада в обхвата на легалната дефиниция на договора за потребителски кредит, дадена в чл.9, ал. 1 ЗПК, според която това е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. С оглед на това по отношение на процесния договор намират приложение разпоредбите на ЗПК. Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал.

1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т.20 и ал.2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 от същия закон, договорът за потребителски кредит е недействителен. Следователно нарушаването на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последицата по чл. 22 ЗПК – недействителност на договора за кредит. От анализа на съдържанието на процесния договор става ясно, че не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Според тази разпоредба договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Годишният процент на разходите следва да включва всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва и се изчислява по специална формула. Спазването на това изискване дава информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР, респ. цялата дължима сума по договора. В договорите кредиторът се е задоволил единствено с посочването като абсолютни стойности на лихвения процент по заема и ГПР. Липсва обаче ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира посоченият размер от 48,21 %/.

Съобразно разпоредбата на чл.19, ал.1 ЗПК годишният процент на разходите изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Следователно в посочената величина, представляваща обобщен израз на всичко дължимо по кредита, следва по ясен и разбираем за потребителя начин да бъдат включени всички разходи, които заемодателят ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. Следва да се отбележи, че ГПР е величина, чийто алгоритъм е императивно заложен в ЗПК, и приемането на методика, регулираща изчисляването на разходите по кредита по начин, различен от законовия, е недопустимо. В случая тези съставни елементи са неизвестни и не става ясно какво се включва в общите разходи за потребителя при формиране на ГПР. Следователно неясни остават както компонентите, така и математическият алгоритъм, по който се формира годишното оскъпяване на заема.